news.bg >> Не купувайте евтини храни! Пълни са с добавкиКъм каквато и стока да посегнеш, ще се докоснеш до някакъв консервант или оцветител
Автор: Лили Мирчева, Икономически живот
Размер на шрифта: a a a
Ветеринарите обещават проверки в магазините на всеки два месеца на храните от месо и мляко дали не застрашават живота на хората, но не и на добавките в тях
Само седмица след протеста на млекопроизводителите стана ясно, че има преработвателни фирми, които пълнят продуктите си с консерванти и сухо мляко. Това беше изтълкувано като ответен удар на най-атакуваната от протестиращите държавна структура - Националната ветеринарно-медицинска служба. Какви сметки има да решават, няма значение, важно е обаче дали българският потребител консумира качествен продукт.
Въвежда се постоянен одит на всеки два месеца за нарушения на качеството на храните от животински и млечен произход в търговската мрежа, резултатите от който ще се оповестяват от пресслужбата на НВМС. Това обеща директорът на ведомството Жеко Байчев, след като негови сътрудници са спипали фирми, които влагат в произвежданите храни добавки без да са обозначени на етикетите.
В съществуващото законодателство са предвидени санкции за подобни нарушения - от 500 лв. и стигат до 1500 лв. Глобени ще бъдат 5 мандри и 10 месопреработвателни предприятия. „Проверихме общо 2065 магазина и в 6 от тях намерихме продукти с изтекъл срок на годност.
Връчихме разпореждания за унищожаване на тези храни", съобщи за „Икономически живот" д-р Йордан Войнов, заместник-директор на НВМС. Той е категоричен, че след като са отпаднали изискванията за качеството на храните, определени чрез Български държавен стандарт, потребителите могат да разчитат единствено на коректността на производителите и на проверка на случаен принцип от инспекторите от регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) или ветеринарите.
В цяла Европа се работи с рецептурници, които се наричат техническа документация на даден продукт и там е описано какво съдържа и как е направен той. Тези „рецепти" стоят в досието на предприятието и в службите по контрол на храните. Несъотвествията между описаното и крайния продукт се наказват с глоби, а може да е причина дори за затваряне на предприятие, но такъв случай още няма.
Да контролират всички
Според д-р Войнов не само РИОКОЗ и ветеринарната служба трябва да инспектират, а и потребителите и браншовите организации. Не може да се разчита на 600-те инспектори за цялата страна, които отговарят за стотици хиляди обекти.
„Те няма как да контролират навсякъде и да знаем какво се случва", уточнява д-р Войнов. Въпреки че той съветва купувачите да повишават здравната си култура и да четат редовно етикетите на храните, които купуват, потребителите едва ли ще успеят да уловят малките хитринки и по-големите нарушения на производителите.
Няма да свършат много по-голяма работа и служителите на бъдещата Национална служба по безопасност на храните, която би трябвало да заработи от есента. Нейната задача ще е по-скоро да следи дали всички преработвателни предприятия, ресторанти и търговски обекти са въвели системите за самоконтрол - ХАСЕП. Българските производители получиха гратисен период до 2009 г. да влязат в крак с европейското законодателство и да въведат тези системи. Междувременно отпаднаха гаражните цехове и вече рядко се виждат тротоарни търговци на храни.
Евростандартите не са достатъчни
„Усилията ни бяха насочени досега към предприятията и дали те отговарят на европейските стандрти. Смело мога да кажа, че те поеха по своя път. Следващият етап е да наложим контрол над търговската мрежа", каза заместникът на Жеко Байчев.
Открие ли се некачествена храна там, много лесно ще се разбере кой е виновен по веригата от магазина, през преработвателя до фермера. Но пък производителите ще могат да влагат в продуктите каквито си искат добавки, стига да са вписани в техническата документация.
Проверени са 193 мандри. Пет от тях: ЕТ „Фолк-3 - С. Шопов" от с. Враняк, община Бяла Слатина, „Родопея - Белев" в Смолян, „Чех"- в габровското с. Соколово, „Бета лостистика" в с. Гостилица, отново в Габровско, и „Приста"- Русе са хванати, че слагат сухо мляко без да обяват това в технологичната документация.
- Инспектирани са 289 предприятия за колбаси. Неправомерно са работили ЕТ „Меркез"- Гоце Делчев, кланица „Евромийт енд Милк" - Кочериново, ЗПТК „Рик 98" в монтанското с. Винище, „Монтком"- Берковица, „Картел"- Монтана, „Калиана" - с. Едрен, Монтанско, „Орион 2001" в с. Ветрен, Пазарджишко, „Алфафлеш" - Русе и „Боримес" в русенското село Мартен. Месарите или са влагали по-големи количества добавки от описаните, или не са описвали всички вложени съставки на етикетите.
В момента има 2000 химически съставки, които е разрешено да се използват в хранителната индустрия. „Щом имат „Е" номер, те са позволени, но за повече от тях има определени норми за влагане", обясни инж. Анатоли Стоянов, управител на „Технохим БА" - една от малкото български фирми за производство на добавки, получила сертификат от немската сертификационна организация Germanischer Lloyd.
Повече количесто, за качеството друг път
Най-дискутираните и проблемни добавки са консервантите и оцветителите. Напоследък и подсладителите бяха атакувани като опасни за здравето на човека. Водят се спорове кои от тях да останат разрешени за употреба, тъй като опити с лабораторни мишки доказват, че част от тях са канцерогенни.
Оцветителите също имат много противници и вече се говори, че синтетичните им развновидности ще бъдат забранени за влагане в храни.
Най-сторго дефинирани са нещата при консервантите - по колко на литър или килограм могат да се добавят. Според европейското законодателство за храните разрешените консерванти са около 15 вида и от тях се правят различни комбинации. Наскоро в САЩ бе забранено ползването на сулфити като консерванти в месото, защото заблуждават купувачите, че стоката е прясна.
„Миналата година се заговори, че и в България метабисулфитът ще бъде забранен да се влага в месото, но споровете утихнаха и месарите го използват без проблем", коментира Анатоли Стоянов. Според него млените меса и каймите са като художествени картини, защото са оцветени богато.
Манията за трайност и поевтиняване на храните ще увеличава тепърва употребата на добавки в храните. В същото време контролът за влагането им става почти символичен.
Причината е, че в тях се вкарват много инертни материали като сланина, кожа, кости и други. „Покупателната възможност на българина е още такава, че продуктите трябва да са евтини и трайни. Тъкмо непрекъснатият стремеж към поевтиняване е причина за масовото използване на добавки в храните", обясни Стоянов.
Производителите търсят всевъзможни хитрини, за да заместят някоя съставка като наподобят вида, вкуса, цвета или миризмата й. Затова сега в страната има над 100 фирми, които внасят големи количества добавки. Някои от тях се занимават и с производство, като се концентрират върху няколко продукта.
И според специалистите по хранене годишно в хранителната индустрия се влагат стотици тонове добавки, защото масовото производство изисква по-дълготрайни и по-евтини храни. Малцина знаят, че в млечните салати няма цедено кисело мляко, а само синтетично - предимно внос от Гърция.
Служителите на РИОКОЗ или НВМС могат да наложат глоби, ако заловят производител, който не е спазил рецептурника или пък не е описал на етикета вложените съставки. От друга страна, задълбочаващата се криза за суровини, родена от липсата на субсидии за животновъдите, ще е още една причина на масата на българина да има повече менте-храни, изглеждащи съвсем като истински.
