e-vestnik.bg - Ще се издавим ли? - 5 неоспорими факта за глобалното затопляне
Камен Петров
Показват се публикациите с етикет Lifestyle. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Lifestyle. Показване на всички публикации
понеделник, 30 август 2010 г.
петък, 18 септември 2009 г.
Парите заместват приятелите
vesti.bg >> Парите заместват приятелите
Парите могат да заменят признанието на обществото, защото предлагат възможност да получим различни блага.
Парите могат да заменят признанието на обществото, защото предлагат възможност да получим различни блага.
Хората, които имат изключително много пари, но за сметка на това страдат от недостиг на доверие у хората, нямат основание за притеснения.
Няколко изследвания, публикувани в "Сайколоджикъл сайънс" (Psychological Science), показват, че парите могат да снижат физическата болка и да сведат до нула необходимостта от популярност в обществото.
Статия посочва резултатите от шест изследвания, които разглеждат връзките между материалното състояние, физическата болка и социалната изолация.
Отхвърлянето и физическата болка повишават желанието на хората да спечелят повече пари, за да компенсират недостига на положителни емоции.
"Очевидно, парите могат да заменят признанието на обществото, защото предлагат възможност да получим различни блага, предлагани от това общество. Освен това реакцията на физическата болка и социалния стрес имат един и същ механизъм", заявява Хариет де Уит представител изследователските екипи.
"Това разширява разбирането ни за връзките между социалната и физическа болка и показва как придобитата символична ценност на парите, която може би се асоциира с власт и контрол, може да влияе както на емоционалната, така и на физическата болка", заявява тя.
Тези изводи имат важно значение за социална система като нашата, която се характеризира с голямо социално неравенство, казват учените.
петък, 11 септември 2009 г.
Пестенето на вода
rfi.bg >> Пестенето на вода
Préserver les ressources en eau est une urgence. Les besoins en eau de l’humanité augmentent deux fois plus vite que la population mondiale : ils ont été multipliés par plus de 7 entre 1900 et 1995.
В някои региони по света пестенето на водата е нещо съвсем обичайно по простата причина, че тя представлява рядкост. Не така стоят нещата в повечето европейски страни, поне засега, но идеята, че водата не е неизчерпаема започва лека по лека да си проправя път. Опазването на околната среда и водата се превръща все повече в приоритет за потребителите и Германия е сред водещите в това отношение. Германците имат навика да си мият колите поне веднъж седмично, а тази дейност се нуждае от сериозни количества вода. Загрижени за бъдещето на ценната течност, много автомивки започват да се оборудват със системи за рециклиране на използваната вода. Това важи особено за мивките предназначени за камиони, тъй като за измиването на един тежкотоварен камион се изразходват 1000 л вода. Марко Шпет е директор веригата от автомивки за камиони, Cologne Truck Wash: “Нашите инсталации са снабдени със системи, които събират използваната вода и я насочват към голям резервоар, където водате се рециклира. Използваме биологически процес, за да запазим по-голямата част от използваната вода. Водеща при нас е не само цената, но и грижата за опазването на околната среда. Това е много важен въпрос, който не можем да подминем.”
Марко Шпет споделя, че в неговата автомивка успява да използва повторно 75 % от водата. В Германия е забранено миенето на автомобили на обществено място, а още по-малко пък да се използват препарати. Миенете с течаща вода е позволено за тези, които разполагат с частен паркинг и пак при условие, че водата не се промусква в земята. Федералната служба по околната среда смята все пак, че всяка година средно по 25 тона перилни препарати от автомивки се събират в пречиствателните станции.
Друга една област, където се използва много вода е пивоварната индустрия. За производството на един литър бира са необходими 40 л вода. В началото на ХХ век, когато човечеството започва да се замисля за пестене на водата пивоварните също не изостават. Такъв пример е белгийско-бразилският пивоварен гигант InBev и световен производител № 1. Благодарение на предприетите мерки за пестене на водата само в една от пивоварните на InBev, в белгийското селище Жюпий, количеството на използваната вода е намалено с 20 % за последните 15 години. На това място е монтирана пречиствателна станция, където се обработват използваните води. Заявените цели за 2010 са още по-амбициозни и от InBev, която присъства в 19 държави по света, смятат да намалят изразходваното количество с още 10 %.
Всяка страна има т.нар. “воден отпечатък”, който показва общия обем вода, използван за производството на стоки и услуги, консумирани от жителите на страната.
Организацията за водни отпетъци е изследователски институт, базиран в Холандия. Институтът изготвя карта, според която България попада в групата на 30-те страни с най-лош воден отпечатък. Страната ни е бедна на водна ресурси, а за проблема с недостига на вода до голяма степен вина има отношението у нас към консумацията на вода, което е направо прахосническо. Не в цялата страна водопреносната мрежа е подменена и продължават да възникват аварии. Само в София от течове се губят около 65 на сто от първоначално подадената вода. В опит да се спре разхищението се правят кърпежи. Рационални мерки за справяне със загубите и постигане на реална икономия не се забелязват. А на битово ниво повишеното потребление на вода в много от случаите е свързано с културата на хората и с техните нужди. Не са редки случаите, при които колите се мият с питейна вода. Случва се да се пълнят басейни с вода от чешмата. в някои от ромските квартали няма водомери. А напоителните водоспестяващи системи са рядкост. Една такава система е от порядъка на 5000 евро. Тя събира дъждовната вода, а инвестицията се възвръща за година-две. Така, докато в едни райони на страната пилеят водата, в други райони все още са на воден режим. В същото време цената на водата скача непрекъснато. И тъй като най-много вода изтича в банята и в тоалетната, еколозите съветват да се търсят и да се използват спестяващи вода тоалетна, пералня, съдомиялна. Най-много харчи тоалетната, но у нас малко хора ползват рециклирана вода. Тя включва отпадните води от мивките, ваните, душовете, които ако се използват за тоалетната се спестява до 50 литра месечно в едно домакинство. Освен това внимание трябва да се обърне на затопляването на водата. Когато се пести топла вода, се постига двоен ефект -пести се вода и енергия. Дори монтирането на спрей-кранове е една проста ефективна мярка, защото така се спестява до половината вода, която се черпи от чешмата. Спрей -крановете имат малки дупчици и разпръскват водата като позволяват добро измиване. Към съвсем несъзнателните мерките за пестене можем да отнесем пиенето на минерална вода. Известно е, че по-голяма част от хората избягват да пият чешмяна вода заради качеството на водата.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Préserver les ressources en eau est une urgence. Les besoins en eau de l’humanité augmentent deux fois plus vite que la population mondiale : ils ont été multipliés par plus de 7 entre 1900 et 1995.
В някои региони по света пестенето на водата е нещо съвсем обичайно по простата причина, че тя представлява рядкост. Не така стоят нещата в повечето европейски страни, поне засега, но идеята, че водата не е неизчерпаема започва лека по лека да си проправя път. Опазването на околната среда и водата се превръща все повече в приоритет за потребителите и Германия е сред водещите в това отношение. Германците имат навика да си мият колите поне веднъж седмично, а тази дейност се нуждае от сериозни количества вода. Загрижени за бъдещето на ценната течност, много автомивки започват да се оборудват със системи за рециклиране на използваната вода. Това важи особено за мивките предназначени за камиони, тъй като за измиването на един тежкотоварен камион се изразходват 1000 л вода. Марко Шпет е директор веригата от автомивки за камиони, Cologne Truck Wash: “Нашите инсталации са снабдени със системи, които събират използваната вода и я насочват към голям резервоар, където водате се рециклира. Използваме биологически процес, за да запазим по-голямата част от използваната вода. Водеща при нас е не само цената, но и грижата за опазването на околната среда. Това е много важен въпрос, който не можем да подминем.”
Марко Шпет споделя, че в неговата автомивка успява да използва повторно 75 % от водата. В Германия е забранено миенето на автомобили на обществено място, а още по-малко пък да се използват препарати. Миенете с течаща вода е позволено за тези, които разполагат с частен паркинг и пак при условие, че водата не се промусква в земята. Федералната служба по околната среда смята все пак, че всяка година средно по 25 тона перилни препарати от автомивки се събират в пречиствателните станции.
Друга една област, където се използва много вода е пивоварната индустрия. За производството на един литър бира са необходими 40 л вода. В началото на ХХ век, когато човечеството започва да се замисля за пестене на водата пивоварните също не изостават. Такъв пример е белгийско-бразилският пивоварен гигант InBev и световен производител № 1. Благодарение на предприетите мерки за пестене на водата само в една от пивоварните на InBev, в белгийското селище Жюпий, количеството на използваната вода е намалено с 20 % за последните 15 години. На това място е монтирана пречиствателна станция, където се обработват използваните води. Заявените цели за 2010 са още по-амбициозни и от InBev, която присъства в 19 държави по света, смятат да намалят изразходваното количество с още 10 %.
Всяка страна има т.нар. “воден отпечатък”, който показва общия обем вода, използван за производството на стоки и услуги, консумирани от жителите на страната.
Организацията за водни отпетъци е изследователски институт, базиран в Холандия. Институтът изготвя карта, според която България попада в групата на 30-те страни с най-лош воден отпечатък. Страната ни е бедна на водна ресурси, а за проблема с недостига на вода до голяма степен вина има отношението у нас към консумацията на вода, което е направо прахосническо. Не в цялата страна водопреносната мрежа е подменена и продължават да възникват аварии. Само в София от течове се губят около 65 на сто от първоначално подадената вода. В опит да се спре разхищението се правят кърпежи. Рационални мерки за справяне със загубите и постигане на реална икономия не се забелязват. А на битово ниво повишеното потребление на вода в много от случаите е свързано с културата на хората и с техните нужди. Не са редки случаите, при които колите се мият с питейна вода. Случва се да се пълнят басейни с вода от чешмата. в някои от ромските квартали няма водомери. А напоителните водоспестяващи системи са рядкост. Една такава система е от порядъка на 5000 евро. Тя събира дъждовната вода, а инвестицията се възвръща за година-две. Така, докато в едни райони на страната пилеят водата, в други райони все още са на воден режим. В същото време цената на водата скача непрекъснато. И тъй като най-много вода изтича в банята и в тоалетната, еколозите съветват да се търсят и да се използват спестяващи вода тоалетна, пералня, съдомиялна. Най-много харчи тоалетната, но у нас малко хора ползват рециклирана вода. Тя включва отпадните води от мивките, ваните, душовете, които ако се използват за тоалетната се спестява до 50 литра месечно в едно домакинство. Освен това внимание трябва да се обърне на затопляването на водата. Когато се пести топла вода, се постига двоен ефект -пести се вода и енергия. Дори монтирането на спрей-кранове е една проста ефективна мярка, защото така се спестява до половината вода, която се черпи от чешмата. Спрей -крановете имат малки дупчици и разпръскват водата като позволяват добро измиване. Към съвсем несъзнателните мерките за пестене можем да отнесем пиенето на минерална вода. Известно е, че по-голяма част от хората избягват да пият чешмяна вода заради качеството на водата.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
събота, 15 август 2009 г.
Особеностите на българския морски туризъм
infotourism.net >> Особеностите на българския морски туризъм
Черноморие минава под наслов „Ден година храни”, който определя поведението на работещите в туризма и отношението им към отпускарите, направили избора да прекарат известно време там. И макар че черноморското крайбрежие е една от най-красивите части от България, край него човек може да стане свидетел на най-грозните черти от характера на българите, да умре от срам заради чужда простотия и в крайна сметка отпуската му да придобие неприятен привкус.
Туристът е ходещо портмоне
Тъй като заетите в туризма са убедени, че с парите, спечелени от сезона, трябва да изкарат останалата част от годината, летовниците биват възприемани като източник на доходи, без да се обръща внимание нито на националността им, нито на възрастта им. Това обяснява и защо в повечето случаи морската сол избива и по сметките в заведения, таксита, хотели и частни квартири. Най-лошото е, че в повечето случаи става дума за толкова нагло поведение, че ти идва да се направиш, че нищо не си разбрал само и само неприятната случка да свърши по-бързо.
Със съжаление трябва да отбележа, че по българското Черноморие не са проумели нещо, което вече са разбрали в държави, които българите възприемат като Трети свят. А именно, че туристът е една особена категория човек, който обича да бъде глезен и обгрижван. Той на драго сърце би пръснал парите си, но предпочита да ги даде, а не да му ги вземат. Професионалистите знаят, че най-добре се печели от постоянни клиенти, а всички други са добре дошли. При нас обаче явно не е такъв случаят. Работещите по нашето море явно смятат, че курортистите са им длъжни, което пък обяснява защо една голяма част от тях не повтарят почивка на същото място.
Кичът доминира над всичко
Курортите ни приличат на нещо средно между пивница и битпазар, заобиколено от строежи и плажни чадъри. Слънчев бряг, за който в официалния му сайт е написано, че е най-привлекателният българския курорт, е типичен пример за кич и за съжаление не е изолиран случай. Някогашното идеално място за семейна почивка днес е част от мегаполис, включващ Равда, Несебър, Слънчев бряг, Свети влас и Елените и ако природата го позволяваше, със сигурност щеше да се разпростре до Обзор. В Слънчев бряг е застроено абсолютно всяко пространство до такава степен, че през цялото време имаш усещане, че някой ти диша във врата.
Върху някогашните зелени площи отдавна се издигат тонове бетон, а всяко незасегната педя свободно място е заето от временни постройки, които в повечето случаи са от талашит и са в стил "направи си сам". Крайбрежната улица в Слънчев бряг не съответства на името си, защото от нея не се вижда морето. Явно общината, стопанисваща курорта, е решила, че е по-добре да лиши туристите от гледката към морето, като им предложи сергии, предлагащи какви ли не боклуци.
Слънчев бряг прилича на грозен жилищен комплекс, при чието създаване не е протичала никаква мисъл. Архитектурните стилове са може би толкова, колкото са и хотелите. Във всеки случай в обстановката, която предлага комплексът, не можеш да избягаш от своето всекидневие, какъвто всъщност е смисълът на ваканцията. Казаното дотук важи и за плажа на курорта, където спокойствие също трудно се намира заради множеството заведения, търговци на „свежи” плодове и мургави крадли.
Всички исторически забележителности по Черноморието, т.е. старите градове на Созопол, Несебър и Поморие, са превърнати в битаци. От сергии с пояси и дрънкулки човек трудно би могъл да се потопи в атмосферата на миналото. Като черешки в тортата „Черноморие” са бабите под сенките, плетящи на една кука, гордо опънали простори със свои произведения. Няма място по морето, където липсват подобни творци, и няма да е лошо най-накрая бабите с каретата да станат емблема на българския туризъм. Все пак имаше ги преди 1989 г., има ги и сега и май винаги ще ги има.
Абсурдът като концепция
Абсурдът също е една от особеностите на туризма по българското Черноморие. За да не бъда обвинен в голословност, ще дам конкретен пример с уговорката, че за съжаление не е единствен. Т. нар. плаж Черноморец-юг, намиращ до къмпинг "Градина" и под ваканционното селище Свети Никола, се води безстопанствен, тъй като не е отдаден на концесия. Това означава, че е неохраняем и посетителите му носят сами отговорност за своята сигурност. В последната седмица на юли обаче мним концесионер заби чадъри по плажа и започна да събира по 5 лева за чадър, като вместо касова бележка даваше билет за паркинг на стойност 1 лев, некадърно подправен на 5 лева.
На въпроса на недоволни от таксата защо трябва да се плаща за чадър, при положение че на плажа няма нито спасител, нито здравен пункт, отговорът беше „Няма достатъчно кадри”. Случаят бе раздухан от регионалните медии. Стана ясно, че общината, в чиято територия се намира плажът, не може да накаже виновника, защото по принцип при проблем се санкционира концесионерът, какъвто в случая няма. С цялата история трябвало да се занимаят данъчните, които явно ги няма никакви или пък са получили достатъчно пари, за да се занимават с човека с чадърите, както и с колегите му от заведенията на същия плаж, които също нямат касови апарати.
И до днес таксата от 5 лева за чадър продължава да се събира, като на ръждясалата спасителска вишка се завързва зелена тениска, която трябва да играе ролята на флаг. Цветът й обаче не се променя, когато на плажа на къмпинг "Градина" променят знамето. На всичкото отгоре младежите, събиращи парите, симулират, че са спасители, т.е. че плажът се охранява. Миналата година, пак на същото място, някакви ентусиасти събираха такса за паркинг, какъвто липсва, защото пътят е черен, и цяло лято вземаха по 2 лв. на автомобил.
Тъпо и скъпо
Определено това е най-неприятната комбинация, която за съжаление е неминуема по нашето Черноморие. В по-голямата част от случаите рекламираните нощувки по 10 лева се оказват пълна измама, защото в края на почивката ви някой от хазяите могат да ви поискат да доплатите за ток, вода, паркинг. Като се прибавят и разходите за плажен чадър и някои малки удоволствия, почивката на нашето море не излиза никак евтина. Не трябва да се пропускат и някои местни тарикати като таксиметрови шофьори например, чиито тарифи са като във френската столица. В Слънчев бряг не малко таксиджии предлагат да ви закарат до Несебър, който е на 5 км, за скромната сума от 23 лева, като цената е за 1-4 пътници.
За 5-6 души има отстъпка и следва да платите 33 лева, като не е ясно къде точно ще се поберете. До Поморие, което е на 15 км, цената за отиване и връщане е 80 лева, а тази за 5-6 души – 100 лв. До Бургас за 33 км следва да се платят 120-150 лв. В Слънчев бряг предлагат раздрънкана рикша за 20 лева на час, докато на гръцкия остров Тасос едно колело може да се наеме за 5 евро (10 лева) лева на ден.
Като цяло по плажовете ни цената на чадърите и шезлонгите също е солена. Без проблем може да олекнете с 20 лева за чадър с два шезлонга, като цената може и да стигне до 50 лв. За сравнение на много места в Гърция тези съоръжения са безплатни, а на местата, където се плащат, срещу 6 евро (12 лева) получаваш чадър, два шезлонга и две напитки.
По заведенията по морето може да се нагледате на какви ли не номера, които имат за цел основно да ви съдерат кожата. Доста често цената на порция риба е за 100 грама и ако сте си направили сметката, че за обяда си ще дадете 4,50 лева например, изненадата е крайно неприятна, като се окаже, че трябва да се плати три пъти повече. Едно на ръка, че менюто по цялото Черноморие е едно и също, а местата, където действително могат да ви предложат нещо различно за хапване, са малко. Цените ще ви изненадат със сигурност, а липсата на мисъл при предлагането на храните – също. Трудно е за проумяване защо в горещите летни дни ресторантьорите залагат на ястия като агнешко по гергьовски, капама и родопски клин.
Откъм забавления Черноморието не предлага кой знае какъв избор – кафенета, кръчми, дискотеки и не на последно място - плътски удоволствия. Не случайно процъфтява алкохолният туризъм. Естествено. И смятам, че най-добре прекарват почивката си чужденците, които слизат пияни от самолета. Не изтрезняват през отпуската си и се качват отново пияни на самолета, без да са разбрали, че са били на нашето Черноморие. Поне не са се подразнили от начина, по който ги възприемат, от кича, абсурдите, тъпотията и липсата на покритие между цена и качество.
По Черноморието не трябва да забравят, че чужденците идват да летуват у нас не защото България предлага някакви изключителни възможности за лятна почивка, а защото е по-евтино от други дестинации. Не трябва да пропускат и факта, че за българите почивките в съседните Турция и Гърция вече са по-изгодни. Дали ден година храни, вече не е толкова вероятно, но че гъз глава затрива е сигурно.
Иван Филчев
Новинар
петък, 14 август 2009 г.
неделя, 2 август 2009 г.
Дюнерите - за тези пари, толкова хигиена
Дюнерите - за тези пари, толкова хигиена
"Дюнерите са си много чисти даже, ти ако знаеш какво се случва в кухните на големите ресторанти. Там понеже е скрито и на никой не му дреме. При нас приготвяш храната пред очите на клиента. Един приятел работи в ресторант в центъра и ми е разправял как в кухнята се замерят с яйца, после ги събират с лъжица от стените и пода и ги слагат в яденето"
"Преди работех в сладкарница и се е случвало да падне сладоледена топка на земята, вдигаме я и обратно в чашата. Никъде нямаш пълна гаранция. Ако не ти изнася така, оставаш гладен."
"Дюнерите са си много чисти даже, ти ако знаеш какво се случва в кухните на големите ресторанти. Там понеже е скрито и на никой не му дреме. При нас приготвяш храната пред очите на клиента. Един приятел работи в ресторант в центъра и ми е разправял как в кухнята се замерят с яйца, после ги събират с лъжица от стените и пода и ги слагат в яденето"
"Преди работех в сладкарница и се е случвало да падне сладоледена топка на земята, вдигаме я и обратно в чашата. Никъде нямаш пълна гаранция. Ако не ти изнася така, оставаш гладен."
четвъртък, 30 юли 2009 г.
Екологичните къщи
rfi.bg >> Екологичните къщи
Оказва се, че не е лесно да се строят екологични къщи от дърво във Франция. Едва 5% е съотношението на тези постройки на френска територия, докато в Германия този процент е 30, а в скандинавските страни дори 60%! Двойката френски пенсионери Жан и Катрин решават да си построят екологична дървена къща в Нормандия, но установяват, че предлагането е незначително и решават да си внесат сглобяема къща от Канада: “Къщата пристигна в контейнери и отначало изглеждаше като купчина дърво. После чакахме три седмици, за да дойдат монтажници, които да я сглобят. От края на юли те сглобяват първата част на покрива и се надявам до довечера да преместим скелето и да преминат към сглобяването на втората част. “
Двамата канадски дърводелци ще сглобяват общо 23 тона дърво в продължение на три месеца. Предимството на този тип екокъщи е, че всичко е изработено изцяло от дърво без да е използван никакъв химически продукт. Нещо повече, в къщата на Жан и Катрин се използва и дъждовната вода, която се филтрира на два пъти и се събира в специален резервоар, откъдето с помощта на помпи се включва във водопроводната система. Резервоарът е направен от специален бетон, който позволява водата да бъде консумирана. Този бетон обаче е внесен от Белгия, тъй като във Франция не се предлага. Френски са слънчевите панели, с които се отоплява водата. Системата за използване на геотермалната енергия за отопление на къщата е също канадска. Жан и Катрин споделят, че им отнело два месеца, за да намерят специалисти по отопление с геотермална енергия. Всичките трудности около построяването на екокъщата са накарали Жан да отложи пенсионирането и създаде своя фирма и заедно с двамата канадски дърводелци да внасят сглобяеми постройки от Канада. Екокъща от 170 кв.м. струва 150 000 евро.
Компания изграждаща жилищни блокове в Холандия се е заела да строи прототип на къща-кораб, която сама произвежда необходимата й енергия и рециклира използваните води. Идеята е на инженер, който решил по този начин да отбележи 100 годишнината от създаването на компанията си. Резултатът прилича доста на многото къщи-кораби, закотвени в Амстердам: вътрешно пространство от 120 кв.м. и целия съвременен комфорт. Единствената разлика, че прототипът не е свързан нито с водопреносната, нито с електрическата или газопреносна мрежа. Слънчеви панели на покрива осигуряват необходимата енергия, а за да се затопля през зимата къщата-кораб използва топлината на използваните води, които циркулират под пода. За тоалетната се използва дъждовна вода, като два 500-литрови резервоара събират дъжда и водата, която циркулира в затворен кръг на кораба. Две септични системи пречистват отпадните води – едната от кухнята и банята, а другата от тоалетната. Двете води се пречистват след това заедно и напояват градина от бамбук и тръстика. Корените на тези растения служат за филтри, а останалото свършват бактериите. Екокъщата-кораб не изхвърля никога отпадни води и пред нея се очертава бляскаво бъдеще. Ако започне серийно производство цената й ще бъде под 200 000 евро, колкото струва и двустаен апартамент в Амстердам.
В няколко поредни издания на строителното изложение “Стройко 2000” вниманието на посетителите е привличано от дървените къщи. Реално у нас дървените къщи се строят от близо 30 години. Високите режийни разходи, както и промяната в философията на все повече хора за начина на живот, са причина за нарастващата популярност на къщите с дървена конструкция. У нас къщите са познати като финландски, канадски, американски. За направата на представените на "Стройко 2000" къщи е използван широколистен дървен материал. Изпълнението на дървената постройка е до ключ, включително обзавеждането. Отоплителните системи с термопомпи са шведски. Технологията позволява да се спестят до 80 процента от разходите за отопление. Днес къщата мечта трябва да пести. Засега всичко се доставя от Швеция, но в скоро време ще започне българско производство по лиценз. До голяма степен дървените конструкции са екологични за разлика от стоманенобетонните и тухлените. Много хора споделят, че за тях е важно усещането как се живее в такава къща за разлика от множеството бетонни кутии. Това е в основата на мотивацията им да си построят дървена къща. Повечето архитектурни групи обаче отказват проект на дървени къщи и затова, ако човек е решил да си построи дървена къща сам, най-трудното е да намери проектант. Единствената фирма, която предлага тази услуга е “Плиска 98” от Нови пазар. Дълговечността на дървената къща е 50 години, а при добра експлоатация - до 100 години. По отношение на сигурността “зеленият дом” е пожароустойчив, земетръсоустойчив и устойчив на наводнение. Цената на построяването на дървена къща у нас се снижава от ниската цена на труда, която намалява крайната. Средната цена варира от 900 до 1150 лева на км. метър. Финансирането е проблем, защото банките трудно отпускат кредити за подобно строителство. Сглобяеми къщи от дърво на фирма БГ хаус се изнасят за Франция и за Кипър. Дървената къща предоставя здравословна жизнена среда и е в хармония с околната среда. Образно казано дървената къща е като жива. Тя представлява дишаща конструкция. Средата в един дървен дом се регулира напълно естествено.
При влажен климат, дървесината поглъща влага от околния въздух и съхранява до 5 литра вода на мІ. При периоди на сух климат дървесината отделя погълнатата влага в стаите, примесена с типичния аромат на борово етерично масло. Този природен феномен осигурява почти постоянна влажност на въздуха в къщата. Затова дървената къща е добра инвестиция в поддържане на здравето.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Оказва се, че не е лесно да се строят екологични къщи от дърво във Франция. Едва 5% е съотношението на тези постройки на френска територия, докато в Германия този процент е 30, а в скандинавските страни дори 60%! Двойката френски пенсионери Жан и Катрин решават да си построят екологична дървена къща в Нормандия, но установяват, че предлагането е незначително и решават да си внесат сглобяема къща от Канада: “Къщата пристигна в контейнери и отначало изглеждаше като купчина дърво. После чакахме три седмици, за да дойдат монтажници, които да я сглобят. От края на юли те сглобяват първата част на покрива и се надявам до довечера да преместим скелето и да преминат към сглобяването на втората част. “
Двамата канадски дърводелци ще сглобяват общо 23 тона дърво в продължение на три месеца. Предимството на този тип екокъщи е, че всичко е изработено изцяло от дърво без да е използван никакъв химически продукт. Нещо повече, в къщата на Жан и Катрин се използва и дъждовната вода, която се филтрира на два пъти и се събира в специален резервоар, откъдето с помощта на помпи се включва във водопроводната система. Резервоарът е направен от специален бетон, който позволява водата да бъде консумирана. Този бетон обаче е внесен от Белгия, тъй като във Франция не се предлага. Френски са слънчевите панели, с които се отоплява водата. Системата за използване на геотермалната енергия за отопление на къщата е също канадска. Жан и Катрин споделят, че им отнело два месеца, за да намерят специалисти по отопление с геотермална енергия. Всичките трудности около построяването на екокъщата са накарали Жан да отложи пенсионирането и създаде своя фирма и заедно с двамата канадски дърводелци да внасят сглобяеми постройки от Канада. Екокъща от 170 кв.м. струва 150 000 евро.
Компания изграждаща жилищни блокове в Холандия се е заела да строи прототип на къща-кораб, която сама произвежда необходимата й енергия и рециклира използваните води. Идеята е на инженер, който решил по този начин да отбележи 100 годишнината от създаването на компанията си. Резултатът прилича доста на многото къщи-кораби, закотвени в Амстердам: вътрешно пространство от 120 кв.м. и целия съвременен комфорт. Единствената разлика, че прототипът не е свързан нито с водопреносната, нито с електрическата или газопреносна мрежа. Слънчеви панели на покрива осигуряват необходимата енергия, а за да се затопля през зимата къщата-кораб използва топлината на използваните води, които циркулират под пода. За тоалетната се използва дъждовна вода, като два 500-литрови резервоара събират дъжда и водата, която циркулира в затворен кръг на кораба. Две септични системи пречистват отпадните води – едната от кухнята и банята, а другата от тоалетната. Двете води се пречистват след това заедно и напояват градина от бамбук и тръстика. Корените на тези растения служат за филтри, а останалото свършват бактериите. Екокъщата-кораб не изхвърля никога отпадни води и пред нея се очертава бляскаво бъдеще. Ако започне серийно производство цената й ще бъде под 200 000 евро, колкото струва и двустаен апартамент в Амстердам.
В няколко поредни издания на строителното изложение “Стройко 2000” вниманието на посетителите е привличано от дървените къщи. Реално у нас дървените къщи се строят от близо 30 години. Високите режийни разходи, както и промяната в философията на все повече хора за начина на живот, са причина за нарастващата популярност на къщите с дървена конструкция. У нас къщите са познати като финландски, канадски, американски. За направата на представените на "Стройко 2000" къщи е използван широколистен дървен материал. Изпълнението на дървената постройка е до ключ, включително обзавеждането. Отоплителните системи с термопомпи са шведски. Технологията позволява да се спестят до 80 процента от разходите за отопление. Днес къщата мечта трябва да пести. Засега всичко се доставя от Швеция, но в скоро време ще започне българско производство по лиценз. До голяма степен дървените конструкции са екологични за разлика от стоманенобетонните и тухлените. Много хора споделят, че за тях е важно усещането как се живее в такава къща за разлика от множеството бетонни кутии. Това е в основата на мотивацията им да си построят дървена къща. Повечето архитектурни групи обаче отказват проект на дървени къщи и затова, ако човек е решил да си построи дървена къща сам, най-трудното е да намери проектант. Единствената фирма, която предлага тази услуга е “Плиска 98” от Нови пазар. Дълговечността на дървената къща е 50 години, а при добра експлоатация - до 100 години. По отношение на сигурността “зеленият дом” е пожароустойчив, земетръсоустойчив и устойчив на наводнение. Цената на построяването на дървена къща у нас се снижава от ниската цена на труда, която намалява крайната. Средната цена варира от 900 до 1150 лева на км. метър. Финансирането е проблем, защото банките трудно отпускат кредити за подобно строителство. Сглобяеми къщи от дърво на фирма БГ хаус се изнасят за Франция и за Кипър. Дървената къща предоставя здравословна жизнена среда и е в хармония с околната среда. Образно казано дървената къща е като жива. Тя представлява дишаща конструкция. Средата в един дървен дом се регулира напълно естествено.
При влажен климат, дървесината поглъща влага от околния въздух и съхранява до 5 литра вода на мІ. При периоди на сух климат дървесината отделя погълнатата влага в стаите, примесена с типичния аромат на борово етерично масло. Този природен феномен осигурява почти постоянна влажност на въздуха в къщата. Затова дървената къща е добра инвестиция в поддържане на здравето.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
сряда, 29 юли 2009 г.
неделя, 26 юли 2009 г.
вторник, 21 юли 2009 г.
Биокозметика
rfi.bg > Биокозметика
Рекламите на козметични продукти заливат страниците на списанията, обещавайки още повече красота и чудеса. Европейската козметична индустрия е световен лидер с оборот от 57 млрд евро, а и в Европа купуват най-много продукти, които влизат в пряк контакт с кожата. Във Франция, производителите са изправени пред ново предизвикателство, свързано с настъпването на биокозметиката. Продажбите на този вид естествена козметика нараснаха с цели 40 % само за една година. За последните две години броят на производителите на биокозметични продукти във Франция се е увеличил почти четворно от 40 на 15 и на фона на тази трайна тенденция козметичните гиганти правят всичко възможно, за да не загубят позициите си.: “Традиционната козметика наблюдава от много близо този пазар, тъй като производителите си дават сметка, че клиентките им искат да ползват натурални продукти, но истински натурални и сертифицирани продукти, споделя Ан Гекер, създателка на сайта bio.com. Така се оказа, че много от традиционните козметични марки изкупиха малки производители на биопродукти. Сред примерите е L'Orйal, който закупи Sanoflor, Yves Rocher купи Terre d’Oc, а Stella McCartney пък отиде при Yves Saint-Laurent, като разработиха заедно линията Care. Очевидно е, че големите марки се интересуват от този пазар, защото търсенето е налице.”
Биокозметиката привлича много потребители, тъй като в продължение на години традиционната козметика е злоупотребявала с различни химически вещества, за които се знае, че са опасни, като парабен, фталати и алуминиевите соли. Последните се използват при дезодорантите против изпотяване, но според някои учени те могат да причиняват рак и допринасят за развитието на болестта Алцхаймер. В момента европейската директива за козметиката, която датира от 1976, е в процес на ревизиране, но нищо не сочи, че тя ще включва забранителен списък на опасните вещества.
Германия, където терминът “био” е издигнат в култ, представлява най-големият пазар за биокозметични продукти. В момента те представляват едва 7 % от пазара на козметика, но перспективите са повече от розови. Безспорен хит в тази област са продуктите на Dr. Hauschka. Д-р Хаушка произвежда кремове от рози, смокини и авокадо по един и същи начин вече 40 години. Не се допускат никакви пестициди, никакви торове или реколта извън сезона. Като всички последователи на антропософията, създателят компанията Рудолф Хаушка се е стремял да постигне производствен цикъл аналогичен на този в природата. Пазарният дял на биокозметиката в Германия расте с големи темпове и дори по-бързо от този на биохраните.
От своето създаване до момента известната френска козметика L’Occitane не престава да се развива и да привлича все повече почитатели и у нас. L’Occitane е козметика с 30 годишна история, създадена от Олиевие Босан. Това е първата истински натурална козметика, която влезе на нашия пазар. Само за няколко месеца след отварянето на двата магазина на L’Occitane в София бе регистриран голям интерес, както на жени, така и на мъже към натуралните продукти. Някои са станали почитатели на козметиката в чужбина, други конкретно търсят козметични продукти на природна основа. 92 % от ползващите тази козметика, споделят, че се чувстват по-добре ползвайки биокозметика. L’Occitane следва принципите на фитотерапията и ароматотерапията без да използва никакви животински продукти с изключение на пчелните – мед и прополис. Те акцентира и върху факта, че козметиката им не е тествана върху животни. Не може да са каже, че има 100 % гаранция да не се появи индивидуална реакция в резултат на някоя от съставките, но затова са тестерите. В който и магазин на козметичната марка да влезете, ви посрещат компетентни консултанти. Не само приятните консистенции на козметичните продукти предполагат търсенето. Това, което пише на опаковката, е истинското съдържание, а ефектът е повече от видим, споделят много от хората, които ползват козметиката. Най-хубавото е, че ароматите не дразнят. Те са естествени и носят усещането за истинска природа, за идиличната атмосфера на Прованс. L’Occitane предлага няколко линии, които са разработени на основата на изключителни съставки. Маслото от карите, което се добива само от орехите карите, безсмъртничето, известно с това, че и след като е изсушено, цветовете му остават съхранени, зеленият чай, който няма равен на себе с освежителното си действие, ароматната върбинка, която се харесва и на жените, и на мъжете. Преработката на всичките натурални съставки е направена така, че да бъде извлечено най- доброто от всяка съставка и тя да действа на кожата.
Патент на фирмата е използването във всички продукти на един основен инградиент - масло от карите. Благодарение на 25 годишните разработки на маслото, фирмата може да се похвали като най- голямата в света, използваща най- чистото масло от шея. Суровината се доставя от малката африканска държава Буркина Фазо.Това масло е изключително питателно и мигновено успокоява и омекотява кожата. Козметичната марка е единствената в момента, която произвежда сапун по традиционните методи и рецепти на старите марсилски майстори. Козметиката има и своите бестселъри. Те са еднакви за всичките й почитатели в света – крем за ръце с карите, крем за тяло с бадем, сериите с череша, праскова, бергамот. Не на последно място са опаковките, които са екологично чисти и с етикет, гаранция за контролиран произход. Най-важното е, че растенията, от които се извличат съставките за козметичните продукти са плод на органично земеделие. Българските клиенти вече знаят кога пристигат продуктите от новата реколта. Потребителите у нас са изкушени и от единичните миниатюрните опаковки, които не се предлагат от всяка друга марка. В момента на криза те се приемат много добре от клиентите.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Рекламите на козметични продукти заливат страниците на списанията, обещавайки още повече красота и чудеса. Европейската козметична индустрия е световен лидер с оборот от 57 млрд евро, а и в Европа купуват най-много продукти, които влизат в пряк контакт с кожата. Във Франция, производителите са изправени пред ново предизвикателство, свързано с настъпването на биокозметиката. Продажбите на този вид естествена козметика нараснаха с цели 40 % само за една година. За последните две години броят на производителите на биокозметични продукти във Франция се е увеличил почти четворно от 40 на 15 и на фона на тази трайна тенденция козметичните гиганти правят всичко възможно, за да не загубят позициите си.: “Традиционната козметика наблюдава от много близо този пазар, тъй като производителите си дават сметка, че клиентките им искат да ползват натурални продукти, но истински натурални и сертифицирани продукти, споделя Ан Гекер, създателка на сайта bio.com. Така се оказа, че много от традиционните козметични марки изкупиха малки производители на биопродукти. Сред примерите е L'Orйal, който закупи Sanoflor, Yves Rocher купи Terre d’Oc, а Stella McCartney пък отиде при Yves Saint-Laurent, като разработиха заедно линията Care. Очевидно е, че големите марки се интересуват от този пазар, защото търсенето е налице.”
Биокозметиката привлича много потребители, тъй като в продължение на години традиционната козметика е злоупотребявала с различни химически вещества, за които се знае, че са опасни, като парабен, фталати и алуминиевите соли. Последните се използват при дезодорантите против изпотяване, но според някои учени те могат да причиняват рак и допринасят за развитието на болестта Алцхаймер. В момента европейската директива за козметиката, която датира от 1976, е в процес на ревизиране, но нищо не сочи, че тя ще включва забранителен списък на опасните вещества.
Германия, където терминът “био” е издигнат в култ, представлява най-големият пазар за биокозметични продукти. В момента те представляват едва 7 % от пазара на козметика, но перспективите са повече от розови. Безспорен хит в тази област са продуктите на Dr. Hauschka. Д-р Хаушка произвежда кремове от рози, смокини и авокадо по един и същи начин вече 40 години. Не се допускат никакви пестициди, никакви торове или реколта извън сезона. Като всички последователи на антропософията, създателят компанията Рудолф Хаушка се е стремял да постигне производствен цикъл аналогичен на този в природата. Пазарният дял на биокозметиката в Германия расте с големи темпове и дори по-бързо от този на биохраните.
От своето създаване до момента известната френска козметика L’Occitane не престава да се развива и да привлича все повече почитатели и у нас. L’Occitane е козметика с 30 годишна история, създадена от Олиевие Босан. Това е първата истински натурална козметика, която влезе на нашия пазар. Само за няколко месеца след отварянето на двата магазина на L’Occitane в София бе регистриран голям интерес, както на жени, така и на мъже към натуралните продукти. Някои са станали почитатели на козметиката в чужбина, други конкретно търсят козметични продукти на природна основа. 92 % от ползващите тази козметика, споделят, че се чувстват по-добре ползвайки биокозметика. L’Occitane следва принципите на фитотерапията и ароматотерапията без да използва никакви животински продукти с изключение на пчелните – мед и прополис. Те акцентира и върху факта, че козметиката им не е тествана върху животни. Не може да са каже, че има 100 % гаранция да не се появи индивидуална реакция в резултат на някоя от съставките, но затова са тестерите. В който и магазин на козметичната марка да влезете, ви посрещат компетентни консултанти. Не само приятните консистенции на козметичните продукти предполагат търсенето. Това, което пише на опаковката, е истинското съдържание, а ефектът е повече от видим, споделят много от хората, които ползват козметиката. Най-хубавото е, че ароматите не дразнят. Те са естествени и носят усещането за истинска природа, за идиличната атмосфера на Прованс. L’Occitane предлага няколко линии, които са разработени на основата на изключителни съставки. Маслото от карите, което се добива само от орехите карите, безсмъртничето, известно с това, че и след като е изсушено, цветовете му остават съхранени, зеленият чай, който няма равен на себе с освежителното си действие, ароматната върбинка, която се харесва и на жените, и на мъжете. Преработката на всичките натурални съставки е направена така, че да бъде извлечено най- доброто от всяка съставка и тя да действа на кожата.
Патент на фирмата е използването във всички продукти на един основен инградиент - масло от карите. Благодарение на 25 годишните разработки на маслото, фирмата може да се похвали като най- голямата в света, използваща най- чистото масло от шея. Суровината се доставя от малката африканска държава Буркина Фазо.Това масло е изключително питателно и мигновено успокоява и омекотява кожата. Козметичната марка е единствената в момента, която произвежда сапун по традиционните методи и рецепти на старите марсилски майстори. Козметиката има и своите бестселъри. Те са еднакви за всичките й почитатели в света – крем за ръце с карите, крем за тяло с бадем, сериите с череша, праскова, бергамот. Не на последно място са опаковките, които са екологично чисти и с етикет, гаранция за контролиран произход. Най-важното е, че растенията, от които се извличат съставките за козметичните продукти са плод на органично земеделие. Българските клиенти вече знаят кога пристигат продуктите от новата реколта. Потребителите у нас са изкушени и от единичните миниатюрните опаковки, които не се предлагат от всяка друга марка. В момента на криза те се приемат много добре от клиентите.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
събота, 11 юли 2009 г.
Известните градинари
rfi.bg >> Известните градинари
club.biberonbg.com
Всички европейски градинари гледат с респект към Великобритания. Градинарството там е издигнато в култ и представлява неизменна дейност през уикендите наравно с футболните мачове. Както феновете си имат любими играчи, градинарите също си имат свои идоли, които са и водещи на телевизионни предавания. Става дума за истински звезди, фигуриращи в топ 100 на най-известните личности във Великобритания. Сред тях са Чарли Димок – млада жена, която е известна и с факта, че никога не носи сутиен, Томи Уолш и всепризнатата звезда Алън Титмарш, избран за един от най-секси мъжете на Англия. Предаванията на всеки един от тези градинари-звезди се излъчват в най-гледаното телевизионно време и това показва красноречиво какво представлява градинарството за англичаните, въпреки че Англия е една от най-урбанизираните страни в Европа. Трябва да се отбележи обаче, че архитектите и то най-вече от викторианската епоха са се погрижили да запазват почти навсякъде място за паркове и градини. Хората, които си нямат градини имат така наречените алотмънт или обрабодваеми терени. За култа към Алън Титмарш може да се каже, достига границите на ексцентричното. Освен че има свое телевизионно предаване, той е издал видеокасети и DVD, написал повече от 30 книги за градинарството, редовно пише за списания, публикувал е няколко романа и всичски не са бестселъри. Наскоро един производител на декоративни предмети за градини предложи вместо градинските джуджета и други фигури да се поставята статуи на тримата звезди-градинари.
След потушаването на пражката пролет през 1968 г. всички администрации и предприятия получават нареждане да не взимат на работа главното действащо лице в чешките събития – Александър Дубчек. Така на 47-годишна възраст той остава без работно място и то в страна, където извършването на трудова дейност е задължително. Дубчек решава тогава да се заема с възстановяването на изоставената си градина, която се намира на хълма над словашката столица Братислава. Малко по-малко той вдъхва живот на запустялата от години градина като засажда нови цветя, оформя храстите в различни форми, засажда също десетки дървета от любимата ябълка. Един италиански фотограф успява да заснеме скришно Александър Дубчек докато подрязвал цветята си и тази снимка бързо обикаля света като се превръща в легенда. След смъртта на Дубчек през 1992 г. градината му отново потъва в забвение.
Най-новият площад на Варна носи името на градинаря Антон Новак. Площадът се намира пред входа на Морската градина, чийто създател е именият чех. На церемонията по именуването на площада присъстваха роднини на известния паркостроител, както и малкият Антон Новак, който е трето поколение. В чест на чешкия градинар е реставрирана и негова паметна плоча в района на морския парк. Заслуга да бъде поканен в България Антон Новак има друг известен чех археологът Карел Шкорпил. Преди да дойде в България Антон Новак участва в изграждането на парковете на дворците Белведере и Шьонбрун във Виена. Работата на градинаря бързо е оценена у нас. Една от първите му задачи е да създаде общинските градини по стръмните склонове на Велико Търново преди сватбата на цар Фердинанд в старата столица на България. Година по-късно Фердинанд иска назначаването на Новак за управител - градинар на двореца "Евксиноград". Той успява да прокара своята идея стръмните брегове, спускащи към морето, да бъдат изчистени от храсталаците и боклуците и след това започва бавно и методично да изгражда градината. Морската градина е най-големия изкуствен парк на Балканите, разположен на 850 декара. От Лонгоза, от Странджа, дори от Истанбул, са докарани ценни дървестни и цветни видове. Заради заслугите му община Варна построява за Новак къща край входа на градината до сградата на радио Варна. В началото на миналия век не само Варна, но и други български градове ползват европейска помощ при оформяне на градския ландшафт. Борисовата градина, Докторската градина в София, градските градини в Русе, Севлиево, Велико Търново, градината "Цар Симеон" в Пловдив, Дунавската градина във Видин са дело на градинарите Даниел Неф, Йосиф Фрай, Шевалас Лошо, Холубар Леерс. Тяхната работа помага за школуването на поколение български паркостроители, повечето от които завършили своето образование в чужбина и посветили се на ландшафната архитектура.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
club.biberonbg.com
Всички европейски градинари гледат с респект към Великобритания. Градинарството там е издигнато в култ и представлява неизменна дейност през уикендите наравно с футболните мачове. Както феновете си имат любими играчи, градинарите също си имат свои идоли, които са и водещи на телевизионни предавания. Става дума за истински звезди, фигуриращи в топ 100 на най-известните личности във Великобритания. Сред тях са Чарли Димок – млада жена, която е известна и с факта, че никога не носи сутиен, Томи Уолш и всепризнатата звезда Алън Титмарш, избран за един от най-секси мъжете на Англия. Предаванията на всеки един от тези градинари-звезди се излъчват в най-гледаното телевизионно време и това показва красноречиво какво представлява градинарството за англичаните, въпреки че Англия е една от най-урбанизираните страни в Европа. Трябва да се отбележи обаче, че архитектите и то най-вече от викторианската епоха са се погрижили да запазват почти навсякъде място за паркове и градини. Хората, които си нямат градини имат така наречените алотмънт или обрабодваеми терени. За култа към Алън Титмарш може да се каже, достига границите на ексцентричното. Освен че има свое телевизионно предаване, той е издал видеокасети и DVD, написал повече от 30 книги за градинарството, редовно пише за списания, публикувал е няколко романа и всичски не са бестселъри. Наскоро един производител на декоративни предмети за градини предложи вместо градинските джуджета и други фигури да се поставята статуи на тримата звезди-градинари.
След потушаването на пражката пролет през 1968 г. всички администрации и предприятия получават нареждане да не взимат на работа главното действащо лице в чешките събития – Александър Дубчек. Така на 47-годишна възраст той остава без работно място и то в страна, където извършването на трудова дейност е задължително. Дубчек решава тогава да се заема с възстановяването на изоставената си градина, която се намира на хълма над словашката столица Братислава. Малко по-малко той вдъхва живот на запустялата от години градина като засажда нови цветя, оформя храстите в различни форми, засажда също десетки дървета от любимата ябълка. Един италиански фотограф успява да заснеме скришно Александър Дубчек докато подрязвал цветята си и тази снимка бързо обикаля света като се превръща в легенда. След смъртта на Дубчек през 1992 г. градината му отново потъва в забвение.
Най-новият площад на Варна носи името на градинаря Антон Новак. Площадът се намира пред входа на Морската градина, чийто създател е именият чех. На церемонията по именуването на площада присъстваха роднини на известния паркостроител, както и малкият Антон Новак, който е трето поколение. В чест на чешкия градинар е реставрирана и негова паметна плоча в района на морския парк. Заслуга да бъде поканен в България Антон Новак има друг известен чех археологът Карел Шкорпил. Преди да дойде в България Антон Новак участва в изграждането на парковете на дворците Белведере и Шьонбрун във Виена. Работата на градинаря бързо е оценена у нас. Една от първите му задачи е да създаде общинските градини по стръмните склонове на Велико Търново преди сватбата на цар Фердинанд в старата столица на България. Година по-късно Фердинанд иска назначаването на Новак за управител - градинар на двореца "Евксиноград". Той успява да прокара своята идея стръмните брегове, спускащи към морето, да бъдат изчистени от храсталаците и боклуците и след това започва бавно и методично да изгражда градината. Морската градина е най-големия изкуствен парк на Балканите, разположен на 850 декара. От Лонгоза, от Странджа, дори от Истанбул, са докарани ценни дървестни и цветни видове. Заради заслугите му община Варна построява за Новак къща край входа на градината до сградата на радио Варна. В началото на миналия век не само Варна, но и други български градове ползват европейска помощ при оформяне на градския ландшафт. Борисовата градина, Докторската градина в София, градските градини в Русе, Севлиево, Велико Търново, градината "Цар Симеон" в Пловдив, Дунавската градина във Видин са дело на градинарите Даниел Неф, Йосиф Фрай, Шевалас Лошо, Холубар Леерс. Тяхната работа помага за школуването на поколение български паркостроители, повечето от които завършили своето образование в чужбина и посветили се на ландшафната архитектура.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
събота, 4 юли 2009 г.
Как да не бъдем сред съкратените
dir.bg >> Как да не бъдем сред съкратените
04 юли 2009 / Profit.BG
 |
| Businessweek представя 10 съвета как да не се окажем в бюрото за безработни |
| Сн.: ЕРА/БГНЕС |
В момента на мода са съкращенията и никой не е застрахован. Въпросът дори не е в това каква квалификация имате. Някой трябва да си отиде, а това означава, че никой не може да си позволи да се «скатава“ от работа точно в този момент.
Ето няколко съвета на Businessweek за това какво трябва и какво в никакъв случай не трябва да правите, ако искате да влезете в списъка на «тези, които остават“:
1. Помнете: Какво искате вие вече няма значение
Сега не само не е моментът да търсите повишение на заплатата, но и да се интересувате от каквито и да е други подобрения, като ползване на служебен телефон, кола или пък да критикувате качеството на кафето. Вече има само една дума в офиса и това е «Ние“. «Ние“ се справяме с кризата, «Ние“ постигаме добри резултати, «Ние“ имаме нови клиенти.
2. Променяйте се
Точно сега е моментът да се научите на «гъвкавост“ и «отвореност“. Научете се да вършите същата работа със съкратен бюджет и по-малко хора, да правите неща, които не са били ваше задължение преди. От тук следва и следващото правило:
3. Вече всичко е ваша работа
Ако покажете, че можете да работите на всяка позиция в тази фирма, ще имате голям плюс на ваша страна. С колкото повече отговорности умеете да се справяте, толкова по-незаменими ще бъдете. Вече не е достатъчно само да си вършите вашите задачи, а да бъдете незаменими.
4. Не се застоявайте до кафемашината
Все по-лошо впечатление правят хората, които се застояват твърде дълго край кафе машината и клюкарстват. Също така, в никакъв случай не се оплаквайте. Никой не обича тези, които се оплакват и философстват.
5. Неписаните правила днес са направо циментирани
Ако преди някои малки неща са се разминавали, сега вече не е така. Например, ако във вашата фирма е прието да отговаряте на и-мейл запитвания до 1 час, не си позволявайте да се забавяте по-дълго време.
6. Бъдете инициативни
Не чакайте някой друг да реши проблемите ви. Бъдете самостоятелни и се опитайте да предлагате нови идеи. Вземайте участие на оперативките.
7. Прозрачност
Всички трябва да са наясно какво точно правите вие и от какво голямо значение е вашата работа за компанията. Ако не е от чак такова значение, то постарайте се да поемате повече задачи.
8. Създавайте и поддържайте добри отношения
Трябва да сте в перфектни отношение с колегите си (така както може да ви закопае другарче, никой друг не може). Особено важно е мнението на HR-а. Този човек знае много за вас и може да помогне на вашата кариера (или да й попречи). Освен с хората от вашата фирма обаче, постарайте се да имате връзки и с други - никога не знаете от къде може да изникне добро предложение.
9. Трябва да имате Facebook
Социалните мрежи вече не са глупости, с които се занимават само тинейджърите. Вашият профил във Facebook е вашата визитка. Присъединете се към някоя група, поддържайте контакт със състуденти и съученици.
10. Спортувайте
На пръв поглед е странно, но експертите съветват да спортувате. Изследвания показват, че: хората, които са в добра спортна форма се грижат добре за себе си и лесно печелят уважението на околните, поставят си високи цели, както в работата, така и във всичко останало. Те вземат по-малко болнични и не се изтощават толкова лесно, защото са свикнали на дисциплина и хъс. Научете се и на други здравословни навици, като да се наспивате, да не препивате през седмицата, да не прекалявате с кофеина.
Сега върнете поглед назад и се оценете по тези десет точки.
1. Помнете: Какво искате вие вече няма значение
Сега не само не е моментът да търсите повишение на заплатата, но и да се интересувате от каквито и да е други подобрения, като ползване на служебен телефон, кола или пък да критикувате качеството на кафето. Вече има само една дума в офиса и това е «Ние“. «Ние“ се справяме с кризата, «Ние“ постигаме добри резултати, «Ние“ имаме нови клиенти.
2. Променяйте се
Точно сега е моментът да се научите на «гъвкавост“ и «отвореност“. Научете се да вършите същата работа със съкратен бюджет и по-малко хора, да правите неща, които не са били ваше задължение преди. От тук следва и следващото правило:
3. Вече всичко е ваша работа
Ако покажете, че можете да работите на всяка позиция в тази фирма, ще имате голям плюс на ваша страна. С колкото повече отговорности умеете да се справяте, толкова по-незаменими ще бъдете. Вече не е достатъчно само да си вършите вашите задачи, а да бъдете незаменими.
4. Не се застоявайте до кафемашината
Все по-лошо впечатление правят хората, които се застояват твърде дълго край кафе машината и клюкарстват. Също така, в никакъв случай не се оплаквайте. Никой не обича тези, които се оплакват и философстват.
5. Неписаните правила днес са направо циментирани
Ако преди някои малки неща са се разминавали, сега вече не е така. Например, ако във вашата фирма е прието да отговаряте на и-мейл запитвания до 1 час, не си позволявайте да се забавяте по-дълго време.
6. Бъдете инициативни
Не чакайте някой друг да реши проблемите ви. Бъдете самостоятелни и се опитайте да предлагате нови идеи. Вземайте участие на оперативките.
7. Прозрачност
Всички трябва да са наясно какво точно правите вие и от какво голямо значение е вашата работа за компанията. Ако не е от чак такова значение, то постарайте се да поемате повече задачи.
8. Създавайте и поддържайте добри отношения
Трябва да сте в перфектни отношение с колегите си (така както може да ви закопае другарче, никой друг не може). Особено важно е мнението на HR-а. Този човек знае много за вас и може да помогне на вашата кариера (или да й попречи). Освен с хората от вашата фирма обаче, постарайте се да имате връзки и с други - никога не знаете от къде може да изникне добро предложение.
9. Трябва да имате Facebook
Социалните мрежи вече не са глупости, с които се занимават само тинейджърите. Вашият профил във Facebook е вашата визитка. Присъединете се към някоя група, поддържайте контакт със състуденти и съученици.
10. Спортувайте
На пръв поглед е странно, но експертите съветват да спортувате. Изследвания показват, че: хората, които са в добра спортна форма се грижат добре за себе си и лесно печелят уважението на околните, поставят си високи цели, както в работата, така и във всичко останало. Те вземат по-малко болнични и не се изтощават толкова лесно, защото са свикнали на дисциплина и хъс. Научете се и на други здравословни навици, като да се наспивате, да не препивате през седмицата, да не прекалявате с кофеина.
Сега върнете поглед назад и се оценете по тези десет точки.
петък, 3 юли 2009 г.
четвъртък, 2 юли 2009 г.
Фотогалерия - Високо, високо, високо...
dnevnik.bg >> Фотогалерия - Високо, високо, високо...
Забележка: Бих публикувала това в ЛУ-сайта веднага, ако не предстояха избори. А не желая да забърквам ЛУ в политиката и да правя реклама на задкулисен участник в изборите, дори и косвена. Така че ще изчакам...
Забележка: Бих публикувала това в ЛУ-сайта веднага, ако не предстояха избори. А не желая да забърквам ЛУ в политиката и да правя реклама на задкулисен участник в изборите, дори и косвена. Така че ще изчакам...
вторник, 30 юни 2009 г.
"Сиско България" заменя задграничните си пътувания с виртуални срещи
dnevnik.bg >> "Сиско България" заменя задграничните си пътувания с виртуални срещи"
неделя, 21 юни 2009 г.
Първия електромобил изцяло българско производство в Стара Загора
rfi.bg >> Първия електромобил изцяло българско производство в Стара Загора
Първият електромобил изцяло българско производство е вече готов –това пък научаваме от страниците на «Труд» с днешна дата. До няколко месеца ще се появи на пазара. Цената му е само 10 000 лева, съобщи създателят на екологичното чудо на 4 колела - старозагорецът Цветомил Белчев. Първият модел от марка “XCAR” е едноместен и носи името “Шерп”. Цената на горивото по изчисление на създателя му е 1 стотинка на километър.
Според Белчев то е особено подходящо за пощи, фирми, занимаващи се с разнасяне на стоки и доставки, и дори за общинска полиция.
Над него са работили в продължение на девет месеца петима души в автомобилния комплекс на Белчев в Стара Загора. Там можело да се произвеждат до 10 коли месечно, стига да има поръчки.
Предстояло единствено лицензирането. То обаче можело и да се забави, защото в Министерство на транспорта регистрирането на нов модел кола било все още непозната процедура. Вече се подготвяли обаче документите за сертифициране по европейските стандарти.
Днес малкият “Шерп” ще бъде показан пред старозагорци. Създателите му ще посадят символично дръвче в Градската градина, като обещаха да правят това при всеки продаден автомобил.
Предстои родната електрическа кола да бъде показана в София и по Черноморието. “През следващата година предвиждаме екообиколка из Европа, с която ще демонстрираме надеждността на нашия продукт”, заяви Белчев.
Първият електромобил изцяло българско производство е вече готов –това пък научаваме от страниците на «Труд» с днешна дата. До няколко месеца ще се появи на пазара. Цената му е само 10 000 лева, съобщи създателят на екологичното чудо на 4 колела - старозагорецът Цветомил Белчев. Първият модел от марка “XCAR” е едноместен и носи името “Шерп”. Цената на горивото по изчисление на създателя му е 1 стотинка на километър.
Според Белчев то е особено подходящо за пощи, фирми, занимаващи се с разнасяне на стоки и доставки, и дори за общинска полиция.
Над него са работили в продължение на девет месеца петима души в автомобилния комплекс на Белчев в Стара Загора. Там можело да се произвеждат до 10 коли месечно, стига да има поръчки.
Предстояло единствено лицензирането. То обаче можело и да се забави, защото в Министерство на транспорта регистрирането на нов модел кола било все още непозната процедура. Вече се подготвяли обаче документите за сертифициране по европейските стандарти.
Днес малкият “Шерп” ще бъде показан пред старозагорци. Създателите му ще посадят символично дръвче в Градската градина, като обещаха да правят това при всеки продаден автомобил.
Предстои родната електрическа кола да бъде показана в София и по Черноморието. “През следващата година предвиждаме екообиколка из Европа, с която ще демонстрираме надеждността на нашия продукт”, заяви Белчев.
четвъртък, 18 юни 2009 г.
Универсални къщи
rfi.bg >> Универсални къщи
Възможно ли е в близко бъдеще бездомните в големите европейски градове да бъде подслонявани в картонени къщи? Идеята може да шокира мнозина, но германска компания вече предлага къщи за социално слабите. Става дума за постройка от рециклирани вестници и картон, наречена с многозначителното Universal World House.
Идеята за тези жилища принадлежи на швейцарец, но те се произвеждат в германското градче Алтенхолц, на 40 км от границата с Дания. На пръв поглед няма нищо необикновено в тези жилища от 36 кв.м., с легла за 8 души разположени едно над друго. Не липсва и кухня, баня и тоалетна. При по-внимателно вглеждане може да се открие липсата на основния за строителството материал – цимента, който в много страни струва скъпо или просто липсва. “Стените на къщата са изградени от целулоза, импрегнирана със смола, а вътрешността има структура на пчелни кошери, разказва инженерът Мартин Шройдер. Създателите на тези необикновени постройки са категорични, че стените са напълно устойчиви. Въпреки че мнозина биха нарекли тези жилища “хартиени”, всъщност става дума за постройки със солидни основи, със стени, в които спокойно може да се забие пирон и с много добра изолация срещу студа или горещината. Общото тегло на този дом е само 800 кг, а за базовия модел трябва да се предвидят 5000 евро и няколко дни за изграждането му. Продължителността на живот за тези жилища от целулоза е 50 години. Освен за бездомните хора в европейските градове, този тип жилища могат да се използват в страни от третия свят, където милиони хора са прогонени от военни конфликти или опасни епидемии.
70 % от живеещите в Африка на юг от Сахара нямат достъп до прилични и трайни жилища. Тръгвайки от тази тревожна констатация французинът Тома Грание решава да възроди един античен метод на строителство, в буквалния смисъл на думата. Става дума за метод създаден преди 3500 години в Горен Египет, за който не са нужни нито тухли, нито дървесина, а просто кал. Стените са изградени изцяло от пръст, а основите са каменни. Покривът представлява свод, също изграден от пръст. Предимствата на тези жилища, са изключително ниската им себестойност и добрите условия за живот, които предлагат. За изграждането на тези постройки са необходими двайсетина дни.
У нас отдавна е позната земната архитектура. Някои от образците на тази архитектура са на повече от 300 години. Къщите, известни като плетарки, могат да се видят в Лещен, в Трявна, в Боженци и на много други места в страната. Основните материали, от които са изградени, са глина, слама и дърво. Така, тези къщи са екологични далеч преди да се заговори за екология. Те са и много устойчиви особено като се имат предвид атмсферните условия, на които са били подложени във времето. Преди време тези къщи се продаваха за около 2000 лева. В последно време офертите на реставрираните глинени къщи надхвърлят 20 000 лева. Днес в много от столетните постройки има вода, ток и телефон. На голяма част от къщите основите са от дялан камък. Уникалните качествата на къщите плетарки ги правят благоприятни за човека - влажност (50-54%), приятен вътрешен климат и тишина, която създава ненатрапчив вътрешен комфорт. Къща от глина приема много лесно адаптирането на различни системи за алтернативна топлинна енергия. Тя много лесно изпълнява условията на “енергийнопасивна сграда”.
Семейство художници от София са се заселили в такава къща край Търново и след добрата реставрационна работа са доволни, че не използват електричество за отопление. Самият градивен материал, от който е направена къщата, е изолация, която задържа топлината през зимата, а през лятото държи хладно. Глината се оказва и много добър материал за звукоизолация. Къщи от този тип могат да бъдат изпълнени днес в архитектурен стил, типичен за Българското възраждане, но могат и да изглеждат много съвременни.
Проблемът на кирпиченото строителство е, че е трудоемко. Използва се предимно ръчен труд и процесът е три пъти по-дълъг, отколкото при бетона и тухлите. Този тип строителство се оказва много удачен за еднофамилни къщи и за къщи, използвани за селски туризъм. Архитектът Георги Георгиев се прочу с амбицията да възкреси технологията на строителство на старите майстори. Той построи една глинена къща в Самоков, в която живее ромско семейство. Къщата е изградена по социалния проект "Да помогнем на бедните да си помогнат сами". Преди началото на проекта бяха сформирани две бригади от социално слаби хора, които преминаваха през специален курс на обучение.
Планът на арх. Георгиев да бъдат изградени още глинени къщи за социално слаби се препъна в липсата на нормативната уредба за стандартизиране на подобно строителство. С непечена глина архитектът сега гради своя къща в село Чифлиците. Иначе технологията се използва основно за реставриване на вече съществуващи кирпичени къщи.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Възможно ли е в близко бъдеще бездомните в големите европейски градове да бъде подслонявани в картонени къщи? Идеята може да шокира мнозина, но германска компания вече предлага къщи за социално слабите. Става дума за постройка от рециклирани вестници и картон, наречена с многозначителното Universal World House.
Идеята за тези жилища принадлежи на швейцарец, но те се произвеждат в германското градче Алтенхолц, на 40 км от границата с Дания. На пръв поглед няма нищо необикновено в тези жилища от 36 кв.м., с легла за 8 души разположени едно над друго. Не липсва и кухня, баня и тоалетна. При по-внимателно вглеждане може да се открие липсата на основния за строителството материал – цимента, който в много страни струва скъпо или просто липсва. “Стените на къщата са изградени от целулоза, импрегнирана със смола, а вътрешността има структура на пчелни кошери, разказва инженерът Мартин Шройдер. Създателите на тези необикновени постройки са категорични, че стените са напълно устойчиви. Въпреки че мнозина биха нарекли тези жилища “хартиени”, всъщност става дума за постройки със солидни основи, със стени, в които спокойно може да се забие пирон и с много добра изолация срещу студа или горещината. Общото тегло на този дом е само 800 кг, а за базовия модел трябва да се предвидят 5000 евро и няколко дни за изграждането му. Продължителността на живот за тези жилища от целулоза е 50 години. Освен за бездомните хора в европейските градове, този тип жилища могат да се използват в страни от третия свят, където милиони хора са прогонени от военни конфликти или опасни епидемии.
70 % от живеещите в Африка на юг от Сахара нямат достъп до прилични и трайни жилища. Тръгвайки от тази тревожна констатация французинът Тома Грание решава да възроди един античен метод на строителство, в буквалния смисъл на думата. Става дума за метод създаден преди 3500 години в Горен Египет, за който не са нужни нито тухли, нито дървесина, а просто кал. Стените са изградени изцяло от пръст, а основите са каменни. Покривът представлява свод, също изграден от пръст. Предимствата на тези жилища, са изключително ниската им себестойност и добрите условия за живот, които предлагат. За изграждането на тези постройки са необходими двайсетина дни.
У нас отдавна е позната земната архитектура. Някои от образците на тази архитектура са на повече от 300 години. Къщите, известни като плетарки, могат да се видят в Лещен, в Трявна, в Боженци и на много други места в страната. Основните материали, от които са изградени, са глина, слама и дърво. Така, тези къщи са екологични далеч преди да се заговори за екология. Те са и много устойчиви особено като се имат предвид атмсферните условия, на които са били подложени във времето. Преди време тези къщи се продаваха за около 2000 лева. В последно време офертите на реставрираните глинени къщи надхвърлят 20 000 лева. Днес в много от столетните постройки има вода, ток и телефон. На голяма част от къщите основите са от дялан камък. Уникалните качествата на къщите плетарки ги правят благоприятни за човека - влажност (50-54%), приятен вътрешен климат и тишина, която създава ненатрапчив вътрешен комфорт. Къща от глина приема много лесно адаптирането на различни системи за алтернативна топлинна енергия. Тя много лесно изпълнява условията на “енергийнопасивна сграда”.
Семейство художници от София са се заселили в такава къща край Търново и след добрата реставрационна работа са доволни, че не използват електричество за отопление. Самият градивен материал, от който е направена къщата, е изолация, която задържа топлината през зимата, а през лятото държи хладно. Глината се оказва и много добър материал за звукоизолация. Къщи от този тип могат да бъдат изпълнени днес в архитектурен стил, типичен за Българското възраждане, но могат и да изглеждат много съвременни.
Проблемът на кирпиченото строителство е, че е трудоемко. Използва се предимно ръчен труд и процесът е три пъти по-дълъг, отколкото при бетона и тухлите. Този тип строителство се оказва много удачен за еднофамилни къщи и за къщи, използвани за селски туризъм. Архитектът Георги Георгиев се прочу с амбицията да възкреси технологията на строителство на старите майстори. Той построи една глинена къща в Самоков, в която живее ромско семейство. Къщата е изградена по социалния проект "Да помогнем на бедните да си помогнат сами". Преди началото на проекта бяха сформирани две бригади от социално слаби хора, които преминаваха през специален курс на обучение.
Планът на арх. Георгиев да бъдат изградени още глинени къщи за социално слаби се препъна в липсата на нормативната уредба за стандартизиране на подобно строителство. С непечена глина архитектът сега гради своя къща в село Чифлиците. Иначе технологията се използва основно за реставриване на вече съществуващи кирпичени къщи.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
събота, 13 юни 2009 г.
Правилния външен вид в офиса
Dir.bg >> Правилният външен вид в офиса
Правилният външен вид в офиса
Profit.BG - 13 Юни 2009, 12:13
Офисът не е място
за експерименти
с облеклото БГНЕС
за експерименти
с облеклото БГНЕС
Profit.BG - 13 Юни 2009, 12:13
Правилният външен вид в офиса
Profit.BG - 13 Юни 2009, 12:13
По дрехите посрещат, казват хората.
Понякога неугледният вид може да съсипе имиджа и да провали и най-обмислените планове... особено когато става дума за работа.
В повечето големи фирми съществува правилото, че фронт офисът (служителите, които работят пряко с клиентите) трябва да спазват по-строг дрес код, а служителите от бек офиса могат да си позволят по-голяма свобода, което изобщо не означава, че могат да ходят на работа както си поискат.
Принципно най-строго спазване на деловия стил се изисква в банковия и юридически сектор, където служителят трябва да излъчва стабилност и увереност.
В търговските, туристически или строителни компании се допуска и по-демократичен стил. За заетите в сферата на изкуството и медиите правила няма. Въпреки всичко това, ако кандидатствате за нова работа или точно започвате, по-добре е да следвате определени правила, за да не се окаже, че изглеждате не на място.
Огледайте новите си колеги и вижте дали съществува общ стил, който трябва да уловите. За да съчетаете корпоративния стил с вашия индивидуален, можете да добавите някакъв аксесоар, но не повече.
Избягвайте дрехи, които лесно се мачкат. Още в средата на деня ще сте загубили представителния си вид, а неугледността със сигурност не е във ваша полза.
Ако не знаете какво да облечете, например за интервю, винаги е за предпочитане да се придържате към консервативния стил. Дрехите се избират според сезона.
Златното правило за облеклото в офиса е: дрехите трябва да си отиват, да не предизвикват въпроси и да не изглеждат прекалено евтини.
В офиса трябва да мислите не само за своя комфорт, но и за този на колегите си.
Офисът не е място за екстравагантни изпълнения, включително и по отношение на облеклото.
Два добри костюма са по-добри от десет лоши. Така че не пестете от качество.
Не носете слънчеви очила в офиса.
Ето и най-неподходящите комбинации за офиса, според стилистите: - Джинси и панталони с ниска талия; минижуп; кожени, прилепнали дрехи; спортни дрехи- анцузи, потници и тениски на футболни отбори; плажни дрехи; материи с големи картинки и надписи; маратонки, чехли и ботуши над коленете; огромни бижута.
Понякога неугледният вид може да съсипе имиджа и да провали и най-обмислените планове... особено когато става дума за работа.
В повечето големи фирми съществува правилото, че фронт офисът (служителите, които работят пряко с клиентите) трябва да спазват по-строг дрес код, а служителите от бек офиса могат да си позволят по-голяма свобода, което изобщо не означава, че могат да ходят на работа както си поискат.
Принципно най-строго спазване на деловия стил се изисква в банковия и юридически сектор, където служителят трябва да излъчва стабилност и увереност.
В търговските, туристически или строителни компании се допуска и по-демократичен стил. За заетите в сферата на изкуството и медиите правила няма. Въпреки всичко това, ако кандидатствате за нова работа или точно започвате, по-добре е да следвате определени правила, за да не се окаже, че изглеждате не на място.
Огледайте новите си колеги и вижте дали съществува общ стил, който трябва да уловите. За да съчетаете корпоративния стил с вашия индивидуален, можете да добавите някакъв аксесоар, но не повече.
Избягвайте дрехи, които лесно се мачкат. Още в средата на деня ще сте загубили представителния си вид, а неугледността със сигурност не е във ваша полза.
Ако не знаете какво да облечете, например за интервю, винаги е за предпочитане да се придържате към консервативния стил. Дрехите се избират според сезона.
Златното правило за облеклото в офиса е: дрехите трябва да си отиват, да не предизвикват въпроси и да не изглеждат прекалено евтини.
В офиса трябва да мислите не само за своя комфорт, но и за този на колегите си.
Офисът не е място за екстравагантни изпълнения, включително и по отношение на облеклото.
Два добри костюма са по-добри от десет лоши. Така че не пестете от качество.
Не носете слънчеви очила в офиса.
Ето и най-неподходящите комбинации за офиса, според стилистите: - Джинси и панталони с ниска талия; минижуп; кожени, прилепнали дрехи; спортни дрехи- анцузи, потници и тениски на футболни отбори; плажни дрехи; материи с големи картинки и надписи; маратонки, чехли и ботуши над коленете; огромни бижута.
петък, 5 юни 2009 г.
Бизнесът със сватби и разводи
Rfi.bg >> Бизнесът със сватби и разводи
www.perfect-wedding-day.com
Мануела Манлихерова
Любомир Бояджиев
www.perfect-wedding-day.comХиляди сватби годишно се вдигат в косовския град Призрен, истински център на сватбената индустрия. Търговците залагат най-много на летните месеци, за да напълнят касите си, тъй като сезонът на сватбитe е подсилен от наскоро обявената независимост, която кара все повече избягали косовари да се завръщат.
“Обикновено, първото нещо, което младите жени гледат са булчинските рокли, споделя
Беглисе Хоти, продавачка в един от многобройните магазини за булчински рокли в Призрен. Това е най-важната рокля, за церемонията. След това трябва да се избере рокля за втория ден и още една за третия.”
Средната сума, която се харчи в Призрен за купуването само на рокли и бижута е 7000 евро! Сумата е колосална, но хората не я възприемат като харчене на пари, защото купуване на злато за сватбата е традиция. Трябва да се знае, че бижута се купуват не само за младоженците, но и за техните семейства. А това може само да радва търговците. Най-силните месеци за сватбената индустрия са юли и август, когато косоварите от диаспората се завръщат специално за да вдигнат сватба. Те имат много повече пари от живеещите в Призрен и за търговците двата летни месеца представляват истинско елдорадо, въпреки икономическата криза, обхванала и най-новата балканска държава.
За разлика от Косово, където процъфтява брачният бизнес, в Австрия на добро здраве се радва бизнеса с разводите. След успеха на първия Салон на развода, който се проведе през октомври 2007, организаторите му решиха изложението да се провежда два пъти годишно. През май и ноември, когато вероятно е пикът на семейните раздели, професионалистите в областта на развода се събират в австрийската столица. Предвидени са отделни дни за мъжете и отделни за жените, за да не се окаже така, че двама души, които искат да се разделят се срещат именно на изложението. В продължение на два дни под един покрив се събират адвокати и нотариуси разбира се, туристически агенции и дори представители на църквата, но и детективи, които могат да хванат съпруга или съпругата в издънка.
Златното време за сватбения бизнес у нас започва от месец май и продължава до началото на есента. Това е времето, когато стават най-много сватби, а месец август се оказва най-подходящ човек да каже „да” на своя избранник.
Основната причина сватбените агенти да са доволни е, че летните сватби са много по-скъпи от зимните. Но и много по-интересни. Самите младоженци искат не просто добре организирани тържества, а нещо, с което тяхната сватба да е различна и запомняща се. Затова са склонни да инвестират като при повечето важи правилото – по-скъпото е по-добро, споделя сватбеният агент Емилия Луканова.
Годишно средният брой на сватбите в София е 6000. Пакетите само за организацията на тържеството започват от 120 лева достигат 1770 лева. Това е само началото. Хонорарът на сватбен агент, който поема цялата организация, е не по-малък от 1000 лева. Следва гражданска, църковна церемония, сватбени халки, облекло, аксесоари, фото услуги, музикално оформление, ресторант.
На сватбените агенции днес много помага възраждането на традицията да се правят истински венчавки. Зачестяват и сватбите на открито – в Ботаническа градина, на борда на луксозна яхта или на самия бряг на морето. Тарифата за бракосъчение извън ритуалния дом е около 270 лева. В традиционната ритуална зала – между 65 и 160 лева. В църквата се плаща от 100 до 130 лева за вечерна сватба.
Близо 1000 лева излиза, ако младите са избрали хълма Царевец, много предпочитано напоследък място за бракосъчетания на младоженци от цялата страна.
Не случайно Варненската търговска камара рекламира Варна като европейска дестинация за сватбен туризъм. За миналата година там са сключени 2400 брака на двойки от Израел.
Най-новата тенденция е белязана от тематичните сватби. Черешката на тортата са еко сватбите или зелените сватби. Сватбена агенция „Приказен ден” предлага пакет „Нежно към природата”. Поканите са електронни или от еко хартия. Еко менюто включва сезонни зеленчуци, произведени задължително в района, в който се прави сватбата. В предложенията за подаръци за гостите са включени малки бурканчета с био мед, мини саксийка с четирилистна детелина. Сватбеното пътешествие включва езда, планински преход, селски туризъм.
Повечето сватбени агенции съветват разходите да се планират предварително. Сватбеното тържество може да бъде само размяна на халките и почерпка за 300 лева, но за горни граници не се говори. Така една малка хубава сватба за 40 човека с всичко необходимо варира от 5000 до 6000 лева.
Специалният ден трябва да носи личния почерк и много настроение, отбелязва една от сватбените консултантки Емилия Луканова.
“Обикновено, първото нещо, което младите жени гледат са булчинските рокли, споделя
Беглисе Хоти, продавачка в един от многобройните магазини за булчински рокли в Призрен. Това е най-важната рокля, за церемонията. След това трябва да се избере рокля за втория ден и още една за третия.”
Средната сума, която се харчи в Призрен за купуването само на рокли и бижута е 7000 евро! Сумата е колосална, но хората не я възприемат като харчене на пари, защото купуване на злато за сватбата е традиция. Трябва да се знае, че бижута се купуват не само за младоженците, но и за техните семейства. А това може само да радва търговците. Най-силните месеци за сватбената индустрия са юли и август, когато косоварите от диаспората се завръщат специално за да вдигнат сватба. Те имат много повече пари от живеещите в Призрен и за търговците двата летни месеца представляват истинско елдорадо, въпреки икономическата криза, обхванала и най-новата балканска държава.
За разлика от Косово, където процъфтява брачният бизнес, в Австрия на добро здраве се радва бизнеса с разводите. След успеха на първия Салон на развода, който се проведе през октомври 2007, организаторите му решиха изложението да се провежда два пъти годишно. През май и ноември, когато вероятно е пикът на семейните раздели, професионалистите в областта на развода се събират в австрийската столица. Предвидени са отделни дни за мъжете и отделни за жените, за да не се окаже така, че двама души, които искат да се разделят се срещат именно на изложението. В продължение на два дни под един покрив се събират адвокати и нотариуси разбира се, туристически агенции и дори представители на църквата, но и детективи, които могат да хванат съпруга или съпругата в издънка.
Златното време за сватбения бизнес у нас започва от месец май и продължава до началото на есента. Това е времето, когато стават най-много сватби, а месец август се оказва най-подходящ човек да каже „да” на своя избранник.
Основната причина сватбените агенти да са доволни е, че летните сватби са много по-скъпи от зимните. Но и много по-интересни. Самите младоженци искат не просто добре организирани тържества, а нещо, с което тяхната сватба да е различна и запомняща се. Затова са склонни да инвестират като при повечето важи правилото – по-скъпото е по-добро, споделя сватбеният агент Емилия Луканова.
Годишно средният брой на сватбите в София е 6000. Пакетите само за организацията на тържеството започват от 120 лева достигат 1770 лева. Това е само началото. Хонорарът на сватбен агент, който поема цялата организация, е не по-малък от 1000 лева. Следва гражданска, църковна церемония, сватбени халки, облекло, аксесоари, фото услуги, музикално оформление, ресторант.
На сватбените агенции днес много помага възраждането на традицията да се правят истински венчавки. Зачестяват и сватбите на открито – в Ботаническа градина, на борда на луксозна яхта или на самия бряг на морето. Тарифата за бракосъчение извън ритуалния дом е около 270 лева. В традиционната ритуална зала – между 65 и 160 лева. В църквата се плаща от 100 до 130 лева за вечерна сватба.
Близо 1000 лева излиза, ако младите са избрали хълма Царевец, много предпочитано напоследък място за бракосъчетания на младоженци от цялата страна.
Не случайно Варненската търговска камара рекламира Варна като европейска дестинация за сватбен туризъм. За миналата година там са сключени 2400 брака на двойки от Израел.
Най-новата тенденция е белязана от тематичните сватби. Черешката на тортата са еко сватбите или зелените сватби. Сватбена агенция „Приказен ден” предлага пакет „Нежно към природата”. Поканите са електронни или от еко хартия. Еко менюто включва сезонни зеленчуци, произведени задължително в района, в който се прави сватбата. В предложенията за подаръци за гостите са включени малки бурканчета с био мед, мини саксийка с четирилистна детелина. Сватбеното пътешествие включва езда, планински преход, селски туризъм.
Повечето сватбени агенции съветват разходите да се планират предварително. Сватбеното тържество може да бъде само размяна на халките и почерпка за 300 лева, но за горни граници не се говори. Така една малка хубава сватба за 40 човека с всичко необходимо варира от 5000 до 6000 лева.
Специалният ден трябва да носи личния почерк и много настроение, отбелязва една от сватбените консултантки Емилия Луканова.
Мануела Манлихерова
Любомир Бояджиев
Абонамент за:
Публикации (Atom)
