Дюнерите - за тези пари, толкова хигиена
"Дюнерите са си много чисти даже, ти ако знаеш какво се случва в кухните на големите ресторанти. Там понеже е скрито и на никой не му дреме. При нас приготвяш храната пред очите на клиента. Един приятел работи в ресторант в центъра и ми е разправял как в кухнята се замерят с яйца, после ги събират с лъжица от стените и пода и ги слагат в яденето"
"Преди работех в сладкарница и се е случвало да падне сладоледена топка на земята, вдигаме я и обратно в чашата. Никъде нямаш пълна гаранция. Ако не ти изнася така, оставаш гладен."
Показват се публикациите с етикет Бизнес. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бизнес. Показване на всички публикации
неделя, 2 август 2009 г.
четвъртък, 30 юли 2009 г.
Екологичните къщи
rfi.bg >> Екологичните къщи
Оказва се, че не е лесно да се строят екологични къщи от дърво във Франция. Едва 5% е съотношението на тези постройки на френска територия, докато в Германия този процент е 30, а в скандинавските страни дори 60%! Двойката френски пенсионери Жан и Катрин решават да си построят екологична дървена къща в Нормандия, но установяват, че предлагането е незначително и решават да си внесат сглобяема къща от Канада: “Къщата пристигна в контейнери и отначало изглеждаше като купчина дърво. После чакахме три седмици, за да дойдат монтажници, които да я сглобят. От края на юли те сглобяват първата част на покрива и се надявам до довечера да преместим скелето и да преминат към сглобяването на втората част. “
Двамата канадски дърводелци ще сглобяват общо 23 тона дърво в продължение на три месеца. Предимството на този тип екокъщи е, че всичко е изработено изцяло от дърво без да е използван никакъв химически продукт. Нещо повече, в къщата на Жан и Катрин се използва и дъждовната вода, която се филтрира на два пъти и се събира в специален резервоар, откъдето с помощта на помпи се включва във водопроводната система. Резервоарът е направен от специален бетон, който позволява водата да бъде консумирана. Този бетон обаче е внесен от Белгия, тъй като във Франция не се предлага. Френски са слънчевите панели, с които се отоплява водата. Системата за използване на геотермалната енергия за отопление на къщата е също канадска. Жан и Катрин споделят, че им отнело два месеца, за да намерят специалисти по отопление с геотермална енергия. Всичките трудности около построяването на екокъщата са накарали Жан да отложи пенсионирането и създаде своя фирма и заедно с двамата канадски дърводелци да внасят сглобяеми постройки от Канада. Екокъща от 170 кв.м. струва 150 000 евро.
Компания изграждаща жилищни блокове в Холандия се е заела да строи прототип на къща-кораб, която сама произвежда необходимата й енергия и рециклира използваните води. Идеята е на инженер, който решил по този начин да отбележи 100 годишнината от създаването на компанията си. Резултатът прилича доста на многото къщи-кораби, закотвени в Амстердам: вътрешно пространство от 120 кв.м. и целия съвременен комфорт. Единствената разлика, че прототипът не е свързан нито с водопреносната, нито с електрическата или газопреносна мрежа. Слънчеви панели на покрива осигуряват необходимата енергия, а за да се затопля през зимата къщата-кораб използва топлината на използваните води, които циркулират под пода. За тоалетната се използва дъждовна вода, като два 500-литрови резервоара събират дъжда и водата, която циркулира в затворен кръг на кораба. Две септични системи пречистват отпадните води – едната от кухнята и банята, а другата от тоалетната. Двете води се пречистват след това заедно и напояват градина от бамбук и тръстика. Корените на тези растения служат за филтри, а останалото свършват бактериите. Екокъщата-кораб не изхвърля никога отпадни води и пред нея се очертава бляскаво бъдеще. Ако започне серийно производство цената й ще бъде под 200 000 евро, колкото струва и двустаен апартамент в Амстердам.
В няколко поредни издания на строителното изложение “Стройко 2000” вниманието на посетителите е привличано от дървените къщи. Реално у нас дървените къщи се строят от близо 30 години. Високите режийни разходи, както и промяната в философията на все повече хора за начина на живот, са причина за нарастващата популярност на къщите с дървена конструкция. У нас къщите са познати като финландски, канадски, американски. За направата на представените на "Стройко 2000" къщи е използван широколистен дървен материал. Изпълнението на дървената постройка е до ключ, включително обзавеждането. Отоплителните системи с термопомпи са шведски. Технологията позволява да се спестят до 80 процента от разходите за отопление. Днес къщата мечта трябва да пести. Засега всичко се доставя от Швеция, но в скоро време ще започне българско производство по лиценз. До голяма степен дървените конструкции са екологични за разлика от стоманенобетонните и тухлените. Много хора споделят, че за тях е важно усещането как се живее в такава къща за разлика от множеството бетонни кутии. Това е в основата на мотивацията им да си построят дървена къща. Повечето архитектурни групи обаче отказват проект на дървени къщи и затова, ако човек е решил да си построи дървена къща сам, най-трудното е да намери проектант. Единствената фирма, която предлага тази услуга е “Плиска 98” от Нови пазар. Дълговечността на дървената къща е 50 години, а при добра експлоатация - до 100 години. По отношение на сигурността “зеленият дом” е пожароустойчив, земетръсоустойчив и устойчив на наводнение. Цената на построяването на дървена къща у нас се снижава от ниската цена на труда, която намалява крайната. Средната цена варира от 900 до 1150 лева на км. метър. Финансирането е проблем, защото банките трудно отпускат кредити за подобно строителство. Сглобяеми къщи от дърво на фирма БГ хаус се изнасят за Франция и за Кипър. Дървената къща предоставя здравословна жизнена среда и е в хармония с околната среда. Образно казано дървената къща е като жива. Тя представлява дишаща конструкция. Средата в един дървен дом се регулира напълно естествено.
При влажен климат, дървесината поглъща влага от околния въздух и съхранява до 5 литра вода на мІ. При периоди на сух климат дървесината отделя погълнатата влага в стаите, примесена с типичния аромат на борово етерично масло. Този природен феномен осигурява почти постоянна влажност на въздуха в къщата. Затова дървената къща е добра инвестиция в поддържане на здравето.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Оказва се, че не е лесно да се строят екологични къщи от дърво във Франция. Едва 5% е съотношението на тези постройки на френска територия, докато в Германия този процент е 30, а в скандинавските страни дори 60%! Двойката френски пенсионери Жан и Катрин решават да си построят екологична дървена къща в Нормандия, но установяват, че предлагането е незначително и решават да си внесат сглобяема къща от Канада: “Къщата пристигна в контейнери и отначало изглеждаше като купчина дърво. После чакахме три седмици, за да дойдат монтажници, които да я сглобят. От края на юли те сглобяват първата част на покрива и се надявам до довечера да преместим скелето и да преминат към сглобяването на втората част. “
Двамата канадски дърводелци ще сглобяват общо 23 тона дърво в продължение на три месеца. Предимството на този тип екокъщи е, че всичко е изработено изцяло от дърво без да е използван никакъв химически продукт. Нещо повече, в къщата на Жан и Катрин се използва и дъждовната вода, която се филтрира на два пъти и се събира в специален резервоар, откъдето с помощта на помпи се включва във водопроводната система. Резервоарът е направен от специален бетон, който позволява водата да бъде консумирана. Този бетон обаче е внесен от Белгия, тъй като във Франция не се предлага. Френски са слънчевите панели, с които се отоплява водата. Системата за използване на геотермалната енергия за отопление на къщата е също канадска. Жан и Катрин споделят, че им отнело два месеца, за да намерят специалисти по отопление с геотермална енергия. Всичките трудности около построяването на екокъщата са накарали Жан да отложи пенсионирането и създаде своя фирма и заедно с двамата канадски дърводелци да внасят сглобяеми постройки от Канада. Екокъща от 170 кв.м. струва 150 000 евро.
Компания изграждаща жилищни блокове в Холандия се е заела да строи прототип на къща-кораб, която сама произвежда необходимата й енергия и рециклира използваните води. Идеята е на инженер, който решил по този начин да отбележи 100 годишнината от създаването на компанията си. Резултатът прилича доста на многото къщи-кораби, закотвени в Амстердам: вътрешно пространство от 120 кв.м. и целия съвременен комфорт. Единствената разлика, че прототипът не е свързан нито с водопреносната, нито с електрическата или газопреносна мрежа. Слънчеви панели на покрива осигуряват необходимата енергия, а за да се затопля през зимата къщата-кораб използва топлината на използваните води, които циркулират под пода. За тоалетната се използва дъждовна вода, като два 500-литрови резервоара събират дъжда и водата, която циркулира в затворен кръг на кораба. Две септични системи пречистват отпадните води – едната от кухнята и банята, а другата от тоалетната. Двете води се пречистват след това заедно и напояват градина от бамбук и тръстика. Корените на тези растения служат за филтри, а останалото свършват бактериите. Екокъщата-кораб не изхвърля никога отпадни води и пред нея се очертава бляскаво бъдеще. Ако започне серийно производство цената й ще бъде под 200 000 евро, колкото струва и двустаен апартамент в Амстердам.
В няколко поредни издания на строителното изложение “Стройко 2000” вниманието на посетителите е привличано от дървените къщи. Реално у нас дървените къщи се строят от близо 30 години. Високите режийни разходи, както и промяната в философията на все повече хора за начина на живот, са причина за нарастващата популярност на къщите с дървена конструкция. У нас къщите са познати като финландски, канадски, американски. За направата на представените на "Стройко 2000" къщи е използван широколистен дървен материал. Изпълнението на дървената постройка е до ключ, включително обзавеждането. Отоплителните системи с термопомпи са шведски. Технологията позволява да се спестят до 80 процента от разходите за отопление. Днес къщата мечта трябва да пести. Засега всичко се доставя от Швеция, но в скоро време ще започне българско производство по лиценз. До голяма степен дървените конструкции са екологични за разлика от стоманенобетонните и тухлените. Много хора споделят, че за тях е важно усещането как се живее в такава къща за разлика от множеството бетонни кутии. Това е в основата на мотивацията им да си построят дървена къща. Повечето архитектурни групи обаче отказват проект на дървени къщи и затова, ако човек е решил да си построи дървена къща сам, най-трудното е да намери проектант. Единствената фирма, която предлага тази услуга е “Плиска 98” от Нови пазар. Дълговечността на дървената къща е 50 години, а при добра експлоатация - до 100 години. По отношение на сигурността “зеленият дом” е пожароустойчив, земетръсоустойчив и устойчив на наводнение. Цената на построяването на дървена къща у нас се снижава от ниската цена на труда, която намалява крайната. Средната цена варира от 900 до 1150 лева на км. метър. Финансирането е проблем, защото банките трудно отпускат кредити за подобно строителство. Сглобяеми къщи от дърво на фирма БГ хаус се изнасят за Франция и за Кипър. Дървената къща предоставя здравословна жизнена среда и е в хармония с околната среда. Образно казано дървената къща е като жива. Тя представлява дишаща конструкция. Средата в един дървен дом се регулира напълно естествено.
При влажен климат, дървесината поглъща влага от околния въздух и съхранява до 5 литра вода на мІ. При периоди на сух климат дървесината отделя погълнатата влага в стаите, примесена с типичния аромат на борово етерично масло. Този природен феномен осигурява почти постоянна влажност на въздуха в къщата. Затова дървената къща е добра инвестиция в поддържане на здравето.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
вторник, 21 юли 2009 г.
Биокозметика
rfi.bg > Биокозметика
Рекламите на козметични продукти заливат страниците на списанията, обещавайки още повече красота и чудеса. Европейската козметична индустрия е световен лидер с оборот от 57 млрд евро, а и в Европа купуват най-много продукти, които влизат в пряк контакт с кожата. Във Франция, производителите са изправени пред ново предизвикателство, свързано с настъпването на биокозметиката. Продажбите на този вид естествена козметика нараснаха с цели 40 % само за една година. За последните две години броят на производителите на биокозметични продукти във Франция се е увеличил почти четворно от 40 на 15 и на фона на тази трайна тенденция козметичните гиганти правят всичко възможно, за да не загубят позициите си.: “Традиционната козметика наблюдава от много близо този пазар, тъй като производителите си дават сметка, че клиентките им искат да ползват натурални продукти, но истински натурални и сертифицирани продукти, споделя Ан Гекер, създателка на сайта bio.com. Така се оказа, че много от традиционните козметични марки изкупиха малки производители на биопродукти. Сред примерите е L'Orйal, който закупи Sanoflor, Yves Rocher купи Terre d’Oc, а Stella McCartney пък отиде при Yves Saint-Laurent, като разработиха заедно линията Care. Очевидно е, че големите марки се интересуват от този пазар, защото търсенето е налице.”
Биокозметиката привлича много потребители, тъй като в продължение на години традиционната козметика е злоупотребявала с различни химически вещества, за които се знае, че са опасни, като парабен, фталати и алуминиевите соли. Последните се използват при дезодорантите против изпотяване, но според някои учени те могат да причиняват рак и допринасят за развитието на болестта Алцхаймер. В момента европейската директива за козметиката, която датира от 1976, е в процес на ревизиране, но нищо не сочи, че тя ще включва забранителен списък на опасните вещества.
Германия, където терминът “био” е издигнат в култ, представлява най-големият пазар за биокозметични продукти. В момента те представляват едва 7 % от пазара на козметика, но перспективите са повече от розови. Безспорен хит в тази област са продуктите на Dr. Hauschka. Д-р Хаушка произвежда кремове от рози, смокини и авокадо по един и същи начин вече 40 години. Не се допускат никакви пестициди, никакви торове или реколта извън сезона. Като всички последователи на антропософията, създателят компанията Рудолф Хаушка се е стремял да постигне производствен цикъл аналогичен на този в природата. Пазарният дял на биокозметиката в Германия расте с големи темпове и дори по-бързо от този на биохраните.
От своето създаване до момента известната френска козметика L’Occitane не престава да се развива и да привлича все повече почитатели и у нас. L’Occitane е козметика с 30 годишна история, създадена от Олиевие Босан. Това е първата истински натурална козметика, която влезе на нашия пазар. Само за няколко месеца след отварянето на двата магазина на L’Occitane в София бе регистриран голям интерес, както на жени, така и на мъже към натуралните продукти. Някои са станали почитатели на козметиката в чужбина, други конкретно търсят козметични продукти на природна основа. 92 % от ползващите тази козметика, споделят, че се чувстват по-добре ползвайки биокозметика. L’Occitane следва принципите на фитотерапията и ароматотерапията без да използва никакви животински продукти с изключение на пчелните – мед и прополис. Те акцентира и върху факта, че козметиката им не е тествана върху животни. Не може да са каже, че има 100 % гаранция да не се появи индивидуална реакция в резултат на някоя от съставките, но затова са тестерите. В който и магазин на козметичната марка да влезете, ви посрещат компетентни консултанти. Не само приятните консистенции на козметичните продукти предполагат търсенето. Това, което пише на опаковката, е истинското съдържание, а ефектът е повече от видим, споделят много от хората, които ползват козметиката. Най-хубавото е, че ароматите не дразнят. Те са естествени и носят усещането за истинска природа, за идиличната атмосфера на Прованс. L’Occitane предлага няколко линии, които са разработени на основата на изключителни съставки. Маслото от карите, което се добива само от орехите карите, безсмъртничето, известно с това, че и след като е изсушено, цветовете му остават съхранени, зеленият чай, който няма равен на себе с освежителното си действие, ароматната върбинка, която се харесва и на жените, и на мъжете. Преработката на всичките натурални съставки е направена така, че да бъде извлечено най- доброто от всяка съставка и тя да действа на кожата.
Патент на фирмата е използването във всички продукти на един основен инградиент - масло от карите. Благодарение на 25 годишните разработки на маслото, фирмата може да се похвали като най- голямата в света, използваща най- чистото масло от шея. Суровината се доставя от малката африканска държава Буркина Фазо.Това масло е изключително питателно и мигновено успокоява и омекотява кожата. Козметичната марка е единствената в момента, която произвежда сапун по традиционните методи и рецепти на старите марсилски майстори. Козметиката има и своите бестселъри. Те са еднакви за всичките й почитатели в света – крем за ръце с карите, крем за тяло с бадем, сериите с череша, праскова, бергамот. Не на последно място са опаковките, които са екологично чисти и с етикет, гаранция за контролиран произход. Най-важното е, че растенията, от които се извличат съставките за козметичните продукти са плод на органично земеделие. Българските клиенти вече знаят кога пристигат продуктите от новата реколта. Потребителите у нас са изкушени и от единичните миниатюрните опаковки, които не се предлагат от всяка друга марка. В момента на криза те се приемат много добре от клиентите.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Рекламите на козметични продукти заливат страниците на списанията, обещавайки още повече красота и чудеса. Европейската козметична индустрия е световен лидер с оборот от 57 млрд евро, а и в Европа купуват най-много продукти, които влизат в пряк контакт с кожата. Във Франция, производителите са изправени пред ново предизвикателство, свързано с настъпването на биокозметиката. Продажбите на този вид естествена козметика нараснаха с цели 40 % само за една година. За последните две години броят на производителите на биокозметични продукти във Франция се е увеличил почти четворно от 40 на 15 и на фона на тази трайна тенденция козметичните гиганти правят всичко възможно, за да не загубят позициите си.: “Традиционната козметика наблюдава от много близо този пазар, тъй като производителите си дават сметка, че клиентките им искат да ползват натурални продукти, но истински натурални и сертифицирани продукти, споделя Ан Гекер, създателка на сайта bio.com. Така се оказа, че много от традиционните козметични марки изкупиха малки производители на биопродукти. Сред примерите е L'Orйal, който закупи Sanoflor, Yves Rocher купи Terre d’Oc, а Stella McCartney пък отиде при Yves Saint-Laurent, като разработиха заедно линията Care. Очевидно е, че големите марки се интересуват от този пазар, защото търсенето е налице.”
Биокозметиката привлича много потребители, тъй като в продължение на години традиционната козметика е злоупотребявала с различни химически вещества, за които се знае, че са опасни, като парабен, фталати и алуминиевите соли. Последните се използват при дезодорантите против изпотяване, но според някои учени те могат да причиняват рак и допринасят за развитието на болестта Алцхаймер. В момента европейската директива за козметиката, която датира от 1976, е в процес на ревизиране, но нищо не сочи, че тя ще включва забранителен списък на опасните вещества.
Германия, където терминът “био” е издигнат в култ, представлява най-големият пазар за биокозметични продукти. В момента те представляват едва 7 % от пазара на козметика, но перспективите са повече от розови. Безспорен хит в тази област са продуктите на Dr. Hauschka. Д-р Хаушка произвежда кремове от рози, смокини и авокадо по един и същи начин вече 40 години. Не се допускат никакви пестициди, никакви торове или реколта извън сезона. Като всички последователи на антропософията, създателят компанията Рудолф Хаушка се е стремял да постигне производствен цикъл аналогичен на този в природата. Пазарният дял на биокозметиката в Германия расте с големи темпове и дори по-бързо от този на биохраните.
От своето създаване до момента известната френска козметика L’Occitane не престава да се развива и да привлича все повече почитатели и у нас. L’Occitane е козметика с 30 годишна история, създадена от Олиевие Босан. Това е първата истински натурална козметика, която влезе на нашия пазар. Само за няколко месеца след отварянето на двата магазина на L’Occitane в София бе регистриран голям интерес, както на жени, така и на мъже към натуралните продукти. Някои са станали почитатели на козметиката в чужбина, други конкретно търсят козметични продукти на природна основа. 92 % от ползващите тази козметика, споделят, че се чувстват по-добре ползвайки биокозметика. L’Occitane следва принципите на фитотерапията и ароматотерапията без да използва никакви животински продукти с изключение на пчелните – мед и прополис. Те акцентира и върху факта, че козметиката им не е тествана върху животни. Не може да са каже, че има 100 % гаранция да не се появи индивидуална реакция в резултат на някоя от съставките, но затова са тестерите. В който и магазин на козметичната марка да влезете, ви посрещат компетентни консултанти. Не само приятните консистенции на козметичните продукти предполагат търсенето. Това, което пише на опаковката, е истинското съдържание, а ефектът е повече от видим, споделят много от хората, които ползват козметиката. Най-хубавото е, че ароматите не дразнят. Те са естествени и носят усещането за истинска природа, за идиличната атмосфера на Прованс. L’Occitane предлага няколко линии, които са разработени на основата на изключителни съставки. Маслото от карите, което се добива само от орехите карите, безсмъртничето, известно с това, че и след като е изсушено, цветовете му остават съхранени, зеленият чай, който няма равен на себе с освежителното си действие, ароматната върбинка, която се харесва и на жените, и на мъжете. Преработката на всичките натурални съставки е направена така, че да бъде извлечено най- доброто от всяка съставка и тя да действа на кожата.
Патент на фирмата е използването във всички продукти на един основен инградиент - масло от карите. Благодарение на 25 годишните разработки на маслото, фирмата може да се похвали като най- голямата в света, използваща най- чистото масло от шея. Суровината се доставя от малката африканска държава Буркина Фазо.Това масло е изключително питателно и мигновено успокоява и омекотява кожата. Козметичната марка е единствената в момента, която произвежда сапун по традиционните методи и рецепти на старите марсилски майстори. Козметиката има и своите бестселъри. Те са еднакви за всичките й почитатели в света – крем за ръце с карите, крем за тяло с бадем, сериите с череша, праскова, бергамот. Не на последно място са опаковките, които са екологично чисти и с етикет, гаранция за контролиран произход. Най-важното е, че растенията, от които се извличат съставките за козметичните продукти са плод на органично земеделие. Българските клиенти вече знаят кога пристигат продуктите от новата реколта. Потребителите у нас са изкушени и от единичните миниатюрните опаковки, които не се предлагат от всяка друга марка. В момента на криза те се приемат много добре от клиентите.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
петък, 17 юли 2009 г.
Имам идея, търся инвеститор
Money.bg >> Имам идея, търся инвеститор
Нова платформа за предприемачи пусна Българската мрежа на бизнес ангелите (БМБА). Чрез новата система бизнесмените или хората с идея и усет за правене на бизнесн могат да открият своите бъдещи ментори и дялови инвеститори за проектите, съобщават от неправителствената организация.
Нова платформа за предприемачи пусна Българската мрежа на бизнес ангелите (БМБА). Чрез новата система бизнесмените или хората с идея и усет за правене на бизнесн могат да открият своите бъдещи ментори и дялови инвеститори за проектите, съобщават от неправителствената организация.Всичко е събрано на едно място. На сайта на БМБА са представени накратко най-важните стъпки, които трябва да познават собствениците на малък бизнес, за да открият своя инвеститор сред кръга на членуващите бизнес ангели в българската мрежа. След като се появи конкретна бизнес идея, предприемачът трябва да реши дали ангелите-инвеститори са подходяща алтернатива за финансиране на проекта.
Това са състоятелни физически лица, които осигуряват финансиране и менторство, срещу дял в перспективни компании, дори в идейна фаза. За да открие инвеститор, предприемачът трябва да потърси съдействието на БМБА, която ще разпространи проекта му сред нейните инвеститори. Когато е налице интерес, се преминава към втори етап - срещи, презентации и преговори, като се обсъждат конкретните параметри на сделката между бъдещите партньори.
На практика е достатъчно всеки, който има подходяща идея, първо да представи своето предложение пред мрежата, за да открие своя бъдещ партньор в бизнеса. Именно за да улесни обработката и подаването на проекти, БМБА създаде специална Платформа на предприемача. Чрез тази нова система всеки, който търси капитал за създаване на нова фирма или развитие на съществуващ бизнес, може да представи онлайн своя проект до всички инвеститори в мрежата на близнес ангелите. Регистрацията отнема до час, а одобрение се получава в рамките на 48 часа.
В Европа няма друга межа, която разполага с подобно интегрирано локализирано решение, въпреки че броят на организациите надвишава 300, а бизнес ангелите на континента се оценяват на около 75 хил. души.
„Предприемачите и инвеститорите в България получават възможности, каквито не се предоставят дори в най-развитите пазари на неформален рисков капитал. Бизнес ангелите са неформални инвеститори, които взимат решение след като се запознаят лично с предприемача. Предизвикателството бе да се възползваме от възможностите на технологиите без да нарушаваме този принцип. Сега началното представяне на проектите е значително по-лесно", заяви Борислав Бориславов, управляващ партньор в БМБА.
По данни на Европейската асоциация на мрежите от ангели (EBAN), от 100 подадени към тях предложения, едва 20 достигат до бизнес ангелите, като 20% от тях получават финансиране. Благодарение на новата технология, броят на представените проекти, както и качеството им, реално се увеличават, като така нараства и шансът всеки проект да открие своя инвеститор.
Платформата предоставя значителни нови възможности за предприемачите в България и чужбина. Всеки предприемач може да въведе толкова информация, колкото сам счете за необходимо относно своя проект, като не се изисква предварително представяне на бизнес планове, анализи и документи. Заедно с това, системата позволява пряк контакт със заинтересованите инвеститори, при това без да се разкрива тяхната идентичност, освен ако те не пожелаят това. Всеки проект може да бъде представен на български и английски език, което позволява достигането до чуждестранни инвеститори и осъществяването на международни сделки.
По данни на английската агенция за иновации NESTA, близо 25% от инвеститорите във Великобритания например са склонни да инвестират и зад граница. Достъпът до тях вече е възможен.
За бизнес ангелите, членуващи в мрежата, БМБА разработва и отделна платформа, която ще позволи обмяна на коментари между регистрираните инвеститори, общо рейтингуване, оценка и синдикиране по проекти, като това цялостно ще улесни процеса по подбор и осъществяване на сделки.
вторник, 30 юни 2009 г.
"Сиско България" заменя задграничните си пътувания с виртуални срещи
dnevnik.bg >> "Сиско България" заменя задграничните си пътувания с виртуални срещи"
петък, 15 май 2009 г.
Най-доброто място за бягство от кризата
Автор: Елица Елефтерова
Въвеждането на единен ISO стандарт за СПА услугите, който ще бъде валиден за всички европейски държави, ще помогне на работещите у нас в този сектор да уеднаквят както нивото си, така и ще доведе до изключването на онези, които предлагат менте услуга, съобщава "Монитор".
Това каза Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм по време на годишната среща на съюза.
Сериозни интереси към нашите професионално разработени центрове е проявил кметът на Москва Юрий Лужков, който публично оповести, че руснаците ще се отправят към България за рехабилитация, водни и разкрасяващи процедури.
От съюза обявиха, че в края на септември страната ни е домакин на европейската среща за изготвяне на стандарта за здравни услуги. Шарлопов допълни, че за 15 г. у нас са инвестирани 40 млрд. евро в туризма, а приходът е едва 2,5 млрд. евро.
Целта ни е да разработим план как тези приходи да станат 10 млрд. евро, поясниха от съюза. Работещите в този сектор настояват таксите, които се събират от ползването на минерални води, да се реинвестират в тяхното разработване и поддръжка.
Елена Ковачева, председател на Съюза на кинезитерапевтите в България, заяви пред Money.bg, че базово образование по кинезитерапия и рехабилитация има.
В страната има специализация по СПА на ниво бакалавър и магистър, но трябва допълнителна специализация за всички новости, които непрекъснато се появяват в СПА индустрията и това става със следдипломна квалификация и не е нужно да се започва ново обучение, както имаше идея за спа-терапевти и т.н., обясни Ковачева.
Ако един хотел със СПА предназначение си назначи специалисти със стандарт, там трябва да бъдат точно тези специалисти и тогава можем да бъдем конкурентноспособни. Като българка не бих казала, че в Гърция или Турция условията са по-добри от нас, коментира специалистът.
Според Ковачева става въпрос за подход към клиента и точно каква професионална услуга ще се предостави. Това е конкурентоспособност, ако ние не знаем как да глезим туристите си и това, което знаем го продадем точно по тази начин ще сме на много по-високо ниво от съседните страни.
Терапевтите гърци се обучават в България, но те са живели в друг строй и знаят как да си предложат услугите, докато тук точно това липсва - липсва мениджмънт, начина на продаване на услугата. Това, според мен, е на първо място.
В България има шест училища по рехабилитация и три висши учебни заведения по кинезитерапия, като на година излизат поне по 20-30 специалиста.
Тези специалисти обаче нямат добра реализация, защото няма стандарт, т.е. инвеститорът или собственик на СПА-центъра или хотел, щом няма специфични изисквания за СПА-частта на хотела, както има стандарти за ресторантьорската част или хотелиерската, ще назначи, който се яви, смята Ковачева.
Според нея е важно да се създаде регистър на специалистите, които излизат и по този начин информацията да е на едно място - дали това ще е в Държавната агенция по туризъм или Министерство на здравеопазването, откъдето собствениците да си търсят специалистите по СПА.
Държавната агенция по туризъм и Министерство на здравеопазването са двете институции, които трябва за изготвят законовата уредба за СПА. Трети вариант е професионално - съсловната организация, твърди Ковачева.
Наличието в България на планина и море ни прави богати. Трябва ни още малко организация и всичко ще си дойде на местото. За да усвоява страната ни напълно потенциала, с който разполага, са нужни много инвестиции, както и много добри мениджъри на СПА и т.нар. лечебен туризъм, обобщава експертът.
От кризата, която е неизбежна и за нашия сектор, ще успее да се измъкне този, който много добре усети нишата за правилното развитие на туризма. Всичко трябва да бъде преосмислено. Качеството на услугите трябва многократно да бъде подобрявано, за да станем конкурентноспособни.
По време на криза или си стесняваш и преустройваш нещата, с които се занимаваш, или ставаш много добър и единствен, обобщава Ковачева.
Не толкова оптимистична е прогнозата на председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин.
20-30 % спад на оборота и фалит на заведения очаква ако парламентът реши да наложи тотална забрана на тютюнопушенето на обществени места от следващия месец.
Пред агенция "Фокус" Рагин заяви, че от асоциацията са предложили по-либералния вариант. Освен това - да не се прави веднага, защото сме във финансова криза и изведнъж пазарът няма да може да поеме този срив.
Рагин обясни, че по-добрият вариант е с обособени помещения за пушене за заведения за обществено хранене и ресторанти и забрана на обществени места.
сряда, 13 май 2009 г.
10-те ключови способности, необходими на успешни
greentech-bg.net >> 10-те ключови способности, необходими на успешни
Спомняте ли си популярния рефрен «Утре започва от днес»? Точно така разсъждават от Калифорнийския Institute for the Future. От 2007 година те правят ежегодни прогнози за това как ще се променят изискванията към работещите в рамките на следващите 10 години.
Сега, когато много хора са принудени да търсят ново поприще, според нас е изключително уместно да ви представим накратко техните предвиждания за това кои качества и способности са тези, които ще ви помогнат да развиете кариерата си успешно през следващите години.
1. Степен на реакция – способност да се откликва на желанията на хората за поемане на ангажимент, силно изразена склонност и умение да се достига до другите в рамките на различни мрежи
2. Далновидност—способност да се вижда по-широка картина, мислене в рамките на по-големи системи, по-широки мрежи, по-дълги цикли
3. Открито лидерство – създаване на продукт, който може да се доразвива от другите, способност да се работи с голям брой и различни сътрудници
4. Интуиция за коопериране – способност да се усети кои хора биха били най-подходящи за съвместна работа за постигане на определена цел или изпълнение на определена задача
5. Мулти-капитализъм – свободно и едновременно боравене с различни видове ресурси – природни, интелектуални, социални, финансови, виртуални
6. Социална приспособимост – способността да се извършва работа в рамките на изключително големи групи в реално време; талант за едновременно коопериране с много хора; изключителни способности за взаимно сътрудничество
7. Новаторски подход—способност да се намаляват щетите при провал и да се търси ново решение, като се подхожда отново и отново иновативно
8. Влиятелност – умение да бъдеш убедителен, да комуникираш ефективно в рамките на различни социални мрежи и групи, като ползваш подходяща за всяка от тях стратегия и техника на комуникация
9. Управление на информацията/шума – умело филтриране на необходимата информация,умение за верен анализ на събитията и процесите на база на данни от различни изобилни потоци от данни и препоръки
10. Бърза реакция – Подготвеност и умение да се действа при настъпване на неочаквани резултати и изключително умение за коопериране при извънредни обстоятелства
По материали от:www.iftf.org
За Institute for the Future (IFTF) – това е независим некомерсиален изследователски център, който работи с различни организации – граждански, правителствени или търговски, търсещи начини да оформят дългосрочната си визия и политика. Институтът се намира в Силиконовата долина – уникален кръстопът на технологични иновации, социални експерименти и глобален обмен. Основан е през 1968 година от група бивши сътрудници на корпорацията RAND с финансиране на фондация Ford.
вторник, 12 май 2009 г.
Формулата "плащате толкова, колкото пожелаете" не може да трае дълго
rfi.bg >> Формулата "плащате толкова, колкото пожелаете" не може да трае дълго
“Плащате толкова, колкото пожелаете”. Това послание има с какво да ви съблазни, особено по време на криза. Ето защо все повече търговци прилагат въпросната формула: магазини за дрехи, както и ресторанти се поддадоха на тази мода. Идеята, разбира се, е да се увеличат продажбите.
Можете да си купите кожено сако, което струва 250 евро, давайки само няколко евро като в добавка ще получите и талон за безплатна вечеря в ресторант. Целта на търговците е не да правят подаръци, а да върнат покупателната способност на французите. Анри Кофман, директор маркетинг в голяма парижка компания, обяснява:
“За мен всичко това не е свързано толкова с кризата. Разбира се, съществуват най-различни маркетингови решения от този тип, но не бива да забравяне, че безплатен обяд няма. Ако търговецът предоставя на клиентите си някакво предимство това означава, че и той би извлякъл изгода от него. Във всеки случай няма такова нещо като “криза е, нека да облекчим нашите клиенти”.”
Въпреки това, именно такъв изглежда мотивът на един френски сайт за електронна търговия, който миналата седмица продаде 10 000 свои артикула на цена от 1 евро. Инициативата помогна на компанията най-напред да продаде застоялите си стоки и аксесоари, но и накара хората да заговорят за нея. Свен Лунг е директорът на въпросната компания:
“Целта ни бе да спечелим нови клиенти, да накараме хората да говорят за нас и не на последно място да проверим търговската етика на клиентите си. Дали ще се оправдаят със скъпия живот и ще се възползват от възможността за платят толкова, колкото искат, или пък ще уважат търговците и ще се опитат да платят цена, близка до реалната.”
Формулата “Плащаш толкова, колкото решиш”, обаче трудно може да бъде поддържана дълго време. Въпреки придобитата известност, от сайта за електронна търговия споменават, че инициативата им е била на загуба. Има обаче един ресторант, който работи по този начин в продължение на месец. Пиер Бержен, неговият собственик, казва че за въпросния месец той е достигнал същата печалба, каквато е имал през юни миналата година:
“Формулата работеше, защото ставаше въпрос за нещо невиждано до момента. Все пак не можеше да продължава прекалено дълго. Първо, защото така се губи моментът на изненадата и второ, защото с течение на времето привличаш една не особено деликатна клиентела. В края на месеца клиентите, които си тръгваха без да оставят пари за храната, ставаха все повече и повече.”
Има ли тази система бъдеще? Ето отговорът на Паскал Ебел от Центъра за наблюдение и анализ на условията на живот:
“Мисля, че тази формула би могла да бъде доразвита и да се прилага предимно в секторите, в които се предлага забавление или пък са свързани с креативност. Що се отнася до продажбата на основни стоки – малко съм скептична по този въпрос. Особено пък при разпродажбата на дрехи. Не съм много сигурна, че клиентите ще се втурнат да купуват продукти, които не са им съвсем по вкуса, нито са си мечтали да притежават нещо подобно, само заради ниската цена. Така че, инициативата е по-скоро “маркетингов удар”, а не феномен, който има бъдеще.
Така е. Повечето хора свързват ниската цена с ниско качество. Ето защо няма да е лошо формулата “Плащате толкова, колкото пожелаете”, да бъде променена на “Плащате толкова, колкото смятате, че струва пожелания от вас продукт”.
“Плащате толкова, колкото пожелаете”. Това послание има с какво да ви съблазни, особено по време на криза. Ето защо все повече търговци прилагат въпросната формула: магазини за дрехи, както и ресторанти се поддадоха на тази мода. Идеята, разбира се, е да се увеличат продажбите.
Можете да си купите кожено сако, което струва 250 евро, давайки само няколко евро като в добавка ще получите и талон за безплатна вечеря в ресторант. Целта на търговците е не да правят подаръци, а да върнат покупателната способност на французите. Анри Кофман, директор маркетинг в голяма парижка компания, обяснява:
“За мен всичко това не е свързано толкова с кризата. Разбира се, съществуват най-различни маркетингови решения от този тип, но не бива да забравяне, че безплатен обяд няма. Ако търговецът предоставя на клиентите си някакво предимство това означава, че и той би извлякъл изгода от него. Във всеки случай няма такова нещо като “криза е, нека да облекчим нашите клиенти”.”
Въпреки това, именно такъв изглежда мотивът на един френски сайт за електронна търговия, който миналата седмица продаде 10 000 свои артикула на цена от 1 евро. Инициативата помогна на компанията най-напред да продаде застоялите си стоки и аксесоари, но и накара хората да заговорят за нея. Свен Лунг е директорът на въпросната компания:
“Целта ни бе да спечелим нови клиенти, да накараме хората да говорят за нас и не на последно място да проверим търговската етика на клиентите си. Дали ще се оправдаят със скъпия живот и ще се възползват от възможността за платят толкова, колкото искат, или пък ще уважат търговците и ще се опитат да платят цена, близка до реалната.”
Формулата “Плащаш толкова, колкото решиш”, обаче трудно може да бъде поддържана дълго време. Въпреки придобитата известност, от сайта за електронна търговия споменават, че инициативата им е била на загуба. Има обаче един ресторант, който работи по този начин в продължение на месец. Пиер Бержен, неговият собственик, казва че за въпросния месец той е достигнал същата печалба, каквато е имал през юни миналата година:
“Формулата работеше, защото ставаше въпрос за нещо невиждано до момента. Все пак не можеше да продължава прекалено дълго. Първо, защото така се губи моментът на изненадата и второ, защото с течение на времето привличаш една не особено деликатна клиентела. В края на месеца клиентите, които си тръгваха без да оставят пари за храната, ставаха все повече и повече.”
Има ли тази система бъдеще? Ето отговорът на Паскал Ебел от Центъра за наблюдение и анализ на условията на живот:
“Мисля, че тази формула би могла да бъде доразвита и да се прилага предимно в секторите, в които се предлага забавление или пък са свързани с креативност. Що се отнася до продажбата на основни стоки – малко съм скептична по този въпрос. Особено пък при разпродажбата на дрехи. Не съм много сигурна, че клиентите ще се втурнат да купуват продукти, които не са им съвсем по вкуса, нито са си мечтали да притежават нещо подобно, само заради ниската цена. Така че, инициативата е по-скоро “маркетингов удар”, а не феномен, който има бъдеще.
Така е. Повечето хора свързват ниската цена с ниско качество. Ето защо няма да е лошо формулата “Плащате толкова, колкото пожелаете”, да бъде променена на “Плащате толкова, колкото смятате, че струва пожелания от вас продукт”.
понеделник, 27 април 2009 г.
вторник, 21 април 2009 г.
Външната реклама
rfi.bg >> Външната реклама
В парижкото метро наскоро бе проведен своеобпазен експеримент, свързан с възприятията на пътниците. По стените на тунелите в една от метростанциите са монтирани дигитални рекламни панели, които са способни да “гледат” благодарение на камера. Това се случва, ако минаващ човек покрай билборда, т.е. потенциален клиент, погледне към таблото. Интересният рекламен подход обаче бе прекъснат след като група от асоциации борещи се срещу рекламата заведе дело за посегателство срещу свободата. До началото на месец март пътниците минаващи през станцията Шарл де Гол Етоал в Париж се изправяха пред четири експериментални билборда във формата на гигантски мобилни телефони. Норбер Мер, директор за иновациите в Media transport, разказва за този проект: “В тази кутия има 70-инчов екран, който дава образ с много добро качество. Той е оборудван с електроника, която позволява на екрана да получава информация през сървър и да изписва послания. “
Основната идея на създателите на този проект е била рекламодателите да знаят колко пъти е била видяна рекламата им. Нестандартният билборд не е толкова съвършен, че да различава мъжкото от женското лице, но въпреки това е успял да ядоса лагера на “антирекламата”. Според Шарлот Менер от Асоциацията срещу рекламната агресия тези пана представляват няколко заплахи спрямо гражданите: “Опасното, от юридическа гледна точка и от гледна точка на общественото пространство, при тези билбордове е, че те не само излъчват реклама, а и ни наблюдават и ни анализират. Това е вече посегателство към свободата ни и правото да бъдем мълчаливи, да не ни анализират, да не бъдем класифицирани от разни кутии и да не служим на рекламодателите, за да си продават нещата!” Общо пет асоциации подадоха жалба в съда срещу интелигентните билбордове и междувременно, в очакване на решението на съда в края на април, проектът е спрян.
В Полша на практика не съществува регламент за рекламните билбордове. Столицата Варшава е буквално наводнена от всякакъв вид реклами, а през последните години се появяват все повече огромни билбордове, които покриват цели жилищни сгради. В продължение на няколко седмици живеещите в тези сгради нямат достъп до естествена светлина. В повечето случай собствениците на билбордовете обезщетяват живущите по някакъв начин, но най-често става дума за символични суми. След няколко подадени жалби срещу подобни реклами, които предизвикаха оживени дискусии, областният управител на Варшава поиска да забрани поставянето на билбордове върху фасадите на сградите, но лобито на рекламодателите и рекламните агенции в Полша е прекалено силно, за да стане това факт.
След дълъг период на хаос и нарушения у нас външната реклама си извоюва едно от първите места на медиен канал. Следствие от овладяния вече хаос е сегашният вид на София. Почти няма автобусна спирка, която да не е превърната в рекламна. Билбордове, рекламни съоръжения тип "ракети", плазмени екрани изпълват до крайна степен градското пространство. С основание тази визуална среда дразни повечето хора. С разрастване на кризата рекламният ни пазар, който по принцип е в тесни рамки, не успява да предостави ресурс за всички агенции за външна реклама. Започва да се усеща спад на рекламите. Планирането в рекламния бизнес е от месец за месец. Видимият с просто око спад на рекламите обаче не плаши големите компании. Големите буквално "изсмукват" рекламите. Най-голямата агенция за аудор реклама Нюз Аутдор (News Outdoor) покрива всички централните части на най-големите градове, както и основните магистрали на страната. Клиентите им са от всички браншове, но отдаването на рекламните съоръжения от тази година е с 30 % по-ниско спрямо предходната година. Към Нюз аутдор се насочват и такива, които са си изпатили от прекупвачите на рекламния пазар. Има клиенти с по-скромни финансови възможности. Те наемат само по един билборд за по-дълъг период, който изпълнява функцията на упътваща табела, твърдят от Нюз аутдор. Външната реклама е по-евтина от печатната и телевизионната, а предимството й - достига до много хора. Неслучайно на някои от големите кръстовища се появиха по 3-4 билборда. Външната реклама се извиси по фасадите и покривите, плъзна по подлезите, защото просто няма място къде да бъдат сложени още билбордове. Законовите рестрикции ограничават рекламните агенции да не преминават съвсем границата на пренаситеност. Рекламните им съоръжения трябва да спазват дистанция от най-малко 200 метра от училища и детски градини. При външната реклама всеки клиент търси определена аудитория. Едни искат да хванат хората в бизнес зоните, други в централни градски части, трети на излизане от града. Относно ефективността на посланията няма конкретни изследвания. У нас няма монтирани сензори на големите кръстовища, които да следят колко коли са минали и евентуално колко хора са видели рекламата. За някои рекламодатели това е голям недостатък, защото агенциите за външна реклама не могат да дадат конкретни резултати за ефективността на кампанията. Някои агенции са закупили софтуер за определяне на комуникативността на определени места, но общинските власти не разполагат с данни за трафика.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Основната идея на създателите на този проект е била рекламодателите да знаят колко пъти е била видяна рекламата им. Нестандартният билборд не е толкова съвършен, че да различава мъжкото от женското лице, но въпреки това е успял да ядоса лагера на “антирекламата”. Според Шарлот Менер от Асоциацията срещу рекламната агресия тези пана представляват няколко заплахи спрямо гражданите: “Опасното, от юридическа гледна точка и от гледна точка на общественото пространство, при тези билбордове е, че те не само излъчват реклама, а и ни наблюдават и ни анализират. Това е вече посегателство към свободата ни и правото да бъдем мълчаливи, да не ни анализират, да не бъдем класифицирани от разни кутии и да не служим на рекламодателите, за да си продават нещата!” Общо пет асоциации подадоха жалба в съда срещу интелигентните билбордове и междувременно, в очакване на решението на съда в края на април, проектът е спрян.
В Полша на практика не съществува регламент за рекламните билбордове. Столицата Варшава е буквално наводнена от всякакъв вид реклами, а през последните години се появяват все повече огромни билбордове, които покриват цели жилищни сгради. В продължение на няколко седмици живеещите в тези сгради нямат достъп до естествена светлина. В повечето случай собствениците на билбордовете обезщетяват живущите по някакъв начин, но най-често става дума за символични суми. След няколко подадени жалби срещу подобни реклами, които предизвикаха оживени дискусии, областният управител на Варшава поиска да забрани поставянето на билбордове върху фасадите на сградите, но лобито на рекламодателите и рекламните агенции в Полша е прекалено силно, за да стане това факт.
След дълъг период на хаос и нарушения у нас външната реклама си извоюва едно от първите места на медиен канал. Следствие от овладяния вече хаос е сегашният вид на София. Почти няма автобусна спирка, която да не е превърната в рекламна. Билбордове, рекламни съоръжения тип "ракети", плазмени екрани изпълват до крайна степен градското пространство. С основание тази визуална среда дразни повечето хора. С разрастване на кризата рекламният ни пазар, който по принцип е в тесни рамки, не успява да предостави ресурс за всички агенции за външна реклама. Започва да се усеща спад на рекламите. Планирането в рекламния бизнес е от месец за месец. Видимият с просто око спад на рекламите обаче не плаши големите компании. Големите буквално "изсмукват" рекламите. Най-голямата агенция за аудор реклама Нюз Аутдор (News Outdoor) покрива всички централните части на най-големите градове, както и основните магистрали на страната. Клиентите им са от всички браншове, но отдаването на рекламните съоръжения от тази година е с 30 % по-ниско спрямо предходната година. Към Нюз аутдор се насочват и такива, които са си изпатили от прекупвачите на рекламния пазар. Има клиенти с по-скромни финансови възможности. Те наемат само по един билборд за по-дълъг период, който изпълнява функцията на упътваща табела, твърдят от Нюз аутдор. Външната реклама е по-евтина от печатната и телевизионната, а предимството й - достига до много хора. Неслучайно на някои от големите кръстовища се появиха по 3-4 билборда. Външната реклама се извиси по фасадите и покривите, плъзна по подлезите, защото просто няма място къде да бъдат сложени още билбордове. Законовите рестрикции ограничават рекламните агенции да не преминават съвсем границата на пренаситеност. Рекламните им съоръжения трябва да спазват дистанция от най-малко 200 метра от училища и детски градини. При външната реклама всеки клиент търси определена аудитория. Едни искат да хванат хората в бизнес зоните, други в централни градски части, трети на излизане от града. Относно ефективността на посланията няма конкретни изследвания. У нас няма монтирани сензори на големите кръстовища, които да следят колко коли са минали и евентуално колко хора са видели рекламата. За някои рекламодатели това е голям недостатък, защото агенциите за външна реклама не могат да дадат конкретни резултати за ефективността на кампанията. Някои агенции са закупили софтуер за определяне на комуникативността на определени места, но общинските власти не разполагат с данни за трафика.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
понеделник, 20 април 2009 г.
събота, 18 април 2009 г.
Как да управлявате парите си като милионери
Милионерите са хора, като нас, само дето имат много повече пари. Когато журналистите ги попитат как са натрупали състоянието си, те не цитират някакви свръхестествени способности, а придържане към инвестиционни стратегии, труд и ако щете вярвайте - малко стиснатост. Според USNews, 10-те златни правила, към които се придържат милионерите са:
Бъдете предпазливи в началото
49-годишният Адриан Картууд, автор на блога “Как да направим 7 милиона за 7 години“, казва, че днес е богат, благодарение на това, че е живял в голяма спестовност, докато градял бизнеса си. Според него хората често имат проблеми, защото натрупват голям дълг в началото, когато стартират бизнес. «Научете се да живеете с малкото средства, с които разполагате, отлагайте моментът, в който ще се възползвате от състоянието си, за да може когато станете милионери, да останете такива дълго време. Тогава ще можете истински да се насладите на богатството.“
Вярвайте в себе си
Преди да започне да инвестира в недвижими имоти, Алън Кори, автор на “Как да станем милионери преди 30“, е прочел всички биографии на милионери, които успял да намери. Казва, че е търсел общи черти между тях и съвети, които можел да използва. «Това, което открих е, че всички са имали невероятна увереност, че ще успеят.“
Имайте точна представа за бъдещето си като милионери
Според Джен Смит, автор на блога “Майката милионерка от съседната къща“ казва, че не е достатъчно само да си кажеш “Искам да съм богат“. Представете си точно какъв доход искате да имате, как ще го постигнете, къде ще пътувате по света, какви възможности ще ви дадат парите. Смит признава, че е имала конкретната цел да забогатее преди да стане родител. Тя изрязвала снимки от списания на места, които искала да посети и ги държала близо до бюрото си, за да й запомнят за целта й.
Подсигурете се срещу рисковете на живота
Често пъти причината за фалирането е развод, смърт в семейството или болест, която прави хората неработоспособни. Затова сключвайте предбрачни споразумения и застрахователни полици.
Работете здраво!
В книгата си “Мисли като шампион“ Доналд Тръмп пише, че често хората обясняват успехите му с късмет, но всъщност те се дължали на много работа. «Ако работите здраво, ще бъдете възнаградени! Някои могат да кажат «Той е късметлия“ и наистина вие сте късметлия, че сте достатъчно умни да знаете, че трябва да работите!“ Точно това казва и Бенджамин Франклин през 18-и век «Колкото повече работя, толкова повече късмет имам.“
Правете си бюджет
Смит казва, че винаги си записва разходите и в края на месеца си прави подробен отчет. Тя казва, че ако не го правите и решите да пробвате, още първия път ще бъдете наистина изненадани от някои факти и със сигурност ще си изведете важни поуки.
Правете това, което харесвате
За да постигате изключителни резултати в някоя област, трябва работата в нея да ви бъде наистина приятна. Експерти съветват да се насочите към областта, от която се хващате че се интересувате в свободното си време. Ако четете модни списания, ориентирайте се към нещо свързано с модата, ако се интересувате от коли, работете нещо свързано с коли.
Решете точно колко богати искате да бъдете
За мнозина 1 млн. долара не са достатъчни. Инфлацията непрекъснато ни притиска, за много хора да имаш един-два милиона на 65-годишна възраст, не е кой знае какъв успех. Колкото по-конкретни са целите ви, толкова по-лесно ще ви бъде в преследването им.
Плувайте срещу течението
Понякога печелившата тактика е да правите точно обратното на това, което правят всички. В момента например акциите са евтини, защото много хора са разпродали книжата си, но принципът не се касае само за фондовия пазар. Можете точно сега да купите имот и да го отдадете под наем, например.
Живейте с по-малко пари, отколкото можете да си позволите
Харчете една идея по-малко пари, отколкото можете да си позволите. Наскоро вестниците писаха как известният рапър Еминем си е харесал часовник за 15 000 долара, но се отказал от покупката. Той можел да си позволи спокойно часовника, но тъй като е криза, не знаел, какво ще бъде положението вбъдеще и мислел за финансовата сигурност на дъщеря си. Смит съветва да спестявате между 10 и 25% от доходите си. Тя казва “Лъскавите стоки не те правят милионер. Напротив - те могат да ти попречат да бъдеш такъв!“
Бъдете предпазливи в началото
49-годишният Адриан Картууд, автор на блога “Как да направим 7 милиона за 7 години“, казва, че днес е богат, благодарение на това, че е живял в голяма спестовност, докато градял бизнеса си. Според него хората често имат проблеми, защото натрупват голям дълг в началото, когато стартират бизнес. «Научете се да живеете с малкото средства, с които разполагате, отлагайте моментът, в който ще се възползвате от състоянието си, за да може когато станете милионери, да останете такива дълго време. Тогава ще можете истински да се насладите на богатството.“
Вярвайте в себе си
Преди да започне да инвестира в недвижими имоти, Алън Кори, автор на “Как да станем милионери преди 30“, е прочел всички биографии на милионери, които успял да намери. Казва, че е търсел общи черти между тях и съвети, които можел да използва. «Това, което открих е, че всички са имали невероятна увереност, че ще успеят.“
Имайте точна представа за бъдещето си като милионери
Според Джен Смит, автор на блога “Майката милионерка от съседната къща“ казва, че не е достатъчно само да си кажеш “Искам да съм богат“. Представете си точно какъв доход искате да имате, как ще го постигнете, къде ще пътувате по света, какви възможности ще ви дадат парите. Смит признава, че е имала конкретната цел да забогатее преди да стане родител. Тя изрязвала снимки от списания на места, които искала да посети и ги държала близо до бюрото си, за да й запомнят за целта й.
Подсигурете се срещу рисковете на живота
Често пъти причината за фалирането е развод, смърт в семейството или болест, която прави хората неработоспособни. Затова сключвайте предбрачни споразумения и застрахователни полици.
Работете здраво!
В книгата си “Мисли като шампион“ Доналд Тръмп пише, че често хората обясняват успехите му с късмет, но всъщност те се дължали на много работа. «Ако работите здраво, ще бъдете възнаградени! Някои могат да кажат «Той е късметлия“ и наистина вие сте късметлия, че сте достатъчно умни да знаете, че трябва да работите!“ Точно това казва и Бенджамин Франклин през 18-и век «Колкото повече работя, толкова повече късмет имам.“
Правете си бюджет
Смит казва, че винаги си записва разходите и в края на месеца си прави подробен отчет. Тя казва, че ако не го правите и решите да пробвате, още първия път ще бъдете наистина изненадани от някои факти и със сигурност ще си изведете важни поуки.
Правете това, което харесвате
За да постигате изключителни резултати в някоя област, трябва работата в нея да ви бъде наистина приятна. Експерти съветват да се насочите към областта, от която се хващате че се интересувате в свободното си време. Ако четете модни списания, ориентирайте се към нещо свързано с модата, ако се интересувате от коли, работете нещо свързано с коли.
Решете точно колко богати искате да бъдете
За мнозина 1 млн. долара не са достатъчни. Инфлацията непрекъснато ни притиска, за много хора да имаш един-два милиона на 65-годишна възраст, не е кой знае какъв успех. Колкото по-конкретни са целите ви, толкова по-лесно ще ви бъде в преследването им.
Плувайте срещу течението
Понякога печелившата тактика е да правите точно обратното на това, което правят всички. В момента например акциите са евтини, защото много хора са разпродали книжата си, но принципът не се касае само за фондовия пазар. Можете точно сега да купите имот и да го отдадете под наем, например.
Живейте с по-малко пари, отколкото можете да си позволите
Харчете една идея по-малко пари, отколкото можете да си позволите. Наскоро вестниците писаха как известният рапър Еминем си е харесал часовник за 15 000 долара, но се отказал от покупката. Той можел да си позволи спокойно часовника, но тъй като е криза, не знаел, какво ще бъде положението вбъдеще и мислел за финансовата сигурност на дъщеря си. Смит съветва да спестявате между 10 и 25% от доходите си. Тя казва “Лъскавите стоки не те правят милионер. Напротив - те могат да ти попречат да бъдеш такъв!“
Да оцелееш във време на промени
Money.bg >> Да оцелееш във време на промени
Много хора предполагат, че лидери като Бил Гейтс или сър Ричард Брансън притежават някаква генетична дарба, която им позволява да успяват в нестабилния свят. Десетилетия изследвания, обаче, не успяха да открият доказателства за такава, освен проявата на смелост от страна на предприемачите и мениджърите да се възползват от новите възможности, които им се предоставят.
Много хора предполагат, че лидери като Бил Гейтс или сър Ричард Брансън притежават някаква генетична дарба, която им позволява да успяват в нестабилния свят. Десетилетия изследвания, обаче, не успяха да открият доказателства за такава, освен проявата на смелост от страна на предприемачите и мениджърите да се възползват от новите възможности, които им се предоставят.
четвъртък, 16 април 2009 г.
Radio France Internationale Sofia 103.6
rfi.bg >> Вегетарианците
В Италия броят на вегетарианците, който наброяваше 6 млн. души, се е удвоил само за последните пет години. Така поне гласят данните от проучване, публикувано от в. "Ла Република". В същото време обаче италианската кухня изобилства от изкушения, пред които са изправени неядящите месо: пармска шунка, прочутите пикантни колбаси от Медзоджорно, агнешко от Сардиния. За да се задоволи растящото търсене на вегетарианска кухня с бързи темпове, нараства и броят на специализираните ресторанти - в момента те са над 300. Основна причина за отказа от месото и месните продукти е серията от санитарни кризи през последните години. Трябва да се подчертае, че отвъд границата, която разделя вегетарианците от месоядните, италианците са традиционно свързани с кулинарната култура на свежи и качествени продукти, които са издигнати в култ. Това важи за зехтина, пармиджаното, доматите, безбройните зеленчуци. Няма истинска италианска кухня без пресни продукти, откъдето идва растящият интерес към всичко с представката "био" в името си, а също и опасенията по отношение на месото. По-голямата част от посетителите на специализираните ресторанти обаче не са строги вегетарианци, а по-скоро хора, които ядат месо, но предпочитат да избегнат риска. Тук съвсем не става дума за някакви тежки лишения, тъй като италианската кухня предлага огромно изобилие от ястия, адаптирани към вегетарианството: паста е фаджоли, паста е патате, ризото - това са само част от регионалните безмесни специалитети. Според проучването на в. "Ла Република" 70% от вегетарианците в Италия са жени. Зад този факт обаче се крие единствено желанието им за по-здравословен живот, а не толкова желание за тънка талия.
Трудно е да си представим как се чувства един вегетарианец в Турция, родината на кебапите. Но само в Истанбул има три ресторанта с кухня, посветена на зеленчуците. Те обаче отказват да им се приписва наименованието "вегетариански" и предлагат по няколко ястия с риба и пилешко месо.В един от трите ресторанти с името "Джинджифил" ни най-малко не искат да отхвърлят месото, но предпочитат да отдадат дължимото на растителното богатство, на подправките и сезонните зеленчуци. Тенденцията към приближаване до западната цивилизация кара все повече турци да обръщат внимание на здравословното хранене.
У нас мотивите да стане един човек вегетарианец са много различни - религиозни, морални, здравословни. Много известни българи изцяло са преминали на безмесна диета. Както навсякъде по света и у нас вегетарианците се разделят по критерия на присъстващите животински храни в ежедневното им меню. Има "лъжливи" вегетарианци, които консумират риба и пилешко месо. "Полувегегарианците" залагат на яйцата и млечните произведения. "Същинските" вегетарианци са тези, които изключват всякакви животински продукти от храната си. Те стигат до крайност и консумират само растителни храни, неподложени на термична обработка. Оказва се, че в България не е лесно да си пълен вегетарианец. Производството на храни, носещи марката "екологично чист", е едва в началото. Един заклет вегетарианец много трудно може да открие, например, соеви продукти като се започне от соевото мляко и се стигне до соевото сирене. В същото време това е много важно, защото соята е основен заместител на месото, което снабдява организма с аминокиселини. Неслучайно наричат соевото сирене – зелената крава. Българският пазар е твърде беден на предлагане на такива храни, а цените им са доста по-високи от обикновените. Литър соево мляко например струва 4,70 лв. Всички храни, от които се нуждае един пълен вегетарианец, се доближават до клас "лукс". За да се храни добре човек, който е на безмесен режим, трябва и да печели добре. Освен това соевите продукти не са особено вкусни и се налага да бъдат добре овкусявани, за да са приятни за консумиране. Малко са и вегетарианските ресторанти, а в традиционните вегетарианските предложения се изчерпват със салати и някои безмесни предястия. Не са много и специализираните магазини. Наред с всичко това, минусите от вегетарианството са повече, отколкото плюсовете, твърдят от Дружеството по хранене и диетика. Оттам препоръчват умерено вегетарианство и повече консумация на риба, мляко.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
В Италия броят на вегетарианците, който наброяваше 6 млн. души, се е удвоил само за последните пет години. Така поне гласят данните от проучване, публикувано от в. "Ла Република". В същото време обаче италианската кухня изобилства от изкушения, пред които са изправени неядящите месо: пармска шунка, прочутите пикантни колбаси от Медзоджорно, агнешко от Сардиния. За да се задоволи растящото търсене на вегетарианска кухня с бързи темпове, нараства и броят на специализираните ресторанти - в момента те са над 300. Основна причина за отказа от месото и месните продукти е серията от санитарни кризи през последните години. Трябва да се подчертае, че отвъд границата, която разделя вегетарианците от месоядните, италианците са традиционно свързани с кулинарната култура на свежи и качествени продукти, които са издигнати в култ. Това важи за зехтина, пармиджаното, доматите, безбройните зеленчуци. Няма истинска италианска кухня без пресни продукти, откъдето идва растящият интерес към всичко с представката "био" в името си, а също и опасенията по отношение на месото. По-голямата част от посетителите на специализираните ресторанти обаче не са строги вегетарианци, а по-скоро хора, които ядат месо, но предпочитат да избегнат риска. Тук съвсем не става дума за някакви тежки лишения, тъй като италианската кухня предлага огромно изобилие от ястия, адаптирани към вегетарианството: паста е фаджоли, паста е патате, ризото - това са само част от регионалните безмесни специалитети. Според проучването на в. "Ла Република" 70% от вегетарианците в Италия са жени. Зад този факт обаче се крие единствено желанието им за по-здравословен живот, а не толкова желание за тънка талия.
Трудно е да си представим как се чувства един вегетарианец в Турция, родината на кебапите. Но само в Истанбул има три ресторанта с кухня, посветена на зеленчуците. Те обаче отказват да им се приписва наименованието "вегетариански" и предлагат по няколко ястия с риба и пилешко месо.В един от трите ресторанти с името "Джинджифил" ни най-малко не искат да отхвърлят месото, но предпочитат да отдадат дължимото на растителното богатство, на подправките и сезонните зеленчуци. Тенденцията към приближаване до западната цивилизация кара все повече турци да обръщат внимание на здравословното хранене.
У нас мотивите да стане един човек вегетарианец са много различни - религиозни, морални, здравословни. Много известни българи изцяло са преминали на безмесна диета. Както навсякъде по света и у нас вегетарианците се разделят по критерия на присъстващите животински храни в ежедневното им меню. Има "лъжливи" вегетарианци, които консумират риба и пилешко месо. "Полувегегарианците" залагат на яйцата и млечните произведения. "Същинските" вегетарианци са тези, които изключват всякакви животински продукти от храната си. Те стигат до крайност и консумират само растителни храни, неподложени на термична обработка. Оказва се, че в България не е лесно да си пълен вегетарианец. Производството на храни, носещи марката "екологично чист", е едва в началото. Един заклет вегетарианец много трудно може да открие, например, соеви продукти като се започне от соевото мляко и се стигне до соевото сирене. В същото време това е много важно, защото соята е основен заместител на месото, което снабдява организма с аминокиселини. Неслучайно наричат соевото сирене – зелената крава. Българският пазар е твърде беден на предлагане на такива храни, а цените им са доста по-високи от обикновените. Литър соево мляко например струва 4,70 лв. Всички храни, от които се нуждае един пълен вегетарианец, се доближават до клас "лукс". За да се храни добре човек, който е на безмесен режим, трябва и да печели добре. Освен това соевите продукти не са особено вкусни и се налага да бъдат добре овкусявани, за да са приятни за консумиране. Малко са и вегетарианските ресторанти, а в традиционните вегетарианските предложения се изчерпват със салати и някои безмесни предястия. Не са много и специализираните магазини. Наред с всичко това, минусите от вегетарианството са повече, отколкото плюсовете, твърдят от Дружеството по хранене и диетика. Оттам препоръчват умерено вегетарианство и повече консумация на риба, мляко.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
сряда, 15 април 2009 г.
Регал - Производители - Да изградиш марка без ре
Регал - Производители - Да изградиш марка без реклама и PR
Какво е общото между марка цигари номер едно във Великобритания, най-продаваната бутилирана вода във Франция, водещия прах за пране в Китай и най-любимата бира на германците? Отговорът е: те са станали пазарни лидери в своите категории без потребителски реклами и PR за около десетилетие.
Почти светкавично цигарите Richmond изпревариха марки като Benson&Hedges, Silk Cut и Marlboro. Във Франция водата Cristaline надмина Perrier, Evian и Volvic. В Китай прахът Diao тръгна като беден братовчед на Henkel и P&G, а сега е най-силният играч на пазара. А бирената марка Oetinger, която дебютира в Германия през 2000 г., днес е по-силна от Beck’s, Lowenbrau и Paulaner. При това и четирите марки навлизат във високо конкурентни категории, където пазарните лидери са изградили своите позиции с години на болезнено планирани, оформени с любов и скъпоструващи рекламни кампании и PR.
Как го направиха те? Как една марка се превръща в популярно име в домакинствата без всякакъв традиционен маркетинг? И какво пречи на останалите да тръгнат по същия път?
"Тези марки виждат възможности, които убягват на другите", казва Крис Аутрам, председател на стратегическите консултанти OC&C. Вземете например Cristaline. Стратегията им беше проста – марката се продаваше 50% по-евтино от другите основни марки. Аутрам казва: "Предчувствието на Cristaline беше, че всичко, което французите искат, е добър продукт, който няма да ги отрови." И то се оказа вярно. Марката постигна 22.1% пазарен дял от категорията бутилирана вода във Франция в обем през 2006 г. Голямо постижение предвид наследството и маркетинг мускулите на Evian на Danone (10.2%) и Volvic (8.3%). През май собственикът – френската група – производител на вина Castel, капитализира успеха си, като продаде 60-процентния си дял за 600 млн. британски паунда.
Разходна ориентираност
Цената е основен фактор не само в историята на Cristaline, но и в успеха на останалите три продукта, но сама по себе си тя не обяснява успеха. "Ако искаш да лансираш продукт без реклама на конкурентен пазар, не е достатъчно да си по-евтин, тъй като ще се сблъскаш със съперници с дълбоки джобове за търговски промоции и реклама. Трябва изцяло различна структура на разходите", казва Аутрам.
Cristaline успява да предложи качествен продукт евтино, защото скъсява веригата на доставката. Докато конкурентите извличат водата от една локация, Cristaline използва 17 извора из цяла Франция. Добиването по-близо до точката на консумация означава, че компанията не трябва да транспортира тежък продукт из цялата страна. Това спестява много пари.
"Cristaline преосмисли веригата за доставка на бутилирана вода и вложи това, което щеше да похарчи за маркетинг, в спестяване на парите на потребителите, казва Аутрам. Тя стана истинска марка не чрез рекламиране, а като използваше ресурсите." Освен това Cristaline не икономиса от опаковката. "Няма нищо евтино в продукта или пакетажа. Той изглежда страхотно", добавя Аутрам.
Веригата за доставка
е важен фактор и за бирата Oettinger. В държава, където изглежда сякаш има пивоварна във всяко селце, Oettinger осъзна, че потребителите плащат висока цена за скъпата структура на доставките на пивоварите, която се цели в максимално разпространение. Oettinger лансира своята продукция само в магазините и така оряза сериозна част от разходите си. Освен това Oettinger представи 14 варианта, за да задоволи германските вкусове, всички те са в бутилки с еднакви размери, които се доставят в еднакви каси. И без реклами Oettinger стана най-голямата марка бира в Германия в обем. През 2007 г. продажбите на Oettinger Original достигнаха 6.73 млн. хектолитра, доста пред втората най-продавана марка Krombacher – 5.16 млн. хектолитра.
Diao идентифицира като възможност допълнителния производствен капацитет. Когато западните гиганти Henkel и P&G навлязоха на пазара в Китай, фабриките, които използваха, имаха капацитет в излишък и Diao го изкупи с отстъпка. Това позволи на компанията да продава своя препарат 30% по-евтино от другите марки. За по-малко от 10 години Diao завоюва една четвърт от пазара.
Законодателството
също може да играе роля. С повишаващите се ограничения пред рекламата и спонсорството, водещо до крайна забрана и за двете, Imperial Tobacco видя, че получават финансова възможност да лансира продукт в най-ниския ценови сегмент през 1999 г. Само след девет години Richmond генерира почти 16% от продажбите на цигари във Великобритания и осигурява на ритейлърите оборот от 1.6 млрд. паунда годишно – всичко това без потребителска реклама. Два различни фактора повлияха на успеха на Richmond. Първият бяха поразителните опаковки в специални серии, маркирани с цена. Вторият бяха независимите магазини, които станаха техен основен канал на разпространение. При тютюневите изделия във Великобритания те имат много по-голям пазарен дял от веригите. Imperial похарчи спестеното от потребителски маркетинг, за да подпомага търговията. Цигареният гигант генерира познаваемост, като информира пазара чрез търговската преса месец преди да лансира продукта. Създаде програма за представяне в търговската мрежа. Но най-важното: "Направихме нужното всеки търговски представител да бъде въоръжен с добри категорийни, технически и юридически познания", каза Иън Уоткинс, мениджър търговски комуникации в Imperial Tobacco. "Те не са търговски представители, те са категорийни експерти, от които търговците имат нужда, защото се чувстват изолирани и наказани за това, че генерират приходите си, като продават тютюн."
Супермаркетите –
новото медийно пространство
Дали рафтовете на супермаркетите са новото медийно пространство и дали търговските промоции, продуктът и неговата опаковка могат да заместят рекламата?
Добре известно е, че голяма част от решенията за покупка се правят в точката на продажба (75% според POPAI*). Още през 2001 г. изпълнителният директор на P&G А.Г. Лафли предсказа, че 50% от разходите на P&G ще бъдат вътре в магазина през 2010 г., като в същото време се разработваха нови похвати за по-доброто разбиране на търговските активности. По онова време търговските инвестиции бяха на рекордно ниво, като 30% от хранителните стоки бяха в промоция във всеки един момент. Дали с натиска от вериги като Asda да се набляга повече на цените, отколкото на рекламата, ще се достигне до момент, в който веригите ще започнат да зареждат нови продуктови линии, базирайки решението си единствено на цената и новото в продукта. "Не вярвам и на дума от това твърдение", казва Ейдън Броки, изпълнителен директор на инвестиционния експерт Commercial Advantage Consulting. Само при най-неблагоприятни условия един супермаркет би заредил дебютиращ продукт, който не използва реклама и PR. "Супермаркетите се занимават с управлението на риска, свързан с 20 000 продуктови линии. Ако непопулярен собственик на марка не може да подкрепи маркетингово продукта си, единственият случай, в който супермаркетът би бил съгласен да продава, е при печалба от 60%–70%."
Аутрам е съгласен с него, но по друга причина. Във Великобритания пазарът на собствените марки е добре развит, обосновава се той, тъй че появата на нови марки, носещи стойност, може да не се хареса на големите вериги. "Веригите вече предлагат всички класически марки на висока цена и респективно зареждат със собствени марки на ниска цена. Бюджетни марки като Richmond и Oettinger биха били ценово позиционирани между двете групи и собствениците на марките може би ще са затруднени да убедят веригите в нуждата от оферта със средна цена."
Но Аутрам казва, че по-малките вериги може и да се заинтересуват от новите "изгодни" марки. "Веригите от групата под най-големите често не могат да си позволят цялостна гама продукти със собствена марка и биха били по-отворени към нови предложения."
*Световната асоциация за маркетинг в търговията на дребно
По сп. The Grocer
Какво е общото между марка цигари номер едно във Великобритания, най-продаваната бутилирана вода във Франция, водещия прах за пране в Китай и най-любимата бира на германците? Отговорът е: те са станали пазарни лидери в своите категории без потребителски реклами и PR за около десетилетие.
Почти светкавично цигарите Richmond изпревариха марки като Benson&Hedges, Silk Cut и Marlboro. Във Франция водата Cristaline надмина Perrier, Evian и Volvic. В Китай прахът Diao тръгна като беден братовчед на Henkel и P&G, а сега е най-силният играч на пазара. А бирената марка Oetinger, която дебютира в Германия през 2000 г., днес е по-силна от Beck’s, Lowenbrau и Paulaner. При това и четирите марки навлизат във високо конкурентни категории, където пазарните лидери са изградили своите позиции с години на болезнено планирани, оформени с любов и скъпоструващи рекламни кампании и PR.
Как го направиха те? Как една марка се превръща в популярно име в домакинствата без всякакъв традиционен маркетинг? И какво пречи на останалите да тръгнат по същия път?
"Тези марки виждат възможности, които убягват на другите", казва Крис Аутрам, председател на стратегическите консултанти OC&C. Вземете например Cristaline. Стратегията им беше проста – марката се продаваше 50% по-евтино от другите основни марки. Аутрам казва: "Предчувствието на Cristaline беше, че всичко, което французите искат, е добър продукт, който няма да ги отрови." И то се оказа вярно. Марката постигна 22.1% пазарен дял от категорията бутилирана вода във Франция в обем през 2006 г. Голямо постижение предвид наследството и маркетинг мускулите на Evian на Danone (10.2%) и Volvic (8.3%). През май собственикът – френската група – производител на вина Castel, капитализира успеха си, като продаде 60-процентния си дял за 600 млн. британски паунда.
Разходна ориентираност
Цената е основен фактор не само в историята на Cristaline, но и в успеха на останалите три продукта, но сама по себе си тя не обяснява успеха. "Ако искаш да лансираш продукт без реклама на конкурентен пазар, не е достатъчно да си по-евтин, тъй като ще се сблъскаш със съперници с дълбоки джобове за търговски промоции и реклама. Трябва изцяло различна структура на разходите", казва Аутрам.
Cristaline успява да предложи качествен продукт евтино, защото скъсява веригата на доставката. Докато конкурентите извличат водата от една локация, Cristaline използва 17 извора из цяла Франция. Добиването по-близо до точката на консумация означава, че компанията не трябва да транспортира тежък продукт из цялата страна. Това спестява много пари.
"Cristaline преосмисли веригата за доставка на бутилирана вода и вложи това, което щеше да похарчи за маркетинг, в спестяване на парите на потребителите, казва Аутрам. Тя стана истинска марка не чрез рекламиране, а като използваше ресурсите." Освен това Cristaline не икономиса от опаковката. "Няма нищо евтино в продукта или пакетажа. Той изглежда страхотно", добавя Аутрам.
Веригата за доставка
е важен фактор и за бирата Oettinger. В държава, където изглежда сякаш има пивоварна във всяко селце, Oettinger осъзна, че потребителите плащат висока цена за скъпата структура на доставките на пивоварите, която се цели в максимално разпространение. Oettinger лансира своята продукция само в магазините и така оряза сериозна част от разходите си. Освен това Oettinger представи 14 варианта, за да задоволи германските вкусове, всички те са в бутилки с еднакви размери, които се доставят в еднакви каси. И без реклами Oettinger стана най-голямата марка бира в Германия в обем. През 2007 г. продажбите на Oettinger Original достигнаха 6.73 млн. хектолитра, доста пред втората най-продавана марка Krombacher – 5.16 млн. хектолитра.
Diao идентифицира като възможност допълнителния производствен капацитет. Когато западните гиганти Henkel и P&G навлязоха на пазара в Китай, фабриките, които използваха, имаха капацитет в излишък и Diao го изкупи с отстъпка. Това позволи на компанията да продава своя препарат 30% по-евтино от другите марки. За по-малко от 10 години Diao завоюва една четвърт от пазара.
Законодателството
също може да играе роля. С повишаващите се ограничения пред рекламата и спонсорството, водещо до крайна забрана и за двете, Imperial Tobacco видя, че получават финансова възможност да лансира продукт в най-ниския ценови сегмент през 1999 г. Само след девет години Richmond генерира почти 16% от продажбите на цигари във Великобритания и осигурява на ритейлърите оборот от 1.6 млрд. паунда годишно – всичко това без потребителска реклама. Два различни фактора повлияха на успеха на Richmond. Първият бяха поразителните опаковки в специални серии, маркирани с цена. Вторият бяха независимите магазини, които станаха техен основен канал на разпространение. При тютюневите изделия във Великобритания те имат много по-голям пазарен дял от веригите. Imperial похарчи спестеното от потребителски маркетинг, за да подпомага търговията. Цигареният гигант генерира познаваемост, като информира пазара чрез търговската преса месец преди да лансира продукта. Създаде програма за представяне в търговската мрежа. Но най-важното: "Направихме нужното всеки търговски представител да бъде въоръжен с добри категорийни, технически и юридически познания", каза Иън Уоткинс, мениджър търговски комуникации в Imperial Tobacco. "Те не са търговски представители, те са категорийни експерти, от които търговците имат нужда, защото се чувстват изолирани и наказани за това, че генерират приходите си, като продават тютюн."
Супермаркетите –
новото медийно пространство
Дали рафтовете на супермаркетите са новото медийно пространство и дали търговските промоции, продуктът и неговата опаковка могат да заместят рекламата?
Добре известно е, че голяма част от решенията за покупка се правят в точката на продажба (75% според POPAI*). Още през 2001 г. изпълнителният директор на P&G А.Г. Лафли предсказа, че 50% от разходите на P&G ще бъдат вътре в магазина през 2010 г., като в същото време се разработваха нови похвати за по-доброто разбиране на търговските активности. По онова време търговските инвестиции бяха на рекордно ниво, като 30% от хранителните стоки бяха в промоция във всеки един момент. Дали с натиска от вериги като Asda да се набляга повече на цените, отколкото на рекламата, ще се достигне до момент, в който веригите ще започнат да зареждат нови продуктови линии, базирайки решението си единствено на цената и новото в продукта. "Не вярвам и на дума от това твърдение", казва Ейдън Броки, изпълнителен директор на инвестиционния експерт Commercial Advantage Consulting. Само при най-неблагоприятни условия един супермаркет би заредил дебютиращ продукт, който не използва реклама и PR. "Супермаркетите се занимават с управлението на риска, свързан с 20 000 продуктови линии. Ако непопулярен собственик на марка не може да подкрепи маркетингово продукта си, единственият случай, в който супермаркетът би бил съгласен да продава, е при печалба от 60%–70%."
Аутрам е съгласен с него, но по друга причина. Във Великобритания пазарът на собствените марки е добре развит, обосновава се той, тъй че появата на нови марки, носещи стойност, може да не се хареса на големите вериги. "Веригите вече предлагат всички класически марки на висока цена и респективно зареждат със собствени марки на ниска цена. Бюджетни марки като Richmond и Oettinger биха били ценово позиционирани между двете групи и собствениците на марките може би ще са затруднени да убедят веригите в нуждата от оферта със средна цена."
Но Аутрам казва, че по-малките вериги може и да се заинтересуват от новите "изгодни" марки. "Веригите от групата под най-големите често не могат да си позволят цялостна гама продукти със собствена марка и биха били по-отворени към нови предложения."
*Световната асоциация за маркетинг в търговията на дребно
По сп. The Grocer
събота, 11 април 2009 г.
четвъртък, 9 април 2009 г.
вторник, 7 април 2009 г.
Radio France Internationale Sofia 103.6
Radio France Internationale Sofia 103.6: "НАНОТЕХНОЛОГИИ В ЕЖЕДНЕВИЕТО"
Науката напредва все повече в разработването на нанотехнологиите, овладявайки безкрайно малки частици от порядъка на една милиардна от метъра. Нанотехнологиите намират вече приложение в автомобило- и самолетостроителната индустрия, но също така и в козметиката. В момента обаче няма европейските текстове, които да регламентират използването на тези съвременни технологии. Съвсем наскоро европейските депутати приеха нова нормативна уредба за козметиката, според текста на която от 2012 г. наличието на наночастици в козметичните продукти ще трябва да бъде упоменато. Това представлява една първа, но много важна стъпка особено като се има предвид, че ЕС участва активно в изследванията и разработката на нанотехнологии.
Любопитно е, че съвсем скоро много почиващи ще започнат, без да знаят, да покриват кожата си с наночастици, които се съдържат в слънцезащитните кремове. Една от най-напредналите европейски страни в тази област е Германия и в много от козметичните продукти, произведени там, се съдържат наночастици, които са сто пъти по-малки от вируса на грипа. Франк-Шрьодер Хюнхаузен е директор на предприятие специализиано в нанотехнологиите, което работи с козметичната фирма Nivea: “Нанопигментите, които се използват в слънцезащитните кремове са най-често титанов двуокис или цинков окис. Те имат за свойство да отразяват ултравиолетовите лъчи, да ги разпръскват или да ги поглъщат. Освен това, наночастиците правят продуктите по-лесни за използване. До преди известно време в продуктите пак имаше титанов двуокис, но в много по-големи количества и размери. Днес, когато частиците са по-фини, кремът образува невидим слой върху кожата и в същото време я предпазва от слънцето.” Възниква обаче въпросът дали наночастиците имат вредно влияние върху здравето на човека. Производителите са категорични, че няма подобно влияние, но има критици, които са на противоположното мнение, защото изследванията си противоречат. Според някои от тях, наночастиците биха могли да преминат през епидермиса, оттам да навлязат в кръвта и така да стигнат до мозъка, където въздействието им засега е с неизвестни последици. Разработката на наночастиците е започнала преди десетина години, а това прекалено малко като време, за да се установи въздействието им в дългосрочен план.
Много вероятно е нанотехнологиите да предизвикат истинска революция от хранително-вкусовата промишленост до медицината, като се мине и през козметика. В Белгия например, Научният институт за обществено здраве се е заел със задълбочено изследване на нанотехнологиите, за да се установи дали те имат някакво вредно въздействие върху човешкия организъм. Във Франция, противниците на нанотехнологиите си имат силно лоби, но предимно от средите на антиправителствения сектор.
Наночастиците си пробиват път не само в производството на козметиката, която използваме, но и в дрехите, които обличаме. Наночастиците са с размер едва неколкостотин нанометра и са около 50 000 пъти по- малки от диаметъра на човешки косъм. Въз основа на своите миниатюрни размери те въздействат химически и физически много по- силно от по- големите частички на даденото вещество. В повечето случаи става дума за това как наночастиците влияят на човешкия огранизъм и се изтъква потенциалната опасност негативните последици за здравето. Нанотехнологиите променят облика на текстилната промишленост. Използването на нанофибри и нанотехнологии показва, че производителите могат едновременно да намалят количеството на суровия материал и да прецизират значително своите потребителски групи. Създадени са уникални платове с вградени сребърни наночастици, които имат бактерицидно действие. Така фирмата UB jeans въведе на българския пазар нова линия дънкови облекла с антибактериално действие - UB Smart Jeans. При носенето на тези дрехи кожата влиза в непрекъснат контакт със сребърните наночастици в плата. Тяхното полезно действие се изразява в това, че наночастиците унищожават почти всички микроорганизми, намиращи се върху кожата. От фирмата - производител уверяват, че ефектът е дълготраен дори след повече от трийсет изпирания. Дънките са безопасни за кожата, а допълнителните ползи от носенето им е намаляване на изпотяването, премахване на неприятната миризма и облекчаване на кожните възпаления. Защото сребърните наночастици убиват над 650 бактерии, включително Staphylococcus Aureus, основен причинител на кожни възпаления. Оказва се, че наночастиците с размер една милиардна част от метъра, встъпват в реакция със светлината и превръщат замърсяванията в безвредни компоненти и ги отстраняват от повърхностти. Осигуряването на хигиенна среда се използва от производителите на бои. На нашия пазар се предлагат бои от турската фирма Джанай, която въведе нанотехнологията в производството на бои. Боите имат свойството да се самоочистват от светлината от полепната впоследствие мърсотия. Нанесени на фасадите на сградите благодарение на наночастиците и порестия състав на смолите, под въздействие на слънчевата светлина мърсотията се разлага на безвредни вещества като CO2, вода, нитратни и сулфатни соли.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Науката напредва все повече в разработването на нанотехнологиите, овладявайки безкрайно малки частици от порядъка на една милиардна от метъра. Нанотехнологиите намират вече приложение в автомобило- и самолетостроителната индустрия, но също така и в козметиката. В момента обаче няма европейските текстове, които да регламентират използването на тези съвременни технологии. Съвсем наскоро европейските депутати приеха нова нормативна уредба за козметиката, според текста на която от 2012 г. наличието на наночастици в козметичните продукти ще трябва да бъде упоменато. Това представлява една първа, но много важна стъпка особено като се има предвид, че ЕС участва активно в изследванията и разработката на нанотехнологии.
Любопитно е, че съвсем скоро много почиващи ще започнат, без да знаят, да покриват кожата си с наночастици, които се съдържат в слънцезащитните кремове. Една от най-напредналите европейски страни в тази област е Германия и в много от козметичните продукти, произведени там, се съдържат наночастици, които са сто пъти по-малки от вируса на грипа. Франк-Шрьодер Хюнхаузен е директор на предприятие специализиано в нанотехнологиите, което работи с козметичната фирма Nivea: “Нанопигментите, които се използват в слънцезащитните кремове са най-често титанов двуокис или цинков окис. Те имат за свойство да отразяват ултравиолетовите лъчи, да ги разпръскват или да ги поглъщат. Освен това, наночастиците правят продуктите по-лесни за използване. До преди известно време в продуктите пак имаше титанов двуокис, но в много по-големи количества и размери. Днес, когато частиците са по-фини, кремът образува невидим слой върху кожата и в същото време я предпазва от слънцето.” Възниква обаче въпросът дали наночастиците имат вредно влияние върху здравето на човека. Производителите са категорични, че няма подобно влияние, но има критици, които са на противоположното мнение, защото изследванията си противоречат. Според някои от тях, наночастиците биха могли да преминат през епидермиса, оттам да навлязат в кръвта и така да стигнат до мозъка, където въздействието им засега е с неизвестни последици. Разработката на наночастиците е започнала преди десетина години, а това прекалено малко като време, за да се установи въздействието им в дългосрочен план.
Много вероятно е нанотехнологиите да предизвикат истинска революция от хранително-вкусовата промишленост до медицината, като се мине и през козметика. В Белгия например, Научният институт за обществено здраве се е заел със задълбочено изследване на нанотехнологиите, за да се установи дали те имат някакво вредно въздействие върху човешкия организъм. Във Франция, противниците на нанотехнологиите си имат силно лоби, но предимно от средите на антиправителствения сектор.
Наночастиците си пробиват път не само в производството на козметиката, която използваме, но и в дрехите, които обличаме. Наночастиците са с размер едва неколкостотин нанометра и са около 50 000 пъти по- малки от диаметъра на човешки косъм. Въз основа на своите миниатюрни размери те въздействат химически и физически много по- силно от по- големите частички на даденото вещество. В повечето случаи става дума за това как наночастиците влияят на човешкия огранизъм и се изтъква потенциалната опасност негативните последици за здравето. Нанотехнологиите променят облика на текстилната промишленост. Използването на нанофибри и нанотехнологии показва, че производителите могат едновременно да намалят количеството на суровия материал и да прецизират значително своите потребителски групи. Създадени са уникални платове с вградени сребърни наночастици, които имат бактерицидно действие. Така фирмата UB jeans въведе на българския пазар нова линия дънкови облекла с антибактериално действие - UB Smart Jeans. При носенето на тези дрехи кожата влиза в непрекъснат контакт със сребърните наночастици в плата. Тяхното полезно действие се изразява в това, че наночастиците унищожават почти всички микроорганизми, намиращи се върху кожата. От фирмата - производител уверяват, че ефектът е дълготраен дори след повече от трийсет изпирания. Дънките са безопасни за кожата, а допълнителните ползи от носенето им е намаляване на изпотяването, премахване на неприятната миризма и облекчаване на кожните възпаления. Защото сребърните наночастици убиват над 650 бактерии, включително Staphylococcus Aureus, основен причинител на кожни възпаления. Оказва се, че наночастиците с размер една милиардна част от метъра, встъпват в реакция със светлината и превръщат замърсяванията в безвредни компоненти и ги отстраняват от повърхностти. Осигуряването на хигиенна среда се използва от производителите на бои. На нашия пазар се предлагат бои от турската фирма Джанай, която въведе нанотехнологията в производството на бои. Боите имат свойството да се самоочистват от светлината от полепната впоследствие мърсотия. Нанесени на фасадите на сградите благодарение на наночастиците и порестия състав на смолите, под въздействие на слънчевата светлина мърсотията се разлага на безвредни вещества като CO2, вода, нитратни и сулфатни соли.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
събота, 4 април 2009 г.
Дневник + | За общите условия и дребния шрифт - Dnevnik.b
Дневник + | За общите условия и дребния шрифт - Dnevnik.bg
Повече от десетилетие Търговският закон (ТЗ) предлага ясна уредба сделките с общи условия, но популярността им сред бизнеса е почти нулева. Липсват спорове и реални отношения. Договорите под общи условия се използват обикновено само от доставчици на комунални услуги и банки. При това договаряне се цели улесняване на търговския оборот при множество повтарящи се еднотипни сделки. То обслужва основно доставчиците на голям брой стоки и услуги, които се нуждаят от множество еднотипни договори със своите дистрибутори или крайни потребители. Търговският закон ги улеснява, като им предлага възможност да приемат и публикуват въпросните Общи условия, съдържащи всички необходими клаузи в отношенията с дистрибуторите и потребителите. Така няма нужда за всеки клиент или партньор да се пише отделен дебел договор с десетки клаузи. Напротив, отношенията с тях могат да се уредят и с устна договорка или с кратко споразумение от няколко реда, съдържащо данни за клиенти и особености на случая. Могат да бъдат уредени дори и с конклудентни (мълчаливи) действия, например с такова съгласие при взимане на стоката или ползване на услугата.
Общите условия не се подписват от другата страна по сделките, била тя потребител, дистрибутор, партньор. Въпреки това налице е валидно писмено споразумение, което включва всички клаузи от общите условия и обвързва другата страна. Достатъчно е да има устна договорка или мълчаливо съгласие чрез ползване на услугата или стоката. Когато пък е сключен отделен индивидуален договор с конкретен партньор или клиент, няма необходимост да се изписват всички клаузи и изисквания, тъй като вече са закрепени в Общите условия.
Потребителите и малкият бизнес лесно могат да бъдат обвързани от условия, които не са им известни и дори не са ги прочели. Общите условия са изключително удобни за доставки до масовия потребител или малки дистрибутори, които не поддържат обширни счетоводни отдели, юридически консултанти или абонамент с големи правни кантори.
Трикът или схемата е проста
всички явно неизгодни клаузи се включват в общите условия, където се добавят и множество напълно излишни текстове - преписват се законови норми или просто се пише текст за пълнеж със съзнателно усложнен и объркан изказ с множество препратки към точки и подточки. Така потребителите или малкият бизнес са изправени пред предизвикателство от типа на "Голямото четене" - да прочетат сложен правен текст с голям обем. При това изписан с малък и неудобен за четене шрифт. Законовата защита за малкия бизнес е неясна. Търговският закон предвижда, че Общите условия обвързват страната по сделката, която е търговец, като тя "ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно".
Законовата защита на потребителя включва изискването Общите условия да бъдат приети от потребителя писмено. Обикновено това е индивидуалният договор, изрично посочващ, че потребителят приема или е обвързан с общите условия. Това, разбира се, не е никаква пречка за прилагането на схемата, тъй като на потребителя се предоставя кратко време, за да подпише индивидуалния договор с доставчика на стоката или услугата. Нежеланието за четене на дълги и сложни текстове също изиграва своята роля. Затова е много важно потребителите да четат договорите си.
Рамкови или типови договори
Бизнесът, който няма надмощно положение над своите потребители и партньори, а преговаря с тях в условията на конкуренция, рядко използва договори под общи условия. Причината е в липсата на сигурност относно обвързващия характер за партньора по сделката. Дори да са публикувани в пресата и в интернет, няма сигурност кога другата страна "ги е знаела или е била длъжна да ги знае...". Така отново е необходим индивидуален писмен договор с потребителя, в който отсрещната страна да заяви, че приема Общите условия. Неприложима остава възможността индивидуалните търговски отношения да се уреждат с устни уговорки или с конклудентни действия, което да улесни търговския оборот при повтарящи се сделки.
Сполучлив заместител са т.нар. рамкови договори - традиционни партньори уреждат взаимоотношенията си с договор, който обхваща само най-общите положения на сделките и дава известна сигурност за двете страни. Отделните доставки се уреждат впоследствие с индивидуални договори за всеки конкретен случай, съобразени с рамковия договор.
Най-популярни обаче са т.нар. типови договори, които крият сериозни искове за бизнеса. Това са индивидуални договори с "празни места" или "точки" за онези клаузи, обхващащи особеностите на отделните случаи в практиката на доставчика. Типовите договори са кратки, за да може попълването им да става бързо от служители на доставчика. Първият риск се крие именно в липсата на място, за да се уредят многообразните случаи в практиката на търговеца. Нито текстът, нито "точките" позволяват да се уговорят особеностите на конкретния клиент или партньор, а страните разполагат с типов договор, който няма нищо общо с реалните сделки и отношения между тях. Вторият риск е свързан с попълването на "точките" - обикновено това се прави от служител без необходимата квалификация - склададжия, касиер и пр. Така много полета остават непопълнени, а това поражда спорове впоследствие.
Привилегии за монополистите
Общите условия се използват изключително от доставчиците на комунални услуги - електроразпределителни дружества, ВИК оператори, топлофикации и пр. Обикновено те са монополисти в района си, поради което вече имат надмощно положение спрямо потребителите и поддоставчици на услуги. Това ги поставя в изключително удобно положение да прилагат изложената тук схема и да принудят потребителя да сключи сделка, без да е запознат с Общите условия.
Вместо законова защита на потребителя специалните закони предлагат привилегии за доставчиците на комунални услуги при прийомите на обвързване на потребителите с техните Общи условия. Например предвижда се публикуване в централни или местни всекидневници, напълно обвързващо потребителя по силата на съответния закон. В масовия случай потребителят е обвързан, без да е чел Общите условия.
Законът за енергетиката предвижда например, че "публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане". Подобна е нормата и на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) по отношение на ВиК операторите. Така монополистите и бизнесът са поставени от законодателя в неравностойно положение. Не би следвало да се предоставят допълнителни привилегии на някой, който вече е достатъчно облагодетелстван от положението си на монополист и липсата на конкуренция. Единственото обяснение за подобен законодателен подход е лобирането и натискът на доставчиците на комунални услуги над парламента.
Повече от десетилетие Търговският закон (ТЗ) предлага ясна уредба сделките с общи условия, но популярността им сред бизнеса е почти нулева. Липсват спорове и реални отношения. Договорите под общи условия се използват обикновено само от доставчици на комунални услуги и банки. При това договаряне се цели улесняване на търговския оборот при множество повтарящи се еднотипни сделки. То обслужва основно доставчиците на голям брой стоки и услуги, които се нуждаят от множество еднотипни договори със своите дистрибутори или крайни потребители. Търговският закон ги улеснява, като им предлага възможност да приемат и публикуват въпросните Общи условия, съдържащи всички необходими клаузи в отношенията с дистрибуторите и потребителите. Така няма нужда за всеки клиент или партньор да се пише отделен дебел договор с десетки клаузи. Напротив, отношенията с тях могат да се уредят и с устна договорка или с кратко споразумение от няколко реда, съдържащо данни за клиенти и особености на случая. Могат да бъдат уредени дори и с конклудентни (мълчаливи) действия, например с такова съгласие при взимане на стоката или ползване на услугата.
Общите условия не се подписват от другата страна по сделките, била тя потребител, дистрибутор, партньор. Въпреки това налице е валидно писмено споразумение, което включва всички клаузи от общите условия и обвързва другата страна. Достатъчно е да има устна договорка или мълчаливо съгласие чрез ползване на услугата или стоката. Когато пък е сключен отделен индивидуален договор с конкретен партньор или клиент, няма необходимост да се изписват всички клаузи и изисквания, тъй като вече са закрепени в Общите условия.
Потребителите и малкият бизнес лесно могат да бъдат обвързани от условия, които не са им известни и дори не са ги прочели. Общите условия са изключително удобни за доставки до масовия потребител или малки дистрибутори, които не поддържат обширни счетоводни отдели, юридически консултанти или абонамент с големи правни кантори.
Трикът или схемата е проста
всички явно неизгодни клаузи се включват в общите условия, където се добавят и множество напълно излишни текстове - преписват се законови норми или просто се пише текст за пълнеж със съзнателно усложнен и объркан изказ с множество препратки към точки и подточки. Така потребителите или малкият бизнес са изправени пред предизвикателство от типа на "Голямото четене" - да прочетат сложен правен текст с голям обем. При това изписан с малък и неудобен за четене шрифт. Законовата защита за малкия бизнес е неясна. Търговският закон предвижда, че Общите условия обвързват страната по сделката, която е търговец, като тя "ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно".
Законовата защита на потребителя включва изискването Общите условия да бъдат приети от потребителя писмено. Обикновено това е индивидуалният договор, изрично посочващ, че потребителят приема или е обвързан с общите условия. Това, разбира се, не е никаква пречка за прилагането на схемата, тъй като на потребителя се предоставя кратко време, за да подпише индивидуалния договор с доставчика на стоката или услугата. Нежеланието за четене на дълги и сложни текстове също изиграва своята роля. Затова е много важно потребителите да четат договорите си.
Рамкови или типови договори
Бизнесът, който няма надмощно положение над своите потребители и партньори, а преговаря с тях в условията на конкуренция, рядко използва договори под общи условия. Причината е в липсата на сигурност относно обвързващия характер за партньора по сделката. Дори да са публикувани в пресата и в интернет, няма сигурност кога другата страна "ги е знаела или е била длъжна да ги знае...". Така отново е необходим индивидуален писмен договор с потребителя, в който отсрещната страна да заяви, че приема Общите условия. Неприложима остава възможността индивидуалните търговски отношения да се уреждат с устни уговорки или с конклудентни действия, което да улесни търговския оборот при повтарящи се сделки.
Сполучлив заместител са т.нар. рамкови договори - традиционни партньори уреждат взаимоотношенията си с договор, който обхваща само най-общите положения на сделките и дава известна сигурност за двете страни. Отделните доставки се уреждат впоследствие с индивидуални договори за всеки конкретен случай, съобразени с рамковия договор.
Най-популярни обаче са т.нар. типови договори, които крият сериозни искове за бизнеса. Това са индивидуални договори с "празни места" или "точки" за онези клаузи, обхващащи особеностите на отделните случаи в практиката на доставчика. Типовите договори са кратки, за да може попълването им да става бързо от служители на доставчика. Първият риск се крие именно в липсата на място, за да се уредят многообразните случаи в практиката на търговеца. Нито текстът, нито "точките" позволяват да се уговорят особеностите на конкретния клиент или партньор, а страните разполагат с типов договор, който няма нищо общо с реалните сделки и отношения между тях. Вторият риск е свързан с попълването на "точките" - обикновено това се прави от служител без необходимата квалификация - склададжия, касиер и пр. Така много полета остават непопълнени, а това поражда спорове впоследствие.
Привилегии за монополистите
Общите условия се използват изключително от доставчиците на комунални услуги - електроразпределителни дружества, ВИК оператори, топлофикации и пр. Обикновено те са монополисти в района си, поради което вече имат надмощно положение спрямо потребителите и поддоставчици на услуги. Това ги поставя в изключително удобно положение да прилагат изложената тук схема и да принудят потребителя да сключи сделка, без да е запознат с Общите условия.
Вместо законова защита на потребителя специалните закони предлагат привилегии за доставчиците на комунални услуги при прийомите на обвързване на потребителите с техните Общи условия. Например предвижда се публикуване в централни или местни всекидневници, напълно обвързващо потребителя по силата на съответния закон. В масовия случай потребителят е обвързан, без да е чел Общите условия.
Законът за енергетиката предвижда например, че "публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане". Подобна е нормата и на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) по отношение на ВиК операторите. Така монополистите и бизнесът са поставени от законодателя в неравностойно положение. Не би следвало да се предоставят допълнителни привилегии на някой, който вече е достатъчно облагодетелстван от положението си на монополист и липсата на конкуренция. Единственото обяснение за подобен законодателен подход е лобирането и натискът на доставчиците на комунални услуги над парламента.
събота, 21 март 2009 г.
dnes.dir.bg - Какво да правим по време на криза
dnes.dir.bg - Какво да правим по време на криза
Милиардерът Доналд Тръмп, който е един от най-големите бизнесмени в света, публикува в своя блог пост на тема как да управляваме личните си финанси.
Един от най-често задаваните въпроси е "Какво да правим с парите си при сегашното кризисно положение на пазара?"
1. Ако можете не правете нищо
Първият отговор, който Тръмп дава е “Ако можете не правете нищо“. Нищо не продавайте в близките 2 години, освен ако нямате остра нужда да го направите. Пазарът ще се възстанови рано или късно, а имайки значително количество акции, вие ще спечелите доста пари. Почакайте малко!
2. Връщайте заемите си навреме
Връщайте заемите си на време. Някои длъжници гледат да не си погасяват дълговете по време на криза с оправданието, че са загубили вложенията си. Не се отнасяйте безразсъдно към вашите кредитни карти и ипотечни заеми заради проблем с инвестициите.
3. Говорете с банките
Банкерите могат и са длъжни да ви помогнат. Говорете с тях, те ще ви предложат да преразгледат условията по вашия кредит и дори могат да намалят лихвите или да ви разсрочат вноските на по-малки суми. 4. Не задълбочавайте финансовите си проблеми Старайте се да не задълбочавате финансовите си проблеми и така ще имате време да помислите как да купите някои печеливши акции. Не позволявайте влошаване на делата си, защото така ще пропуснете момента, когато ще можете да купите акции и облигации. Цените на пазара постоянно растат и падат. Сега пазарът не привлича вниманието, но скоро положението ще се подобри. Скоро задължително ще настъпи време, когато хората ще се замислят къде да инвестират парите си. Пазарът в следкризисния период ще се възстанови и ако имате прилично количество акции можете да изкарате добри пари.
5. Без паника
Ако изобщо нямате понятие какво да правите-не се паникьосвайте. Възползвайте се от услугите на професионалистите, които си знаят работата. Да, наистина трябва да платите комисионна, но така ще си спестите много нерви и притеснения.
Милиардерът Доналд Тръмп, който е един от най-големите бизнесмени в света, публикува в своя блог пост на тема как да управляваме личните си финанси.
Един от най-често задаваните въпроси е "Какво да правим с парите си при сегашното кризисно положение на пазара?"
1. Ако можете не правете нищо
Първият отговор, който Тръмп дава е “Ако можете не правете нищо“. Нищо не продавайте в близките 2 години, освен ако нямате остра нужда да го направите. Пазарът ще се възстанови рано или късно, а имайки значително количество акции, вие ще спечелите доста пари. Почакайте малко!
2. Връщайте заемите си навреме
Връщайте заемите си на време. Някои длъжници гледат да не си погасяват дълговете по време на криза с оправданието, че са загубили вложенията си. Не се отнасяйте безразсъдно към вашите кредитни карти и ипотечни заеми заради проблем с инвестициите.
3. Говорете с банките
Банкерите могат и са длъжни да ви помогнат. Говорете с тях, те ще ви предложат да преразгледат условията по вашия кредит и дори могат да намалят лихвите или да ви разсрочат вноските на по-малки суми. 4. Не задълбочавайте финансовите си проблеми Старайте се да не задълбочавате финансовите си проблеми и така ще имате време да помислите как да купите някои печеливши акции. Не позволявайте влошаване на делата си, защото така ще пропуснете момента, когато ще можете да купите акции и облигации. Цените на пазара постоянно растат и падат. Сега пазарът не привлича вниманието, но скоро положението ще се подобри. Скоро задължително ще настъпи време, когато хората ще се замислят къде да инвестират парите си. Пазарът в следкризисния период ще се възстанови и ако имате прилично количество акции можете да изкарате добри пари.
5. Без паника
Ако изобщо нямате понятие какво да правите-не се паникьосвайте. Възползвайте се от услугите на професионалистите, които си знаят работата. Да, наистина трябва да платите комисионна, но така ще си спестите много нерви и притеснения.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
