петък, 24 април 2009 г.
Господарите на света
Това звучи като от фентъзи филм или роман.
А всъщност искам да пиша за преходността на лидерството. Несменяемите лидери са типични за тоталитарните държави и общества и са може би един от белезите им. Някога така беше с българския "първи" Тодор Живков в продължение на 30 години. Няма несменяеми индивидуални или групови/класови лидери.
Както знаем възможно е да се постигне задържане на лидерството за по-продължително време по един или друг начин, например чрез манимулиране на умовете, но това според мен в никакъв случай не е полезно за обществата, както вече съм имала повод да го кажа и друг път с малко по-различни думи. Стремежът към властта и силата е нещо толкова човешко. Но обществата и индивидите, които запазват ясна преценка за ситуацията вероятно са способни и да се приспособят по-добре към нея.
Всеки лидер трябва да живее с мисълта, че няма да е вечен и както се казва за министрите "да носи оставката в джоба си".
Има известна разлика между ръководни постове в държава или международна организация и лидерство - те не винаги са едно и също нещо. Понякога истинските лидери стоят зад кулисите и може би дърпат конците на политиците. Вероятно тези задкулисни лидери имат шанс да се задържат по-дълго време, ако са много добри лидери или пък ако си поставят това за цел и използват много умело и без скрупули всички налични съвременни средства. Отговорността обществото така или иначе приписва на политиците - тези, които се виждат от всички.
Дали в момента в западния свят кризата не е видимото проявление на провала на "скритите лидери" като лидери, ако не по отношение на собственото им благосъстояние?
Но навлизам в друга тема. Всъщност мислех си само за преходността на лидерството и това ми хрумна сега.
А всъщност искам да пиша за преходността на лидерството. Несменяемите лидери са типични за тоталитарните държави и общества и са може би един от белезите им. Някога така беше с българския "първи" Тодор Живков в продължение на 30 години. Няма несменяеми индивидуални или групови/класови лидери.
Както знаем възможно е да се постигне задържане на лидерството за по-продължително време по един или друг начин, например чрез манимулиране на умовете, но това според мен в никакъв случай не е полезно за обществата, както вече съм имала повод да го кажа и друг път с малко по-различни думи. Стремежът към властта и силата е нещо толкова човешко. Но обществата и индивидите, които запазват ясна преценка за ситуацията вероятно са способни и да се приспособят по-добре към нея.
Всеки лидер трябва да живее с мисълта, че няма да е вечен и както се казва за министрите "да носи оставката в джоба си".
Има известна разлика между ръководни постове в държава или международна организация и лидерство - те не винаги са едно и също нещо. Понякога истинските лидери стоят зад кулисите и може би дърпат конците на политиците. Вероятно тези задкулисни лидери имат шанс да се задържат по-дълго време, ако са много добри лидери или пък ако си поставят това за цел и използват много умело и без скрупули всички налични съвременни средства. Отговорността обществото така или иначе приписва на политиците - тези, които се виждат от всички.
Дали в момента в западния свят кризата не е видимото проявление на провала на "скритите лидери" като лидери, ако не по отношение на собственото им благосъстояние?
Но навлизам в друга тема. Всъщност мислех си само за преходността на лидерството и това ми хрумна сега.
Справедлива търговия
rfi.bg >> Справедлива търговия
В България се увеличава броя на потребителите, които са загрижени какво купуват, малцина обаче знаят какво е fair trade. Хората, които съзнателно държат да подкрепят идеята за справедлива търговия, се интересуват от произхода на стоката.
Затова тези, които влизат в биомагазина на столичния площад "Журналист", знаят, че пазаруват стоки, които са произведени така, че да бъде запазена околната среда. Fair trade продукт не означава непременно биопродукт. Голяма част от продуктите обаче се отглеждат в екологично чисти райони, така че са сертифицирани и като био. Магазинът предлага традиционни за справедливата търговия продукти като чай, кафе, какао, захар, подправки, ориз и ядки. Повечето от стоките, които са fair trade, са произведени в страни от Третия свят.
В България Асоциация “Интегра” е първата българска компания, която се сертифицира към световната асоциация Fair Trade. Тя основно се занимава с внос на такива стоки у нас. Единственото място, където продуктите се продават добре без никаква реклама, е веригата магазини “Елемаг”.
Повечето български търговци не са запознати какво е справедлива търговия. Големите кофи шопове по света използват кафе fair trade, но у нас засега се въздържат. Кафето се купува основно от компанията Шел за консумация от служителите в офисите й.
Прави впечатление по-високата цена на продуктите. Тя е такава при всички стоки, които участват в справедливата търговия. И се формира като се избягва надценката на посредниците като по-висок процент от цената отива у производителите.
Справедливата цена покрива разходите за производство, опаковане, транспорт, сертификация, реклама, данъци, включва и печалба, както всяка друга цена. Неслучайно знакът на справедливата търговия изобразява две докосващи се длани, които символизират човешкия труд и солидарността на купувача. Знакът може да се види в първия у нас магазин за fair trade край НДК, открит през 2005 година.
В магазина на Интегра "Ten senses" първите български стоки са сувенири, изработени от самотни и многодетни майки. Асоциацията се занивава с обучението на жените в предприемачески умения.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
В България се увеличава броя на потребителите, които са загрижени какво купуват, малцина обаче знаят какво е fair trade. Хората, които съзнателно държат да подкрепят идеята за справедлива търговия, се интересуват от произхода на стоката.
Затова тези, които влизат в биомагазина на столичния площад "Журналист", знаят, че пазаруват стоки, които са произведени така, че да бъде запазена околната среда. Fair trade продукт не означава непременно биопродукт. Голяма част от продуктите обаче се отглеждат в екологично чисти райони, така че са сертифицирани и като био. Магазинът предлага традиционни за справедливата търговия продукти като чай, кафе, какао, захар, подправки, ориз и ядки. Повечето от стоките, които са fair trade, са произведени в страни от Третия свят.
В България Асоциация “Интегра” е първата българска компания, която се сертифицира към световната асоциация Fair Trade. Тя основно се занимава с внос на такива стоки у нас. Единственото място, където продуктите се продават добре без никаква реклама, е веригата магазини “Елемаг”.
Повечето български търговци не са запознати какво е справедлива търговия. Големите кофи шопове по света използват кафе fair trade, но у нас засега се въздържат. Кафето се купува основно от компанията Шел за консумация от служителите в офисите й.
Прави впечатление по-високата цена на продуктите. Тя е такава при всички стоки, които участват в справедливата търговия. И се формира като се избягва надценката на посредниците като по-висок процент от цената отива у производителите.
Справедливата цена покрива разходите за производство, опаковане, транспорт, сертификация, реклама, данъци, включва и печалба, както всяка друга цена. Неслучайно знакът на справедливата търговия изобразява две докосващи се длани, които символизират човешкия труд и солидарността на купувача. Знакът може да се види в първия у нас магазин за fair trade край НДК, открит през 2005 година.
В магазина на Интегра "Ten senses" първите български стоки са сувенири, изработени от самотни и многодетни майки. Асоциацията се занивава с обучението на жените в предприемачески умения.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
четвъртък, 23 април 2009 г.
сряда, 22 април 2009 г.
Водещите на "Мюзи Айдъл" или лъжицата катран в кацата с мед
Много зле я свършиха снощи! И заради негативните коментари, някои от които изключително (национално) нихилистични и заради обръщането на един замислен като позитивен вот в негативен.
Защо трябва изобщо да поставят въпроса "Кой не трябва да остане?", след като всъщност се касае за това кой ще събере повече позитивни гласове, за да остане? Жалко, че защитниците им се връзват. Това все пак не е "Сблъсък", а музикално предаване. Има си правила в тая работа, а двамата водещи или не ги знаят, или не желаят да ги спазват.
А жестът към Саня в началото от страна на Андрей беше слабо казано възмутителен! Беше си направо физическа и сексуална агресия. Комплекси ли избива, иска да я унижи? Водещият/те си имат достатъчно достойнства и дори Саня понякога също да е била негативна към тях или да е подценявала и добри страни на предаването - което не е за чудене, имайки предвид с каква агресия трябва да се справя всеки път -, нека се държат като образовани мъже, по-образовани и повече късметлии в живота от Марин и Мустафа.
Самият Марин изглежда започна да лъже твърде много пред камерата и защото се чувства недостатъчно уважаван - това прилича на вид протест срещу незачитане на човешкото му достойнство.
Къде е СЕМ? Къде са правозащитните организации и организациите за защита на жените? Това бе сексуално насилие срещу Саня, в случая физическо (този жест), а както се видя и вербално срещу останалите жени-участнички в предаването. Никаква реакция от никого!
Ако някой от самата телевизия или извън нея беше реагирал по-рано, снощи нямаше да наблюдаваме това. А ако не се реагира сега, каква ескалация можем да очакваме? Дори ако вземем предвид темперамента на двамата и особено на Андрей, който предполага полюси в настроенията и оттук - в поведението, респективно в работата му, която всички виждаме. Трябва ли да чакаме да видим докъде може да стигне Андрей в негативната фаза на настроенията си?
Лицемерно е да се защитава Вики от преживяното и заедно с това да се държат така със Саня, а и с останалите участнички. Саня според мен спокойно може да ги осъди.
Или пък заканите за физическо насилие в това предаване и в други предишни предавания, дори да са на шега: сега беше от Кали към друг защитник на айдълите, преди - от Фънки към Ясен от "Те" ("Ще ти счупя ръцете" )... И после се чудим на домашното насилие и на това, че младежите се избиват. Явно може да се учат не само от американските филми.
Иначе аз не съм чуждопоклонник, а македонците в предаването неколкократно показаха, че ни възприемат като чужди и се държат един за друг и за своя успех, за разлика от това как ние ги възприемаме. Държат се така, както са ги учили в тяхното общество и са далеч от нашите очаквания за завръщането на блудните синове към корените на дедите им.
Но да не навлизам в детайли за това.
Водещите няма защо да се извиняват непрекъснато, че са простаци, ако не се вижда да се стараят да се държат на ниво. Имат и добри неща: интересни са, енергични са, изглеждат искрени и в повечето случаи не се взимат насериозно, екип са, не са националисти... Но зачеркват всичко добро с агресията в предаването, включително своята вербална агресия спрямо жените, а вече и физическата - не само онази наивна агресия на Мустафа към Саня, която пак те бяха провокирали, но вече и физическата агресия от страна на самите водещи, както се видя снощи.
Защо трябва изобщо да поставят въпроса "Кой не трябва да остане?", след като всъщност се касае за това кой ще събере повече позитивни гласове, за да остане? Жалко, че защитниците им се връзват. Това все пак не е "Сблъсък", а музикално предаване. Има си правила в тая работа, а двамата водещи или не ги знаят, или не желаят да ги спазват.
А жестът към Саня в началото от страна на Андрей беше слабо казано възмутителен! Беше си направо физическа и сексуална агресия. Комплекси ли избива, иска да я унижи? Водещият/те си имат достатъчно достойнства и дори Саня понякога също да е била негативна към тях или да е подценявала и добри страни на предаването - което не е за чудене, имайки предвид с каква агресия трябва да се справя всеки път -, нека се държат като образовани мъже, по-образовани и повече късметлии в живота от Марин и Мустафа.
Самият Марин изглежда започна да лъже твърде много пред камерата и защото се чувства недостатъчно уважаван - това прилича на вид протест срещу незачитане на човешкото му достойнство.
Къде е СЕМ? Къде са правозащитните организации и организациите за защита на жените? Това бе сексуално насилие срещу Саня, в случая физическо (този жест), а както се видя и вербално срещу останалите жени-участнички в предаването. Никаква реакция от никого!
Ако някой от самата телевизия или извън нея беше реагирал по-рано, снощи нямаше да наблюдаваме това. А ако не се реагира сега, каква ескалация можем да очакваме? Дори ако вземем предвид темперамента на двамата и особено на Андрей, който предполага полюси в настроенията и оттук - в поведението, респективно в работата му, която всички виждаме. Трябва ли да чакаме да видим докъде може да стигне Андрей в негативната фаза на настроенията си?
Лицемерно е да се защитава Вики от преживяното и заедно с това да се държат така със Саня, а и с останалите участнички. Саня според мен спокойно може да ги осъди.
Или пък заканите за физическо насилие в това предаване и в други предишни предавания, дори да са на шега: сега беше от Кали към друг защитник на айдълите, преди - от Фънки към Ясен от "Те" ("Ще ти счупя ръцете" )... И после се чудим на домашното насилие и на това, че младежите се избиват. Явно може да се учат не само от американските филми.
Иначе аз не съм чуждопоклонник, а македонците в предаването неколкократно показаха, че ни възприемат като чужди и се държат един за друг и за своя успех, за разлика от това как ние ги възприемаме. Държат се така, както са ги учили в тяхното общество и са далеч от нашите очаквания за завръщането на блудните синове към корените на дедите им.
Но да не навлизам в детайли за това.
Водещите няма защо да се извиняват непрекъснато, че са простаци, ако не се вижда да се стараят да се държат на ниво. Имат и добри неща: интересни са, енергични са, изглеждат искрени и в повечето случаи не се взимат насериозно, екип са, не са националисти... Но зачеркват всичко добро с агресията в предаването, включително своята вербална агресия спрямо жените, а вече и физическата - не само онази наивна агресия на Мустафа към Саня, която пак те бяха провокирали, но вече и физическата агресия от страна на самите водещи, както се видя снощи.
вторник, 21 април 2009 г.
Външната реклама
rfi.bg >> Външната реклама
В парижкото метро наскоро бе проведен своеобпазен експеримент, свързан с възприятията на пътниците. По стените на тунелите в една от метростанциите са монтирани дигитални рекламни панели, които са способни да “гледат” благодарение на камера. Това се случва, ако минаващ човек покрай билборда, т.е. потенциален клиент, погледне към таблото. Интересният рекламен подход обаче бе прекъснат след като група от асоциации борещи се срещу рекламата заведе дело за посегателство срещу свободата. До началото на месец март пътниците минаващи през станцията Шарл де Гол Етоал в Париж се изправяха пред четири експериментални билборда във формата на гигантски мобилни телефони. Норбер Мер, директор за иновациите в Media transport, разказва за този проект: “В тази кутия има 70-инчов екран, който дава образ с много добро качество. Той е оборудван с електроника, която позволява на екрана да получава информация през сървър и да изписва послания. “
Основната идея на създателите на този проект е била рекламодателите да знаят колко пъти е била видяна рекламата им. Нестандартният билборд не е толкова съвършен, че да различава мъжкото от женското лице, но въпреки това е успял да ядоса лагера на “антирекламата”. Според Шарлот Менер от Асоциацията срещу рекламната агресия тези пана представляват няколко заплахи спрямо гражданите: “Опасното, от юридическа гледна точка и от гледна точка на общественото пространство, при тези билбордове е, че те не само излъчват реклама, а и ни наблюдават и ни анализират. Това е вече посегателство към свободата ни и правото да бъдем мълчаливи, да не ни анализират, да не бъдем класифицирани от разни кутии и да не служим на рекламодателите, за да си продават нещата!” Общо пет асоциации подадоха жалба в съда срещу интелигентните билбордове и междувременно, в очакване на решението на съда в края на април, проектът е спрян.
В Полша на практика не съществува регламент за рекламните билбордове. Столицата Варшава е буквално наводнена от всякакъв вид реклами, а през последните години се появяват все повече огромни билбордове, които покриват цели жилищни сгради. В продължение на няколко седмици живеещите в тези сгради нямат достъп до естествена светлина. В повечето случай собствениците на билбордовете обезщетяват живущите по някакъв начин, но най-често става дума за символични суми. След няколко подадени жалби срещу подобни реклами, които предизвикаха оживени дискусии, областният управител на Варшава поиска да забрани поставянето на билбордове върху фасадите на сградите, но лобито на рекламодателите и рекламните агенции в Полша е прекалено силно, за да стане това факт.
След дълъг период на хаос и нарушения у нас външната реклама си извоюва едно от първите места на медиен канал. Следствие от овладяния вече хаос е сегашният вид на София. Почти няма автобусна спирка, която да не е превърната в рекламна. Билбордове, рекламни съоръжения тип "ракети", плазмени екрани изпълват до крайна степен градското пространство. С основание тази визуална среда дразни повечето хора. С разрастване на кризата рекламният ни пазар, който по принцип е в тесни рамки, не успява да предостави ресурс за всички агенции за външна реклама. Започва да се усеща спад на рекламите. Планирането в рекламния бизнес е от месец за месец. Видимият с просто око спад на рекламите обаче не плаши големите компании. Големите буквално "изсмукват" рекламите. Най-голямата агенция за аудор реклама Нюз Аутдор (News Outdoor) покрива всички централните части на най-големите градове, както и основните магистрали на страната. Клиентите им са от всички браншове, но отдаването на рекламните съоръжения от тази година е с 30 % по-ниско спрямо предходната година. Към Нюз аутдор се насочват и такива, които са си изпатили от прекупвачите на рекламния пазар. Има клиенти с по-скромни финансови възможности. Те наемат само по един билборд за по-дълъг период, който изпълнява функцията на упътваща табела, твърдят от Нюз аутдор. Външната реклама е по-евтина от печатната и телевизионната, а предимството й - достига до много хора. Неслучайно на някои от големите кръстовища се появиха по 3-4 билборда. Външната реклама се извиси по фасадите и покривите, плъзна по подлезите, защото просто няма място къде да бъдат сложени още билбордове. Законовите рестрикции ограничават рекламните агенции да не преминават съвсем границата на пренаситеност. Рекламните им съоръжения трябва да спазват дистанция от най-малко 200 метра от училища и детски градини. При външната реклама всеки клиент търси определена аудитория. Едни искат да хванат хората в бизнес зоните, други в централни градски части, трети на излизане от града. Относно ефективността на посланията няма конкретни изследвания. У нас няма монтирани сензори на големите кръстовища, които да следят колко коли са минали и евентуално колко хора са видели рекламата. За някои рекламодатели това е голям недостатък, защото агенциите за външна реклама не могат да дадат конкретни резултати за ефективността на кампанията. Някои агенции са закупили софтуер за определяне на комуникативността на определени места, но общинските власти не разполагат с данни за трафика.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Основната идея на създателите на този проект е била рекламодателите да знаят колко пъти е била видяна рекламата им. Нестандартният билборд не е толкова съвършен, че да различава мъжкото от женското лице, но въпреки това е успял да ядоса лагера на “антирекламата”. Според Шарлот Менер от Асоциацията срещу рекламната агресия тези пана представляват няколко заплахи спрямо гражданите: “Опасното, от юридическа гледна точка и от гледна точка на общественото пространство, при тези билбордове е, че те не само излъчват реклама, а и ни наблюдават и ни анализират. Това е вече посегателство към свободата ни и правото да бъдем мълчаливи, да не ни анализират, да не бъдем класифицирани от разни кутии и да не служим на рекламодателите, за да си продават нещата!” Общо пет асоциации подадоха жалба в съда срещу интелигентните билбордове и междувременно, в очакване на решението на съда в края на април, проектът е спрян.
В Полша на практика не съществува регламент за рекламните билбордове. Столицата Варшава е буквално наводнена от всякакъв вид реклами, а през последните години се появяват все повече огромни билбордове, които покриват цели жилищни сгради. В продължение на няколко седмици живеещите в тези сгради нямат достъп до естествена светлина. В повечето случай собствениците на билбордовете обезщетяват живущите по някакъв начин, но най-често става дума за символични суми. След няколко подадени жалби срещу подобни реклами, които предизвикаха оживени дискусии, областният управител на Варшава поиска да забрани поставянето на билбордове върху фасадите на сградите, но лобито на рекламодателите и рекламните агенции в Полша е прекалено силно, за да стане това факт.
След дълъг период на хаос и нарушения у нас външната реклама си извоюва едно от първите места на медиен канал. Следствие от овладяния вече хаос е сегашният вид на София. Почти няма автобусна спирка, която да не е превърната в рекламна. Билбордове, рекламни съоръжения тип "ракети", плазмени екрани изпълват до крайна степен градското пространство. С основание тази визуална среда дразни повечето хора. С разрастване на кризата рекламният ни пазар, който по принцип е в тесни рамки, не успява да предостави ресурс за всички агенции за външна реклама. Започва да се усеща спад на рекламите. Планирането в рекламния бизнес е от месец за месец. Видимият с просто око спад на рекламите обаче не плаши големите компании. Големите буквално "изсмукват" рекламите. Най-голямата агенция за аудор реклама Нюз Аутдор (News Outdoor) покрива всички централните части на най-големите градове, както и основните магистрали на страната. Клиентите им са от всички браншове, но отдаването на рекламните съоръжения от тази година е с 30 % по-ниско спрямо предходната година. Към Нюз аутдор се насочват и такива, които са си изпатили от прекупвачите на рекламния пазар. Има клиенти с по-скромни финансови възможности. Те наемат само по един билборд за по-дълъг период, който изпълнява функцията на упътваща табела, твърдят от Нюз аутдор. Външната реклама е по-евтина от печатната и телевизионната, а предимството й - достига до много хора. Неслучайно на някои от големите кръстовища се появиха по 3-4 билборда. Външната реклама се извиси по фасадите и покривите, плъзна по подлезите, защото просто няма място къде да бъдат сложени още билбордове. Законовите рестрикции ограничават рекламните агенции да не преминават съвсем границата на пренаситеност. Рекламните им съоръжения трябва да спазват дистанция от най-малко 200 метра от училища и детски градини. При външната реклама всеки клиент търси определена аудитория. Едни искат да хванат хората в бизнес зоните, други в централни градски части, трети на излизане от града. Относно ефективността на посланията няма конкретни изследвания. У нас няма монтирани сензори на големите кръстовища, които да следят колко коли са минали и евентуално колко хора са видели рекламата. За някои рекламодатели това е голям недостатък, защото агенциите за външна реклама не могат да дадат конкретни резултати за ефективността на кампанията. Някои агенции са закупили софтуер за определяне на комуникативността на определени места, но общинските власти не разполагат с данни за трафика.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
понеделник, 20 април 2009 г.
Израел
Не познавам добре историята на Израел - само ми е попадало нещо тук-таме. Но си мислех наскоро: защо САЩ са избрали тази земя за основаването на държавата? Ако са искали да направят добро на един гонен и онеправдан народ, защо са се намесили така, както Господ би могъл или естествената историческа еволюция? И как може да се очаква мир след това?
Всъщност по-справедливо би било, ако държавата е била не там, където е сега и е била преди (защото тогава би било справедливо на много други народи и държави да бъдат върнати територии и граници от даден момент в миналото), а примерно да й бъде отделена територия от Щатите или пък в Германия, която е била виновна за последното престъпление срещу евреите.
Щатите са постъпили с чужди земи така, сякаш са им бащиния. Доколко корист и доколко чувство за историческа справедливост е имало в мотивите им е друг въпрос.
След като са го направили, е била нужна изключителна дипломатичност, за да бъде приета тази наложена държава...
http://en.wikipedia.org/wiki/Balfour_Declaration_of_1917
Всъщност по-справедливо би било, ако държавата е била не там, където е сега и е била преди (защото тогава би било справедливо на много други народи и държави да бъдат върнати територии и граници от даден момент в миналото), а примерно да й бъде отделена територия от Щатите или пък в Германия, която е била виновна за последното престъпление срещу евреите.
Щатите са постъпили с чужди земи така, сякаш са им бащиния. Доколко корист и доколко чувство за историческа справедливост е имало в мотивите им е друг въпрос.
След като са го направили, е била нужна изключителна дипломатичност, за да бъде приета тази наложена държава...
http://en.wikipedia.org/wiki/Balfour_Declaration_of_1917
неделя, 19 април 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
