събота, 17 октомври 2009 г.

La température idéale pour le sommeil est de 19°C

lalibre.be >> La température idéale pour le sommeil est de 19°C

Belga

Mis en ligne le 17/10/2009 Mis en ligne le 17/10/2009

Une température moyenne de 19 ° C est idéale pour passer une bonne nuit, ont découvert des chercheurs du laboratoire du sommeil the VUB, samedi peut-on lire dans un quotidien flamand. Une température moyenne de 19°C est idéale pour passer une bonne nuit, ont découvert des chercheurs du laboratoire du sommeil de la VUB, peut-on lire samedi dans un quotidien flamand.

Les chercheurs ont également fait un autre constat surprenant. Les chercheurs ont également fait un autre surprenant constat. "Cela ne nous pas que l'on étonna s'endorme légèrement mieux plus dans une chambre froide. Mais nous avons la qualité du noticed that sommeil profond est meilleure chambre est if the plus chaude d'un degré une heure après l'assoupissement" explain Elke De Valck le professeur. "Cela ne nous étonne pas que l'on s'endorme mieux dans une chambre légèrement plus froide. Mais nous avons observé que la qualité du sommeil profond est meilleure si la chambre est d'un degré plus chaude une heure après l'assoupissement", explique le professeur Elke De Valck.

"Lors de nos guinea auprès des mesures, nous avons donc qualité du noticed that the s'améliore profond sommeil lorsque la chambre is réchauffé. Cela nous a surpris mais depuis ça a été confirmé par une étude néerlandaise", ajoute-t-elle. "Lors de nos mesures auprès des cobayes, nous avons donc constaté que la qualité du sommeil profond s'améliore lorsque la chambre se réchauffe. Cela nous a surpris mais ça a depuis été confirmé par une étude néerlandaise", ajoute-t-elle.

Стой на 64 см от мен, иначе ще го приема лично!

plus.bg >> Стой на 64 см от мен, иначе ще го приема лично!

Border-run fun: A whirlwind weekend in Plovdiv, Bulgaria

hurriyetdailynews.com >> Border-run fun: A whirlwind weekend in Plovdiv, Bulgaria

All too many visa-seeking expats end their explorations of Bulgaria at the border crossing. But Turkey's under-appreciated neighbor to the north is well worth a weekend trip. Take a sleeper train to historic Plovdiv, Bulgaria's second-largest city, which entices with millenia of history and a vibrant art scene

Border-run fun: A whirlwind weekend in Plovdiv, Bulgaria

Istanbul's expat community suffers from a strange affliction: an irresistible quarterly urge to visit Bulgaria. But while many travel to Turkey's northern neighbor solely to score a new visa, the country offers far more than just a Nescafé at the border. Next time the three-month warning sounds, pick a free weekend, pack an overnight bag and give Bulgaria 36 hours of your undivided attention.

While Sofia stands out as Bulgaria's largest city and vibrant capital and Varna lures travelers to the country's scenic Black Sea coast, lesser-known Plovdiv is the perfect destination for a cross-border jaunt. Situated some hundred kilometers closer to Istanbul than either Sofia or Varna, a trip to Plovdiv means more time spent exploring and fewer hours in transit. As Bulgaria's second-largest city, Plovdiv has a wealth of historical, artistic and cultural attractions, yet the Old Town core is blissfully compact. Armed with a basic map and a good pair of walking shoes, the city's sights can easily be experienced on foot over the course of a single whirlwind weekend.

Old Town, new tricks

Plovdiv reveals an intriguing synthesis of old and new. Built atop the ruins of an ancient Thracian settlement, the city has been an important regional hub since at least 7,000 B.C. The current city bears witness to its impressive legacy, as Neolithic sacred sites share space with Roman monuments, medieval walls, Ottoman-era mosques and hamams and a plethora of exquisite 19th-century buildings from the National Revival period. Although justifiably proud of its skillfully executed restorations and culture of preservationism, Plovdiv also looks to the future by nurturing a dynamic contemporary-art scene, ensuring that a youthful vitality balances the weight of its history.

Begin a weekend in Plovdiv with a visit to the Archaeological Museum to gain some perspective on this rich past. Situated inside a grand 19th-century mansion, the museum features an impressive collection of Thracian art, including the legendary Panagyurishte treasure — a group of incomparable golden artifacts from the fourth century B.C.

A short stroll down the central Rayko Daskalov pedestrian boulevard from the museum ends at the Dzumaya Mosque, which is among the oldest in Europe. Converted from a church by the Ottomans in 1364, the building was extensively restored last year. Heading east from the boulevard toward the heart of the Old Town, Plovdiv's Roman theater emerges from the valley between two central hills. Only discovered in 1972 thanks to a freak landslide, the magnificent monument has been largely restored to its former glory and still showcases live performances.

Continue up the Old Town's steep slope to the heart of the National Revival district, where dozens of historic homes and mansions — many open to the public — display the beauty and charm of 19th-century Bulgarian architecture, woodworking and wall painting. One of the most impressive specimens, built in 1847, houses the city's lovely Ethnographical Museum. The collection boasts folk costumes, traditional crafts, and artisans' tools, along with several period rooms. Best of all is a room devoted entirely to musical instruments, including a ghostly music box and a memorably odd street organ, complete with dancing puppets.

Plovdiv also upholds a long tradition of Eastern Orthodox icon painting and other religious art. The Church of Sveti Konstantin and Elena, Plovdiv's oldest, features a stunning iconostasis, or wall of icons, separating the nave from the sanctuary. The lingering scent of frankincense makes visiting the church a particularly evocative experience. The nearby Museum of Icons, situated in the church's former schoolhouse, exhibits a small but enthralling collection dating back to the 15th century.

For a taste of Plovdiv's cutting-edge art scene, head back down the hill to Hebros square and duck inside the arched portal of the Center for Contemporary Art. Housed inside the Chifte Banya, an Ottoman-era hamam, the gallery hosts temporary exhibitions by young artists from Bulgaria, the Balkans and beyond, as well as providing a space for local musicians, dancers and performance artists to debut new work.

Planes, trains and automobiles

Plovdiv is easily accessible from Istanbul by road and rail and can be reached by plane via Sofia. For a weekend getaway, the best bet is to take the Bosphorus Express from Istanbul's central Sirkeci station, which departs nightly at 10 p.m., arriving in Plovdiv around 9 a.m. the following day. The train's cozy and romantic sleeper cars run just under 60 Turkish Liras per person each way and include bunk beds with clean sheets, adjustable heat and air conditioning, private wash basins and, of course, free cups of tea. The only catch is a sleepy 3 a.m. wake-up knock for the border-crossing formalities.

There are also several bus companies that make the trip in roughly seven hours, albeit with far less comfort and charm than the Express. A one-way ticket from Istanbul's main bus station costs 35-40 liras.

Bedding down in Old Town

There are numerous places to stay in central Plovdiv, ranging from bland business hotels to elegant boutique inns and bare-bones hostels. Perhaps the best choice in the Old Town is the Hotel Renaissance (www.renaissance-bg.com), which features carefully restored wood floors and hand-painted walls. The owner, Dimitar Vassilev, serves up strong coffee and friendly advice in the on-site restaurant. Next door is the famous Café Starino, a beautifully dilapidated haunt that has served caffeine and stronger stuff since Ottoman times. A double room with private bath costs roughly $100 per night.

For a cheaper alternative, try the Raisky Kat hostel (www.raiskykat.hostel.com), located just up the hill. More of a home-stay than a hotel, the welcoming house features a few spare but spacious rooms off of a central courtyard. Expect to be greeted by at least three generations of the owner's family, along with two sweet and pudgy dogs. A double room with private bath runs just $35 per night.

Nazdrave!

Say "nazdrave" (cheers in Bulgarian) over a bottle of red or a glass of grape brandy at Petnoto (ul Ioakim Gruev 36), a cheerful nightspot just west of the Center for Contemporary Art. The lively venue offers a cozy and inexpensive restaurant in the back and a rollicking bar in the front, with frequent live performances and nightly DJ sets. For an unusual local flavor, try the Thracian "katmi," a golden crepe filled with tender beef, tangy tomato paste and grilled hot peppers. Like the rest of Plovdiv's unique charms, the taste is sure to linger.


Неработещи бизнес модели спират пазара на придобивания

dnevnik.bg >> Неработещи бизнес модели спират пазара на придобивания

Откриха за посетители възстановена тракийска гробница

News.bg >> Откриха за посетители възстановена тракийска гробница

петък, 16 октомври 2009 г.

Истинската самоличност на Колумб

Vesti.bg >> Истинската самоличност на Колумб

Архивите на ЕС - цифровизирани и в интернет

Vesti.bg >> Архивите на ЕС - цифровизирани и в интернет

Как да се справим с шефа

Dir.bg >> Как да се справим с шефа

Биохранителни продукти

rfi.bg >> Биохранителни продукти


cs-cz.facebook.com


Германия е една от най-напредналите европейски страни в областта на биологичното земеделие. Това съвсем не е случайно, тъй като и търсенето на био-продукти постоянно нараства. В разгара на кризата с болестта луда крава преди пет години Ренате Кюнаст, тогава министър на земеделието от Зелените, беше определила като цел до 2006 година 10 % от обработваемите земи да бъдат предназначени за биологично земеделие. Днес Зелените, които не са вече на власт констатират, че поставената цел далеч не е изпълнена. Едва 4,7 % от земеделските площи произвеждат “био” продукти. В същото време обаче някои от провинциите с консервативна ориентация преразглеждат и намаляват отпусканите субсидии за биологичното земеделие, като например в Северен Рейн-Вестфалия. И все пак, търсенето на “био” продукти нараства постоянно. Повече от половината хранителни стоки с надпис “био” се предлагат в супермаркетите, цените намаляват, а потреблението расте. Предлагането обаче изостава от търсенето и вече се появяват трудности при снадбяването с някои продукти като например картофите, яйцата, свинското месо и зърнените храни.

Италия е на първо място в Европа по площ на обработваемите земи, които произвеждат био продукти. Със своите 1 милион 67 хиляди ха Италия изпреварва страни като Германия и Испания. За да се създава отношение към този тип продукти децата се приобщават към тях още от ранна възраст. Продажбите на “био” продукти вървят доста добре в Италия, като се наблюдава известна стагнация в супермаркетите и постоянно нарастване в специализираните магазини. Привързаността на италианците към здравословните храни се обяснява с традиционното внимание, което те отделят на свежестта и качеството на продуктите съчетано със специфичността на средиземноморския хранителен режим. Все повече училищни столове гарантират “био” храна на децата в яслите, в детските градини и началните училища. Само през 2006 са били сервирани над 1 милион “био” ястия дневно в училищните столове. Тази тенденция води началото си от 2000 година, когато парламентът гласува текст във финансовия закон, който окуражава местните власти да предлагат храна, приготвена от “био” продукти.

Търсенето на биопродукти у нас не е толкова голямо, колкото в страни като Германия и Италия. Каква е причината?

Една от причините е, че близо 90 на сто от българското производство на биопродукти е предназначено за износ. Българските биопродукти, които най-често се предлагат на пазара, са мед, мляко, билки и подправки, чайове, плодове и зеленчуци, гъби и ядки. Единствено биомлякото се продава успешно. От вносните храни много популярни са детските храни от Хърватия - Hipp, но разнообразието се увелива. Вече може да се купят био кафе, паста, зехтин, включително и козметика. Най-голямият асортимент от биопродукти, около 600 вида сертифицирани хранителни и нехранителни стоки, могат да се открият в софийския Биомаг, който се намира на площад "Журналист". Заслужава си човек да си припомни вкуса на истинския хляб и да опита био вино. Все пак, очакванията са, че търсенето ще расте, защото и производството ще расте. В стратегическия план на министерството на земеделието до 2013 година продажбите на биопродукти на нашия пазар трябва да достигнат до 3 процента от общия пазар на храни. Производителите обаче не са толкова оптимистично настроени. Според тях целта в правителствения план не е толкова лесно постижима след като в страна като Швейцария развитието на пазара на биопродукти е отнело близо 20 години. Но на свой ред производителите не се отказват. Сдружението на биопроизводителите “Биоселена” организира редовно кампании за популяризиране на биопродуктите сред българските потребители. Голяма част от тях не знаят какво е биопродукт и какво е значението му за здравето. Една от кампаниите стана традиционна. Това е Празникът на биологичното земеделие, което се провежда през септември в Южния парк на София. Резултатите са повече от добри – не остава нищо от предлаганите биопродукти – сокове, био плодове, био зеленчуци, мляко и мед. В магазинната мрежа предлагането не е богато. Биохраните се появяват на отделни щандове в големите хипермаркети. Но причина за слабото търсене е и цената. Обикновено етикетът „био”на продуктите е придружен от висока цена, което е необяснимо за средния български потребител. Затова често тези продукти са подминавани. Нежеланието да се купуват масово биопродукти е в резултат и на многото ментета, етикирани с „еко” или „био”. Според закона за храните надписът „био” трябва да бъде придружен от лого на компанията, която е сертифицирала продукта. В противен случай производителят е заплашен от глоба до 10 000 лева.

Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова


Пръстът на Леонардо

Vesti.bg >> Пръстът на Леонардо

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Жителите на зелените квартали са по-малко депресирани

Vesti.bg >> Жителите на зелените квартали са по-малко депресирани

За 55 дни строят сглобяема къща

trrud.bg >> За 55 дни строят сглобяема къща

В Рупите осветиха 30-метров кръст

infotourism.net >> В Рупите осветиха 30-метров кръст

Културният туризъм ще диферсифицира туристическия ни продукт

infotourism.net >> Културният туризъм ще диферсифицира туристическия ни продукт

Фталатите в ежедневието ни

ecomedia.bg >> Фталатите в ежедневието ни

Обявена е процедура за безвъзмездна финансова помощ

ecomedia.bg >> Обявена е процедура за безвъзмездна финансова помощ

Искате добро здраве - не забравяйте за лимфната система

ecomedia.bg >> Искате добро здраве - не забравяйте за лимфната система

Край на петната по килима и миризмите от домашния любимец

ecomedia.com >> Край на петната по килима и миризмите от домашния любимец

Запазване чистотата на националните езици

rfi.bg >> Запазване чистотата на националните езици

Каквото и да се прави в защитата на отделните европейски езици, английският продължава да е основният работен език. Френското национално събрание бе домакин наскоро на конференция за правото да работиш със собствения си език. Според няколко асоциации и синдикати това право се оказва все по-често потъпквано и няколко съдебни дела завършиха с осъждане на използването на английския език. Жалбоподателите се основават на така наречения закон “Тубон”, влязъл в сила през 1994, според който налага използването на френския език като официален работен език. Моник Шереф е един от примерите за служител прибягнал до съда, за да защити правото си да ползва френския език в работата си. Тя е главен счетоводител в компанията Europe Assistance и отказала да работи със софтуеърна програма на английски. Моник Шереф: “След завръщането ми от отпуска шефът ме обвини, че съм саботирала работния процес. Аз отговорих, че програмата на английски не е улеснила по никакъв начин работата ми... А освен това не става въпрос за английския, който се говори в Лондон, а за технически английски.” Моник Шереф завежда две дела срещу компанията, които успява да спечели и съдът постановява, че компютърната програма трябва да бъде преведена преди края на месец май. Освен с упорството си Моник успява да спечели съдебната битка благодарение и на синдиката CFTC, според който е опасно да се изхожда от предположението, че всички работещи с компютър са англоговорящи.

Холандия е традиционно отворена към света страна и английският език там се използва повсеместно. Холандците са избрали практичния подход и заради трудноразбираемия език, който се говори в страната на вятърните мелници. В Амстердам има чужденци, които живеят от години там и използват единствено английския език в общуването си. Всички университети в Холандия предлагат обучение на езика на Шекспир, а когато по обществените радиостанции се интервюират хора на английски няма превод на холандски. Това се оказва ненужно, според проучване на ЕК от 2005 г. Според него, 87 % от холандците говорят английски, освен друг чужд език. 66 % от холандците говорят немски, а 24 % - френски. През 2007 властите в страната решиха да предоставят възможността в колежите и гимназиите китайският да се избира като втори чужд език.

Необходимостта от защита на българския език е очевидна.
Един поглед около нас е достатъчен, за да се убедим, че табелите на кирилица са рядкост в страната, чиято азбука е призната за третата официална азбука в ЕС. Подвластни на тенденцията на глобализацията вече има български фирми, които осъществяват кореспонденцията помежду си на английски. Това са някои адвокатски кантори, представителства на чуждестранни компании. В ежедневния живот българите без да се замислят охотно приемат всякакви нови думи, които навлизат с медиите, с обозначенията на търговските центрове, с бюрата на мобилни оператори, с новите кина - мултиплекси. В София всички наричат един от търговските центрове Sofia City center, а не Софийския градски център. Това е един от многото примери за безпрепятствено навлизане на американизми или английски фрази в говоримия език. Английските думи бързо изместват български думи със същото значение. В различни сфери все по-често чуваме думата мониторинг вместо наблюдение, презентация вместо представяне, даунлондване вместо зареждане. Всички започват да използват чуждици и се стига до специфичен сленг като този: “ Мениджърът оферира ноу-хау за ъпдейтване на фирмата. “ За всички е ясно, че езикът се променя. Но все пак, българският език е доста далече от заплахата да бъде изцяло променен. Най-големият проблем е увеличаващата се неграмотност. Вече е рядкост млади българи, които излизат от средните училища, да пишат без правописни грешки, както и да владеят българската граматика. Именно това подтикна група родители да изразят своя протест срещу отпадане на т. 4 ал.16 от закона за народната просвета, чийто текст гласи – Държавните образователни изисквания се отнасят за усвояване на книжовния български език. Родителите, които организираха подписката, настояват да има ясни стандарти по отношение на усвояването на българския език в училищата. Подписката е подкрепена и от много българи, които живеят в чужбина. Радетелите за защита на езика настояват отдавна за закон. Проектозакон за българския език е внесен на 26 май 2004 година. Текстът на проектозакона е окачествен като твърде повърхностен, но със сигурност приемане на закон би дал знак, че има воля на най-високо ниво за защита на езика и на кирилицата като знак за българското.

Мануела Манлихерова, Любомир Бояджиев

вторник, 13 октомври 2009 г.

141% ръст на фалитите в България от началото на годината

Vesti.bg >> 141% ръст на фалитите в България от началото на годината

Луѓето го губат умот по 40-тата година

Makfax.com.mk >> Луѓето го губат умот по 40-тата година


Малката русалка става китайка

paper.standartnews.com >> Малката русалка става китайка

Ryanair съди интернет сайтове за онлайн продажба на самолетни билети

infotourism.net >> Ryanair съди интернет сайтове за онлайн продажба на самолетни билети

Пътниците, които купуват самолетни билети през интернет - с 20% повече

infotourism.net >> Пътниците, които купуват самолетни билети през интернет - с 20% повече

Поддържането на майчиния език

rfi.bg >> Поддържането на майчиния език

В някои страни от Северна Европа, като например Дания, от началото на новата учебна година бе въведена нова дисциплина в колежите – изучаването на арабски език. Нововъдението се прави с идеята, че може да е от полза не само за учениците, но и за бъдещето на страната. Във Франция обаче нещата съвсем не вървят в тази посока. Още по-странно изглежда това на фона на големия брой французи от северноафрикански произход, които имат очевидна връзка с арабския език. Броят на преподавателите по арабски език в училищата, в сравнение със 70-те години, е намалял наполовина. В момента, във Франция има 7300 ученици, изучаващи арабски, на фона на 15 000, избрали китайския в средното училище. Родителите на Елза са намерили за напълно естествено тя да изучава родния език на майка й, която е от марокански произход. Когато обаче решили да я запишат да учи арабски, установили, че няма достатъчно алтернативи, разказва баща й Стефан:

"Курсовете по арабски, които се предлагаха в училището на Елза не бяха достъпни за нейната възраст. В градчето, където живеем имаше и други възможности, но ставаше дума за програми, зависещи от една джамия, и затова предпочетохме да я запишем на курсовете към Института за арабския свят. За нас беше важно тя да изучи една култура без да е повлияна от религията или политиката".

На фона на засилващия се интерес към други, непопулярни досега, езици, специалистите смятат, че арабският език във Франция страда от проблем на лоша репутация. Броят на изучаващите арабски език в общественото образование намалява, но в същото време растат учещите арабски към джамиите и различните мюсюлмански асоциации.

В Германия, положението доста се различава от това във Франция. Още през 60-те години властите създават възможности за изучаване на турски език сред децата на гастарбайтерите. Днес, четири десетилетия по-късно, преподаването на турски продължава, но вече за тези германци от турски произход. В началото, целта на германските власти с преподаването на майчиния език за турските работници е била да окуражават децата им да се върнат в Турция. Съвсем скоро обаче става ясно, че тази цел е непостижима. Има и нещо друго, за което правителството в Германия се дало сметка и то е, че владеенето на майчиния език е предпоставка за по-лесното овладяване на други езици – в този случай, на немския.


У нас софийското 34-то училище е приютило частното ливанско училище “ Джубран Халил Джубран”, за да могат децата от арабски произход да учат майчиния си език. Ливанското училище, което носи името на световноизвестния ливански писател, е създадено през 1999 година с помощта на ливанското посолство и на ливанци, които живеят в България. Арабското училище е наело помещения в столичното основно училище “Стою Шишков”. Училището се посещава от деца от различни националности. То е единственото у нас с яслена група и детска градина. Учениците са на възраст от 3 до 15 години, повечето са деца на чужденци или са от смесени бракове. Преобладават децата на араби от Сирия, Ливан, Йордания. Някои дипломати, които не представляват арабски страни, също пращат децата си в ливанското училище. В последно време интересът към училището проявяват и родители, които нямат никаква родствена връзка с араби, но желаят децата им да учат чужди езици. Както във всяко частно училище, обучението в “Джубран Халил Джубран” се заплаща. Годишната такса възлиза на 800 евро. По тази причина някои от учениците именно от арабски произход напускат училището преждевременно, защото родителите им в даден момент се затрудняват да плащат обучението. Любопитно е, че учебният ден в това училище започва в 9 часа и завършва в 4 следобед. През целия учебен ден учениците нямат право да напускат училището. Дългият престой се използва за научаване на уроците за следващия ден. Така децата, които учат в ливанското училище, нямат домашни работи. Учебната програма се осъществява по ливанската образователна система. В това отношение съществува улеснение от съществущата спогодба между България и Ливан. Всички предмети с изключение на арабски и български се учат на английски. Именно това кара българите да записват децата си там. Родители, българи споделят, че не е лесно в началото, но впоследствие децата говорят три езика. Помежду си учениците също свободно общуват на арабски, български и английски. Арабският език се преподава задължително от араби. След трети клас учениците са задължени да говорят с учителите си на арабски или евентуално на английски. Училището помага на всички деца на чужди граждани по-лесно да се адаптират към условията и живота на българското общество.

Мануела Манлихерова, Любомир Бояджиев

Имейлът вече не управлява комуникацията

mediapool.bg >> Имейлът вече не управлява комуникацията

Стартира уникална българска социална мрежа

Vesti.bg >> Стартира уникална българска социална мрежа

Що е то бакшиш?

Vesti.bg >> Що е то бакшиш?