Дневник + | За общите условия и дребния шрифт - Dnevnik.bg
Повече от десетилетие Търговският закон (ТЗ) предлага ясна уредба сделките с общи условия, но популярността им сред бизнеса е почти нулева. Липсват спорове и реални отношения. Договорите под общи условия се използват обикновено само от доставчици на комунални услуги и банки. При това договаряне се цели улесняване на търговския оборот при множество повтарящи се еднотипни сделки. То обслужва основно доставчиците на голям брой стоки и услуги, които се нуждаят от множество еднотипни договори със своите дистрибутори или крайни потребители. Търговският закон ги улеснява, като им предлага възможност да приемат и публикуват въпросните Общи условия, съдържащи всички необходими клаузи в отношенията с дистрибуторите и потребителите. Така няма нужда за всеки клиент или партньор да се пише отделен дебел договор с десетки клаузи. Напротив, отношенията с тях могат да се уредят и с устна договорка или с кратко споразумение от няколко реда, съдържащо данни за клиенти и особености на случая. Могат да бъдат уредени дори и с конклудентни (мълчаливи) действия, например с такова съгласие при взимане на стоката или ползване на услугата.
Общите условия не се подписват от другата страна по сделките, била тя потребител, дистрибутор, партньор. Въпреки това налице е валидно писмено споразумение, което включва всички клаузи от общите условия и обвързва другата страна. Достатъчно е да има устна договорка или мълчаливо съгласие чрез ползване на услугата или стоката. Когато пък е сключен отделен индивидуален договор с конкретен партньор или клиент, няма необходимост да се изписват всички клаузи и изисквания, тъй като вече са закрепени в Общите условия.
Потребителите и малкият бизнес лесно могат да бъдат обвързани от условия, които не са им известни и дори не са ги прочели. Общите условия са изключително удобни за доставки до масовия потребител или малки дистрибутори, които не поддържат обширни счетоводни отдели, юридически консултанти или абонамент с големи правни кантори.
Трикът или схемата е проста
всички явно неизгодни клаузи се включват в общите условия, където се добавят и множество напълно излишни текстове - преписват се законови норми или просто се пише текст за пълнеж със съзнателно усложнен и объркан изказ с множество препратки към точки и подточки. Така потребителите или малкият бизнес са изправени пред предизвикателство от типа на "Голямото четене" - да прочетат сложен правен текст с голям обем. При това изписан с малък и неудобен за четене шрифт. Законовата защита за малкия бизнес е неясна. Търговският закон предвижда, че Общите условия обвързват страната по сделката, която е търговец, като тя "ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно".
Законовата защита на потребителя включва изискването Общите условия да бъдат приети от потребителя писмено. Обикновено това е индивидуалният договор, изрично посочващ, че потребителят приема или е обвързан с общите условия. Това, разбира се, не е никаква пречка за прилагането на схемата, тъй като на потребителя се предоставя кратко време, за да подпише индивидуалния договор с доставчика на стоката или услугата. Нежеланието за четене на дълги и сложни текстове също изиграва своята роля. Затова е много важно потребителите да четат договорите си.
Рамкови или типови договори
Бизнесът, който няма надмощно положение над своите потребители и партньори, а преговаря с тях в условията на конкуренция, рядко използва договори под общи условия. Причината е в липсата на сигурност относно обвързващия характер за партньора по сделката. Дори да са публикувани в пресата и в интернет, няма сигурност кога другата страна "ги е знаела или е била длъжна да ги знае...". Така отново е необходим индивидуален писмен договор с потребителя, в който отсрещната страна да заяви, че приема Общите условия. Неприложима остава възможността индивидуалните търговски отношения да се уреждат с устни уговорки или с конклудентни действия, което да улесни търговския оборот при повтарящи се сделки.
Сполучлив заместител са т.нар. рамкови договори - традиционни партньори уреждат взаимоотношенията си с договор, който обхваща само най-общите положения на сделките и дава известна сигурност за двете страни. Отделните доставки се уреждат впоследствие с индивидуални договори за всеки конкретен случай, съобразени с рамковия договор.
Най-популярни обаче са т.нар. типови договори, които крият сериозни искове за бизнеса. Това са индивидуални договори с "празни места" или "точки" за онези клаузи, обхващащи особеностите на отделните случаи в практиката на доставчика. Типовите договори са кратки, за да може попълването им да става бързо от служители на доставчика. Първият риск се крие именно в липсата на място, за да се уредят многообразните случаи в практиката на търговеца. Нито текстът, нито "точките" позволяват да се уговорят особеностите на конкретния клиент или партньор, а страните разполагат с типов договор, който няма нищо общо с реалните сделки и отношения между тях. Вторият риск е свързан с попълването на "точките" - обикновено това се прави от служител без необходимата квалификация - склададжия, касиер и пр. Така много полета остават непопълнени, а това поражда спорове впоследствие.
Привилегии за монополистите
Общите условия се използват изключително от доставчиците на комунални услуги - електроразпределителни дружества, ВИК оператори, топлофикации и пр. Обикновено те са монополисти в района си, поради което вече имат надмощно положение спрямо потребителите и поддоставчици на услуги. Това ги поставя в изключително удобно положение да прилагат изложената тук схема и да принудят потребителя да сключи сделка, без да е запознат с Общите условия.
Вместо законова защита на потребителя специалните закони предлагат привилегии за доставчиците на комунални услуги при прийомите на обвързване на потребителите с техните Общи условия. Например предвижда се публикуване в централни или местни всекидневници, напълно обвързващо потребителя по силата на съответния закон. В масовия случай потребителят е обвързан, без да е чел Общите условия.
Законът за енергетиката предвижда например, че "публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане". Подобна е нормата и на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) по отношение на ВиК операторите. Така монополистите и бизнесът са поставени от законодателя в неравностойно положение. Не би следвало да се предоставят допълнителни привилегии на някой, който вече е достатъчно облагодетелстван от положението си на монополист и липсата на конкуренция. Единственото обяснение за подобен законодателен подход е лобирането и натискът на доставчиците на комунални услуги над парламента.
събота, 4 април 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
