dnes.dir.bg >> Италианската мафия си общувала чрез телевизията
Италиански мафиоти изпозвали популярно телевизионно предаване, за да изпращат кодирани съобщения помежду си.
По време на програмата, посветена на футбола и наречена "Това, което е футболът", телевизионните зрители имат право на глас, като изпращат кратки съобщения с най-различни коментари, съобщава в. "Кориере дела сера", цитиран от БТА. Някои от кратките съобщения обаче били изненадващо несъдържателни, маловажни или лаконични. Това породило съмнение у съдии-следователи от дирекцията за борба с мафията в Италия.
В хода на разследването било установено, че точно тези съобщения били изпращани до мафиотски босове, които излежават присъди в италиански затвори. В посланията имало кодирани съобщения до затворниците.
За успешния изход от разследването помогнали и пазачи в затвор, които успели да подслушат телефонен разговор на роднина на излежаващ присъда мафиот. В разговора той разкрил подробно как телевизионната програма била използвана като канал за комуникация между мафиотите.
Продуцентите на предаването заявиха, че не са знаели за действията на мафиотите, а водещата Симона Вентура каза, че е шокирана.
Това е пореден пример за изобретателността на италианските мафиоти. През април стана ясно, че затворникът Салваторе Пеше използвал музикално радиопредаване, за да получава кодирани съобщения. Преди пет години той беше пратен в италиански затвор по подозрения за участие в международен трафик на наркотици. Пеше използвал нелицензираното радио "Олимпия" в калабрийския град Розарно, за да комуникира със свои съратници на свобода, както и с жена си.
Показват се публикациите с етикет Крими. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Крими. Показване на всички публикации
понеделник, 23 август 2010 г.
четвъртък, 2 юли 2009 г.
СМС: Мафията контролира Косово
Vesti.bg >> СМС: Мафията контролира Косово
Забележка: Вероятно навсякъде има мафия. Но тази статия показва едно: не трябва да се вярва на авторитетните организации в допълнение към авторитетните медии.
Забележка: Вероятно навсякъде има мафия. Но тази статия показва едно: не трябва да се вярва на авторитетните организации в допълнение към авторитетните медии.
събота, 4 април 2009 г.
Дневник + | За общите условия и дребния шрифт - Dnevnik.b
Дневник + | За общите условия и дребния шрифт - Dnevnik.bg
Повече от десетилетие Търговският закон (ТЗ) предлага ясна уредба сделките с общи условия, но популярността им сред бизнеса е почти нулева. Липсват спорове и реални отношения. Договорите под общи условия се използват обикновено само от доставчици на комунални услуги и банки. При това договаряне се цели улесняване на търговския оборот при множество повтарящи се еднотипни сделки. То обслужва основно доставчиците на голям брой стоки и услуги, които се нуждаят от множество еднотипни договори със своите дистрибутори или крайни потребители. Търговският закон ги улеснява, като им предлага възможност да приемат и публикуват въпросните Общи условия, съдържащи всички необходими клаузи в отношенията с дистрибуторите и потребителите. Така няма нужда за всеки клиент или партньор да се пише отделен дебел договор с десетки клаузи. Напротив, отношенията с тях могат да се уредят и с устна договорка или с кратко споразумение от няколко реда, съдържащо данни за клиенти и особености на случая. Могат да бъдат уредени дори и с конклудентни (мълчаливи) действия, например с такова съгласие при взимане на стоката или ползване на услугата.
Общите условия не се подписват от другата страна по сделките, била тя потребител, дистрибутор, партньор. Въпреки това налице е валидно писмено споразумение, което включва всички клаузи от общите условия и обвързва другата страна. Достатъчно е да има устна договорка или мълчаливо съгласие чрез ползване на услугата или стоката. Когато пък е сключен отделен индивидуален договор с конкретен партньор или клиент, няма необходимост да се изписват всички клаузи и изисквания, тъй като вече са закрепени в Общите условия.
Потребителите и малкият бизнес лесно могат да бъдат обвързани от условия, които не са им известни и дори не са ги прочели. Общите условия са изключително удобни за доставки до масовия потребител или малки дистрибутори, които не поддържат обширни счетоводни отдели, юридически консултанти или абонамент с големи правни кантори.
Трикът или схемата е проста
всички явно неизгодни клаузи се включват в общите условия, където се добавят и множество напълно излишни текстове - преписват се законови норми или просто се пише текст за пълнеж със съзнателно усложнен и объркан изказ с множество препратки към точки и подточки. Така потребителите или малкият бизнес са изправени пред предизвикателство от типа на "Голямото четене" - да прочетат сложен правен текст с голям обем. При това изписан с малък и неудобен за четене шрифт. Законовата защита за малкия бизнес е неясна. Търговският закон предвижда, че Общите условия обвързват страната по сделката, която е търговец, като тя "ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно".
Законовата защита на потребителя включва изискването Общите условия да бъдат приети от потребителя писмено. Обикновено това е индивидуалният договор, изрично посочващ, че потребителят приема или е обвързан с общите условия. Това, разбира се, не е никаква пречка за прилагането на схемата, тъй като на потребителя се предоставя кратко време, за да подпише индивидуалния договор с доставчика на стоката или услугата. Нежеланието за четене на дълги и сложни текстове също изиграва своята роля. Затова е много важно потребителите да четат договорите си.
Рамкови или типови договори
Бизнесът, който няма надмощно положение над своите потребители и партньори, а преговаря с тях в условията на конкуренция, рядко използва договори под общи условия. Причината е в липсата на сигурност относно обвързващия характер за партньора по сделката. Дори да са публикувани в пресата и в интернет, няма сигурност кога другата страна "ги е знаела или е била длъжна да ги знае...". Така отново е необходим индивидуален писмен договор с потребителя, в който отсрещната страна да заяви, че приема Общите условия. Неприложима остава възможността индивидуалните търговски отношения да се уреждат с устни уговорки или с конклудентни действия, което да улесни търговския оборот при повтарящи се сделки.
Сполучлив заместител са т.нар. рамкови договори - традиционни партньори уреждат взаимоотношенията си с договор, който обхваща само най-общите положения на сделките и дава известна сигурност за двете страни. Отделните доставки се уреждат впоследствие с индивидуални договори за всеки конкретен случай, съобразени с рамковия договор.
Най-популярни обаче са т.нар. типови договори, които крият сериозни искове за бизнеса. Това са индивидуални договори с "празни места" или "точки" за онези клаузи, обхващащи особеностите на отделните случаи в практиката на доставчика. Типовите договори са кратки, за да може попълването им да става бързо от служители на доставчика. Първият риск се крие именно в липсата на място, за да се уредят многообразните случаи в практиката на търговеца. Нито текстът, нито "точките" позволяват да се уговорят особеностите на конкретния клиент или партньор, а страните разполагат с типов договор, който няма нищо общо с реалните сделки и отношения между тях. Вторият риск е свързан с попълването на "точките" - обикновено това се прави от служител без необходимата квалификация - склададжия, касиер и пр. Така много полета остават непопълнени, а това поражда спорове впоследствие.
Привилегии за монополистите
Общите условия се използват изключително от доставчиците на комунални услуги - електроразпределителни дружества, ВИК оператори, топлофикации и пр. Обикновено те са монополисти в района си, поради което вече имат надмощно положение спрямо потребителите и поддоставчици на услуги. Това ги поставя в изключително удобно положение да прилагат изложената тук схема и да принудят потребителя да сключи сделка, без да е запознат с Общите условия.
Вместо законова защита на потребителя специалните закони предлагат привилегии за доставчиците на комунални услуги при прийомите на обвързване на потребителите с техните Общи условия. Например предвижда се публикуване в централни или местни всекидневници, напълно обвързващо потребителя по силата на съответния закон. В масовия случай потребителят е обвързан, без да е чел Общите условия.
Законът за енергетиката предвижда например, че "публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане". Подобна е нормата и на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) по отношение на ВиК операторите. Така монополистите и бизнесът са поставени от законодателя в неравностойно положение. Не би следвало да се предоставят допълнителни привилегии на някой, който вече е достатъчно облагодетелстван от положението си на монополист и липсата на конкуренция. Единственото обяснение за подобен законодателен подход е лобирането и натискът на доставчиците на комунални услуги над парламента.
Повече от десетилетие Търговският закон (ТЗ) предлага ясна уредба сделките с общи условия, но популярността им сред бизнеса е почти нулева. Липсват спорове и реални отношения. Договорите под общи условия се използват обикновено само от доставчици на комунални услуги и банки. При това договаряне се цели улесняване на търговския оборот при множество повтарящи се еднотипни сделки. То обслужва основно доставчиците на голям брой стоки и услуги, които се нуждаят от множество еднотипни договори със своите дистрибутори или крайни потребители. Търговският закон ги улеснява, като им предлага възможност да приемат и публикуват въпросните Общи условия, съдържащи всички необходими клаузи в отношенията с дистрибуторите и потребителите. Така няма нужда за всеки клиент или партньор да се пише отделен дебел договор с десетки клаузи. Напротив, отношенията с тях могат да се уредят и с устна договорка или с кратко споразумение от няколко реда, съдържащо данни за клиенти и особености на случая. Могат да бъдат уредени дори и с конклудентни (мълчаливи) действия, например с такова съгласие при взимане на стоката или ползване на услугата.
Общите условия не се подписват от другата страна по сделките, била тя потребител, дистрибутор, партньор. Въпреки това налице е валидно писмено споразумение, което включва всички клаузи от общите условия и обвързва другата страна. Достатъчно е да има устна договорка или мълчаливо съгласие чрез ползване на услугата или стоката. Когато пък е сключен отделен индивидуален договор с конкретен партньор или клиент, няма необходимост да се изписват всички клаузи и изисквания, тъй като вече са закрепени в Общите условия.
Потребителите и малкият бизнес лесно могат да бъдат обвързани от условия, които не са им известни и дори не са ги прочели. Общите условия са изключително удобни за доставки до масовия потребител или малки дистрибутори, които не поддържат обширни счетоводни отдели, юридически консултанти или абонамент с големи правни кантори.
Трикът или схемата е проста
всички явно неизгодни клаузи се включват в общите условия, където се добавят и множество напълно излишни текстове - преписват се законови норми или просто се пише текст за пълнеж със съзнателно усложнен и объркан изказ с множество препратки към точки и подточки. Така потребителите или малкият бизнес са изправени пред предизвикателство от типа на "Голямото четене" - да прочетат сложен правен текст с голям обем. При това изписан с малък и неудобен за четене шрифт. Законовата защита за малкия бизнес е неясна. Търговският закон предвижда, че Общите условия обвързват страната по сделката, която е търговец, като тя "ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно".
Законовата защита на потребителя включва изискването Общите условия да бъдат приети от потребителя писмено. Обикновено това е индивидуалният договор, изрично посочващ, че потребителят приема или е обвързан с общите условия. Това, разбира се, не е никаква пречка за прилагането на схемата, тъй като на потребителя се предоставя кратко време, за да подпише индивидуалния договор с доставчика на стоката или услугата. Нежеланието за четене на дълги и сложни текстове също изиграва своята роля. Затова е много важно потребителите да четат договорите си.
Рамкови или типови договори
Бизнесът, който няма надмощно положение над своите потребители и партньори, а преговаря с тях в условията на конкуренция, рядко използва договори под общи условия. Причината е в липсата на сигурност относно обвързващия характер за партньора по сделката. Дори да са публикувани в пресата и в интернет, няма сигурност кога другата страна "ги е знаела или е била длъжна да ги знае...". Така отново е необходим индивидуален писмен договор с потребителя, в който отсрещната страна да заяви, че приема Общите условия. Неприложима остава възможността индивидуалните търговски отношения да се уреждат с устни уговорки или с конклудентни действия, което да улесни търговския оборот при повтарящи се сделки.
Сполучлив заместител са т.нар. рамкови договори - традиционни партньори уреждат взаимоотношенията си с договор, който обхваща само най-общите положения на сделките и дава известна сигурност за двете страни. Отделните доставки се уреждат впоследствие с индивидуални договори за всеки конкретен случай, съобразени с рамковия договор.
Най-популярни обаче са т.нар. типови договори, които крият сериозни искове за бизнеса. Това са индивидуални договори с "празни места" или "точки" за онези клаузи, обхващащи особеностите на отделните случаи в практиката на доставчика. Типовите договори са кратки, за да може попълването им да става бързо от служители на доставчика. Първият риск се крие именно в липсата на място, за да се уредят многообразните случаи в практиката на търговеца. Нито текстът, нито "точките" позволяват да се уговорят особеностите на конкретния клиент или партньор, а страните разполагат с типов договор, който няма нищо общо с реалните сделки и отношения между тях. Вторият риск е свързан с попълването на "точките" - обикновено това се прави от служител без необходимата квалификация - склададжия, касиер и пр. Така много полета остават непопълнени, а това поражда спорове впоследствие.
Привилегии за монополистите
Общите условия се използват изключително от доставчиците на комунални услуги - електроразпределителни дружества, ВИК оператори, топлофикации и пр. Обикновено те са монополисти в района си, поради което вече имат надмощно положение спрямо потребителите и поддоставчици на услуги. Това ги поставя в изключително удобно положение да прилагат изложената тук схема и да принудят потребителя да сключи сделка, без да е запознат с Общите условия.
Вместо законова защита на потребителя специалните закони предлагат привилегии за доставчиците на комунални услуги при прийомите на обвързване на потребителите с техните Общи условия. Например предвижда се публикуване в централни или местни всекидневници, напълно обвързващо потребителя по силата на съответния закон. В масовия случай потребителят е обвързан, без да е чел Общите условия.
Законът за енергетиката предвижда например, че "публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане". Подобна е нормата и на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) по отношение на ВиК операторите. Така монополистите и бизнесът са поставени от законодателя в неравностойно положение. Не би следвало да се предоставят допълнителни привилегии на някой, който вече е достатъчно облагодетелстван от положението си на монополист и липсата на конкуренция. Единственото обяснение за подобен законодателен подход е лобирането и натискът на доставчиците на комунални услуги над парламента.
неделя, 22 март 2009 г.
"Не Белгия отново!"
Интернет Медия БИГ.БГ - Новините - Свят -„Не Белгия отново!"
Свят : „Не Белгия отново!”
Вестник Новинар 27/2/2009 10:00:00
90-те години в кралството са белязани от случаи на серийни убийци и педофили
Мария Манчева
Той е 20-годишен белгиец с дълга коса и загадъчна усмивка. Името му е Ким де Гелдер и доскоро целият живот бе пред него. Преди месец този на пръв поглед безобиден младеж извърши едно от най-жестоките престъпления в историята на Белгия. Гелдер нахлу посред бял ден, размахвайки нож, в детска ясла в гр. Термонд в северозападната част на кралството и отне живота на трима души - две бебета и бавачка.
За да подсили още повече ефекта на кървавото си дело, безумният Гелдер бе боядисал лицето си с бяла и черна боя като жокер. В касапницата сериозно пострадаха още 13 души, повечето от които деца. В момента те се възстановяват от множеството прободни рани по малките си тела. Малчуганите в яслата всъщност бяха невръстни бебета на възраст от месец до 3 години, съобщи полицията по-късно.
Гелдер най-вероятно е планирал още по-кърваво престъпление, тъй като когато полицаите го заловили, открили у него списък с други ясли. Мотивът на белгиеца за жестокото престъпление все още е неясен. Работещите по случая вече отхвърлиха версията, че атаката е свързана с първата годишнина от смъртта на австралийския актьор Хийт Леджър, който посмъртно получи „Оскар” за ролята си на жокера в „Черният рицар”.
Познати на Гелдер го описаха като незрял, срамежлив и самотен младеж. Бивши негови съученици разказаха за страстта му към филмите на ужасите, за които той говорел, смеейки се по особен начин.
В първите дни след жестокото престъпление стана ясно, че младежът далеч не е в добро психическо здраве. Адвокатът на престъпника Як Хентйес съобщи, че преди около две години родителите му искали да го затворят в заведение за умствено изостанали. Гелдер обаче вече имал назначено лечение за депресия и психиатрите стигнали до извода, че няма нужда да бъде настаняван в подобно клиника.
Адвокатът му обясни, че по онова време Гелдер чувал гласове. Все още не е ясно дали престъпникът е имал този проблем и докато размахвал ножа в яслата. Освен всички подробности около профила на убиеца, стана ясно, че двете бебета и бавачката в яслата не са единствените жертви на извратеното му съзнание. Полицията подозира, че той стои и зад убийството на 73-годишна жена на 16 януари тази година. Тя била наръгана с нож в дома си в гр. Беверен, близо до Антверпен.
„Не Белгия отново!” бе първата реакция на трагедията в градчето Термонд, писа в. „Таймс”. Въпреки че престъпленията срещу деца не са проблем единствено на Белгия (във Финландия бяха извършени две кланета в училища за период от две години, случаят Фрицъл в Австрия бе разкрит миналата година), когато стане въпрос за насилие над деца, в съзнанието на много европейци неизменно изниква споменът за белгийския педофил и убиец Марк Дютру.
Случаят на Дютру, роден през 1956 г. в Брюксел, е една от най-потресаващите истории, белязали последното десетилетие на миналия век. Казусът приковава за дълго медийното внимание не само заради жестоките престъпления на белгиеца, но и заради пропуските и некомпетентните действия на полицията и представителите на правителството, участващи в разследването на случая.
В средата на 90-те години Дютру, който е баща на пет деца (две от първата си съпруга и три от втората Мишел Мартен), не среща трудности да изхранва семейството си. Той се занимава с няколко доходоносни занаята, които му позволяват да води доста охолен живот в градчето Шарлероа, като трафик на наркотици и търговия с крадени коли в Полша и Словакия.
Освен това той трупа средства и от продажба на млади момичета за проституция в цяла Европа. По онова време Дютру разполага със 7 къщи в Белгия, повечето от които не ползва. Той обитава само онези, в който държи в плен отвлечени от него момичета. Маниакът снима с някои от тях порнографски филми, а други има планове да превърне против волята им в проститутки.
През юни 1995 г. той отвлича 2 осемгодишни момиченца - Жули Льожон и Мелиса Рюсо, и ги затваря в специално построено мазе в една от къщите си. Той многократно се гаври с децата. През август същата година той отвлича още две момичета на 17 и 19 години Ан Маршал и Ефе Ламбрекс, с които постъпва по същия начин. Следващите му жертви са 14-годишната Летисия Деле и 12-годишната Сабин Дарден. Тях той прави свои сексуални робини в периода между май и август 1996 г.
Когато през август 1996 г. полицията най-накрая стига до Дютру след множество безуспешни опити, тя открива живи само Деле и Дарден. Полицаите ги намират в звукоизолирано бетонно мазе. Те признават, че са били обект на сексуално насилие и че Дютру е снимал с тях порно филми. В дома на престъпника впоследствие са открити над 300 порно записи с деца.
За съжаление съдбата не е така благосклонна към останалите жертви на педофила. Няколко дни след това телата на 8-годишните Русо и Льожон са намерени заровени в двора на друга къща на Дютру. Аутопсията показва, че двете деца са умрели от глад. Те нямало как да бъдат нахранени, тъй като през февруари и март Дютру бил в затвора заради кражба на кола. Ан Маршал и Ефе Ламбрекс са намерени няколко седмици по-късно заровени в двора на друга къща. Във връзка с педофилската мрежа, от която е част Дютру, впоследствие са арестувани и негови съучастници, които му помагали да отвлича децата.
Скандалното в случая е, че може би всички тези момичета можеха да са живи, ако обстоятелствата не се бяха стекли по този начин. Още през 1986 г. Дютру и приятелката му Мишел Мартен, която по-късно ще му стане жена, са арестувани за отвличането и изнасилването на 5 момичета. През 1989 г. той е осъден на 13 години и половина затвор, а Мишел на 5 години. Въпреки това той е освободен само три години след това за добро поведение. 4 години по-късно белгийските власти ще бъдат принудени да въведат по-строги наказания за подобен вид престъпления.
Случаят на Дютру предизвика огромен скандал в Белгия заради множеството пропуски на полицията и се превръща в една от причините за реорганизирането на правораздавателната система в страната. През 1996 г. стотици хиляди души се включват в една от най-големите демонстрации, провеждани някога в Белгия, известна като „Белият марш” заради жестоките престъпления и действията на властите.
Според данните полицията е претърсвала по два различни повода къщата на Дютру, където били държани две от момичетата, но не е открила мазето. През 1993 г. униформените служители пренебрегват и сигнал от мъж, който твърдял, че Дютру му е предложил между 3000 и 5000 долара, за да отвлича момичета. Полицията дори не взима под внимание писмо, написано от майката на престъпника, в което тя твърди, че той държи момичета в къщите си.
Делото срещу Дютру е отлагано многократно. Той е окончателно осъден за отвличането, изнасилването и смъртта на момичетата на доживотен затвор през 2004 г. През 2004 г., докато магистратите решават съдбата на Дютру, нов случай на сериен убиец привлича общественото внимание. Белгийската полиция арестува французина Фурнире при негов неуспешен опит да отвлече 13-годишно момиче. Полицията стига до 62 годишния французин, след като детето успява да избяга и дава номера на колата на престъпника.
През 2004 г. 62-годишният френски дърводелец Мишел Фурнире, получил прозвището „Страшилището от Ардените” признава, че е отвлякъл, изнасилил и убил 7 момичета за период от 14 години през 80-те и 90-те години. Ардените е планинска област, разположена в Белгия, Люксембург и Франция, където Фурнире извършва по-голяма част от престъпленията. Той прави признанията, след като жена му Моник Оливие го изобличава. Тя взима това решение, след като вижда новините по телевизията за Дютру и неговата съпруга. Тя обаче твърди, че той е извършил 9 убийства. В дома му в Белгия полицията открива крадени пистолети и детски дрешки.
Въпреки твърденията на Моник, че не е замесена в престъпленията на мъжа си, полицията смята, че тя играе много важна роля при отвличанията на жертвите. Според публикация във в. „Индипендънт” тя е служела като примамка за потенциалните жертви. Впоследствие Моник е арестувана за съучастие в отвличанията на момичетата и за това, че не им е оказала помощ.
Белгия екстрадира във Франция Моник през 2005 г., а Фурнире през 2006 г. Двете страни са единодушни, че делото трябва да се води във Франция, тъй като 6 от жертвите са френски граждани.
Фурнире получава доживотна присъда през май миналата година за изнасилването и убийството на 7 млади жени на възраст между 12 и 22 години. Той прави признания пред прокурорите, че е изпитвал нужда да си намира по една девственица поне два пъти годишно. Както и Дютру, той има дълго досие със сексуални престъпления - още през 1987 г. е осъден на 5 години затвор за няколко случая на изнасилване.
Поредната потресаваща история повдига въпроса за нуждата от по-плодотворно сътрудничество между членките на ЕС, тъй като престъпниците свободно преминават от държава в държава заради свободните граници.
Случаят Дютру предизвика такъв силен гняв у обществото, че белгийските власти са принудени да преразгледат много случаи, който са били приключени през предходните години по една или друга причина. Така те се натъкват на оплакване, направено от Анйес Панди в началото на 90-те години, в което тя твърди, че е била сексуално насилвана от баща си Андрас Панди, който е свещеник.
Случаят е възобновен и през 1997 г. Анйес прави признания, че му е помогнала да убие 5 членове на тяхното семейство. Панди е родом от Унгария, откъдето избягва през 1956 г. Той се установява в Белгия и става свещеник. На пръв поглед той и семейството му са пример за подражание. Както ще се окаже по-късно, нещата съвсем не са такива каквито изглеждат.
Пак през 1997 г. година полицията намира в къщи, които са били собственост на Панди, човешки останки като зъби и кости и срещу Панди са повдигнати обвинения. След ДНК анализи обаче става ясно, че те не са на изчезналите членове на семейството му. Този факт навежда полицаите на мисълта, че жертви на Панди не са ставали само близките му роднини. През 2002 г.
Андрас Панди е признат за виновен и осъден на доживотен затвор за убийството на първата и втората си съпруга и на 4 от децата си, както и за изнасилването на 3 от дъщерите си. Според една от версиите той е убил почти цялото си семейство, за да прикрие връзката си с една от доведените си дъщери от втория си брак, след като забременяла от него. Шестте членове на семейството, чиито живот той отнема, изчезват между 1986 г. и 1990 г.
Свещенослужителят предоставя много правдоподобно обяснение за отсъствието им, като казва те живеят в Унгария. Панди убива жертвите си по особено жесток начин, някои от тях застрелва, други умъртвява с чук. След като са вече мъртви, той разчленява труповете им и ги разпределя в найлонови торбички. Някои от пликчетата носи в близката кланица, други части от телата им разтваря в огромна вана с киселина. Белгийската преса нарича по-късно Панди „Сатанинския пастор”, а дома му „Къщата на ужасите”.
Обикновено зад всяка подобна история стои провал в системата, едва ли подобни престъпления могат да бъдат приписвани само на болната психика на даден човек. Последното клане в яслата потресе Белгия толкова, колкото и случаите, разкрити през 90-те години, тъй като жертвите са деца, а те са най-ценни за обществото. Престъпления като това на Гелдер се превръщат в болезнена реалност за много държави в света и мнозина се питат защо се случват подобни неща.
Отговорът обаче може би не е само в действията на полицията и съдебната система, а и в самите хора. Тъй като светът вече познава интернет, който за добро или зло предоставя неограничени възможности. Дали е добра идея в такъв случай да споделяме доброволно голяма част от личното си пространство в глобалната мрежа, както правят много от нас, или пък да се вглъбяваме в необятния свят, който интернет ни предлага?
Свят : „Не Белгия отново!”
Вестник Новинар 27/2/2009 10:00:00
90-те години в кралството са белязани от случаи на серийни убийци и педофили
Мария Манчева
Той е 20-годишен белгиец с дълга коса и загадъчна усмивка. Името му е Ким де Гелдер и доскоро целият живот бе пред него. Преди месец този на пръв поглед безобиден младеж извърши едно от най-жестоките престъпления в историята на Белгия. Гелдер нахлу посред бял ден, размахвайки нож, в детска ясла в гр. Термонд в северозападната част на кралството и отне живота на трима души - две бебета и бавачка.
За да подсили още повече ефекта на кървавото си дело, безумният Гелдер бе боядисал лицето си с бяла и черна боя като жокер. В касапницата сериозно пострадаха още 13 души, повечето от които деца. В момента те се възстановяват от множеството прободни рани по малките си тела. Малчуганите в яслата всъщност бяха невръстни бебета на възраст от месец до 3 години, съобщи полицията по-късно.
Гелдер най-вероятно е планирал още по-кърваво престъпление, тъй като когато полицаите го заловили, открили у него списък с други ясли. Мотивът на белгиеца за жестокото престъпление все още е неясен. Работещите по случая вече отхвърлиха версията, че атаката е свързана с първата годишнина от смъртта на австралийския актьор Хийт Леджър, който посмъртно получи „Оскар” за ролята си на жокера в „Черният рицар”.
Познати на Гелдер го описаха като незрял, срамежлив и самотен младеж. Бивши негови съученици разказаха за страстта му към филмите на ужасите, за които той говорел, смеейки се по особен начин.
В първите дни след жестокото престъпление стана ясно, че младежът далеч не е в добро психическо здраве. Адвокатът на престъпника Як Хентйес съобщи, че преди около две години родителите му искали да го затворят в заведение за умствено изостанали. Гелдер обаче вече имал назначено лечение за депресия и психиатрите стигнали до извода, че няма нужда да бъде настаняван в подобно клиника.
Адвокатът му обясни, че по онова време Гелдер чувал гласове. Все още не е ясно дали престъпникът е имал този проблем и докато размахвал ножа в яслата. Освен всички подробности около профила на убиеца, стана ясно, че двете бебета и бавачката в яслата не са единствените жертви на извратеното му съзнание. Полицията подозира, че той стои и зад убийството на 73-годишна жена на 16 януари тази година. Тя била наръгана с нож в дома си в гр. Беверен, близо до Антверпен.
„Не Белгия отново!” бе първата реакция на трагедията в градчето Термонд, писа в. „Таймс”. Въпреки че престъпленията срещу деца не са проблем единствено на Белгия (във Финландия бяха извършени две кланета в училища за период от две години, случаят Фрицъл в Австрия бе разкрит миналата година), когато стане въпрос за насилие над деца, в съзнанието на много европейци неизменно изниква споменът за белгийския педофил и убиец Марк Дютру.
Случаят на Дютру, роден през 1956 г. в Брюксел, е една от най-потресаващите истории, белязали последното десетилетие на миналия век. Казусът приковава за дълго медийното внимание не само заради жестоките престъпления на белгиеца, но и заради пропуските и некомпетентните действия на полицията и представителите на правителството, участващи в разследването на случая.
В средата на 90-те години Дютру, който е баща на пет деца (две от първата си съпруга и три от втората Мишел Мартен), не среща трудности да изхранва семейството си. Той се занимава с няколко доходоносни занаята, които му позволяват да води доста охолен живот в градчето Шарлероа, като трафик на наркотици и търговия с крадени коли в Полша и Словакия.
Освен това той трупа средства и от продажба на млади момичета за проституция в цяла Европа. По онова време Дютру разполага със 7 къщи в Белгия, повечето от които не ползва. Той обитава само онези, в който държи в плен отвлечени от него момичета. Маниакът снима с някои от тях порнографски филми, а други има планове да превърне против волята им в проститутки.
През юни 1995 г. той отвлича 2 осемгодишни момиченца - Жули Льожон и Мелиса Рюсо, и ги затваря в специално построено мазе в една от къщите си. Той многократно се гаври с децата. През август същата година той отвлича още две момичета на 17 и 19 години Ан Маршал и Ефе Ламбрекс, с които постъпва по същия начин. Следващите му жертви са 14-годишната Летисия Деле и 12-годишната Сабин Дарден. Тях той прави свои сексуални робини в периода между май и август 1996 г.
Когато през август 1996 г. полицията най-накрая стига до Дютру след множество безуспешни опити, тя открива живи само Деле и Дарден. Полицаите ги намират в звукоизолирано бетонно мазе. Те признават, че са били обект на сексуално насилие и че Дютру е снимал с тях порно филми. В дома на престъпника впоследствие са открити над 300 порно записи с деца.
За съжаление съдбата не е така благосклонна към останалите жертви на педофила. Няколко дни след това телата на 8-годишните Русо и Льожон са намерени заровени в двора на друга къща на Дютру. Аутопсията показва, че двете деца са умрели от глад. Те нямало как да бъдат нахранени, тъй като през февруари и март Дютру бил в затвора заради кражба на кола. Ан Маршал и Ефе Ламбрекс са намерени няколко седмици по-късно заровени в двора на друга къща. Във връзка с педофилската мрежа, от която е част Дютру, впоследствие са арестувани и негови съучастници, които му помагали да отвлича децата.
Скандалното в случая е, че може би всички тези момичета можеха да са живи, ако обстоятелствата не се бяха стекли по този начин. Още през 1986 г. Дютру и приятелката му Мишел Мартен, която по-късно ще му стане жена, са арестувани за отвличането и изнасилването на 5 момичета. През 1989 г. той е осъден на 13 години и половина затвор, а Мишел на 5 години. Въпреки това той е освободен само три години след това за добро поведение. 4 години по-късно белгийските власти ще бъдат принудени да въведат по-строги наказания за подобен вид престъпления.
Случаят на Дютру предизвика огромен скандал в Белгия заради множеството пропуски на полицията и се превръща в една от причините за реорганизирането на правораздавателната система в страната. През 1996 г. стотици хиляди души се включват в една от най-големите демонстрации, провеждани някога в Белгия, известна като „Белият марш” заради жестоките престъпления и действията на властите.
Според данните полицията е претърсвала по два различни повода къщата на Дютру, където били държани две от момичетата, но не е открила мазето. През 1993 г. униформените служители пренебрегват и сигнал от мъж, който твърдял, че Дютру му е предложил между 3000 и 5000 долара, за да отвлича момичета. Полицията дори не взима под внимание писмо, написано от майката на престъпника, в което тя твърди, че той държи момичета в къщите си.
Делото срещу Дютру е отлагано многократно. Той е окончателно осъден за отвличането, изнасилването и смъртта на момичетата на доживотен затвор през 2004 г. През 2004 г., докато магистратите решават съдбата на Дютру, нов случай на сериен убиец привлича общественото внимание. Белгийската полиция арестува французина Фурнире при негов неуспешен опит да отвлече 13-годишно момиче. Полицията стига до 62 годишния французин, след като детето успява да избяга и дава номера на колата на престъпника.
През 2004 г. 62-годишният френски дърводелец Мишел Фурнире, получил прозвището „Страшилището от Ардените” признава, че е отвлякъл, изнасилил и убил 7 момичета за период от 14 години през 80-те и 90-те години. Ардените е планинска област, разположена в Белгия, Люксембург и Франция, където Фурнире извършва по-голяма част от престъпленията. Той прави признанията, след като жена му Моник Оливие го изобличава. Тя взима това решение, след като вижда новините по телевизията за Дютру и неговата съпруга. Тя обаче твърди, че той е извършил 9 убийства. В дома му в Белгия полицията открива крадени пистолети и детски дрешки.
Въпреки твърденията на Моник, че не е замесена в престъпленията на мъжа си, полицията смята, че тя играе много важна роля при отвличанията на жертвите. Според публикация във в. „Индипендънт” тя е служела като примамка за потенциалните жертви. Впоследствие Моник е арестувана за съучастие в отвличанията на момичетата и за това, че не им е оказала помощ.
Белгия екстрадира във Франция Моник през 2005 г., а Фурнире през 2006 г. Двете страни са единодушни, че делото трябва да се води във Франция, тъй като 6 от жертвите са френски граждани.
Фурнире получава доживотна присъда през май миналата година за изнасилването и убийството на 7 млади жени на възраст между 12 и 22 години. Той прави признания пред прокурорите, че е изпитвал нужда да си намира по една девственица поне два пъти годишно. Както и Дютру, той има дълго досие със сексуални престъпления - още през 1987 г. е осъден на 5 години затвор за няколко случая на изнасилване.
Поредната потресаваща история повдига въпроса за нуждата от по-плодотворно сътрудничество между членките на ЕС, тъй като престъпниците свободно преминават от държава в държава заради свободните граници.
Случаят Дютру предизвика такъв силен гняв у обществото, че белгийските власти са принудени да преразгледат много случаи, който са били приключени през предходните години по една или друга причина. Така те се натъкват на оплакване, направено от Анйес Панди в началото на 90-те години, в което тя твърди, че е била сексуално насилвана от баща си Андрас Панди, който е свещеник.
Случаят е възобновен и през 1997 г. Анйес прави признания, че му е помогнала да убие 5 членове на тяхното семейство. Панди е родом от Унгария, откъдето избягва през 1956 г. Той се установява в Белгия и става свещеник. На пръв поглед той и семейството му са пример за подражание. Както ще се окаже по-късно, нещата съвсем не са такива каквито изглеждат.
Пак през 1997 г. година полицията намира в къщи, които са били собственост на Панди, човешки останки като зъби и кости и срещу Панди са повдигнати обвинения. След ДНК анализи обаче става ясно, че те не са на изчезналите членове на семейството му. Този факт навежда полицаите на мисълта, че жертви на Панди не са ставали само близките му роднини. През 2002 г.
Андрас Панди е признат за виновен и осъден на доживотен затвор за убийството на първата и втората си съпруга и на 4 от децата си, както и за изнасилването на 3 от дъщерите си. Според една от версиите той е убил почти цялото си семейство, за да прикрие връзката си с една от доведените си дъщери от втория си брак, след като забременяла от него. Шестте членове на семейството, чиито живот той отнема, изчезват между 1986 г. и 1990 г.
Свещенослужителят предоставя много правдоподобно обяснение за отсъствието им, като казва те живеят в Унгария. Панди убива жертвите си по особено жесток начин, някои от тях застрелва, други умъртвява с чук. След като са вече мъртви, той разчленява труповете им и ги разпределя в найлонови торбички. Някои от пликчетата носи в близката кланица, други части от телата им разтваря в огромна вана с киселина. Белгийската преса нарича по-късно Панди „Сатанинския пастор”, а дома му „Къщата на ужасите”.
Обикновено зад всяка подобна история стои провал в системата, едва ли подобни престъпления могат да бъдат приписвани само на болната психика на даден човек. Последното клане в яслата потресе Белгия толкова, колкото и случаите, разкрити през 90-те години, тъй като жертвите са деца, а те са най-ценни за обществото. Престъпления като това на Гелдер се превръщат в болезнена реалност за много държави в света и мнозина се питат защо се случват подобни неща.
Отговорът обаче може би не е само в действията на полицията и съдебната система, а и в самите хора. Тъй като светът вече познава интернет, който за добро или зло предоставя неограничени възможности. Дали е добра идея в такъв случай да споделяме доброволно голяма част от личното си пространство в глобалната мрежа, както правят много от нас, или пък да се вглъбяваме в необятния свят, който интернет ни предлага?
понеделник, 25 август 2008 г.
Софтуер за следене на лаптоп снима крадеца
news.bg >> Софтуер за следене на лаптоп снима крадеца
Kакви мерки взимате, когато ви откраднат лаптопа?
Компютърни учени от Университета във Вашингтон са на мнение, че цената, заплащана от потребителите за проследяване на открадната вещ е по-висока - заради загубената поверителност, понеже проследяването се извършва от трети лица, съобщава technews.bg.
Безплатна, проследяваща лаптопа система, базирана на отворен код, бе представена от своите създатели по време на конференцията Gnomedex.
Adeona не използва комерсиален софтуер, нито централизирани сървъри на компании, предлагащи такива услуги.
Tя може да бъде инсталирана от самия потребител и не изисква посредничество.
Екипът, разработил Adeona, е написал също версия за iPhone, която все още не е публична.
„Недостатък на досега предлаганите комерсиални системи за проследяване е, че човек никога не може да бъде сигурен дали някой в компанията, която разработва софтуера, няма да се възползва от шанса да употреби информацията, съдържана в лаптопа - за собствени цели", коментира Тадайоши Тоно, лидер на проекта Adeona.
Той посочва случаи, в които компании с достъп до лична информация, са били принудени да предоставят данните в съда, или пък техни служители са открадвали информацията.
За да ползват Adeona, потребителите просто трябва да инсталират в своя компютър безплатен софтуер, който се тегли от интернет.
След това се изисква да се направи копие на удостоверителния ключ, който идва със софтуера.
Копието трябва да се съхранява върху USB стик, за да послужи в проследяването на лаптопа, ако бъде откраднат.
Тъй като проследяването не минава през централни сървъри и посредници, процесът е много по-защитен, твърдят създателите на Adeona.
Най-елементарният начин за проследяване е софтуерът да стигне до IP адреса, който ползва откраднатият лаптоп.
Потребителят може да използва данните, за да сезира съответните органи.
Освен това, ако компютърът има вградена камера - софтуерът инструктира камерата да прави снимка на всеки 30 секунди например.
Благодарение на това, че разполага с удостоверителния ключ за комуникация с преносимия си компютър, неговият собственик получава снимки на човека, който ползва откраднатия лаптоп.
Системата може да научи и името на безжичната мрежа, когато крадецът е онлайн - нещо, което може да помогне в определяне на местоположението на задигнатата вещ.
Kакви мерки взимате, когато ви откраднат лаптопа?
Компютърни учени от Университета във Вашингтон са на мнение, че цената, заплащана от потребителите за проследяване на открадната вещ е по-висока - заради загубената поверителност, понеже проследяването се извършва от трети лица, съобщава technews.bg.
Безплатна, проследяваща лаптопа система, базирана на отворен код, бе представена от своите създатели по време на конференцията Gnomedex.
Adeona не използва комерсиален софтуер, нито централизирани сървъри на компании, предлагащи такива услуги.
Tя може да бъде инсталирана от самия потребител и не изисква посредничество.
Екипът, разработил Adeona, е написал също версия за iPhone, която все още не е публична.
„Недостатък на досега предлаганите комерсиални системи за проследяване е, че човек никога не може да бъде сигурен дали някой в компанията, която разработва софтуера, няма да се възползва от шанса да употреби информацията, съдържана в лаптопа - за собствени цели", коментира Тадайоши Тоно, лидер на проекта Adeona.
Той посочва случаи, в които компании с достъп до лична информация, са били принудени да предоставят данните в съда, или пък техни служители са открадвали информацията.
За да ползват Adeona, потребителите просто трябва да инсталират в своя компютър безплатен софтуер, който се тегли от интернет.
След това се изисква да се направи копие на удостоверителния ключ, който идва със софтуера.
Копието трябва да се съхранява върху USB стик, за да послужи в проследяването на лаптопа, ако бъде откраднат.
Тъй като проследяването не минава през централни сървъри и посредници, процесът е много по-защитен, твърдят създателите на Adeona.
Най-елементарният начин за проследяване е софтуерът да стигне до IP адреса, който ползва откраднатият лаптоп.
Потребителят може да използва данните, за да сезира съответните органи.
Освен това, ако компютърът има вградена камера - софтуерът инструктира камерата да прави снимка на всеки 30 секунди например.
Благодарение на това, че разполага с удостоверителния ключ за комуникация с преносимия си компютър, неговият собственик получава снимки на човека, който ползва откраднатия лаптоп.
Системата може да научи и името на безжичната мрежа, когато крадецът е онлайн - нещо, което може да помогне в определяне на местоположението на задигнатата вещ.
четвъртък, 7 август 2008 г.
Щипят редовно от банковите карти
dir.bg >> Щипят редовно от банковите карти
След като в нашата комисия, която не е толкова известна на широката общественост, оплакванията са се увеличили в пъти, какво остава за техния реален брой, каза той. В близо 99% от случаите става въпрос за подправяне на карти с помощта на сканиращо устройство.
Ананиев посочи, че около 30-40% от заведените от комисията производства са били уважени от страните и се е стигнало до цялостно или частично възстановяване от банките на откраднатите суми. Помирителното производство, което завежда комисията, e около два месеца. През това време се разменят становища на банката и на картодържателя и се търси решение, без да се водят съдебни дела.
Много деликатен е казусът с вината и поемането на отговорност в случаите на такива измами, коментира Ананиев. Ако картодържателят е загубил чантата си с кредитна карта вътре и с написан на лист ПИН код, то той носи вина в случай, че някой се възползва от това, но в останалите случаи на картови измами става въпрос за криминално престъпление, за което картодържателят няма никаква вина и отговорност, обясни той.
Банките обаче също не искат да носят отговорност, тъй като не са знаели за престъплението и са извършили коректно плащането. Според Ананиев трябва да се промени Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи и да се прецизират много добре текстовете, отнасящи се до подобни казуси, така че да бъдат защитени интересите на гражданите. Вече почти всички големи предприятия превеждат заплатите на служителите си по банков път, близо 40% от българите имат дебитни или кредитни карти, това засяга интересите на цялото общество, каза председателят на ПКПС.
Според Ананиев предпоставка за разрастването на тези престъпления е фактът, че повечето българи не завеждат съдебни дела за откраднати от картите им 300 или 400 лв. Обикновено не се източват суми, надвишаващи 800-1000 лв, каза той.
За производството пред Помирителната комисия не се дължат никакви такси за завеждане и разглеждане на спора.
07 февруари 2008 / News.dir.bg
Около 120 оплаквания на граждани за източване на кредитни и дебитни карти са постъпили през 2007 г. в Помирителната комисия по платежни спорове (ПКПС).
След като в нашата комисия, която не е толкова известна на широката общественост, оплакванията са се увеличили в пъти, какво остава за техния реален брой, каза той. В близо 99% от случаите става въпрос за подправяне на карти с помощта на сканиращо устройство.
Ананиев посочи, че около 30-40% от заведените от комисията производства са били уважени от страните и се е стигнало до цялостно или частично възстановяване от банките на откраднатите суми. Помирителното производство, което завежда комисията, e около два месеца. През това време се разменят становища на банката и на картодържателя и се търси решение, без да се водят съдебни дела.
Много деликатен е казусът с вината и поемането на отговорност в случаите на такива измами, коментира Ананиев. Ако картодържателят е загубил чантата си с кредитна карта вътре и с написан на лист ПИН код, то той носи вина в случай, че някой се възползва от това, но в останалите случаи на картови измами става въпрос за криминално престъпление, за което картодържателят няма никаква вина и отговорност, обясни той.
Банките обаче също не искат да носят отговорност, тъй като не са знаели за престъплението и са извършили коректно плащането. Според Ананиев трябва да се промени Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи и да се прецизират много добре текстовете, отнасящи се до подобни казуси, така че да бъдат защитени интересите на гражданите. Вече почти всички големи предприятия превеждат заплатите на служителите си по банков път, близо 40% от българите имат дебитни или кредитни карти, това засяга интересите на цялото общество, каза председателят на ПКПС.
Според Ананиев предпоставка за разрастването на тези престъпления е фактът, че повечето българи не завеждат съдебни дела за откраднати от картите им 300 или 400 лв. Обикновено не се източват суми, надвишаващи 800-1000 лв, каза той.
За производството пред Помирителната комисия не се дължат никакви такси за завеждане и разглеждане на спора.
сряда, 23 юли 2008 г.
По 3-4 хотела фалират седмично у нас
dir.bg >> По 3-4 хотела фалират седмично у нас
Десетки хотели са обявени за продажба, но купувачи няма. Заради борчове ще преминат в ръцете на финансовите институции, но дали те ще ги продадат, щом собствениците не са успели, е риторичният въпрос на Крушкова. Според нея България следва пътя на Испания, където държавата изкупува фалиралите хотели и ги събаря, за да прави зелени площи.
По три-четири хотела фалират всяка седмица, сочат данните на Държавната агенция по туризъм (ДАТ).
Десетки хотели са обявени за продажба, но купувачи няма. Заради борчове ще преминат в ръцете на финансовите институции, но дали те ще ги продадат, щом собствениците не са успели, е риторичният въпрос на Крушкова. Според нея България следва пътя на Испания, където държавата изкупува фалиралите хотели и ги събаря, за да прави зелени площи.
Платихме скъпо да циментираме курортите и да унищожим природата, сега ще плащаме да я възстановим, казва още Анелия Крушкова.
петък, 11 юли 2008 г.
неделя, 22 юни 2008 г.
петък, 20 юни 2008 г.
понеделник, 12 май 2008 г.
вторник, 15 април 2008 г.
понеделник, 14 април 2008 г.
четвъртък, 10 април 2008 г.
четвъртък, 24 януари 2008 г.
Емейл на политик завладян и използван за мошеничество
Нетинфо - Нигерийски мошеници удариха имейла на Искра Баева
Изпратено спешно искане за пари до всички адреси в емейла; самата титулярка няма достъп до емейла си
Изпратено спешно искане за пари до всички адреси в емейла; самата титулярка няма достъп до емейла си
Абонамент за:
Публикации (Atom)
