Някога като студентка, преди около 20 години, много се интересувах от темата как да се противодейства на отрицателното влияние на медиите и масовата култура върху децата, и по-точно на излъчваната агресия. Тогава имаше доста публикации по това и май беше модерно. Мисля, че също я бяхме обсъждали на семинар по педагогическа социология или друг предмет и е възможно интересът ми да е тръгнал оттам.
Но за друго става дума тук. Тогава препоръчваха родителите да приучват децата си как да възприемат излъчваното от медиите, да им създават нагласи може би, един вид да програмират предварително възприятията и реакциите им, да ги имунизират когнитивно..., казано с мои думи, защото в източниците, които четох, не беше формулирано по този начин. Мисля, че тогава бях преровила доста книги и списания за това в Народната библиотека, където не намерих каквото търсех, с изключение може би на един материал, свързан с Италия - статия в списание. Така или иначе децата не можеха да бъдат изолирани от мас медиите тогава, а и сега. Днес в интернет ерата нещата кой знае как са се променили - за съжаление престанала да съм следя излизащата литература и не съм добре информирана по въпроса.
Между другото, в днешно време приемствеността между поколенията ми изглежда под въпрос: децата много повече се влияят от медиите за някои неща, отколкото от родителите си. Хрумва ми, че е интересно да поразпитам и потърся дали има някакви проучвания за това доколко и в какво влияят семейството и непосредствената среда, от една страна, и медиите - от друга. Със сигурност ще има материали, и то немалко, особено като знам колко много беше изписано за влиянието на медиите преди 20 години. Наскоро имах повод (събитията в и след Катуница) да помисля малко за това как опитът и наученото от по-зрелите днешни поколения не може да бъде използвано от по-младите, защото последните първо се обръщат към медиите, и по-скоро биха отрекли родителите си и техния опит като неактуални, остарели и отживелица.
Сега мога да видя, че по много подобен начин медиите влияят и на възрастните, както и на подрастващите, особено във връзка с политиката и промиването на мозъци. И няма грижовни мама и татко, нито лидери, които да програмират реакциите им и да ги научат да се предпазват, да им създадат някакъв имунитет. Лидерите май по-скоро са заинтересувани точно от обратното.
Медийната пропаганда - и тази от мас медиите, и тази от новите е-медии -, в някаква степен зомбира или хипнотизира хората. Те престават да реагират адекватно съобразно средата си, а стават податливи на нещо като дистанционно управление на емоциите, мисловните процеси и свързаните с тях решения, респективно последващите действия.
Доктор Георги Лозанов, известният сугестолог и сугестопед, беше открил в един от сугестопедичните си експерименти голямата сила на авторитета и доверието. Оказва се, че дори и без сугестопедични техники резултатите от ученето също са много високи (не помня дали не бяха аналогични), ако водещият се ползва с голям авторитет и престиж сред учащата група. Тогава неговите предложения или по-скоро внушения имат хипнотична сила.
Не съм сигурна дали по отношение на споменатото опустошително въздействие на медиите става дума само за техника, само за (незаслужени) престиж и доверие или и за двете. Като говоря за медиите, всъщност вероятно по-скоро трябва да разграничавам престижа и доверието към самите медии от една страна, и към тези, които всеки знае, съзнателно или подсъзнателно, че стоят зад тях - от друга.
И така, родителите и възпитателите, които сами са подвластни на всякакво въздействие от медиите, няма как да предпазят децата си от него. Ако те го могат, възможно е то да се предаде дори нецеленасочено на децата им, като контекстуално обучение. Отново един случай, когато според мен обучението може да доведе до промяна, ако се започне с възрастните, а не с децата... В скоби казано, това е моя хипотеза, близка до убеждение - децата просто се приучват на това, което възрастните знаят, и образованието им може да има революционен характер едва ли не само във връзка с достъпността и всеобхватността, но не и по друг някакъв начин.... Може би ако не се пречи целенасочено на това - разбирам, че този абзац е в противоречие с по-горния за прекъсната приемственост между поколенията.
Чудя се дали все още е актуална темата за преодоляване на отрицателното влияние на медиите и на масовата култура върху подрастващите, респективно излъчваните от тях модели и внушения за прекомерна агресия и фокусиране върху сексуалността. Дали някак си от самосебе си не е намерено решение на проблема? Или пък той вече не се възприема като чак толкова интересен и приоритетен поради една или друга причина, например поради осъзнаване от интелектуалния елит на наличието на много по-сериозни проблеми в момента?
Показват се публикациите с етикет Култура и религия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Култура и религия. Показване на всички публикации
неделя, 6 ноември 2011 г.
събота, 25 септември 2010 г.
"Идеята за т.нар. Български Лувър е назадничава"
infotourism.net - "Идеята за т.нар. Български Лувър е назадничава"
В рамките на европейския континент има някъде между 25 000 и 30 000 общини. Толкова са и музеите. Това съвпадение не е случайно. В момента преобладава схващането, че музейнит
е ценности трябва да се съхраняват в близост или на местата, където са намерени. За тях се грижат институциите, които са близо до тях и които се занимават с откривателска, охранителна и експозиционна дейност. Разместването на националния фонд от художествени произведения според прищевките на един или друг министър означава срутване на цялата музейна система. Ако се върнем към европейската идея за мрежовата музейна структура, можем да открием и друг ефект от присъствието на музейната структура в живота на социума - мобилността.
Това означава да вземеш самолета и да отидеш там, където има интересно събитие. Ето, преди няколко месеца мина огромна изложба на Салвадор Дали в Истанбул. Колко му е да запалиш колата... Ако аз, примерно, искам да видя едно велико произведение на братята Ван Ейк, ще отида в белгийския град Гент, защото то е изложено там, на мястото, за което е било предназначено (имам предвид Гентския олтар в късноготическата църква "Св. Бавон"). Там то стои великолепно и никой няма намерение да го праща в Бритиш музеум или където и да било другаде. В Европа съществува сериозно придвижване на хора, които са склонни да пропътуват хиляди километри, за да видят онова, което ги интересува. Именно многобройните малки, но интересни музеи, където човек може да види конкретна работа са базата на културния туризъм. Затова смятам идеята да се концентрират художествени ценности на едно място за налудничава или във всеки случай за назадничава. И какво? Събираме тука всички произведения накуп, обикаляме покрай музея, бием се в гърдите и викаме "Булгар, булгар!"
Смятам, че по-успешно е да изнасяме и показваме българското изкуство навън. На практика всичко, което притежаваме. Средновековно изкуство например. Досега имаме две невероятно успешни и печеливши изложби. Едната беше през 2003 г. в много знаково място - музея "Амброзиана" в Милано, който е под управлението на папската институция. Там има творби на всички велики художници на италианското Възраждане. Направихме една великолепна експозиция, в която иконите бяха наредени между произведения на Леонардо да Винчи, на Рафаело, на Кореджо; беше прекрасно. Ето един печеливш проект. Миналата година приключи изложбата на българската икона в парижкия замък "Венсен". Огромно посещение - над 200 000 души. Отново престиж и немалки печалби. В Бон съм бил куратор на мащабна изложба на тракийско изкуство - 2800 експоната, организирани върху декари площ. Пак висока доходност и небивал интерес. Можем да показваме античност, праистория, Византия, както и съвременно изкуство. Заедно с Гърция и Румъния направихме изложбата "Балкански модернизъм", която обиколи и трите страни - навсякъде с успех. Така че е напълно възможно. Въпрос на договаряне и на труд. И на преодоляване на съпротивата, която е преди всичко тук, на местна почва.
Общо взето позицията е: те, чужденците, трябва да дойдат тук, а не ние да им носим на крак експонатите си. Дотук добре. Ама за беда никой от Амстердам не проявява желание да пътува специално в Преслав, за да види керамичната икона на св. Теодор Стратилат. Ей така, да вземе самолета, да си търси местен транспорт, да спи в третокласни хотели - просто защото е ценител. А и по какъв начин този ценител ще е разбрал, че тази икона е толкова важна? Трябва да направиш един куп дейности около музея, около мястото, където се намира, в целия регион, ако щете, че той да стане привлекателен и хората да се отбиват специално заради него. Пътуващите изложби са индикаторите, които посочват и донякъде изкушават културния турист за избора на направление. Но когато дойде тук, на място, действителността направо го отблъсква.
Борис Данаилов пред в. Сега /със съкращения/
Коментар на „Инфотуризъм”:
Публикуваме мнението на известния български изкуствовед и доскорошен директор на Националната художествена галерия Борис Данаилов, изразено в интервюто му за в. „Сега”, и поради изразената интересна гледна точка за начина, по който трябва да развиваме културния туризъм у нас, за да привлечем чуждестранните любители на изкуството.
Темата е дискусионна, гледните точки със сигурност са повече от една, и сме готови да огласим и други мнения, включително противоположни.
В рамките на европейския континент има някъде между 25 000 и 30 000 общини. Толкова са и музеите. Това съвпадение не е случайно. В момента преобладава схващането, че музейнит
е ценности трябва да се съхраняват в близост или на местата, където са намерени. За тях се грижат институциите, които са близо до тях и които се занимават с откривателска, охранителна и експозиционна дейност. Разместването на националния фонд от художествени произведения според прищевките на един или друг министър означава срутване на цялата музейна система. Ако се върнем към европейската идея за мрежовата музейна структура, можем да открием и друг ефект от присъствието на музейната структура в живота на социума - мобилността.
Това означава да вземеш самолета и да отидеш там, където има интересно събитие. Ето, преди няколко месеца мина огромна изложба на Салвадор Дали в Истанбул. Колко му е да запалиш колата... Ако аз, примерно, искам да видя едно велико произведение на братята Ван Ейк, ще отида в белгийския град Гент, защото то е изложено там, на мястото, за което е било предназначено (имам предвид Гентския олтар в късноготическата църква "Св. Бавон"). Там то стои великолепно и никой няма намерение да го праща в Бритиш музеум или където и да било другаде. В Европа съществува сериозно придвижване на хора, които са склонни да пропътуват хиляди километри, за да видят онова, което ги интересува. Именно многобройните малки, но интересни музеи, където човек може да види конкретна работа са базата на културния туризъм. Затова смятам идеята да се концентрират художествени ценности на едно място за налудничава или във всеки случай за назадничава. И какво? Събираме тука всички произведения накуп, обикаляме покрай музея, бием се в гърдите и викаме "Булгар, булгар!"
Смятам, че по-успешно е да изнасяме и показваме българското изкуство навън. На практика всичко, което притежаваме. Средновековно изкуство например. Досега имаме две невероятно успешни и печеливши изложби. Едната беше през 2003 г. в много знаково място - музея "Амброзиана" в Милано, който е под управлението на папската институция. Там има творби на всички велики художници на италианското Възраждане. Направихме една великолепна експозиция, в която иконите бяха наредени между произведения на Леонардо да Винчи, на Рафаело, на Кореджо; беше прекрасно. Ето един печеливш проект. Миналата година приключи изложбата на българската икона в парижкия замък "Венсен". Огромно посещение - над 200 000 души. Отново престиж и немалки печалби. В Бон съм бил куратор на мащабна изложба на тракийско изкуство - 2800 експоната, организирани върху декари площ. Пак висока доходност и небивал интерес. Можем да показваме античност, праистория, Византия, както и съвременно изкуство. Заедно с Гърция и Румъния направихме изложбата "Балкански модернизъм", която обиколи и трите страни - навсякъде с успех. Така че е напълно възможно. Въпрос на договаряне и на труд. И на преодоляване на съпротивата, която е преди всичко тук, на местна почва.
Общо взето позицията е: те, чужденците, трябва да дойдат тук, а не ние да им носим на крак експонатите си. Дотук добре. Ама за беда никой от Амстердам не проявява желание да пътува специално в Преслав, за да види керамичната икона на св. Теодор Стратилат. Ей така, да вземе самолета, да си търси местен транспорт, да спи в третокласни хотели - просто защото е ценител. А и по какъв начин този ценител ще е разбрал, че тази икона е толкова важна? Трябва да направиш един куп дейности около музея, около мястото, където се намира, в целия регион, ако щете, че той да стане привлекателен и хората да се отбиват специално заради него. Пътуващите изложби са индикаторите, които посочват и донякъде изкушават културния турист за избора на направление. Но когато дойде тук, на място, действителността направо го отблъсква.
Борис Данаилов пред в. Сега /със съкращения/
Коментар на „Инфотуризъм”:
Публикуваме мнението на известния български изкуствовед и доскорошен директор на Националната художествена галерия Борис Данаилов, изразено в интервюто му за в. „Сега”, и поради изразената интересна гледна точка за начина, по който трябва да развиваме културния туризъм у нас, за да привлечем чуждестранните любители на изкуството.
Темата е дискусионна, гледните точки със сигурност са повече от една, и сме готови да огласим и други мнения, включително противоположни.
неделя, 22 август 2010 г.
Госпожа Роуз, Розе, Розиен или Розеова?
vesti.bg >> Госпожа Роуз, Розе, Розиен или Розеова?
Лингвистичните традиции за изписването на имена могат и да създадат проблеми
Лингвистичните традиции за изписването на имена могат и да създадат проблеми
петък, 14 август 2009 г.
сряда, 29 юли 2009 г.
вторник, 28 юли 2009 г.
Потайностите на Долината на тракийските царе
Travel Guide >> Потайностите на Долината на тракийските царе
1. Долината на тракийските царе в околностите на Казанлък е осеяна с тракийски могили. 2. Входът на храма – мавзолей на тракийския владетел Севт ІІІ. 3. Дъбовият венец на Севт ІІІ, изработен от злато – символ на царската власт. 4. Златна чаша за пиене, открита в храма –мавзолей на владетеля. 5. Маската на цар Терес, открита в могилата “Оструша”. Снимки: Венета Николова
Първите следи от човешко присъствие в околностите на гр. Казанлък са от епохата на неолита или 6-5 хилядолетие пр. Хр. По-късно тук се заселват траките. В обвеяните с тайнственост могили, разпръснати в живописната долина, бяха направени уникални открития на древни светилища и на погребения на тракийски владетели. Така този райски кът от българската природа стана известен като като Долината на тракийските царе.
Преди повече от 2 хиляди години траките се установяват на брега на р. Тунджа в околностите на днешен Казанлък. През ІV-ІІІ век пр.н.е. тук те основават град Севтополис, който става столица на тракийската Одриска държава. В околностите й нашите предци започват да изграждат монолитни култови комплекси, в които погребвали своите владетели. Така с течение на времето Долината, заключена между отвесните склонове на Стара планина и вълнистите била на Средногорието, се превърнала в своебразен мавзолей на открито по подобие на Долината на царете по течението на р. Нил. До момента археолозите са проучили над 20 могили в района. Откритите в тях златни накити и изящно изработени предмети от бита хвърлят нова светлина върху начина на живот и вярванията на нашите предци. Траките са вярвали в задгробния живот. Затова, когато се раждал човек, те горко го оплаквали, а когато умирал, го изпращали с пищни празненства. Владетелите им били погребвани със специални почести, които продължавали три дни. “През първия ден траките правели жертвоприношения пред входа на гробницата, на втория ден организирали спортни игри и състезания с колесници и чак на третия ден владетелят бил изпращан в отвъдното с погребална трапеза и много песни и танци” - разказва директорът на Историческия музей в Казанлък Коста Зарев.
Най-известният археологически обект в района е Казанлъшката гробница от края на ІV, началото на ІІІ ти век пр.н.е., която е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е единствената тракийска гробница със запазени стенописи в Европа. Друг интересен паметник от времето на траките е открит през 1992 г. в т.н. Малка могила. Там археолозите попаднали на следи от лъжливо погребение. Оказало се, че гробната камера е празна, а самото погребение е направено в скрито помещение зад фиктивната гробница с цел да се заблудят върлуващите от край време по тези места крадци и иманяри. Благодарение на това гробницата е останала невредима до наши дни.
“Там намерихме погребение на тракийски цар жрец, който по онова време много обичал да се кичи с женски накити – разказва Коста Зарев. - Открихме 3 сребърни и 3 златни огърлици, които постоянно гостуват на най-реномираните музеи по света. Попаднахме и на великолепна хидрия – съд за пиене на вода, както и на чудесни сребърни ритуални съдове за вино.”
През 1993 г. в могилата “Оструша” учените откриват голям култов комплекс от V век пр.н.е., изграден от монолитен 40-тонен каменен блок и двускатен покрив. Силно впечатление прави и таванът, целият покрит с релефи и изображения на хора, животни и растения. “Когато през ІV-VІ век започва навлизането на християнската вяра по нашите земи, много от великолепните стенописи в тези храмове и гробници са били напълно унищожени от християните, които смятали, че това са езически паметници”- разказва Коста Зарев. През 2004 г. в могилата “Светица” археолозите попадат на неограбена гробница, в която намират златна маска, тежаща почти 700 гр. Предполага се, че е принадлежала на тракийския цар Терес - създателят на Одриското царство. Владетелят е бил погребан със златни и сребърни предмети, както и с цялото си бойно снаряжение – броня, меч, копия и пр. и с две огромни амфори, пълни догоре с вино. Голяма част от тези гробници първоначално са били храмове, в които са се извършвали религиозните обреди и жертвоприношения, а по-късно, когато владетелят или жрецът умирал, се превръщали в гробници – мавзолеи, обяснява г-н Зарев. Такъв е случаят с открития през лятото на 2005г. храм мавзолей на цар Севт ІІІ – основател на гр. Севтополис. Почитаният от траките владетел е бил убит по време на битка с други племена в края на ІV, началото на ІІІ в. пр.н.е. в околностите на Севтополис. Тялото му обаче е погребано извън пределите на Одриската държава. Проучвайки могилата Голяма косматка, учените попадат на великолепни произведения на тракийското изкуство.
“Тъй като в този храм не е донесено тялото на Севт ІІІ, решават да направят едно ритуално погребение – разказва г-н Зарев. - Това означава, че тялото го няма, но всички вещи, необходими на царя в задгробния живот, са положени в гробната камера. Оказа се, че за да бъде преустроен храмът в гробница, към задната му част е изградена гробна камера от монолитен каменен блок, тежащ 60 тона и 20 тонен каменен капак. Това е нещо колосално. Ние не можем да си обясним как тези гигантски блокове са били донесени от кариерите на Средна гора!”
Входът на гробната камера и ритуалното легло са били застлани със златно тъкан килим, върху който са били положени нужните на Севт ІІІ вещи в задгробния му живот. Най впечатляващ е изящно изработеният от злато дъбов венец – символ на царската власт.
1. Долината на тракийските царе в околностите на Казанлък е осеяна с тракийски могили. 2. Входът на храма – мавзолей на тракийския владетел Севт ІІІ. 3. Дъбовият венец на Севт ІІІ, изработен от злато – символ на царската власт. 4. Златна чаша за пиене, открита в храма –мавзолей на владетеля. 5. Маската на цар Терес, открита в могилата “Оструша”. Снимки: Венета Николова
Първите следи от човешко присъствие в околностите на гр. Казанлък са от епохата на неолита или 6-5 хилядолетие пр. Хр. По-късно тук се заселват траките. В обвеяните с тайнственост могили, разпръснати в живописната долина, бяха направени уникални открития на древни светилища и на погребения на тракийски владетели. Така този райски кът от българската природа стана известен като като Долината на тракийските царе.
Преди повече от 2 хиляди години траките се установяват на брега на р. Тунджа в околностите на днешен Казанлък. През ІV-ІІІ век пр.н.е. тук те основават град Севтополис, който става столица на тракийската Одриска държава. В околностите й нашите предци започват да изграждат монолитни култови комплекси, в които погребвали своите владетели. Така с течение на времето Долината, заключена между отвесните склонове на Стара планина и вълнистите била на Средногорието, се превърнала в своебразен мавзолей на открито по подобие на Долината на царете по течението на р. Нил. До момента археолозите са проучили над 20 могили в района. Откритите в тях златни накити и изящно изработени предмети от бита хвърлят нова светлина върху начина на живот и вярванията на нашите предци. Траките са вярвали в задгробния живот. Затова, когато се раждал човек, те горко го оплаквали, а когато умирал, го изпращали с пищни празненства. Владетелите им били погребвани със специални почести, които продължавали три дни. “През първия ден траките правели жертвоприношения пред входа на гробницата, на втория ден организирали спортни игри и състезания с колесници и чак на третия ден владетелят бил изпращан в отвъдното с погребална трапеза и много песни и танци” - разказва директорът на Историческия музей в Казанлък Коста Зарев.
Най-известният археологически обект в района е Казанлъшката гробница от края на ІV, началото на ІІІ ти век пр.н.е., която е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е единствената тракийска гробница със запазени стенописи в Европа. Друг интересен паметник от времето на траките е открит през 1992 г. в т.н. Малка могила. Там археолозите попаднали на следи от лъжливо погребение. Оказало се, че гробната камера е празна, а самото погребение е направено в скрито помещение зад фиктивната гробница с цел да се заблудят върлуващите от край време по тези места крадци и иманяри. Благодарение на това гробницата е останала невредима до наши дни.
“Там намерихме погребение на тракийски цар жрец, който по онова време много обичал да се кичи с женски накити – разказва Коста Зарев. - Открихме 3 сребърни и 3 златни огърлици, които постоянно гостуват на най-реномираните музеи по света. Попаднахме и на великолепна хидрия – съд за пиене на вода, както и на чудесни сребърни ритуални съдове за вино.”
През 1993 г. в могилата “Оструша” учените откриват голям култов комплекс от V век пр.н.е., изграден от монолитен 40-тонен каменен блок и двускатен покрив. Силно впечатление прави и таванът, целият покрит с релефи и изображения на хора, животни и растения. “Когато през ІV-VІ век започва навлизането на християнската вяра по нашите земи, много от великолепните стенописи в тези храмове и гробници са били напълно унищожени от християните, които смятали, че това са езически паметници”- разказва Коста Зарев. През 2004 г. в могилата “Светица” археолозите попадат на неограбена гробница, в която намират златна маска, тежаща почти 700 гр. Предполага се, че е принадлежала на тракийския цар Терес - създателят на Одриското царство. Владетелят е бил погребан със златни и сребърни предмети, както и с цялото си бойно снаряжение – броня, меч, копия и пр. и с две огромни амфори, пълни догоре с вино. Голяма част от тези гробници първоначално са били храмове, в които са се извършвали религиозните обреди и жертвоприношения, а по-късно, когато владетелят или жрецът умирал, се превръщали в гробници – мавзолеи, обяснява г-н Зарев. Такъв е случаят с открития през лятото на 2005г. храм мавзолей на цар Севт ІІІ – основател на гр. Севтополис. Почитаният от траките владетел е бил убит по време на битка с други племена в края на ІV, началото на ІІІ в. пр.н.е. в околностите на Севтополис. Тялото му обаче е погребано извън пределите на Одриската държава. Проучвайки могилата Голяма косматка, учените попадат на великолепни произведения на тракийското изкуство.
“Тъй като в този храм не е донесено тялото на Севт ІІІ, решават да направят едно ритуално погребение – разказва г-н Зарев. - Това означава, че тялото го няма, но всички вещи, необходими на царя в задгробния живот, са положени в гробната камера. Оказа се, че за да бъде преустроен храмът в гробница, към задната му част е изградена гробна камера от монолитен каменен блок, тежащ 60 тона и 20 тонен каменен капак. Това е нещо колосално. Ние не можем да си обясним как тези гигантски блокове са били донесени от кариерите на Средна гора!”
Входът на гробната камера и ритуалното легло са били застлани със златно тъкан килим, върху който са били положени нужните на Севт ІІІ вещи в задгробния му живот. Най впечатляващ е изящно изработеният от злато дъбов венец – символ на царската власт.
|
четвъртък, 2 юли 2009 г.
Най-посещавани места
rfi.bg >> Най-посещавани места
www.rodopipress.com
Ежегодно 2 милиона души изминават 600-километровия път между Бремен и Франкфурт в Германия; това е областта, превърнала се в декор от безсмъртните приказки на братя Грим. Идеята за организирането на този “път на приказките” принадлежи на бившия правосъден министър на провинция Хесен, Херберт Гюнтер. По време на едно свое посещение в библиотека в тогавашния Ленинград, той попаднал на книга от братя Грим и решил, че световноизвестните писатели трябва да бъдат почетени в родната им страна. Така била създадена асоциация, обединяваща всички места познати от приказките на Грим – общо около 60 на брой. Желанието на инициаторите е било не да създават нов Дисниленд, а напротив – да запазят чара на тези населени места с прекрасни природни пейзажи като например хълмовете на Хесен, долината на Везер или околностите на Бремен. Тук се намира и град Хамелн, известен с легендата за укротителя на плъхове, който през 1284-а година избавил местното население от нашествието на плъховете. Когато обаче не бил възнаграден за стореното той взел със себе си всички деца на Хамелн, които никога повече не се върнали. Малко по на юг се намира Касел, където е и къщата-музей на братя Грим; следват останките от замъка Сабабург, послужил за декор на “Спящата красавица”. Пътят води след това към Хагсфелд, в центъра на който се намира известната статуя на малкото момиче, вдъхновило братя Грим да създадат Червената шапчица. Фееричното пътешествие завършва близо до Франкфурт, в родното място на братята Ханау, където се издига и статуя с техните образи.
Във всички страни съществува традицията да се превръщат в музеи родните къщи на писатели и поети или местата, където те са творили. В Италия обаче асоциацията Иполито Ниево е отишла още по-далеч като е създала истински литературни паркове. През последните десетина години се появиха около 30 подобни паркове – на Данте в Парезе, на Данунцио в Пирандело… На практика всички области в Италия са представени като гъстота им е най-голяма на юг.
Всяко лято стотици туристи изкачват хълма Царевец на старата българска столица Търново, за да посетят големия музей на открито - средновековната крепост от времето на Второто българско царство. Туристите са привлечени от останките на патриаршеския и царския дворци, от известната Балдуинова кула. За по-силно емоционално възприятие на българската история е създаден специален спектакъл „Звук и светлина”, за който билетите бързо свършват и всички, които искат да го видят, знаят, че предварително трябва да имат резервация. Уникалната вечерна атракция се организира по заявка. Тя е една от четирите подобни атракции в света. Първият спектакъл е през 1985 година в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Основна роля в спектакъла е отредена на музиката, която пресъздава различните исторически периоди от живота на града, а многото светлини възкресяват пред публиката атмосферата на средновековния Търнов град. От миналата година туристите, които изпитват удоволствие от покачване на адреналина, имат възможност да наблюдават спектакъла, качени в балон с горещ въздух, на височина 100 метра над земята.
Единственото място, което съперничи на Царевец по посещения е Перперикон в Родопите. Според едни името на мястото идва от римската монета "перпера", сечена по време, когато Перперикон е християнизиран. Други смятат, че Перперикон е наречен на името на древния тракийски бог на камъка - Пер. Това не е толкова важно за многобройните туристи. Те са привлечени от внушителния скален град. Това забележително място е посетено през 2008 година от 187 хиляди човека. А през миналата година посещенията са се удвоили. Туристическите агенции организират групови и индивидуални посещения, но много хора сами предприемат пътешествие до грандиозните канари, обитавани някога от траките. Всяко посещение без археолог или местен екскурзовод се обезсмисля, защото се превръща в екскурзия за разглеждане на бели оформени скали. С гид туристите имат шанс да видят незабележими на пръв поглед неща. Още понече, че интересът не стихва и в близките години се очаква Перперикон да се нареди сред най-посещаваните дестинации в този район на света, каквито са Акрополът и Троя. Проблем е, че градът на тракийското племе беси не е леснодостъпен като другите два обекта.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
www.rodopipress.comЕжегодно 2 милиона души изминават 600-километровия път между Бремен и Франкфурт в Германия; това е областта, превърнала се в декор от безсмъртните приказки на братя Грим. Идеята за организирането на този “път на приказките” принадлежи на бившия правосъден министър на провинция Хесен, Херберт Гюнтер. По време на едно свое посещение в библиотека в тогавашния Ленинград, той попаднал на книга от братя Грим и решил, че световноизвестните писатели трябва да бъдат почетени в родната им страна. Така била създадена асоциация, обединяваща всички места познати от приказките на Грим – общо около 60 на брой. Желанието на инициаторите е било не да създават нов Дисниленд, а напротив – да запазят чара на тези населени места с прекрасни природни пейзажи като например хълмовете на Хесен, долината на Везер или околностите на Бремен. Тук се намира и град Хамелн, известен с легендата за укротителя на плъхове, който през 1284-а година избавил местното население от нашествието на плъховете. Когато обаче не бил възнаграден за стореното той взел със себе си всички деца на Хамелн, които никога повече не се върнали. Малко по на юг се намира Касел, където е и къщата-музей на братя Грим; следват останките от замъка Сабабург, послужил за декор на “Спящата красавица”. Пътят води след това към Хагсфелд, в центъра на който се намира известната статуя на малкото момиче, вдъхновило братя Грим да създадат Червената шапчица. Фееричното пътешествие завършва близо до Франкфурт, в родното място на братята Ханау, където се издига и статуя с техните образи.
Във всички страни съществува традицията да се превръщат в музеи родните къщи на писатели и поети или местата, където те са творили. В Италия обаче асоциацията Иполито Ниево е отишла още по-далеч като е създала истински литературни паркове. През последните десетина години се появиха около 30 подобни паркове – на Данте в Парезе, на Данунцио в Пирандело… На практика всички области в Италия са представени като гъстота им е най-голяма на юг.
Всяко лято стотици туристи изкачват хълма Царевец на старата българска столица Търново, за да посетят големия музей на открито - средновековната крепост от времето на Второто българско царство. Туристите са привлечени от останките на патриаршеския и царския дворци, от известната Балдуинова кула. За по-силно емоционално възприятие на българската история е създаден специален спектакъл „Звук и светлина”, за който билетите бързо свършват и всички, които искат да го видят, знаят, че предварително трябва да имат резервация. Уникалната вечерна атракция се организира по заявка. Тя е една от четирите подобни атракции в света. Първият спектакъл е през 1985 година в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Основна роля в спектакъла е отредена на музиката, която пресъздава различните исторически периоди от живота на града, а многото светлини възкресяват пред публиката атмосферата на средновековния Търнов град. От миналата година туристите, които изпитват удоволствие от покачване на адреналина, имат възможност да наблюдават спектакъла, качени в балон с горещ въздух, на височина 100 метра над земята.
Единственото място, което съперничи на Царевец по посещения е Перперикон в Родопите. Според едни името на мястото идва от римската монета "перпера", сечена по време, когато Перперикон е християнизиран. Други смятат, че Перперикон е наречен на името на древния тракийски бог на камъка - Пер. Това не е толкова важно за многобройните туристи. Те са привлечени от внушителния скален град. Това забележително място е посетено през 2008 година от 187 хиляди човека. А през миналата година посещенията са се удвоили. Туристическите агенции организират групови и индивидуални посещения, но много хора сами предприемат пътешествие до грандиозните канари, обитавани някога от траките. Всяко посещение без археолог или местен екскурзовод се обезсмисля, защото се превръща в екскурзия за разглеждане на бели оформени скали. С гид туристите имат шанс да видят незабележими на пръв поглед неща. Още понече, че интересът не стихва и в близките години се очаква Перперикон да се нареди сред най-посещаваните дестинации в този район на света, каквито са Акрополът и Троя. Проблем е, че градът на тракийското племе беси не е леснодостъпен като другите два обекта.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
събота, 23 май 2009 г.
сряда, 6 май 2009 г.
Участника Евровидения избили в Москве. Болгарин пострадал на репетиции в "Олимпийском"
life.ru >> Участника Евровидения избили в Москве. Болгарин пострадал на репетиции в "Олимпийском"
Грандиозный скандал разразился в СК "Олимпийский" во время первой репетиции болгарской делегации. 40-летний певец Крассимир Аврамов был жестоко избит за кулисами представителем одной из конкурирующих стран. В чувство артиста приводили врачи "скорой помощи".
Грандиозный скандал разразился в СК "Олимпийский" во время первой репетиции болгарской делегации. 40-летний певец Крассимир Аврамов был жестоко избит за кулисами представителем одной из конкурирующих стран. В чувство артиста приводили врачи "скорой помощи".
Аврамов прибыл в Москву в один день с большинством участников и заселился в гостинице "Космос", в номере, где несколько лет назад снимали "Ночной дозор". Неприятности не заставили себя долго ждать.
Драка
Крассимир, как любой другой участник Евровидения, готов хоть на тройное сальто, лишь бы быть замеченным в финале. Болгарин репетировал номер на ходулях. Именно этот громоздкий атрибут довел исполнителя до драки. Нетрудно представить себе похожий на муравейник "Олимпийский", по которому в эти дни перемещаются на самокатах и роликах, а по узкому проходу идет группа людей на ходулях (Аврамов и его подтанцовка). Недовольные затруднениями в движении нашлись тут же.
- Сначала сбили с ходулей (а они огромные) его танцовщицу, а потом самому дали в голову, - рассказывают переводчики Евровидения, которые примчались на шум. - Охрана стояла на ушах! Такое ЧП в первый день! Все, конечно, понятно: люди нервничают, суматоха. Но драться-то зачем было лезть? У Крассимира пошла кровь, остановить самостоятельно не смогли. Вызывали "скорую".
Врачи "скорой помощи" были на месте драки через пять минут: на протяжении всего срока репетиции Евровидения на территории "Олимпийского" дежурят две бригады медиков.
- Они наложили Аврамову повязку на голову, а его танцовщице обработали рану, она была не такой серьезной, как у него самого, - говорят очевидцы потасовки. - Тот, кто "вмазал" болгарину, сразу будто провалился сквозь землю. Было не до его поисков, все страшно перепугались.
Не смогли найти обидчика и представители службы охраны. Известно лишь то, что в этот момент рядом находились представители сербской делегации, несколько технических сотрудников технических служб и администраторы гримерок.
- Сейчас Крассимир чувствует себя лучше и готовится ко второй репетиции, - заявили официальные представители артиста. - Надеемся, она пройдет спокойней.
Драка за кулисами "Олимпийского" - это уже не первая неприятность, связанная с участием Аврамова в еврофесте. Инциденты начались еще на родине, когда несколько известных болгарских музыкантов написали совместное заявление, которое направленно против участия Крассимира на Евровидении. Несмотря на то, что певец победил с огромнейшим отрывом на национальном голосовании, музыканты провели митинг с лозунгами "Песня Крассимира Аврамова - это позор для Болгарии" у стен здания местного телеканала.
вторник, 28 април 2009 г.
Историята на водещия, може би обърнал съдбата на Сюзан Бойл
Линк към историята на един водещ,...
http://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Barrymore
в чието шоу талантливата жена е потърсила поле за изява през 1995 г. и е била осмяна:
http://www.youtube.com/watch?v=sXXDF2bwdFs
http://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Barrymore
в чието шоу талантливата жена е потърсила поле за изява през 1995 г. и е била осмяна:
http://www.youtube.com/watch?v=sXXDF2bwdFs
SUSAN BOYLE - Killing Me Softly
youtube.com >> SUSAN BOYLE - Killing Me Softly (HQ)
(http://www.youtube.com/watch?v=mRr9KxO_nRc&feature=related)
http://www.telegraph.co.uk/news/newst...
The 48-year-old recorded two songs ten years ago and distributed them to only a handful of her closest friends in the village of Blackburn, West Lothian, where she lives alone with her cat.
The recording, which was unearthed by Telegraph.co.uk, features two songs - an early version of the blues ballad Cry Me a River and Killing Me Softly with His Song, the track immortalised by Roberta Flack in 1973.
Last week the Daily Record newspaper in Scotland uncovered Miss Boyle's first CD recording - a version of Cry Me a River recorded for a millenium charity compilation CD at Whitburn Academy.
The recording unearthed by Telegraph.co.uk is an earlier demo tape that Ms Boyle had produced to send to record companies, and to local and national TV and radio talent competitions including Michael Barrymore's My Kind of People, for which she later auditioned but was rejected.
The recording was made at her own expense with Miss Boyle telling friends at the time that she had "spent all her savings" on it.
It is the earliest example of Miss Boyle's attempts to gain recognition of her talents as a singer. By the time the tape was made she had already built a reputation among the pubs and clubs of West Lothian.
A friend of Ms Boyle, who gave the recording to Telegraph.co.uk, said she had forgotten about the tape until her friend shot to global fame.
The friend, who did not want to be named, said: "I had heard lots of stories of what a great singer Susan was but I had never heard her sing.
"So she came past one day and told me she had made this tape of a couple of songs she said to take care of it as it had cost her all her savings to get it made.
"She said she hadn't had many made and had only given a few out to her closest friends in the village.
"I forgot about it then when I watched Britain's Got Talent I suddenly remembered I had it. I listened to it again and thought it was incredible that she had not been discovered until now.
"Now millions of people all over the world have fallen in love with her voice and I hope they get to hear this tape. It's an incredible story."
Miss Boyle has been watched by millions of internet viewers since she stunned judges and the audience on the ITV1 talent show last Saturday.
Her rendition of I Dreamed A Dream from the musical Les Miserables has turned her into a global phenomenon with celebrity fans including the actress Demi Moore.
She has appeared on several US TV programmes including Larry King Live, the veteran interviewer's CNN show, and has been invited to sing on the queen of US daytime TV's programme The Oprah Winfrey Show.
Footage of her singing on Britain's Got Talent has been viewed by more than 35 million people worldwide on video-sharing website YouTube.
(http://www.youtube.com/watch?v=mRr9KxO_nRc&feature=related)
http://www.telegraph.co.uk/news/newst...
The 48-year-old recorded two songs ten years ago and distributed them to only a handful of her closest friends in the village of Blackburn, West Lothian, where she lives alone with her cat.
The recording, which was unearthed by Telegraph.co.uk, features two songs - an early version of the blues ballad Cry Me a River and Killing Me Softly with His Song, the track immortalised by Roberta Flack in 1973.
Last week the Daily Record newspaper in Scotland uncovered Miss Boyle's first CD recording - a version of Cry Me a River recorded for a millenium charity compilation CD at Whitburn Academy.
The recording unearthed by Telegraph.co.uk is an earlier demo tape that Ms Boyle had produced to send to record companies, and to local and national TV and radio talent competitions including Michael Barrymore's My Kind of People, for which she later auditioned but was rejected.
The recording was made at her own expense with Miss Boyle telling friends at the time that she had "spent all her savings" on it.
It is the earliest example of Miss Boyle's attempts to gain recognition of her talents as a singer. By the time the tape was made she had already built a reputation among the pubs and clubs of West Lothian.
A friend of Ms Boyle, who gave the recording to Telegraph.co.uk, said she had forgotten about the tape until her friend shot to global fame.
The friend, who did not want to be named, said: "I had heard lots of stories of what a great singer Susan was but I had never heard her sing.
"So she came past one day and told me she had made this tape of a couple of songs she said to take care of it as it had cost her all her savings to get it made.
"She said she hadn't had many made and had only given a few out to her closest friends in the village.
"I forgot about it then when I watched Britain's Got Talent I suddenly remembered I had it. I listened to it again and thought it was incredible that she had not been discovered until now.
"Now millions of people all over the world have fallen in love with her voice and I hope they get to hear this tape. It's an incredible story."
Miss Boyle has been watched by millions of internet viewers since she stunned judges and the audience on the ITV1 talent show last Saturday.
Her rendition of I Dreamed A Dream from the musical Les Miserables has turned her into a global phenomenon with celebrity fans including the actress Demi Moore.
She has appeared on several US TV programmes including Larry King Live, the veteran interviewer's CNN show, and has been invited to sing on the queen of US daytime TV's programme The Oprah Winfrey Show.
Footage of her singing on Britain's Got Talent has been viewed by more than 35 million people worldwide on video-sharing website YouTube.
сряда, 22 април 2009 г.
Водещите на "Мюзи Айдъл" или лъжицата катран в кацата с мед
Много зле я свършиха снощи! И заради негативните коментари, някои от които изключително (национално) нихилистични и заради обръщането на един замислен като позитивен вот в негативен.
Защо трябва изобщо да поставят въпроса "Кой не трябва да остане?", след като всъщност се касае за това кой ще събере повече позитивни гласове, за да остане? Жалко, че защитниците им се връзват. Това все пак не е "Сблъсък", а музикално предаване. Има си правила в тая работа, а двамата водещи или не ги знаят, или не желаят да ги спазват.
А жестът към Саня в началото от страна на Андрей беше слабо казано възмутителен! Беше си направо физическа и сексуална агресия. Комплекси ли избива, иска да я унижи? Водещият/те си имат достатъчно достойнства и дори Саня понякога също да е била негативна към тях или да е подценявала и добри страни на предаването - което не е за чудене, имайки предвид с каква агресия трябва да се справя всеки път -, нека се държат като образовани мъже, по-образовани и повече късметлии в живота от Марин и Мустафа.
Самият Марин изглежда започна да лъже твърде много пред камерата и защото се чувства недостатъчно уважаван - това прилича на вид протест срещу незачитане на човешкото му достойнство.
Къде е СЕМ? Къде са правозащитните организации и организациите за защита на жените? Това бе сексуално насилие срещу Саня, в случая физическо (този жест), а както се видя и вербално срещу останалите жени-участнички в предаването. Никаква реакция от никого!
Ако някой от самата телевизия или извън нея беше реагирал по-рано, снощи нямаше да наблюдаваме това. А ако не се реагира сега, каква ескалация можем да очакваме? Дори ако вземем предвид темперамента на двамата и особено на Андрей, който предполага полюси в настроенията и оттук - в поведението, респективно в работата му, която всички виждаме. Трябва ли да чакаме да видим докъде може да стигне Андрей в негативната фаза на настроенията си?
Лицемерно е да се защитава Вики от преживяното и заедно с това да се държат така със Саня, а и с останалите участнички. Саня според мен спокойно може да ги осъди.
Или пък заканите за физическо насилие в това предаване и в други предишни предавания, дори да са на шега: сега беше от Кали към друг защитник на айдълите, преди - от Фънки към Ясен от "Те" ("Ще ти счупя ръцете" )... И после се чудим на домашното насилие и на това, че младежите се избиват. Явно може да се учат не само от американските филми.
Иначе аз не съм чуждопоклонник, а македонците в предаването неколкократно показаха, че ни възприемат като чужди и се държат един за друг и за своя успех, за разлика от това как ние ги възприемаме. Държат се така, както са ги учили в тяхното общество и са далеч от нашите очаквания за завръщането на блудните синове към корените на дедите им.
Но да не навлизам в детайли за това.
Водещите няма защо да се извиняват непрекъснато, че са простаци, ако не се вижда да се стараят да се държат на ниво. Имат и добри неща: интересни са, енергични са, изглеждат искрени и в повечето случаи не се взимат насериозно, екип са, не са националисти... Но зачеркват всичко добро с агресията в предаването, включително своята вербална агресия спрямо жените, а вече и физическата - не само онази наивна агресия на Мустафа към Саня, която пак те бяха провокирали, но вече и физическата агресия от страна на самите водещи, както се видя снощи.
Защо трябва изобщо да поставят въпроса "Кой не трябва да остане?", след като всъщност се касае за това кой ще събере повече позитивни гласове, за да остане? Жалко, че защитниците им се връзват. Това все пак не е "Сблъсък", а музикално предаване. Има си правила в тая работа, а двамата водещи или не ги знаят, или не желаят да ги спазват.
А жестът към Саня в началото от страна на Андрей беше слабо казано възмутителен! Беше си направо физическа и сексуална агресия. Комплекси ли избива, иска да я унижи? Водещият/те си имат достатъчно достойнства и дори Саня понякога също да е била негативна към тях или да е подценявала и добри страни на предаването - което не е за чудене, имайки предвид с каква агресия трябва да се справя всеки път -, нека се държат като образовани мъже, по-образовани и повече късметлии в живота от Марин и Мустафа.
Самият Марин изглежда започна да лъже твърде много пред камерата и защото се чувства недостатъчно уважаван - това прилича на вид протест срещу незачитане на човешкото му достойнство.
Къде е СЕМ? Къде са правозащитните организации и организациите за защита на жените? Това бе сексуално насилие срещу Саня, в случая физическо (този жест), а както се видя и вербално срещу останалите жени-участнички в предаването. Никаква реакция от никого!
Ако някой от самата телевизия или извън нея беше реагирал по-рано, снощи нямаше да наблюдаваме това. А ако не се реагира сега, каква ескалация можем да очакваме? Дори ако вземем предвид темперамента на двамата и особено на Андрей, който предполага полюси в настроенията и оттук - в поведението, респективно в работата му, която всички виждаме. Трябва ли да чакаме да видим докъде може да стигне Андрей в негативната фаза на настроенията си?
Лицемерно е да се защитава Вики от преживяното и заедно с това да се държат така със Саня, а и с останалите участнички. Саня според мен спокойно може да ги осъди.
Или пък заканите за физическо насилие в това предаване и в други предишни предавания, дори да са на шега: сега беше от Кали към друг защитник на айдълите, преди - от Фънки към Ясен от "Те" ("Ще ти счупя ръцете" )... И после се чудим на домашното насилие и на това, че младежите се избиват. Явно може да се учат не само от американските филми.
Иначе аз не съм чуждопоклонник, а македонците в предаването неколкократно показаха, че ни възприемат като чужди и се държат един за друг и за своя успех, за разлика от това как ние ги възприемаме. Държат се така, както са ги учили в тяхното общество и са далеч от нашите очаквания за завръщането на блудните синове към корените на дедите им.
Но да не навлизам в детайли за това.
Водещите няма защо да се извиняват непрекъснато, че са простаци, ако не се вижда да се стараят да се държат на ниво. Имат и добри неща: интересни са, енергични са, изглеждат искрени и в повечето случаи не се взимат насериозно, екип са, не са националисти... Но зачеркват всичко добро с агресията в предаването, включително своята вербална агресия спрямо жените, а вече и физическата - не само онази наивна агресия на Мустафа към Саня, която пак те бяха провокирали, но вече и физическата агресия от страна на самите водещи, както се видя снощи.
събота, 7 март 2009 г.
Къде са костите на Вапцаров?
netinfo.bg >> Къде са костите на Вапцаров?
Близките на поета настояват за ексхумация на тленните му останки, защото се съмняват, че те не са в доскорошния му гроб
Близките на поета настояват за ексхумация на тленните му останки, защото се съмняват, че те не са в доскорошния му гроб
петък, 28 ноември 2008 г.
Фолклорните елементи в облеклото
netinfo >> Фолклорните елементи в облеклото
Златно правило при тях е да бъдат детайл, а не да превземат целия тоалет. Важен е балансът между модерност и традиция
Модата, както казват, е предложение, а не задължение.
Собственият стил е нещо, което все повече се цени и което ни отличава едни от други във време, когато разнообразието в магазините всъщност е поукрасено еднообразие. А собственият стил означава не само специфично комбиниране на дрехите и цветовете, а и вмъкване на нови, уникални идеи.
Елементите от националната носия са добър пример в тази насока. Те внасят друг тон в тоалета, променят излъчването на самите дрехи, измъкват ни от униформите с етикет "Made in China" и "Mad in E.U.".
Освен това адаптирането на елементи, свързани с националния фолклор, ни прави по-интересни и любопитни за околните, без те задължително да са чужденци.
Златно правило при фолклорните елементи е да бъдат детайл, а не да превземат целия тоалет. Важно е да се намери балансът между модерност и традиция.
Кенарена риза с фина шевица по деколтето не би развалила стилния вид на дамския костюм. Елементи от носията по ръкавите на палтото или по полата са не по-малко интересни, съвременни интерпретации на традиционните бижута биха допълнили по неповторим начин цялостното излъчване.
Същото важи и за аксесоарите. Правим го с индийски, арабски, индиански и всевъзможни други дрънкулки или дрехи, защо да не опитаме и с български.
Всяко място, свързано с историята и традициите на България, предлага чанти, торби, колани, бижута с фолклорни елементи. При по внимателен подбор измежду тях могат да се открият сполучливи находки, които спокойно да използвате в ежедневието.
От семейната съкровищница (бабиния гардероб) също могат да изскочат позабравени, но пък съвсем актуални дрешки или дреболии, които също да влязат в употреба.
Разровете се и подходете творчески.
Биляна Константинова
Златно правило при тях е да бъдат детайл, а не да превземат целия тоалет. Важен е балансът между модерност и традиция
Модата, както казват, е предложение, а не задължение.
Собственият стил е нещо, което все повече се цени и което ни отличава едни от други във време, когато разнообразието в магазините всъщност е поукрасено еднообразие. А собственият стил означава не само специфично комбиниране на дрехите и цветовете, а и вмъкване на нови, уникални идеи.
Елементите от националната носия са добър пример в тази насока. Те внасят друг тон в тоалета, променят излъчването на самите дрехи, измъкват ни от униформите с етикет "Made in China" и "Mad in E.U.".
Освен това адаптирането на елементи, свързани с националния фолклор, ни прави по-интересни и любопитни за околните, без те задължително да са чужденци.
Златно правило при фолклорните елементи е да бъдат детайл, а не да превземат целия тоалет. Важно е да се намери балансът между модерност и традиция.
Кенарена риза с фина шевица по деколтето не би развалила стилния вид на дамския костюм. Елементи от носията по ръкавите на палтото или по полата са не по-малко интересни, съвременни интерпретации на традиционните бижута биха допълнили по неповторим начин цялостното излъчване.
Същото важи и за аксесоарите. Правим го с индийски, арабски, индиански и всевъзможни други дрънкулки или дрехи, защо да не опитаме и с български.
Всяко място, свързано с историята и традициите на България, предлага чанти, торби, колани, бижута с фолклорни елементи. При по внимателен подбор измежду тях могат да се открият сполучливи находки, които спокойно да използвате в ежедневието.
От семейната съкровищница (бабиния гардероб) също могат да изскочат позабравени, но пък съвсем актуални дрешки или дреболии, които също да влязат в употреба.
Разровете се и подходете творчески.
Биляна Константинова
четвъртък, 18 септември 2008 г.
понеделник, 1 септември 2008 г.
Правила за здраве и дълголетие от Изтока
netinfo >> 15 правила за здраве и дълголетие от Изтока
"Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли"
"Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли"
четвъртък, 28 август 2008 г.
понеделник, 4 август 2008 г.
събота, 2 август 2008 г.
До края на лятото разкриват целия замък на Асеневци
До края на лятото разкриват целия замък на Асеневци
Автор: Елица Елефтерова
още по темата:
Откритата църква в подножието на Царевец е била на два етажа
В новооткрита църква намериха монети, сечени от цар Иван Шишман
Търсят църквата "Св.Иван Рилски" в Асенова махала
Обектът обхваща 2 декара площ, върху която са изградени голямо военно укрепление с 5 крила, две сгради и една църква. На 15-я ден от разкопките е разкрита голяма част от крепостната стена, затваряща целия комплекс, която е дълга 45 метра, каза Константин Тотев.
Той припомни, че обектът е проучван за първи път миналата година, като археолозите се надяват до 15 септември да разкрият напълно целия ансамбъл. За изграждането му е използван бял хоросан, което дава основания да се твърди, че тук се е намирал дворецът на царете Петър, Асен и Калоян.
Само църкви, дворци и крепостни стени са строени с хоросан, а останалите са споявани с кал, коментира още археологът.
Замъкът е изграден в северната част на хълма Трапезица върху отвесен скален език, контролиращ Арбаншкия проход.
Стените на замъка, заемащ няколко декара площ, са необичайно дебели и големи - те са широки 4,5 метра, при обичайна за Средновековието широчина 2,2 метра.
Досега никой не се е наемал да извърши разкопки на това място, поради опасността работещите да се сринат в пропастта. За разкопките Константин Тотев е използвал алпинисти.
Замъкът е сравнително добре запазен. На места височините на крепостните стени са на височина осем метра и се наблюдават от далеч.
Феодалният комплекс на братята Асен и Петър потвърждава мнението, че те са били военно задължени аристократи - трапезити, които срещу пазенето на прохода на пътя Русе - Търново - Хаинбоаз - Константинопол, са се ползвали с известна самостоятелност.
Във вътрешността на резиденцията археолозите разкриват жилищни помещения, складове, казарма за войниците, магазин и една не малка по размери църква, съобщава news.bg.
Въпреки че феодалният замък е много добре запазен, необходимо е да се вземат спешни мерки за консервацията и реставрацията му, тъй като камъните са споени с бял хоросан, който вече е изветрял и някои от тях се ронят, разказа Божидар Димитров.
Автор: Елица Елефтерова
още по темата:
Откритата църква в подножието на Царевец е била на два етажа
В новооткрита църква намериха монети, сечени от цар Иван Шишман
Търсят църквата "Св.Иван Рилски" в Асенова махала
До края на лятото ще бъде разкрит целият военен комплекс върху северната част на Трапезица, за който се предполага, че е бил обитаван от първите Асеневци, съобщи ръководителят на разкопките във В. Търново археологът Константин Тотев, предаде Дарик.
Обектът обхваща 2 декара площ, върху която са изградени голямо военно укрепление с 5 крила, две сгради и една църква. На 15-я ден от разкопките е разкрита голяма част от крепостната стена, затваряща целия комплекс, която е дълга 45 метра, каза Константин Тотев.
Той припомни, че обектът е проучван за първи път миналата година, като археолозите се надяват до 15 септември да разкрият напълно целия ансамбъл. За изграждането му е използван бял хоросан, което дава основания да се твърди, че тук се е намирал дворецът на царете Петър, Асен и Калоян.
Само църкви, дворци и крепостни стени са строени с хоросан, а останалите са споявани с кал, коментира още археологът.
Замъкът е изграден в северната част на хълма Трапезица върху отвесен скален език, контролиращ Арбаншкия проход.
Стените на замъка, заемащ няколко декара площ, са необичайно дебели и големи - те са широки 4,5 метра, при обичайна за Средновековието широчина 2,2 метра.
Досега никой не се е наемал да извърши разкопки на това място, поради опасността работещите да се сринат в пропастта. За разкопките Константин Тотев е използвал алпинисти.
Замъкът е сравнително добре запазен. На места височините на крепостните стени са на височина осем метра и се наблюдават от далеч.
Феодалният комплекс на братята Асен и Петър потвърждава мнението, че те са били военно задължени аристократи - трапезити, които срещу пазенето на прохода на пътя Русе - Търново - Хаинбоаз - Константинопол, са се ползвали с известна самостоятелност.
Във вътрешността на резиденцията археолозите разкриват жилищни помещения, складове, казарма за войниците, магазин и една не малка по размери църква, съобщава news.bg.
Въпреки че феодалният замък е много добре запазен, необходимо е да се вземат спешни мерки за консервацията и реставрацията му, тъй като камъните са споени с бял хоросан, който вече е изветрял и някои от тях се ронят, разказа Божидар Димитров.
неделя, 20 юли 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
