събота, 11 юли 2009 г.
Известните градинари
rfi.bg >> Известните градинари
club.biberonbg.com
Всички европейски градинари гледат с респект към Великобритания. Градинарството там е издигнато в култ и представлява неизменна дейност през уикендите наравно с футболните мачове. Както феновете си имат любими играчи, градинарите също си имат свои идоли, които са и водещи на телевизионни предавания. Става дума за истински звезди, фигуриращи в топ 100 на най-известните личности във Великобритания. Сред тях са Чарли Димок – млада жена, която е известна и с факта, че никога не носи сутиен, Томи Уолш и всепризнатата звезда Алън Титмарш, избран за един от най-секси мъжете на Англия. Предаванията на всеки един от тези градинари-звезди се излъчват в най-гледаното телевизионно време и това показва красноречиво какво представлява градинарството за англичаните, въпреки че Англия е една от най-урбанизираните страни в Европа. Трябва да се отбележи обаче, че архитектите и то най-вече от викторианската епоха са се погрижили да запазват почти навсякъде място за паркове и градини. Хората, които си нямат градини имат така наречените алотмънт или обрабодваеми терени. За култа към Алън Титмарш може да се каже, достига границите на ексцентричното. Освен че има свое телевизионно предаване, той е издал видеокасети и DVD, написал повече от 30 книги за градинарството, редовно пише за списания, публикувал е няколко романа и всичски не са бестселъри. Наскоро един производител на декоративни предмети за градини предложи вместо градинските джуджета и други фигури да се поставята статуи на тримата звезди-градинари.
След потушаването на пражката пролет през 1968 г. всички администрации и предприятия получават нареждане да не взимат на работа главното действащо лице в чешките събития – Александър Дубчек. Така на 47-годишна възраст той остава без работно място и то в страна, където извършването на трудова дейност е задължително. Дубчек решава тогава да се заема с възстановяването на изоставената си градина, която се намира на хълма над словашката столица Братислава. Малко по-малко той вдъхва живот на запустялата от години градина като засажда нови цветя, оформя храстите в различни форми, засажда също десетки дървета от любимата ябълка. Един италиански фотограф успява да заснеме скришно Александър Дубчек докато подрязвал цветята си и тази снимка бързо обикаля света като се превръща в легенда. След смъртта на Дубчек през 1992 г. градината му отново потъва в забвение.
Най-новият площад на Варна носи името на градинаря Антон Новак. Площадът се намира пред входа на Морската градина, чийто създател е именият чех. На церемонията по именуването на площада присъстваха роднини на известния паркостроител, както и малкият Антон Новак, който е трето поколение. В чест на чешкия градинар е реставрирана и негова паметна плоча в района на морския парк. Заслуга да бъде поканен в България Антон Новак има друг известен чех археологът Карел Шкорпил. Преди да дойде в България Антон Новак участва в изграждането на парковете на дворците Белведере и Шьонбрун във Виена. Работата на градинаря бързо е оценена у нас. Една от първите му задачи е да създаде общинските градини по стръмните склонове на Велико Търново преди сватбата на цар Фердинанд в старата столица на България. Година по-късно Фердинанд иска назначаването на Новак за управител - градинар на двореца "Евксиноград". Той успява да прокара своята идея стръмните брегове, спускащи към морето, да бъдат изчистени от храсталаците и боклуците и след това започва бавно и методично да изгражда градината. Морската градина е най-големия изкуствен парк на Балканите, разположен на 850 декара. От Лонгоза, от Странджа, дори от Истанбул, са докарани ценни дървестни и цветни видове. Заради заслугите му община Варна построява за Новак къща край входа на градината до сградата на радио Варна. В началото на миналия век не само Варна, но и други български градове ползват европейска помощ при оформяне на градския ландшафт. Борисовата градина, Докторската градина в София, градските градини в Русе, Севлиево, Велико Търново, градината "Цар Симеон" в Пловдив, Дунавската градина във Видин са дело на градинарите Даниел Неф, Йосиф Фрай, Шевалас Лошо, Холубар Леерс. Тяхната работа помага за школуването на поколение български паркостроители, повечето от които завършили своето образование в чужбина и посветили се на ландшафната архитектура.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
club.biberonbg.com
Всички европейски градинари гледат с респект към Великобритания. Градинарството там е издигнато в култ и представлява неизменна дейност през уикендите наравно с футболните мачове. Както феновете си имат любими играчи, градинарите също си имат свои идоли, които са и водещи на телевизионни предавания. Става дума за истински звезди, фигуриращи в топ 100 на най-известните личности във Великобритания. Сред тях са Чарли Димок – млада жена, която е известна и с факта, че никога не носи сутиен, Томи Уолш и всепризнатата звезда Алън Титмарш, избран за един от най-секси мъжете на Англия. Предаванията на всеки един от тези градинари-звезди се излъчват в най-гледаното телевизионно време и това показва красноречиво какво представлява градинарството за англичаните, въпреки че Англия е една от най-урбанизираните страни в Европа. Трябва да се отбележи обаче, че архитектите и то най-вече от викторианската епоха са се погрижили да запазват почти навсякъде място за паркове и градини. Хората, които си нямат градини имат така наречените алотмънт или обрабодваеми терени. За култа към Алън Титмарш може да се каже, достига границите на ексцентричното. Освен че има свое телевизионно предаване, той е издал видеокасети и DVD, написал повече от 30 книги за градинарството, редовно пише за списания, публикувал е няколко романа и всичски не са бестселъри. Наскоро един производител на декоративни предмети за градини предложи вместо градинските джуджета и други фигури да се поставята статуи на тримата звезди-градинари.
След потушаването на пражката пролет през 1968 г. всички администрации и предприятия получават нареждане да не взимат на работа главното действащо лице в чешките събития – Александър Дубчек. Така на 47-годишна възраст той остава без работно място и то в страна, където извършването на трудова дейност е задължително. Дубчек решава тогава да се заема с възстановяването на изоставената си градина, която се намира на хълма над словашката столица Братислава. Малко по-малко той вдъхва живот на запустялата от години градина като засажда нови цветя, оформя храстите в различни форми, засажда също десетки дървета от любимата ябълка. Един италиански фотограф успява да заснеме скришно Александър Дубчек докато подрязвал цветята си и тази снимка бързо обикаля света като се превръща в легенда. След смъртта на Дубчек през 1992 г. градината му отново потъва в забвение.
Най-новият площад на Варна носи името на градинаря Антон Новак. Площадът се намира пред входа на Морската градина, чийто създател е именият чех. На церемонията по именуването на площада присъстваха роднини на известния паркостроител, както и малкият Антон Новак, който е трето поколение. В чест на чешкия градинар е реставрирана и негова паметна плоча в района на морския парк. Заслуга да бъде поканен в България Антон Новак има друг известен чех археологът Карел Шкорпил. Преди да дойде в България Антон Новак участва в изграждането на парковете на дворците Белведере и Шьонбрун във Виена. Работата на градинаря бързо е оценена у нас. Една от първите му задачи е да създаде общинските градини по стръмните склонове на Велико Търново преди сватбата на цар Фердинанд в старата столица на България. Година по-късно Фердинанд иска назначаването на Новак за управител - градинар на двореца "Евксиноград". Той успява да прокара своята идея стръмните брегове, спускащи към морето, да бъдат изчистени от храсталаците и боклуците и след това започва бавно и методично да изгражда градината. Морската градина е най-големия изкуствен парк на Балканите, разположен на 850 декара. От Лонгоза, от Странджа, дори от Истанбул, са докарани ценни дървестни и цветни видове. Заради заслугите му община Варна построява за Новак къща край входа на градината до сградата на радио Варна. В началото на миналия век не само Варна, но и други български градове ползват европейска помощ при оформяне на градския ландшафт. Борисовата градина, Докторската градина в София, градските градини в Русе, Севлиево, Велико Търново, градината "Цар Симеон" в Пловдив, Дунавската градина във Видин са дело на градинарите Даниел Неф, Йосиф Фрай, Шевалас Лошо, Холубар Леерс. Тяхната работа помага за школуването на поколение български паркостроители, повечето от които завършили своето образование в чужбина и посветили се на ландшафната архитектура.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
петък, 10 юли 2009 г.
четвъртък, 9 юли 2009 г.
Мини автомобилите
rfi.bg >> Мини автомобилите
Малките автомобили се превръщат все повече в наразделна част от градския пейзаж едновременно, заради маневреността им, заради малкото място, което заемат и разбира се, защото харчат много по-малко гориво.
След трудното начало малкият Смарт успя да се наложи в Германия, най-вече в градовете където най-малката кола в Европа намира все повече привърженици.
Със своите 2,50 метра дължина и смелия си дизайн Smart учудва едни и подтиска други, но никой не остава безразличен. За Smart има само две мнения: или го мразите или го обичате. Между двете обикновено стои една пробна обиколка... Основните му противници обикновено никога не са карали Smart и отричането се крепи на впечатлението от външния вид. Smart е създадена специално за градските условия и може да се паркира почти навсякъде, дори напряко на другите коли е консумира малко. Много фирми купуват или взимат на лизинг Smart, за да я изполват за рекламни кампании. Симпатичната малка кола се използва най-вече от хора, които пътуват много и предимно сами, тъй като за тях е безмислено да губят часове в задръстванията и в търсене на място за паркиране с излишно големи автомобили. Производителят Даймлер планира да пусне нова версия на Smart с четири врати и четири места. Новият вариант ще добави известна доза практичност към модела с две места, който спечели доста привърженици през последните година-две. Идеята на Mercedes е малкият им автомобил с четири врати и четири места да се конкурира с бъдещите Audi A1 и BMW Isetta.
В Обединеното кралство Мини-то се е превърнало в истинска легенда и начин на живот. През 2001 година Мини-то претърпя нещо като възраждане след като на британския пазар бе лансирана новата «Ню Мини». Целта бе да се вдъхне нов живот на легендарната кола от 60-те години, която бе идол на битълсите и милиони други британци. Определено може да се каже, че Мини-то съвсем не е кола като останалите, а нещо като личност и дори като известна личност от света на шоу-бизнеса. Всички обаче са съгласни, че новата Мини никога няма да успее да замести класическия си предшественик въпреки че е много добре замислена и изработена. В действителност това, което липса на новата Мини са британските черти и това не е случайно, тъй като освен, че се произвежда в Оксфорд няма нищо друго британско; марката бе закупена от БМВ, двигателят е бразилски, а дизайнът на каросерията е дело на американец от марокански произход.
Тази година Мини Купър празнува 50-тия си рожден ден!
Произвежданите от BMW модели на Мини, включително най-новият MINI ONE, се срещат все по-често по българските улици. Заради поскъпването на бензина и дизела българите започнаха да проявяват интерес към малките автомобили. В периода на най-голямото поскъпване на дизела, в офисите на вносителите на мини коли са постъпвали десетки запитвания за условията на продажба на малките автомобили. Само преди два месеца 11 луксозни мини Купъра бяха откраднати от две столични автокъщи. Тази автокражба се смята за една от най-големите в последно време. Някои оприличават мини колата на блокче шоколад - квадратна, сладка, но с това за тях преимуществата на малката се изчерпват. Мнозина от българските шофьори мъже смятат, че малките коли са предназначени за шофьори жени. Някои са карали такъв автомобил, но не биха си го купили като личен, защото са убедени, че не е рентабилна покупка. Все пак, малките коли намират своите привърженици и сред мъжката половина от шофьорите. Малките коли са по-леки, изискват по-евтина поддръжка. Най-важното предимство на малкия автомобил е по-лесното паркиране в град като София, с лоша инфраструктура и задръстен от автомобили. Изборът на кола, както знаем, винаги е съобразен с начина на живот. Продажбите сочат, че малките автомобили още не могат да се доберат до класацията на 10-те най-продавани в България, в която с най-голям пазарен дял се нареждат френските коли. Малко хора у нас знаят, че с малката кола Мини нейният изобретател Александър Исигонис прави истинска революция обръщайки двигателя на автомобила на 180 градуса, разполага го напречно и заменя задното с предно предаване. Всички, които искат да научат повече за моделите Мини на нашия пазар, могат да получат покана от вносителя Кумор Ауто за пробно шофиране. Необходимо е само да попълнят съответния формуляр. Догодина любителите на джиповете ще могат да се запознаят с новия Мини джип.
Любомир Бояджиев/ Мануела Манлихерова
Малките автомобили се превръщат все повече в наразделна част от градския пейзаж едновременно, заради маневреността им, заради малкото място, което заемат и разбира се, защото харчат много по-малко гориво.
След трудното начало малкият Смарт успя да се наложи в Германия, най-вече в градовете където най-малката кола в Европа намира все повече привърженици.
Със своите 2,50 метра дължина и смелия си дизайн Smart учудва едни и подтиска други, но никой не остава безразличен. За Smart има само две мнения: или го мразите или го обичате. Между двете обикновено стои една пробна обиколка... Основните му противници обикновено никога не са карали Smart и отричането се крепи на впечатлението от външния вид. Smart е създадена специално за градските условия и може да се паркира почти навсякъде, дори напряко на другите коли е консумира малко. Много фирми купуват или взимат на лизинг Smart, за да я изполват за рекламни кампании. Симпатичната малка кола се използва най-вече от хора, които пътуват много и предимно сами, тъй като за тях е безмислено да губят часове в задръстванията и в търсене на място за паркиране с излишно големи автомобили. Производителят Даймлер планира да пусне нова версия на Smart с четири врати и четири места. Новият вариант ще добави известна доза практичност към модела с две места, който спечели доста привърженици през последните година-две. Идеята на Mercedes е малкият им автомобил с четири врати и четири места да се конкурира с бъдещите Audi A1 и BMW Isetta.
В Обединеното кралство Мини-то се е превърнало в истинска легенда и начин на живот. През 2001 година Мини-то претърпя нещо като възраждане след като на британския пазар бе лансирана новата «Ню Мини». Целта бе да се вдъхне нов живот на легендарната кола от 60-те години, която бе идол на битълсите и милиони други британци. Определено може да се каже, че Мини-то съвсем не е кола като останалите, а нещо като личност и дори като известна личност от света на шоу-бизнеса. Всички обаче са съгласни, че новата Мини никога няма да успее да замести класическия си предшественик въпреки че е много добре замислена и изработена. В действителност това, което липса на новата Мини са британските черти и това не е случайно, тъй като освен, че се произвежда в Оксфорд няма нищо друго британско; марката бе закупена от БМВ, двигателят е бразилски, а дизайнът на каросерията е дело на американец от марокански произход.
Тази година Мини Купър празнува 50-тия си рожден ден!
Произвежданите от BMW модели на Мини, включително най-новият MINI ONE, се срещат все по-често по българските улици. Заради поскъпването на бензина и дизела българите започнаха да проявяват интерес към малките автомобили. В периода на най-голямото поскъпване на дизела, в офисите на вносителите на мини коли са постъпвали десетки запитвания за условията на продажба на малките автомобили. Само преди два месеца 11 луксозни мини Купъра бяха откраднати от две столични автокъщи. Тази автокражба се смята за една от най-големите в последно време. Някои оприличават мини колата на блокче шоколад - квадратна, сладка, но с това за тях преимуществата на малката се изчерпват. Мнозина от българските шофьори мъже смятат, че малките коли са предназначени за шофьори жени. Някои са карали такъв автомобил, но не биха си го купили като личен, защото са убедени, че не е рентабилна покупка. Все пак, малките коли намират своите привърженици и сред мъжката половина от шофьорите. Малките коли са по-леки, изискват по-евтина поддръжка. Най-важното предимство на малкия автомобил е по-лесното паркиране в град като София, с лоша инфраструктура и задръстен от автомобили. Изборът на кола, както знаем, винаги е съобразен с начина на живот. Продажбите сочат, че малките автомобили още не могат да се доберат до класацията на 10-те най-продавани в България, в която с най-голям пазарен дял се нареждат френските коли. Малко хора у нас знаят, че с малката кола Мини нейният изобретател Александър Исигонис прави истинска революция обръщайки двигателя на автомобила на 180 градуса, разполага го напречно и заменя задното с предно предаване. Всички, които искат да научат повече за моделите Мини на нашия пазар, могат да получат покана от вносителя Кумор Ауто за пробно шофиране. Необходимо е само да попълнят съответния формуляр. Догодина любителите на джиповете ще могат да се запознаят с новия Мини джип.
Любомир Бояджиев/ Мануела Манлихерова
сряда, 8 юли 2009 г.
вторник, 7 юли 2009 г.
понеделник, 6 юли 2009 г.
Размишления след поредното завоевание чрез "избори"
Разбира се, това са съвсем произволни и лични размишления, неопиращи се на сериозни научни проучвания или запознаване с всички източници по засегнатите въпроси.
Мисля, че вероятно България нямаше капацитет да остане ядро на съпротивата срещу Биг Брадър в региона. Може би загубихме още преди известно време, когато в Турция не направиха военен преврат, когато му беше времето - в страната, която би могла да бъде някакво регионално ядро. А в европейски план - след френските президентски избори.
Въобще "изборите", каквито са в днешно време, са слабото място на днешните държави, а не тяхната сила. Защото не са реални избори, а насочвано от медиите и контролирано гласуване на хората под внушение. Изглежда, че със съвременните средства и похвати за масово въздействие може доста точно да се управляват процентите, като дори се оставя резерва за всеки случай (или прогнозират по-ниски проценти от желаните, или резултатът надхвърля очакванията). Докато за маркетинга и рекламата хората имат някаква идея, че са манипулирани (и все пак се поддават), то в политиката заблуждаващата реторика е много силна и много яростна и не приема никакви намеци за подобни неща.
Не бих искала да виня хората, които се поддават, а по-скоро в момента съм ядосана на тези, които са знаели и не са намерили начин да ги предупредят и може би предпазят от манипулациите, опитвайки се индивидуално да надиграят и надцакат Биг Брадър (очевидно безнадеждна работа). Но и последните са хора и трудните решения и изходи не се намират лесно и бързо. Все още мнозина вярват в демокрацията, която не е сигурно дали изобщо е съществувала някога - може би все пак е имало плурализъм, който е приличал на нея, но е бил поддържан от наличието на силен опонент/алтернатива.
Имаме глобална тоталитарна власт, действаща авторитарно (= войнствено, с пари и със сила), използваща "демократична реторика" и театрални похвати, и разбира се владееща каналите и средствата за комуникация.
Вероятно само развития като в Иран в държави като нея биха могли да устоят. Но не сами и не за дълго - не може една държава да се противопостави на световна сила, черпеща ресурси от много места и използваща разнообразна и ефективна пропаганда с много играчи/марионетки. Държави като Иран биха могли да артикулират действителните проблеми и да назовават действителни действащи лица за известно време, така че да бъдат чути от много хора, макар и през призмата на контрапропагандата и със съмнителен ефект. Там обаче виждаме, че може да се стигне до военно нападение посредством друга държава.
С горното не искам да кажа, че Иран ми харесва. Вече не искам да гледам на държавите и културите/цивилизациите като на добри и лоши, защото чернобялото мислене е много далеч от реалността. По-реалистична от дилемата добър-лош вероятно е тази добро-лошо, касаеща диагностика на състояние и проблеми и особено предложени решения за тях. Ако мога да "харесвам" някои държави и култури, те вероятно са такива, които са по-близки до културата, към която принадлежа и такива, които са ми по-познати. България, Европа, европеизация и Русия (в близкото минало), а също и Щатите (в най-близкото минало за мен, а за много хора - настояще) са нещата, които сме приемали за "свои" и за ценни и към които сме се стремели. Но с видимото влошаване на положението в нашата част на света и опасността скоро да стане нетърпимо се опитвам да се сетя за друга привлекателна алтернатива и не мога.
Нямам отговор доколко оправдано и ефективно е било Априлското въстание и дали застъпниците на нереволюционното освобождение през българското възраждане не са били по-прави. Но и двете страни не биха били реалистични без наличието на сили, които да застанат зад тях. Западна Европа и Русия са подкрепяли европеизирането и националноосвободителните борби на християнските народи в рамките на Османската империя. Но в конкретния случай не искам да говоря и дори да мисля за нашата нация, защото се страхувам от бъдещето.
Относно (не)насилието, аз разбира се като съвременен човек и европейка съм против. Дори си мисля: дали пък не е добре с цената на всичко да не се пролее кръв и да се изчака да отмине, да отслабне стихията? Кой и защо трябва да се жертва, след като е ясно, че няма да има ефект? Днес не е толкова важно какво правиш, а как го представя пропагандната машина. Може би след време някой ще обезсмърти жертвалите се в литературно произведение или мемоар и имената им ще останат като на герои... Това относно живота и здравето, а относно благосъстоянието? Колко хора и защо трябва да мизерстват и провалят живота си в бавна агония, вместо във внезапна смърт, разчитайки подобно на неизлечимо болните, че докато се поддържат живи имат шанс да бъде открито някакво ново средство за лечение? Не че мнозина не са го правили поради естествен човешки социалнозащитен рефлекс и чувство за справедливост.
Видимо Биг Брадър не пролива кръв, но всъщност го прави чрез други държави и субекти. Боя се, че така или иначе това господство ще е свързано с проливане на кръв, и то много кръв, на определен етап. Може би тогава, когато положението на масите стане толкова зле, че пропагандата загуби манипулативната си сила, очевадно противоречейки си с реалността. А някъде точно пропагандата ще допринесе за гибелта на много хора, тъй като внушава илюзии и миражи на хората и им пречи да намерят реални решения на реалните си проблеми.
Какво ще се случи? Кръв или бавна агония и пак кръв? Кога кръвта ще е повече/по-малко? От историята знаем какво е станало с индианците от една страна и с индийците от друга... Зависи какво искат завоевателите от завладените земи/държави. Що се касае за българите нас изглежда се стремят да ни държат възможно по-ниско до земята, за да не им пречим.
Ние сме преминали през турско/османско робство и знаем, че тези неща се изживяват в историята. Но относно нациите и особено нашата нация не ми се мисли, имайки предвид денационализацията и, да кажа по-силната дума, геноцида, на които сме подложени. Пренаписаната (фабрикуваната) история на Балканите се предполага да отбележи нови успехи, в един по-добър случай като се измести напред във времето след Античността, респективно от Средновековието насам. Зависи какво ще се случи на изборите в Гърция, но досегашният опит и начини на действие не вещаят нищо добро.
Европа като цяло може и да запази нещо от своята цивилизация, но ще загуби водещата си роля и... не може да се очаква нищо добро при загуба на независимостта и дори колонизиране. А едва ли ще се превърне в Щати, защото не е възможно благоденстващото мнозинство в света да обхване чак толкова големи територии и хора - все отнякъде трябва да се облагодетелства; известно е съотношението 20:80. Дори ако изключим Източна Европа.
Предполагам, че на Биг Брадър ще могат да се противопоставят други формирования, а не нации - такива, които могат да представляват и защитят интересите на опозиционно настроените. Заплахата за господството на Биг Брадър би могла да дойде от неочаквано място, защото иначе вездесъщият контрол няма да го допусне, а не е изключено и от вътрешно противопоставяне.
Относно Китай струва ми се, че те засега са конкуренти на Биг Брадър в рамките на англосаксонския модел, тъй като, с известни нюанси, до голяма степен вървят по неговите стъпки. Възможно е да смятат, че имат интерес от упадъка на Европа и Русия за някакви собствени завоевания, териториални или други. В интерес на истината земята наистина е пренаселена и не може да се очаква, че те ще се загрижат за други хора пред собственото си многобройно население.
"Спасение има, но то не дебне отвсякъде", ако правилно перефразирам заглавието на един филм. Боя се, че човечеството се състезава с екологичното време и няма 70 години, колкото траеше последният грандиозен социален експеримент, или дори 30 години.
Все пак днес и сега животът продължава...
Мисля, че вероятно България нямаше капацитет да остане ядро на съпротивата срещу Биг Брадър в региона. Може би загубихме още преди известно време, когато в Турция не направиха военен преврат, когато му беше времето - в страната, която би могла да бъде някакво регионално ядро. А в европейски план - след френските президентски избори.
Въобще "изборите", каквито са в днешно време, са слабото място на днешните държави, а не тяхната сила. Защото не са реални избори, а насочвано от медиите и контролирано гласуване на хората под внушение. Изглежда, че със съвременните средства и похвати за масово въздействие може доста точно да се управляват процентите, като дори се оставя резерва за всеки случай (или прогнозират по-ниски проценти от желаните, или резултатът надхвърля очакванията). Докато за маркетинга и рекламата хората имат някаква идея, че са манипулирани (и все пак се поддават), то в политиката заблуждаващата реторика е много силна и много яростна и не приема никакви намеци за подобни неща.
Не бих искала да виня хората, които се поддават, а по-скоро в момента съм ядосана на тези, които са знаели и не са намерили начин да ги предупредят и може би предпазят от манипулациите, опитвайки се индивидуално да надиграят и надцакат Биг Брадър (очевидно безнадеждна работа). Но и последните са хора и трудните решения и изходи не се намират лесно и бързо. Все още мнозина вярват в демокрацията, която не е сигурно дали изобщо е съществувала някога - може би все пак е имало плурализъм, който е приличал на нея, но е бил поддържан от наличието на силен опонент/алтернатива.
Имаме глобална тоталитарна власт, действаща авторитарно (= войнствено, с пари и със сила), използваща "демократична реторика" и театрални похвати, и разбира се владееща каналите и средствата за комуникация.
Вероятно само развития като в Иран в държави като нея биха могли да устоят. Но не сами и не за дълго - не може една държава да се противопостави на световна сила, черпеща ресурси от много места и използваща разнообразна и ефективна пропаганда с много играчи/марионетки. Държави като Иран биха могли да артикулират действителните проблеми и да назовават действителни действащи лица за известно време, така че да бъдат чути от много хора, макар и през призмата на контрапропагандата и със съмнителен ефект. Там обаче виждаме, че може да се стигне до военно нападение посредством друга държава.
С горното не искам да кажа, че Иран ми харесва. Вече не искам да гледам на държавите и културите/цивилизациите като на добри и лоши, защото чернобялото мислене е много далеч от реалността. По-реалистична от дилемата добър-лош вероятно е тази добро-лошо, касаеща диагностика на състояние и проблеми и особено предложени решения за тях. Ако мога да "харесвам" някои държави и култури, те вероятно са такива, които са по-близки до културата, към която принадлежа и такива, които са ми по-познати. България, Европа, европеизация и Русия (в близкото минало), а също и Щатите (в най-близкото минало за мен, а за много хора - настояще) са нещата, които сме приемали за "свои" и за ценни и към които сме се стремели. Но с видимото влошаване на положението в нашата част на света и опасността скоро да стане нетърпимо се опитвам да се сетя за друга привлекателна алтернатива и не мога.
Нямам отговор доколко оправдано и ефективно е било Априлското въстание и дали застъпниците на нереволюционното освобождение през българското възраждане не са били по-прави. Но и двете страни не биха били реалистични без наличието на сили, които да застанат зад тях. Западна Европа и Русия са подкрепяли европеизирането и националноосвободителните борби на християнските народи в рамките на Османската империя. Но в конкретния случай не искам да говоря и дори да мисля за нашата нация, защото се страхувам от бъдещето.
Относно (не)насилието, аз разбира се като съвременен човек и европейка съм против. Дори си мисля: дали пък не е добре с цената на всичко да не се пролее кръв и да се изчака да отмине, да отслабне стихията? Кой и защо трябва да се жертва, след като е ясно, че няма да има ефект? Днес не е толкова важно какво правиш, а как го представя пропагандната машина. Може би след време някой ще обезсмърти жертвалите се в литературно произведение или мемоар и имената им ще останат като на герои... Това относно живота и здравето, а относно благосъстоянието? Колко хора и защо трябва да мизерстват и провалят живота си в бавна агония, вместо във внезапна смърт, разчитайки подобно на неизлечимо болните, че докато се поддържат живи имат шанс да бъде открито някакво ново средство за лечение? Не че мнозина не са го правили поради естествен човешки социалнозащитен рефлекс и чувство за справедливост.
Видимо Биг Брадър не пролива кръв, но всъщност го прави чрез други държави и субекти. Боя се, че така или иначе това господство ще е свързано с проливане на кръв, и то много кръв, на определен етап. Може би тогава, когато положението на масите стане толкова зле, че пропагандата загуби манипулативната си сила, очевадно противоречейки си с реалността. А някъде точно пропагандата ще допринесе за гибелта на много хора, тъй като внушава илюзии и миражи на хората и им пречи да намерят реални решения на реалните си проблеми.
Какво ще се случи? Кръв или бавна агония и пак кръв? Кога кръвта ще е повече/по-малко? От историята знаем какво е станало с индианците от една страна и с индийците от друга... Зависи какво искат завоевателите от завладените земи/държави. Що се касае за българите нас изглежда се стремят да ни държат възможно по-ниско до земята, за да не им пречим.
Ние сме преминали през турско/османско робство и знаем, че тези неща се изживяват в историята. Но относно нациите и особено нашата нация не ми се мисли, имайки предвид денационализацията и, да кажа по-силната дума, геноцида, на които сме подложени. Пренаписаната (фабрикуваната) история на Балканите се предполага да отбележи нови успехи, в един по-добър случай като се измести напред във времето след Античността, респективно от Средновековието насам. Зависи какво ще се случи на изборите в Гърция, но досегашният опит и начини на действие не вещаят нищо добро.
Европа като цяло може и да запази нещо от своята цивилизация, но ще загуби водещата си роля и... не може да се очаква нищо добро при загуба на независимостта и дори колонизиране. А едва ли ще се превърне в Щати, защото не е възможно благоденстващото мнозинство в света да обхване чак толкова големи територии и хора - все отнякъде трябва да се облагодетелства; известно е съотношението 20:80. Дори ако изключим Източна Европа.
Предполагам, че на Биг Брадър ще могат да се противопоставят други формирования, а не нации - такива, които могат да представляват и защитят интересите на опозиционно настроените. Заплахата за господството на Биг Брадър би могла да дойде от неочаквано място, защото иначе вездесъщият контрол няма да го допусне, а не е изключено и от вътрешно противопоставяне.
Относно Китай струва ми се, че те засега са конкуренти на Биг Брадър в рамките на англосаксонския модел, тъй като, с известни нюанси, до голяма степен вървят по неговите стъпки. Възможно е да смятат, че имат интерес от упадъка на Европа и Русия за някакви собствени завоевания, териториални или други. В интерес на истината земята наистина е пренаселена и не може да се очаква, че те ще се загрижат за други хора пред собственото си многобройно население.
"Спасение има, но то не дебне отвсякъде", ако правилно перефразирам заглавието на един филм. Боя се, че човечеството се състезава с екологичното време и няма 70 години, колкото траеше последният грандиозен социален експеримент, или дори 30 години.
Все пак днес и сега животът продължава...
неделя, 5 юли 2009 г.
Короната отворена за туристи
Vesti.bg >> Короната отворена за туристи
Собствен коментар: Дано и Франция по-скоро да бъде отново свободна.
Собствен коментар: Дано и Франция по-скоро да бъде отново свободна.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
