Разбира се, това са съвсем произволни и лични размишления, неопиращи се на сериозни научни проучвания или запознаване с всички източници по засегнатите въпроси.
Мисля, че вероятно България нямаше капацитет да остане ядро на съпротивата срещу Биг Брадър в региона. Може би загубихме още преди известно време, когато в Турция не направиха военен преврат, когато му беше времето - в страната, която би могла да бъде някакво регионално ядро. А в европейски план - след френските президентски избори.
Въобще "изборите", каквито са в днешно време, са слабото място на днешните държави, а не тяхната сила. Защото не са реални избори, а насочвано от медиите и контролирано гласуване на хората под внушение. Изглежда, че със съвременните средства и похвати за масово въздействие може доста точно да се управляват процентите, като дори се оставя резерва за всеки случай (или прогнозират по-ниски проценти от желаните, или резултатът надхвърля очакванията). Докато за маркетинга и рекламата хората имат някаква идея, че са манипулирани (и все пак се поддават), то в политиката заблуждаващата реторика е много силна и много яростна и не приема никакви намеци за подобни неща.
Не бих искала да виня хората, които се поддават, а по-скоро в момента съм ядосана на тези, които са знаели и не са намерили начин да ги предупредят и може би предпазят от манипулациите, опитвайки се индивидуално да надиграят и надцакат Биг Брадър (очевидно безнадеждна работа). Но и последните са хора и трудните решения и изходи не се намират лесно и бързо. Все още мнозина вярват в демокрацията, която не е сигурно дали изобщо е съществувала някога - може би все пак е имало плурализъм, който е приличал на нея, но е бил поддържан от наличието на силен опонент/алтернатива.
Имаме глобална тоталитарна власт, действаща авторитарно (= войнствено, с пари и със сила), използваща "демократична реторика" и театрални похвати, и разбира се владееща каналите и средствата за комуникация.
Вероятно само развития като в Иран в държави като нея биха могли да устоят. Но не сами и не за дълго - не може една държава да се противопостави на световна сила, черпеща ресурси от много места и използваща разнообразна и ефективна пропаганда с много играчи/марионетки. Държави като Иран биха могли да артикулират действителните проблеми и да назовават действителни действащи лица за известно време, така че да бъдат чути от много хора, макар и през призмата на контрапропагандата и със съмнителен ефект. Там обаче виждаме, че може да се стигне до военно нападение посредством друга държава.
С горното не искам да кажа, че Иран ми харесва. Вече не искам да гледам на държавите и културите/цивилизациите като на добри и лоши, защото чернобялото мислене е много далеч от реалността. По-реалистична от дилемата добър-лош вероятно е тази добро-лошо, касаеща диагностика на състояние и проблеми и особено предложени решения за тях. Ако мога да "харесвам" някои държави и култури, те вероятно са такива, които са по-близки до културата, към която принадлежа и такива, които са ми по-познати. България, Европа, европеизация и Русия (в близкото минало), а също и Щатите (в най-близкото минало за мен, а за много хора - настояще) са нещата, които сме приемали за "свои" и за ценни и към които сме се стремели. Но с видимото влошаване на положението в нашата част на света и опасността скоро да стане нетърпимо се опитвам да се сетя за друга привлекателна алтернатива и не мога.
Нямам отговор доколко оправдано и ефективно е било Априлското въстание и дали застъпниците на нереволюционното освобождение през българското възраждане не са били по-прави. Но и двете страни не биха били реалистични без наличието на сили, които да застанат зад тях. Западна Европа и Русия са подкрепяли европеизирането и националноосвободителните борби на християнските народи в рамките на Османската империя. Но в конкретния случай не искам да говоря и дори да мисля за нашата нация, защото се страхувам от бъдещето.
Относно (не)насилието, аз разбира се като съвременен човек и европейка съм против. Дори си мисля: дали пък не е добре с цената на всичко да не се пролее кръв и да се изчака да отмине, да отслабне стихията? Кой и защо трябва да се жертва, след като е ясно, че няма да има ефект? Днес не е толкова важно какво правиш, а как го представя пропагандната машина. Може би след време някой ще обезсмърти жертвалите се в литературно произведение или мемоар и имената им ще останат като на герои... Това относно живота и здравето, а относно благосъстоянието? Колко хора и защо трябва да мизерстват и провалят живота си в бавна агония, вместо във внезапна смърт, разчитайки подобно на неизлечимо болните, че докато се поддържат живи имат шанс да бъде открито някакво ново средство за лечение? Не че мнозина не са го правили поради естествен човешки социалнозащитен рефлекс и чувство за справедливост.
Видимо Биг Брадър не пролива кръв, но всъщност го прави чрез други държави и субекти. Боя се, че така или иначе това господство ще е свързано с проливане на кръв, и то много кръв, на определен етап. Може би тогава, когато положението на масите стане толкова зле, че пропагандата загуби манипулативната си сила, очевадно противоречейки си с реалността. А някъде точно пропагандата ще допринесе за гибелта на много хора, тъй като внушава илюзии и миражи на хората и им пречи да намерят реални решения на реалните си проблеми.
Какво ще се случи? Кръв или бавна агония и пак кръв? Кога кръвта ще е повече/по-малко? От историята знаем какво е станало с индианците от една страна и с индийците от друга... Зависи какво искат завоевателите от завладените земи/държави. Що се касае за българите нас изглежда се стремят да ни държат възможно по-ниско до земята, за да не им пречим.
Ние сме преминали през турско/османско робство и знаем, че тези неща се изживяват в историята. Но относно нациите и особено нашата нация не ми се мисли, имайки предвид денационализацията и, да кажа по-силната дума, геноцида, на които сме подложени. Пренаписаната (фабрикуваната) история на Балканите се предполага да отбележи нови успехи, в един по-добър случай като се измести напред във времето след Античността, респективно от Средновековието насам. Зависи какво ще се случи на изборите в Гърция, но досегашният опит и начини на действие не вещаят нищо добро.
Европа като цяло може и да запази нещо от своята цивилизация, но ще загуби водещата си роля и... не може да се очаква нищо добро при загуба на независимостта и дори колонизиране. А едва ли ще се превърне в Щати, защото не е възможно благоденстващото мнозинство в света да обхване чак толкова големи територии и хора - все отнякъде трябва да се облагодетелства; известно е съотношението 20:80. Дори ако изключим Източна Европа.
Предполагам, че на Биг Брадър ще могат да се противопоставят други формирования, а не нации - такива, които могат да представляват и защитят интересите на опозиционно настроените. Заплахата за господството на Биг Брадър би могла да дойде от неочаквано място, защото иначе вездесъщият контрол няма да го допусне, а не е изключено и от вътрешно противопоставяне.
Относно Китай струва ми се, че те засега са конкуренти на Биг Брадър в рамките на англосаксонския модел, тъй като, с известни нюанси, до голяма степен вървят по неговите стъпки. Възможно е да смятат, че имат интерес от упадъка на Европа и Русия за някакви собствени завоевания, териториални или други. В интерес на истината земята наистина е пренаселена и не може да се очаква, че те ще се загрижат за други хора пред собственото си многобройно население.
"Спасение има, но то не дебне отвсякъде", ако правилно перефразирам заглавието на един филм. Боя се, че човечеството се състезава с екологичното време и няма 70 години, колкото траеше последният грандиозен социален експеримент, или дори 30 години.
Все пак днес и сега животът продължава...
Мисля, че вероятно България нямаше капацитет да остане ядро на съпротивата срещу Биг Брадър в региона. Може би загубихме още преди известно време, когато в Турция не направиха военен преврат, когато му беше времето - в страната, която би могла да бъде някакво регионално ядро. А в европейски план - след френските президентски избори.
Въобще "изборите", каквито са в днешно време, са слабото място на днешните държави, а не тяхната сила. Защото не са реални избори, а насочвано от медиите и контролирано гласуване на хората под внушение. Изглежда, че със съвременните средства и похвати за масово въздействие може доста точно да се управляват процентите, като дори се оставя резерва за всеки случай (или прогнозират по-ниски проценти от желаните, или резултатът надхвърля очакванията). Докато за маркетинга и рекламата хората имат някаква идея, че са манипулирани (и все пак се поддават), то в политиката заблуждаващата реторика е много силна и много яростна и не приема никакви намеци за подобни неща.
Не бих искала да виня хората, които се поддават, а по-скоро в момента съм ядосана на тези, които са знаели и не са намерили начин да ги предупредят и може би предпазят от манипулациите, опитвайки се индивидуално да надиграят и надцакат Биг Брадър (очевидно безнадеждна работа). Но и последните са хора и трудните решения и изходи не се намират лесно и бързо. Все още мнозина вярват в демокрацията, която не е сигурно дали изобщо е съществувала някога - може би все пак е имало плурализъм, който е приличал на нея, но е бил поддържан от наличието на силен опонент/алтернатива.
Имаме глобална тоталитарна власт, действаща авторитарно (= войнствено, с пари и със сила), използваща "демократична реторика" и театрални похвати, и разбира се владееща каналите и средствата за комуникация.
Вероятно само развития като в Иран в държави като нея биха могли да устоят. Но не сами и не за дълго - не може една държава да се противопостави на световна сила, черпеща ресурси от много места и използваща разнообразна и ефективна пропаганда с много играчи/марионетки. Държави като Иран биха могли да артикулират действителните проблеми и да назовават действителни действащи лица за известно време, така че да бъдат чути от много хора, макар и през призмата на контрапропагандата и със съмнителен ефект. Там обаче виждаме, че може да се стигне до военно нападение посредством друга държава.
С горното не искам да кажа, че Иран ми харесва. Вече не искам да гледам на държавите и културите/цивилизациите като на добри и лоши, защото чернобялото мислене е много далеч от реалността. По-реалистична от дилемата добър-лош вероятно е тази добро-лошо, касаеща диагностика на състояние и проблеми и особено предложени решения за тях. Ако мога да "харесвам" някои държави и култури, те вероятно са такива, които са по-близки до културата, към която принадлежа и такива, които са ми по-познати. България, Европа, европеизация и Русия (в близкото минало), а също и Щатите (в най-близкото минало за мен, а за много хора - настояще) са нещата, които сме приемали за "свои" и за ценни и към които сме се стремели. Но с видимото влошаване на положението в нашата част на света и опасността скоро да стане нетърпимо се опитвам да се сетя за друга привлекателна алтернатива и не мога.
Нямам отговор доколко оправдано и ефективно е било Априлското въстание и дали застъпниците на нереволюционното освобождение през българското възраждане не са били по-прави. Но и двете страни не биха били реалистични без наличието на сили, които да застанат зад тях. Западна Европа и Русия са подкрепяли европеизирането и националноосвободителните борби на християнските народи в рамките на Османската империя. Но в конкретния случай не искам да говоря и дори да мисля за нашата нация, защото се страхувам от бъдещето.
Относно (не)насилието, аз разбира се като съвременен човек и европейка съм против. Дори си мисля: дали пък не е добре с цената на всичко да не се пролее кръв и да се изчака да отмине, да отслабне стихията? Кой и защо трябва да се жертва, след като е ясно, че няма да има ефект? Днес не е толкова важно какво правиш, а как го представя пропагандната машина. Може би след време някой ще обезсмърти жертвалите се в литературно произведение или мемоар и имената им ще останат като на герои... Това относно живота и здравето, а относно благосъстоянието? Колко хора и защо трябва да мизерстват и провалят живота си в бавна агония, вместо във внезапна смърт, разчитайки подобно на неизлечимо болните, че докато се поддържат живи имат шанс да бъде открито някакво ново средство за лечение? Не че мнозина не са го правили поради естествен човешки социалнозащитен рефлекс и чувство за справедливост.
Видимо Биг Брадър не пролива кръв, но всъщност го прави чрез други държави и субекти. Боя се, че така или иначе това господство ще е свързано с проливане на кръв, и то много кръв, на определен етап. Може би тогава, когато положението на масите стане толкова зле, че пропагандата загуби манипулативната си сила, очевадно противоречейки си с реалността. А някъде точно пропагандата ще допринесе за гибелта на много хора, тъй като внушава илюзии и миражи на хората и им пречи да намерят реални решения на реалните си проблеми.
Какво ще се случи? Кръв или бавна агония и пак кръв? Кога кръвта ще е повече/по-малко? От историята знаем какво е станало с индианците от една страна и с индийците от друга... Зависи какво искат завоевателите от завладените земи/държави. Що се касае за българите нас изглежда се стремят да ни държат възможно по-ниско до земята, за да не им пречим.
Ние сме преминали през турско/османско робство и знаем, че тези неща се изживяват в историята. Но относно нациите и особено нашата нация не ми се мисли, имайки предвид денационализацията и, да кажа по-силната дума, геноцида, на които сме подложени. Пренаписаната (фабрикуваната) история на Балканите се предполага да отбележи нови успехи, в един по-добър случай като се измести напред във времето след Античността, респективно от Средновековието насам. Зависи какво ще се случи на изборите в Гърция, но досегашният опит и начини на действие не вещаят нищо добро.
Европа като цяло може и да запази нещо от своята цивилизация, но ще загуби водещата си роля и... не може да се очаква нищо добро при загуба на независимостта и дори колонизиране. А едва ли ще се превърне в Щати, защото не е възможно благоденстващото мнозинство в света да обхване чак толкова големи територии и хора - все отнякъде трябва да се облагодетелства; известно е съотношението 20:80. Дори ако изключим Източна Европа.
Предполагам, че на Биг Брадър ще могат да се противопоставят други формирования, а не нации - такива, които могат да представляват и защитят интересите на опозиционно настроените. Заплахата за господството на Биг Брадър би могла да дойде от неочаквано място, защото иначе вездесъщият контрол няма да го допусне, а не е изключено и от вътрешно противопоставяне.
Относно Китай струва ми се, че те засега са конкуренти на Биг Брадър в рамките на англосаксонския модел, тъй като, с известни нюанси, до голяма степен вървят по неговите стъпки. Възможно е да смятат, че имат интерес от упадъка на Европа и Русия за някакви собствени завоевания, териториални или други. В интерес на истината земята наистина е пренаселена и не може да се очаква, че те ще се загрижат за други хора пред собственото си многобройно население.
"Спасение има, но то не дебне отвсякъде", ако правилно перефразирам заглавието на един филм. Боя се, че човечеството се състезава с екологичното време и няма 70 години, колкото траеше последният грандиозен социален експеримент, или дори 30 години.
Все пак днес и сега животът продължава...
Няма коментари:
Публикуване на коментар