На 17 декември 2 000 г. ръководеният от мене екип на ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания) 1 откри зашеметяващо представите за тракийската култура подмогилно съоръжение - гробницата-храм в могилата Рошава чука край Хасковското село Александрово. Достойнствата на постройката не се нуждаят от обосновка. Някои от тях обаче не могат да не бъдат отново посочени. Стенописите в края на коридора и по стените на двете камери са с изключителна художествена и научна стойност. Те са съпоставими единствено с тези в Казанлъшката гробница. За разлика от тях, Александровските се приемат безспорно като автентични тракийски по стил и сюжет. Гробницата е кокетна с незначителните по размери, но елегантни помещения. На тях контрастира необикновено дългият коридор, който с почти 15-метровата си дължина се нарежда на второ място в България след този в недалеч разположената Мезешка гробница. Без паралели са височините на входовете към помещенията - в камерите може да се влезе само на колене или пълзешком - височината на входните отвори не достига 1,2 м.
Към Александровската гробница беше проявен изключителен интерес веднага след откриването й - от страна на медиите, на културната и научна общественост у нас и по света. На нея бяха посветени множество научно-популярни публикации във вестници, списания 2 радио- и телевизионни предавания, интернет страници. Въпреки това вече повече от 3 години не е направено абсолютно нищо за консервация и реставрация на стенописите. Публикуваните научни изследвания (Кitоv 2001; Китов 2002 а; Китов 2002 б) и коментари (Овчаров 2001; Граматиков, Петров, Славова 2001, 16; Фол 2002, 230 сл.; Китов, Агре 2002; Webber 2001; Webber 2003, 530 ff. и др.) не можеха да бъдат пълни. По причини, които тук е неудобно и жалко да бъдат коментирани (Китов 2002 а, бел. под линия на стр. 52), аз бях лишен от авторски права и ми беше не само забранено довършването на проучванията, но ми бе и отказван достъп до гробницата, стенописите и могилата. За общо по-малко от три часа престой във вътрешността на 17 и 18 декември 2000 г. нямах достатъчно впечатления от стенописите. Част от сцените бяха скрити от разхвърляните по пода камъни. Не можеше да се предполага техният характер и предназначение. Не се знаеше колко е дълъг коридорът, къде и как започва. Не бяха установени и множество други подробности за могилата, гробницата и стенописите. Това можа да стане три години по-късно - едва в края на 2003 г. 3 Поради желанието на съставителите на настоящия сборник от Районния исторически музей Хасково публикацията да бъде именно тук, тя беше подготвена скоро след приключването на разкопките и в много кратък срок, което сигурно се отразява на качествата й за сметка на предоставените нови важни факти и наблюдения за изключителния паметник на тракийската култура. Сред тях се открояват: установяването на точните размери на съоръжението; възстановяването на ритуалното легло; намирането за пръв път в тракийското изкуство на сцена със жертвоприношение; идентифициране автора на стенописите, неговото име и външния му вид (също за пръв път) след откриване на автентичен графит върху стената срещу входа на кръглата камера.
Село Александрово е разположено на 20 км североизточно от Хасково в границите на Хасковската хълмиста област с надморска височина около 220 м. В землището са насипани три незначителни по размери надгробни могили (вис. под 1,5 м), две от които попадаха в сервитута на автомагистрала Марица и бяха проучени през есента на 2000 г. от ръководената от мене ТЕМП. Те са натрупани през ранножелязната епоха (VІІІ - VІ в. пр. Хр.). Ранните гробове са разрушени при оран. От тях са останали разхвърляни и начупени различни по-големина интересни глинени съдове. Едната могила е използвана за извършване на петнайсетина средновековни погребения през ХІІ - ХІV в. Повечето от даровете са разнесени, между тях се открояват добре запазени и натрошени гривни от тъмносиньо стъкло, бронзови накити (обр. 1), железни предмети. Всички материали са предадени за пазене в Районния исторически музей Хасково чрез зав. отдел “Археология” г-н Ирко Петров. Третата могила не е проучвана. Тук е известната средновековна Александровска крепост, която е изцяло опустошена през последните десетилетия (Аладжов 1997, 16). В подножието на крепостта, известна като Хасара или Куруджиевския Хисар (надм. вис. 311 м), непосредствено на югоизток от селото е насипана могилата Рошава чука (обр. 2). На по трийсетина метра от нея на югоизток и североизток едва личат останките от други два насипа, почти изцяло унищожени от иманяри. От тях към селото наклонът е по-слабо изразен и разликата във височината от около 220 за селото да 250 при могилата се преодолява за около 1 км. Същото е и разстоянието между Рошава чука и трасето на бъдещата магистрала.
Диаметърът на насипа е средно 55 м, докато височината варира между 12 от запад и север, 13 от изток до 14 от юг. Около могилата се забелязва ров, получен при отнемането на почва за натрупване, който личи по-добре от изток. Набраздена е от иманярски изкопи. Най-големите са три. Този от север е траншея, прокопана от периферията към центъра. Има дължина около 10 м, широчината й е била около 5 м. Заличаването дава възможност да се предположи, че е правена преди двайсетина години. По продължението на траншеята в средата на могилата е направен кръгъл изкоп с диам. 6 - 8 м, който също е силно изтрит 4 (обр. 3). Друг подобен изкоп, но по-малък, личи на изток от центъра и съвпада с кръглата камера на гробницата.
На 17 декември 2000 г., неделя - единствения слънчев, без мъгла и с добра видимост ден, малко след обяд при редовното минаване край Рошава чука на път за малките могили, забелязахме два пресни изкопа. Единият беше на около 10 - 12 м от източната периферия на могилата, с входящи размери около 1,2 х 1,2 м и дълб. около 2 м. В западната му стена се виждаше хоризонтално разположена голяма грубо обработена каменна плоча на дълбочина около 0,7 м от повърхността. Нямаше остатъци от счупена плоча във вътрешността на изкопа. Учудващо ни изглеждаше, че иманярите така точно са улучили края на покривните плочи на коридора. В края на 2003 г. те бяха разконспирирани. Регистрираните няколко кръгли дупки свидетелствуват, че са използвани стоманени шишове-сонди, с които точно са локализирали покривните плочи и стените на коридора 5. Трасирали са направлението му и на около 8 м западно са заложили втори “сондаж”. Входящите му размери са 1,8 (север - юг) х 0,7 м, като на дълб. 0,8 м изкопът има стеснение със стъпала от север и юг. Надолу продължава шахта с добре оформени правилни отвесни стени с дълб. 4,2 м, като на около 3,6 м от повърхността е достигната плоча от покритието на коридора. Тя е счупена и под нея на запад започваше тунел под покрива на коридора към края му и двете камери. В първите 3 - 4 м той беше с височина не повече от 40 - 50 см и през него можеше да се мине само лежешком и то по гръб. След това постепенно подът на тунела слизаше надолу (обр. 5) и човек можеше да минава изправен с приведена глава.
През 2003 г. се установи, че на изток от разбитата от иманярите плоча по неизвестни причини, вероятно още в древни времена, е станало срутване и на това място коридорът е запълнен с почва и късове от плочи. Иманярите изглажда са установили това предварително, като са проникнали до срутването по коридора от първия си изкоп на запад. Те са преценили, че ще им бъде по-лесно и по-безопасно да копаят нова шахта, отколкото да пробиват срутването чрез тунел.
Веднага след откриването беше остро поставен въпросът кога иманяри за пръв път са проникнали в гробницата. На свиканата по мое искане комисия 4 дни след влизането - 21.ХІІ.2000 г., беше внушено, че откритието е на нашия екип или поне по наша поръчка - “Липсват характерните за иманярските изкопи стъпала по вертикалата на стените.” (Протокол 2000, 5). Същото беше тиражирано и в медиите.
Всъщност в гробницата е проникнато твърде отдавна. Според местни жители преди няколко десетилетия хора са влизали в “стаичка” с рисунки според едни или с “бетонни стени”, според други. През есента на 2003 г. при преукрепване на подпорите в коридора, извършено от Ирко Петров - зав. отдел “Археология” в РИМ Хасково, е намерен меден знак за военна униформа с фигура на изправено лъвче с корона. Според ст. н. с. д-р Тодор Петров от Института за военно-исторически изследвания към Военна академия - София, подобни знаци са били употребявани в последните години преди 1944 г. и още няколко по-късно. Този знак е паднал при влизане в гробницата най-вероятно през 30-те или 40-те години на ХХ век. Спомените за това влизане са предизвикали новото проникване дни или седмица - две преди 17 декември 6.
Александровската гробница се състои от изградени от камък дълъг коридор, правоъгълна камера и кръгло помещение (обр. 6) в линия изток (вход) - запад с незначително отклонение от 9 - 10 градуса на юг. Подобна ориентация изглежда характерна за района, като се има предвид, че входовете в Мезек и Вълчепол (Курт-кале) (Филов 1937) са от изток, както и при откритата няколко месеца по-късно полуразрушена от иманяри гробница край недалеч разположеното село Поляново 7 (обр. 7). Коридорът на гробницата в Рошава чука започва на около 10 м от източната периферия на могилния насип и има дължина 14,35 м, която се увеличава до 14,6 м, ако се прибави облицовката на челата, за която ще стане дума по-долу. Коридорът има особености - той е изграден от обработени каменни блокове и покрит в по-голямата си дължина, което е рядкост за тракийската подмогилна архитектура. Останалите коридори са открити или са имали покрития от нетраен материал. С тази си особеност той се сближава отново с Мезек. (Филов 1937), но за разлика от там (двускатно), покритието в Александрово е плоско - от хоризонтално поставени плочи (обр. 8). Началото му е на ниво около 1 м над околния терен, който приблизително съвпада с древния, като разликата се преодолява от слабия наклон, който продължава на запад, за да се повиши с още 1 м 8. Има две възможности за обяснение на тази разлика във височината на подовото ниво. Първата е, че могилата е насипана на естествено възвишение. Втората оправдава разликата с прилагане на познатия от другаде метод (Китов 2003 б, 34 и пос. там лит.), при който в готова вече могила се отнема част от насипа, изгражда се съоръжението и след това се възстановява натрупването - частично или изцяло. Втората възможност изглежда по-вероятна, но не може да бъде защитена преди да се направят разрези за установяване на стратиграфията от двете страни на гробницата.
Подът на коридора е от трамбована глина върху основа от чакъл и пясък. На изток глината постепенно изтънява и преминава в покрита с пясък и чакъл алея до периферията на могилата. Това очевидно е свързано с предназначението на съоръжението - храм, който е бил периодично посещаван и редовно обслужван. По пода на коридора бяха намерени на две нива 9 каменни плочи (обр. 9), които не са от настилка. Размерите им не отговарят на широчината на коридора, нямат връзка със страничните стени, не са достатъчни да покрият цялата дължина. Освен това плочите имат изрезки, които ги правят подходящи за вграждане. 6 от тях са с еднаква дължина - около 1,05 м. Най-вероятно е да са служели като облицовка. Всъщност източният край на коридора завършва с две чела с широчина 2,5 (южно) и 2,85 м. Те са изпълнени от странно съчетани в различна степен обработени блокове и плочи и грубо одялани или необработени камъни (обр. 10, 11). Тези чела не биха били нужни, ако не е трябвало да бъдат видими и да играят ролята на фасада. И тъй като видът им не е достатъчно представителен, без съмнение, към тях са монтирани намерените в коридора плочи. На фасадата трябва да принадлежат и няколко незначителни по размери варовикови фрагмента с профилирана украса от успоредни пояси с вдлъбнати и изпъкнали полета (обр. 12). Те са били от корниз - мястото му е на фасадата в началото на коридора. Така челата получават приличен вид, познат от началото на дромосите в Мезек (Филов 1937), Равногор (Китов 1989), Хелвеция, Грифоните, Сарафова могила в Долината на тракийските владетели (Китов 2003 а; Китов 2003 б; Кitov 2003 a) и другаде.
Стените на коридора са изградени от обработени каменни блокове, подредени в различни по широчина редове - между 4 и 7 за различни места (обр. 8). Връзката е суха, само на отделни места в западната половина се вижда калов разтвор. Височината на коридора е значително по-голяма от предполаганата в края на 2000 г. (1,2 м). При почистването на почвата върху пода се установи, че пластът е по-дебел и достига 0,4 - 0,8 м. Действителната височина е между 1,8 и 2,25 м, а широчината 1,17 - 1,25 м. Покривът е изцяло от хоризонтално поставени върху страничните стени плочи с дължина около 1,8 - 2,0 и широчини между 0,62 и 0,86 м. Покритието е нарушено на три места. Голямата иманярска шахта е разчупила една плоча. Друга на изток от нея е била разбита в друго, по-старо време и късове от нея бяха намерени в запълващия там коридора насип. Плоча непосредствено на изток е на ниво с около 0,7 м. по-ниско от останалите. Тя лежи нормално върху ниши в двете странични стени и се създава впечатление, че не е пропаднала, а е съзнателно монтирана (обр. 8 в дъното). Последните три метра от покритието на коридора в източния му край липсват (обр. 10). Там е имало 4 или 5 плочи. Три от тях бяха в частично запълващия дромоса насип на запад. Заедно с блоковете от облицовката на фасадата, те са пренесени съзнателно за преграждане достъпа до камерите след преустановяване експлоатацията на храма.
В самия западен край на коридора започва стенописната украса на гробницата. Тук живописният слой е нарушен и се вижда, че дромосът е конструктивно свързан с първата камера, което пък свидетелствува, че цялото съоръжение е планирано и изпълнено целенасочено в окончателния си вид с незначителни допълнителни действия, за които ще стане дума по-нататък. Знае се, че повечето от коридорите на монументалните подмогилни храмове в Тракия са прилепени на фуга към лицевите стени на първите камери, преддверия или дори фасади. Това е проблем, който тук би могъл само да бъде поставен и е свързан с възможността известно време съоръженията да са съществували и използвани без могилен насип, както е това в Равногор (Китов 1989) или само частично скрити, както вероятно е било това в Могилата на грифоните край Шипка, например (Кitov 1997; Kitov 2003 а).
Първото помещение е правоъгълно и е сред най-малките в Тракия. Според последните измервания размерите при пода са 1,92 (север - юг) х 1,5. На височина 1,21 м под тъп ъгъл започват стеснения с дължини по 1,31 от двете страни. Над тях е разположен хоризонтален пояс в направление изток запад с широчина 0,44 м (обр. 13).
Кръглата камера е малко по-просторна от тази на Казанлъшката гробница - диаметърът й е с 65 см по-голям. За изненада той е точно толкова, колкото и този в Мезек - 3,3 м. 10-ина см в повече има височината до ключовия камък. Стените под него започват закуполяването плавно още от пода. По него бяха пръснати безредно различни по големина и форма обработени камъни и плочи (обр. 14), между които на места се виждаше кафяво-червена замазка. Някои от камъните са профилирани, други изрязани за сглобка. Краткият престой в гробницата през декември 2000 г. не ни даде възможност да ги огледаме и опишем прецизно, поради което можеше само да се предполага дали те са от вторичен под, ритуално ложе, от двете едновременно или с друг произход.
През декември 2003 г. разгледахме добре блоковете и установихме, че са от ритуално легло, което възстановихме. Изяснени бяха и други любопитни подробности.
Кръглото помещение е изградено от прецизно обработени гранитни блокове с рустицирани лицеви повърхности (обр. 15). В Александрово е регистриран един от малкото случаи, може би единствен, когато представителна зидария от добре обработени каменни блокове е изпълнена без спойка от железни скоби и олово 9. Подът е настлан със също така грижливо оформени каменни плочи. В момент, който вероятно бележи втори строителен период, към северната стена (вляво от входа) е прилепено ритуално легло. Подът е покрит с дебел слой варова замазка, стените с подобна мазилка от хастар и живописен слой.
Разположението на плочите от настилката не може да се установи поради скриването им от замазката. Те се видяха само на мястото на ложето след разчистването на разхвърляните в камерата камъни. Две от подовите плочи под ложето са били вдигани в по-ранно време. Ние счетохме за необходимо да проверим какво има под тях. Оказа се, че те са положени върху утъпкана почва и тънък пласт пясък. Нивото не е използвано за ритуали или погребения, както е това в Мезек. Леглото е изградено от три реда добре обработени каменни блокове в суха зидария. Те са в две, разграничени от фуга ивици в направление изток - запад. Тези, които опират стената следват в западната си граница двустранната й дъговидна извивка - хоризонтална и вертикална. Източният и западен край на ложето не достигат съответните стени (обр. 16). Броят на блоковете в редовете отдолу нагоре е съответно за източния (вътрешен) и западен 3 и 6; 2 и 5; 2 и 4. Височината на ложето е 0,55, а размерите горе 0,55 (север - юг) х 1,2, като на изток и запад широчината се стеснява до 0,3 м. Източният блок от горния ред е с леко вдълбана горна повърхност, така че се получава идея за истинско легло (обр. 17). В западния блок това изрязване е по-слабо изразено и се дължи на обстоятелството, че се е наложил ремонт на леглото и западният блок е заменен с нов, изпълнен по-небрежно. Източния заварихме на пода в средата на кръглата камера. Горната му повърхност беше силно опушена от горене на слаб огън. Подобно опушване имаше и по пода, но не и под блока, което свидетелствува, че горенето е станало след демонтирането на ложето - при ограбването на гробницата или при някое допълнително влизане. Перифериите на двата блока от горния ред са с грижливо изгладени ленти, докато вътрешната вдлъбната повърхност е груба и грапава. Това подсказва, че върху вдлъбнатината е постилана кожа или плат. В двата тесни края са били монтирани каменни “възглавници” с височина около 0,3 м. Те са начупени и ние успяхме да намерим по 1 фрагмент от западната (в кръглата камера) и източната (в правоъгълната), които точно паснаха съответно в северозападния и югоизточния ъгли. Не мога да пропусна да подчертая, че леглото има “възглавници” от двете си тесни страни, което го прави неприложимо по традиционното тълкуване. Това, ведно с други аргументи (Китов 2003 б, 35 сл. и пос. там лит.), свидетелствува още веднъж, че терминът “погребално ложе” трябва да бъде заменен с “ритуално ложе”. Още повече, че над възглавниците в стените са забити по две железни пръчки - сега отчупени. Не е ясно как са завършвали те. Може само да се предполага, че на тях са окачвани лампи, тъкани украси или някакъв вид завеси. Тук няма възможност да се излагат възможните предположения. Ще напомня само, че железни пръчки се подават от стените на кръглите камери на някои храмове в Долината на тракийските владетели, бронзови лампи са осветявали гробницата край Мезек, в Мезек е имало и железен парапет около леглото. Всичко това може да се използва в полза на направеното вече от мене тълкуване на погребалните ложета като ритуални легла, на които са извършвани религиозни церемонии, свързани с орфическите мистерии (Китов 2003 б, 35 сл.). То отлично кореспондира и със събраните напоследък доказателства, че вратите към помещенията на тракийските храмове са имали механизми за заключване.
Измазването е станало в един поне втори период от използването на храма, планирано е и е добре обмислено. С мазилка са били покрити поне частично стените на ритуалното легло - добре се вижда плавният преход между слоя по пода и този по стените на ложето.
По пространствено и планово решение Александровската гробница е без преки паралели в Тракия. Коридорът е сравним единствено с този от Мезек, който обаче има дължина 20,65 м. Той е и по-широк (1,55 м), а с височината си от 2,6 м е като че предназначен за гиганти (Филов 1937). Двете помещения наподобяват тези в Казанлъшката гробница (Живкова 1974, Огненова-Маринова 1991 с пос. лит.), но са с различни размери. Тук още веднъж изказвам несъгласието си с тълкуването на плана в Казанлък. Редът фактически е коридор, първа и втора камера, а не както се твърди навсякъде досега - преддверие, коридор, камера. Зщото така нареченото “преддверие” е отворено и без покрив, а “дромосът” е с вход и своеобразен двускатен покрив с дъговидни извивки и остър връх.
Двускатното пресечено покритие на правоъгълната камера в Александрово е познато, но по-силно изразено в Рошава могила край Старосел (Велков 1927; Китов 1995; Kitov 1996; Паунов 2002) и по-слабо във Ветрен (Венедиков 1946) и Мъглиж (Цанова, Гетов 1973), могила Хелвеция край Шипка (Кitov 1997), Върбица (Атанасов 1990) и някои други. В Казанлъшката и тази от Сарафова могила край Крън в Казанлъшко (Кitоv 1999) то е едва загатнато. Покритието на първата камера в Александрово е още едно свидетелство, че в Тракия се проследява изцяло преходът от двускатното през пресеченодвускатното (трапецовидно) през постепенното стесняване на хоризонталния пояс и дъговидно извиване на правите допреди два ската през дъговидното двустранно без хоризонтално пресичане до полуцилиндричния или т. н. “македонски” свод. (Китов 2003 б, 38 сл. с лит.). Това е и един от основните аргументи да бъде изоставено схващането за македонския произход и наименование на полуцилиндричния свод (Кitov 1999; Китов 2003 б; Фол 2002, 231).
Куполната камера не се отличава съществено от останалите с подобни размери като Казанлъшката, например. От нея я различава строителният материал - там тухла, тук - камък. Възможностите за повече сравнения са ограничени поради обстоятелството, че в мнозинството от случаите куполните помещения под могили у нас са полуразрушени, някои запазени само в основи като тези край Севтополис (Чичикова 1957) и Шуменско (Дремсизова 1955), например. Запазените край Мезек и Вълчепол (Филов 1937), Голяма Арсеналка (Китов 1996 б), Могилата на грифоните и Шушманец (Кitov 1997) и само частично разрушените край Стрелча (Китов 1977), Равногор (Китoв 1989) и Старосел (Кitov 2003 a; Kitov 2003 b) са значително по-големи и без стенописи. Две тухлени куполни гробници са открити през 2003 г. при иманярски набези - едната в Долината на тракийските владетели (при Мъглиж), другата малко по на изток - край с. Оряховица, Старозагорско. И двете са неизмазани и без стенописи (личен оглед).
Особеностите на Александровската гробница - дългият и висок коридор и изключително ниските входове към двете камери, заедно с данните за съществуване на врати, поставя въпроса за предназначението на съоръжението. Дългият дромос, без съмнение, е трябвало да осигурява постоянен достъп до камерите от околната площ и периферията на могилата.
Входовете към камерите по размерите си са без паралели в тракийската подмогилна архитектура. Те имат характерното трапецовидно очертание с широчина долу 0,7, а горе - 0,65 м. Височините са съответно 1,11 м към правоъгълната и още по-малко - 1,09 м към кръглата (обр. 18), с което потвърждават подозираното във връзка с други входове желание на проектанти и изпълнители да накарат поклонниците да усетят нищожеството си пред величието на боговете или владетелите, на които е била посветена постройката. Те са преминавали коридора свободно изправени. Внезапно спокойствието и самочувствието им са били съкрушавани, когато е трябвало да се превият на две и да приклекнат, за да минат през двата входа. Психически обработени, притеснени, те са се озовавали в приказен свят с великолепни стенописи, от които не е било възможно да не са били потресени, поразени и възхитени от величието, силата и възможностите на обожествения техен бивш владетел. Това с особена сила се отнасяло за новопосветените, на които за пръв път е било разрешено да влязат в храма. А вероятно точно за тях или за чужденци е бил търсен този зашеметяващ ефект. Впечатлението сигурно е било подсилвано и от използването на различни благоухания, опияняващи средства, в това число така обичаното от траките неразредено вино.
Входовете са затваряни с миниатюрни двукрили, грижливо изработени каменни врата, каквито напоследък не са рядкост в тракийските подмогилни архитектурни съоръжения (Китoв 2003 б, 35 и пос. там лит.). Късове от тях са пръснати по пода, цяло крило е изнесено и намерено от нас в края на коридора.
Горе в страниците и покривната плоча има правоъгълни отвори, в които са били монтирани халки за захващане осите на крилата (обр. 19). Долните им краища са лягали в кръгли вдлъбнатини в прага (обр. 20). При затваряне крилата са опирали плътно праговете и покривните плочи на входовете и са се застъпвали чрез изрязвания към вътрешните си страни. Имали са механизми за заключване (обр. 21). Имат по две вдлъбнати касети, ограничени от периферни вертикални и една хоризонтална изпъкнали ленти (обр. 18). В горните касети са оставени малки отвори, в които е било монтирано резе. От там е висяла бронзова халка за дърпане на крилото, както и за спускане и вдигане на резето. Една такава халка беше намерена в почвата над пода на коридора в западния му край през декември 2003 г. Правоъгълни изрезки в прага на мястото на средите на крилата са служели за допълнителното им застопоряване.
Затварянето отвътре предполага желанието на група от хора да се изолират във вътрешността и на спокойствие да изпълняват ритуали и действия, съгласно тракийските религиозни практики. Те сигурно са били свързани с Орфическите мистерии (Фол 1986). Оттук насетне не може да не изникне изводът, че гробницата е изпълнявала ролята на мавзолей и храм, независимо от незначителните размери на помещенията си. Вътре са могли да се усамотяват между 5 и 10 човека. На леглото е могло да се изпълнява определен ритуал, а отстрани той е бил наблюдаван, аплодиран или коментиран.
В полза на твърдението за продължителното използване на храма под Рошава чука могат да се приведат доказателства от самия него. На местата, където мазилката е паднала в двете камери, се виждат оригиналните каменни стени. Блоковете са отлично обработени и рустицирани. Този представителен, красив градеж е бил изпълнен, без съмнение, за да се вижда (обр. 15). В един по-късен момент е изградено ритуалното легло, стените му и подът са замазани, изпълнени са стенописите. Така се очертават поне два строителни периода.
Върху каменните стени е нанесен хастар от вар и пресят пясък. За изравняване повърхността на каменната зидария дебелината на хастара варира от 0,5 до 1,5 см. Върху него е нанесен тънък мазилков грунт с дебелина 0,05 - 0,1 см. Изображенията са изпълнени в темперна техника с неясен засега свързвател. Цветовете са постигнати с минерални пигменти. Възможно е черният цвят да е от стрити въглени 10. Детайлни анализи за техниката все още не са правени. Върху няколко фрагмента личат два пласта, което позволява да се предполага допълнително измазване и рисуване. При внимателно разглеждане на стенописите се установява, че под лицевите изображения “прозират” частично различаващи се от тях контури. Сцените са били предварително скицирани. След това подробностите по изображенията са коригирани. Дали това е ставало по преценка на художника или след намеса на поръчителя е много интересно, но невъзможно да се установи засега. Още един факт ще бъде само споменат без да може, поне от мене, да бъде коментиран. Някои детайли от изображенията, които ще бъдат посочени при описанията, са били първоначално жълто-златни. Впоследствие оригиналният цвят е скрит с бяла боя. Всъщност засега не може да се каже със сигурност дали са коригирани епизодични грешки и отделни детайли или става дума за цялостно повторно измазване и изрисуване.
През декември 2003 г. се установи, че широчината на стенописния слой в западния край на коридора е между 0,6 и 1,08 м. Със шпакла или друг вид гладилка е направен плавен 7 - 8 сантиметров преход от дебелия слой мазилка към голата каменна стена (обр. 22).
Отдясно в западния край (по северната стена) са представени един срещу/до друг прав воин и конник (обр. 23). Изображенията са силно повредени. Ясно се вижда обаче, че правият мъж отляво е гол с тяло във фас, глава в профил надясно. Дясната му ръка е вдигната високо горе, свита в лакътя, държала е меч или копие. В лявата има голям кръгъл щит, видим от вътрешната страна. Десният крак е леко изнесен напред и сгънат също така леко в коляното, няма следи от обувки, изглежда да допира “земята” само с пръсти. Мъжът видимо е представен в момент на танц. Конникът вдясно от “танцьора” е в много лошо състояние. Вижда се, че той е в ход наляво. От животното са запазени, и то лошо, само шията, главата и част от високо вдигнат крак. На носа и челото са предадени украси с форма на двойна брадва със силно издадени напред краища. Подобна апликация беше намерена 4 месеца по-рано в Пейчова могила край Старосел (Kitov 2001 - 2002, 13), много отдавна познати от Панагюрище и Розовец (бивше Рахманлий) в Брезовско, Пловдивска област (Филов 1916/18, Огненова 1952; Огненова 1959), както и от находки в Южно Русия и Украйна (Мозолевский 1973; Мозолевский 1975). Виждат се и две елипсовидни апликации по видимата лява буза на конската глава. Всички те са жълти, което напомня, че прототипите им са били от злато.
Насреща - по южната стена, рисунките са още по-силно повредени и нечетливи. За съжаление, защото сцената с трима участника е сред най-интересните и важни в гробницата (обр. 24). За пръв път е направен опит от страна на тракийски художник да се вземе предвид и перспективата. Двама са един срещу друг. В дясната горна половина на образното поле се вижда по-добре прав воин с тяло в лице и глава в профил надясно. Облечен е в къса, препасана в кръста, червена дреха с три коси дебели бели ленти - една над пояса и две под него. По подобен начин са облечени някои от воините в кръглата камера. Този има на главата си жълт (златен !?) шлем тракийски тип. Дясната му ръка е скрита от силно изпъкнал елипсовиден щит, предаден в профил. Повърхността му е черна (кожа ?), периферията е ограничена от бяла лента с украса от червени окръжности - може би нитовете, с които кантът е прикрепен към основното тяло. Вдигнатата до главата лява ръка държи по неестествен начин насочен назад и леко нагоре меч с постепенно разширяващо се тяло. Той е черен, вероятно за да се напомни, че е изработен от желязо. Формата на меча и позицията на ръката не са много различни от тези на воина пред вратата от златната амфора-ритон в Панагюрското съкровище (Китов 2000, ил. 103), където обаче оръжието е в дясната ръка. Напред и надолу от талията се вижда правоъгълна продълговата лента - това най-вероятно е ножницата, от която е изваден мечът. Тя е жълто-червена и цветът изглежда трябва да внуши, че е покрита със светла кожа. Срещу воина може да се предполага изображение на конник с много къса, дъговидно извита долу бяла дреха, каквато имат и други мъже от стенописите. Главата е обърната напред, дясната ръка държи копие. Изображението на коня не е запазено. Размерите на пешака срещу конника са едва-едва смалени при запазване на пропорциите. Той “виси” - краката му “опират земя” на равнището на ездача, който обаче има “аванс” - долната половина от тялото на коня. Пешакът като че да е качен на някаква извисена площадка или пиедестал. Истинското ниво опира със стъпалата си друга фигура, горната половина от която е изобразена на фона на пешака (обр. 25). Краищата й са там, където би трябвало да бъдат тези на коня. Тя е с тяло анфас, глава в профил. Облеклото и позата й са неповторими спрямо останалите - невъоръжена и приличаща на жена. Носи дълга до под коленете дреха, препасана в кръста, общо бяла, на места с жълтеникави оттенъци, без следи от дипли, с къси до средата на раменната кост ръкави. Отворена нагоре широка дъга очертава плитко деколте, ограничено от линия червени точици - огърлица или друг подобен накит. Шията и главата в профил са светлочервени, носът е дълъг и остър, косата е къса и светла. Особено е разположението на краката - левият е прегънат под прав ъгъл в коляното, опира с ходилото края на страничната вертикална стена на образното поле като само пръстите докосват пода. Десният пък се вижда зад средата на левия между коляното и глезена и почти перпендикулярно на него на известно разстояние над “земята”, обозначавайки подскок. Показателно е и разположението на ръцете. Дясната е протегната напред и се губи в не запазената зона на стенописа, след като е прекъснала крака на задния воин в областта над коляното. Лявата е видимо динамична - раменната част е отпусната надолу и след рязко свиване в лакътя се извисява право нагоре. Ако при някои от останалите фигури означаването на танц може да се предполага, тук то не би могло да се пропусне.
Мазилка по западната стена на коридора е запазена само по долната половина отляво на входа. Там се вижда силно изтрита човешка фигура в ход надясно (обр. 26). На главата изглежда носи светлочервена шапка. Дрехата е бяла, с къс ръкав и познатите вече червени ленти - над кръста една, под него - две. Тя стига до над коленете. Дясната ръка е спусната покрай тялото. Краката са “в движение”, левият напред, десният назад, с червена изрязана обувка със заоблен преден край. Над главата на фигурата минава ивица от дебела червена лента, тънка жълта над нея, върху която е разположена редица от червени триъгълници. Същата ивица продължава по двете странични стени на коридора и служи навсякъде за ограничаване на образното поле отгоре.
По изображенията в коридора личат добре дълбоки следи от издрасквания с остър предмет, направени без съмнение от нелегални посетители в модерно време. Те не са предизвикали падане на живописния слой и очевидно са дело на безотговорни драскачи.
Стенописите в първата - правоъгълната камера, са по-добре запазени, макар и да липсват огромни късове от образните полета. Очертани са няколко успоредни, хоризонталноразположени един над друг пояса (обр. 27). Най-долният (широчина 0,30 м) е оцветен в сиво-бяло. Над него следва два пъти по-широка сивочерна лента (0,6 м), на места изтрита, с по една вертикална бяла линия от север и юг, широка 8 см - имитация на стена от мраморни блокове с маркирани фуги между тях. Третият пояс е широк 0,25 м и е изпълнен от бели разнопосочно извити спирални линии на черен фон - вариант на орнамента “кръгова плетеница”. От север и юг по двускатното покритие има широко поле в помпеянско червено, като по-голямата част от мазилката е паднала. Хоризонталната част от покрива е в бяло, но по-голямата част от мазилката липсва.
Над двата входа на изток - към коридора, и на запад - към кръглото помещение, са оформени трапецовидни образни полета. Мазилката от първото е почти изцяло паднала и изображенията не могат да се предполагат. Тези на запад имат по-добра съдба. Образното поле е очертано отстрани от тънка бяла лента, ограничена от още по-тънки червени и запълнена с малки плътни червени кръгчета. В получения трапец на неутрален сиво-бял фон са изобразени конник надясно и права човешка фигура пред него (обр. 28). Животното е светлокафяво, предните крака са вдигнати като да маркират скок, задните означават движение дори в момента на скока, опашката се развява артистично. Главата на коня, както и тази на неговия господар (с изключение на части от косата), липсват. За сметка на това отлично запазено е черно седло със златистожълти кантове и украси към него - триъгълни назад и правоъгълни надолу - ресни или висулки, червени на цвят. В основата на шията, на височината на седлото е изрисуван сиво-бял ремък със 7 силно удължени висулки, отново червени. Конникът е с къса бяла дреха без ръкави. Под дрехата се вижда тъмнокафяв (загорял) крак с ниски жълти островърхи обувки, наподобяващи известните от етнографията “опинци”. Така са обути почти всички останали конници, като разликите между тях са само в цветовете. Във високо вдигнатата си дясна ръка ездачът държи вероятно копие, което не се вижда поради разрушаването на мазилката. Лявата ръка не е запазена.
Човешката фигура пред конника е една от най-атрактивните в гробницата. Тя е права, в ход наляво, но с гръб към зрителя. Облечена е в много къса бяла дреха без ръкави, с три вертикални червени ивици. Задните части са примамливо заоблени, почти изцяло голи, както и краката, които не са така тъмни, както на конника. Добре се вижда колко силно са раздвижени и как само пръстите опират “земята”. Фигурата може да се тълкува само като тичаща или танцуваща, във всички случаи подскачаща. Тя е една от малкото невъоръжени. Дясната ръка не се вижда, лявата е протегната над левия крак на коня с отворена нагоре длан като че да е държала нещо и да го е подала на конника. Дланта е на фона на широка силно удължена жълта вертикална ивица, чийто характер е мъчно да се изтълкува. Главата е с нежен профил наляво с добре подчертани червени устни и прав нос. Освен като танцьор(ка ?) фигурата, ако се установи, че е на жена, може да се тълкува и като на Великата богиня майка, която изпълнява инвеститура - овластяване на тракийски владетел. Когато бъдат събрани нападалите късове от стенописите и се разположат на полагащите им се места, ще се установи, може би, дали някое от посочените предположения е правдоподобно.
Стенописната украса в централната камера е най-богата, разнообразна и най-добре запазена. Изпълнена е в 16 хоризонтални пояса. Най-долният - с широчина 16 см, е изцяло в керемиденочервен цвят. Вторият е сред най-широките - 0,68 м. Изпълнен е с фигурална композиция - за съжаление, силно повредена и нечетлива. Загубата е почти невъзвратима, защото изображенията са изтрити и избледнели. Част от тях, които бяха скрити зад разхвърляните по пода и в непосредствена близост до стените каменни блокове и плочи, можаха да бъдат по-спокойно разгледани и тълкувани след почистването на пода и възстановяването на леглото 11. Видя се, че в сцената срещу входа участват не 4, а 7 фигури. Установи се, за изненада и радост, че тя е уникална и представя за пръв път в тракийското изкуство жертвоприношение.
В левия край на сцената са скупчени 6 фигури край елипсовидна (?) маса (обр. 29). Те са като че ли в две групи. Най-вляво са представени права и седнала фигури. Правата - вляво, изглежда да е на жена. Тя крачи към седналия мъж (обр. 30). Тялото и главата са в профил. Левият й крак е по-напред. Обут е в обувка с тъп връх и език. До под коленете краката изглежда да са голи. Фигурата е с керемиденочервена, силно притегната в кръста с тесен черен колан дреха с къси ръкави. Горната част е с една отвесна бяла лента, по долната лентите са две - успоредни и коси. Главата е с високо чело, прав нос и заоблена брадичка, косата е къса, черна. Ръцете са протегнати напред и поднасят на седналия мъж ритон със странно S-овидно извито тяло, остро дъно и широко право устие. Съдът - ако се тълкува сивочерният му цвят, е сребърен.
Мъжът вдясно седи на табуретка (?) с тяло към зрителя и глава в профил наляво, обърната към поднасящата му ритон жена. От табуретката личи един от левите за нас крака - прав и със заоблен долу край. Краката на мъжа не се виждат. Облечен е в характерната дреха с къси ръкави и червени ленти по тях. Дясната ръка е свита под прав ъгъл в лакътя и държи за дръжката дълъг меч с остър връх, изобразен хоризонтално. Ножницата - като тези на някои от конниците, виси закачена с ремък на някаква стойка. Лявата ръка е прегъната в лакътя и вдигната нагоре, като че се кани да поеме ритона. Дрехата е изрязана така, че загорялата шия над нея наподобява половинка от двойна брадва. По нея едва личи дъговидна редица от кръгчета - огърлица (?). Носът е дълъг и прав, брадата изглежда дълга, леко извита напред и силно заострена, както е и на владетеля от Пейчова могила край Старосел върху сребърен начелник с изображение на тракийски конник. (Кitov 2003 а, 14). На главата си мъжът носи шлем, може би с подвижна защитна част за челото. Най-вероятно изглежда сцената да представя Великата богиня-майка, която поднася на тракийския владетел ритон - един от символите на царската власт.
Вдясно, около елипсовидна (?) маса, са разположени три човешки фигури и предна част от тялото на рогато животно - бик (?). Най-лявата е на мъж, седнал на трон, обърнат полунадясно, глава в профил надясно, къса черна коса. Дългата му бяла дреха отива до над глезените. Тя е с къси ръкави като останалите, но е без украса, изрязването за шията изглежда V-образно. Лявата ръка издадена напред, свита под прав ъгъл, завършва пред гърдите на следващата фигура в жест на благоволение. На мястото на лакътя е преметната къса бяла кърпа. Дясната ръка надолу, свита под прав ъгъл в лакътя, държи голяма кана с една дръжка и косо отрязано устие (ойнохое ?), разположена под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. Левият крак на мъжа опира изцяло “земята”, десният я докосва с предния си край. Обувките са като на конниците, но с по-силно изразена извивка и заостряне отпред. Столът, на който седи мъжът е без съмнение трон. Той има две отвесни странични облегалки, пресечени от една хоризонтална, така че се получават кръстовидни краища.Те са старателно украсени. Рамената на мъжа скриват част от средното правоъгълно поле.
Вътрешността му е заета от т. нар. “македонска” звезда с 8 черни лъча на бледожълт фон (обр. 31). Горното и дясното поле в единия и лявото в другия край на трона са червени полуелипси, в които са вместени 7-листни палмети “тракийски” тип - със силно извити навътре странични листа. Те излизат от основа с волути, която не личи добре.
На фона на дрехата на седящия в трона едва личи най-важният участник в сцената. Това е предна част от тяло на рогато животно - най-вероятно бик. То е видимо все още живо, обърнато в профил надясно. Тялото е без каквито и да било подробности, заедно с главата е оцветено в бледо сиво-синьо. Рогата са малки, личат слабо, но изглежда да са извити назад. Задният край на тялото се губи в столовете на седналите мъже, където стенописите са най-силно изтрити и избледнели. Ако камъните по пода на кръглото помещение бяха вдигнати в края на 2000 г., когато изображенията все още не бяха така избледнели, бихме имали възможност с по-голяма степен на вероятност да видим подробности от животното и да го тълкуваме по-точно.
Следващата фигура - надясно, поради силното изтриване е сред най-неясните. Това, което е сигурно е, че тя е изправена зад масата, обърната е леко наляво и разговаря със седналия мъж, държи в свитата си в лакътя дясна ръка ритон като този на най-лявата фигура, но жълт (златен). Нищо не може да се каже за дрехата. На мястото й има оцветявания от бледожълто, видими по-добре под шията, която - много изтрита, е била кафява. Лявата ръка изглежда високо вдигната. Масата е с прави крака. Под нея се вижда да са поставени два аскоса - голям отпред и по-малък зад него и малко вдясно. Съдовете са от злато (жълти).
По-добре запазена и по-четлива е следващата вдясно фигура. Тя е права и скрива с тялото си дясната половина от масата. Изглежда е в слабо изразен ход надясно, доколкото могат да се видят краката, те са боси. Дрехата е до под коленете, бяла с червени ленти. Особеното в нея са жълтите линии, които по-скоро говорят за златни ивици, отколкото за гънки (обр. 32). Шията и обърнатата надясно глава изглеждат по-светли, което предполага да е имана предвид жена - прислужница или богиня. Лявата ръка е спусната по тялото, дясната е протегната напред и в нея се вижда елипсовиден предмет - малка фиала. Тя е сиво-синя, което в стенописите е цветът на среброто.
Най-сетне, най-вдясно е изобразена права човешка фигура, която е сред най-изтритите и нечетливи. Може да се предполага, по запазени контури и петна, че е облечена в аналогична на останалите дреха, но до над коленете и че е представена в движение наляво.
Между описаната и следващата сцена има около 0,5 м ивица, която е много изтрита и избледняла, така че нищо от изображенията не може и да се предполага.
Сцената вдясно е върху фрагмент, който е паднал (обр. 33) след “намеса” на бродещите на свобода между каменната стена и живописния пласт дъждовници до есента на 2003 г. 12.
На нея се вижда правоъгълна, отрупана със златни съдове (жълти) маса и една човешка фигура. Най-вляво има висока фиала, до нея много голяма ситула, следват на заден план аскосовиден съд, каничка, амфориски (?), голям обратноконичен съд. На преден план се виждат неясни предмети - други съдове или някакви храни, както е това в Казанлъшката гробница. Вдясно едва личи разкрачена (танцуваща) фигура с познатата дреха, която във високо вдигнатата си дясна ръка държи неясен, слабо извит дъговидно черен предмет - може би махайра. Има място за развитие на сцената или за разполагане на други сцени надясно, но там живописният слой изцяло липсва. Късове от него бяха нападали на пода, събрани са в пластмасови касети с означаване на точното местонамиране и не е изключено някои ден да бъде направен опит за възстановяване.
Краткото време след откриването не дава възможност за сигурно тълкуване на описаните сцени или една обща композиция. Вероятно изглежда изображенията да представят моменти от ритуал - получаване символите на властта от нов цар, извършване от него като жрец на жертвоприношение на бик, съпроводено с ритуално изливане на течности, подготовка на маса за пиршество и, може би, самото пиршество върху липсващата част от стенописите.
Третият пояс има широчина 0,26 м, запазен е само частично и там се вижда оцветяване в черно, на места с блестяща, другаде с матова повърхност. Преди нанасянето на боята лентата е ограничена върху подложката с плитко врязани хоризонтални линии.
Следващият пояс с 88-те си см е най-широкият. Запазен около 80%, той е с блестяща, на места изтрита и избледняла, повърхност в помпеянско червено. Доминацията на този цвят в камерата е лесно обяснима - във всички епохи той е бил свързван с царската власт или с властта изобщо.
При влизането през октомври 2003 г. беше направено сензационно за античната археология откритие 13. Точно срещу входа бяха забелязани за пръв път букви в два реда и човешки профил под тях (обр. 34). Те са врязани с тънко острие твърде отдавна, за да може през това време да се скрият частично под соли и да бъдат естествено запълнени от прашинките във въздуха. Буквите се разчитат като
ΚΟΞΙΜΑСΗС
ΧΡΗСТОС
Изписването им е приблизително като посочените печатни с изключение на “дзета”, която е вертикална черта, ограничена горе и долу с по една хоризонтална хаста (Герасимова, 2004). Под буквите е врязан профил на привлекателно лице на младеж с правилен нос и устни, със заоблена брадичка. Окото е отворена бадемовидна рамка с означена от една дъговидна линия вежда. Множество дъговидни линийки изпълват мястото на косата, която извива плавно и свършва над врата.
Очертанията на буквите и профила са с точни линии, изпълнени от уверена и обиграна ръка. Дело са на грамотен човек, без съмнение художник. В малкото време след откриването е трудно да се изтълкува и датира еднозначно надписа. Д-р Василка Герасимова, на която го предоставих за публикуване, разграничава две имена и ги чете като КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС (Герасимова 2004). Първото според нея е лично, двусъставно с познати вече поотделно тракийски съставки. Второто е със стойност на прозвище, прякор и трябва да означава способен, мил, можещ, приятен, верен, предан, полезен, щастлив, които имена могат най-точно да бъдат събрани в едно - майстор. Според Герасимова очертанията на буквите са характерни за втората половина на ІV в. пр. Хр., което точно съвпада с предлаганата от мене датировка (Китов 2002 и тук по-долу). Най-вероятно е врязването да е станало по време на изпълнението на стенописите. Преводът трябва да звучи най-близо до Кодзимасес Майстора.
Естествено възниква въпросът кой е тракиецът Кодзимасес? Увереното движение на ръката, присъщо на талантлив художник, го идентифицира като автор на стенописите в гробницата. Чие е младото интелигентно лице от профила с ярко индивидуализирани черти? Без съмнение на същия човек. И тук се ражда сензацията. Това е най-ранният автопортрет в античното изкуство! Това, че той е в профил не буди изненада като се има предвид, че последователите и почитатели на Орфей са боравели виртуозно с огледала и са могли да имат представа за външния си вид от всякакъв ракурс.
Портретите на личности в античността са изключителна рядкост. Известно е, че един от първите измежду древните, който е поискал да бъде моделиран профилът му върху монети, е тракийският цар Севт ІІІ (края на ІV в. пр. Хр.). Нещо повече, той се вижда да препуска с кон върху реверса на монетите си (Герасимов 1955). Последвали са го други тракийски и елинистически владетели. Преди него Филип ІІ Македонски е наредил неговият, на сина му Александър и на жена му Олимпиада образи да бъдат изваяни от слонова кост (Andronicos 1992, 123 ff, fig. 76 ff.). Автопортрети от тази епоха обаче не бяха известни досега.
Буквите и рисунката са разположени на видно място срещу входа на камерата. Размерите им са незначителни и те могат да се видят само ако човек ги потърси съзнателно, целенасочено. Дискретността е резултат от съчетаването на суетност в добрия смисъл на думата и чувството за историчност от страна на автора на стенописите. Той е обезсмъртил името и образа си по елегантен начин. Един професионален психологически анализ на поведението на тракийския художник ще има важно значение за по-сериозни изводи, свързани с философията и религията на тракийската интелигенция.
Над пояса с помпеянско червено, във височина следват няколко декоративни ленти (обр. 35) с незначителна широчина - йонийска кима в бледо синьо с обърнати надолу едва заострени листа на тъмно червен фон между две яркожълти ограничителни линии (7 см); смесено червено и сивочерно (3 см); меандър в сиво-синьо на черен фон в горната половина и червен в долната (12 см); бледожълта (1,5 см); червени кръгчета в едва ограничени бели дискове така, че се получава “кръгова плетеница” (3 см).
Следва червена непрекъсната лента, която се явява основа на централния фигурален фриз. Той е най-добре запазен, има височина 0,38 м и е изцяло запълнен с изображения на хора и животни на мръсно-бял фон.
Над фриза е разположен пояс с широчина 7 см, изпълнен с умело и уверено изрисувана лезбийска кима с обърнати надолу листа в червено и сиво. Следващата лента е мръсно-бяла и с широчина само 2 см. Последният пояс (0,85 м) е най-високо разположен. Той е с олющена, изтрита и избледняла повърхност, която изглежда да е била кафява.
Куполът е затворен с ключов камък, видим отвътре като правилен кръг. Той е оцветен в сиво, червено и черно така, че в средата се получава сива двойна брадва. Лабрисът е ориентиран север - юг и това едва ли е случайно. Още повече, че той е ограден от изток с червено, а от запад - с черно. По подобен начин в тракийския храм под могилата Хелвеция край Шипка касетите на източното крило на вратата са оцветени в червено, а тези от западното - в тъмносиво, което някога е било черно (Кitov 1997). Друг храм от същия район - в могилата Оструша (Китов 1994 а) има сред остатъците от архитектурните си детайли 6 каменни антефикса, 3 от които са с бледосиня (някога черна), останалите с розова (някога червена) окраска 14. Очевидна е идеята, както в Шипка, така и в Александрово, да се свържат цветовете с посоките на изгрева и залеза на слънцето, съответно със светлото начало и раждането от една страна, и - от друга - мрачния край и смъртта.
Фигуралният фриз е малко над височината на очите, централен е и най-важен не само за нас, но и за авторите и посетителите на камерата и участниците в провежданите там церемонии. Могат да се разграничат 4 основни ловни сцени с участието на 4 големи животни (два елена и два глигана), 9 кучета, четирима конника и четирима пешака. Сцените са разположени така, че дивите свине са една срещу друга, както и тревопасните и се редуват през една 15.
Най-важна и водеща би трябвало да бъде сцената, на която най-напред се натъква влизащият в кръглата камера, тази срещу входа. Тя показва лов на благороден елен, в който участват конник и куче (обр. 36 и 37). Това е единствената незатворена сцена - срещу елена няма пешак, който да подпомага ездача. Той, освен това, е единственият, който е облечен в едноцветна - червено-кафява, къса дреха без характерната за повечето от останалите конници украса от широки вертикални и коси ленти. Обувките са като на другите - този път синьо-сиви. Ездачът, е в профил, със загоряло кафяво лице, с къса разрошена коса. Високо вдигнатата дясна ръка държи необикновено дълго копие. Върхът му все още не е пронизал врата на преследваното животно. Дясната ръка стиска поводите на коня. Под нея се вижда висяща синьо-черна ножница за меч с голяма елипсовидна топка в долния край. Конят е бял, в ход наляво, в традиционната поза - вдигнати предни крака, от които десният е по-високо. Както обикновено, специално внимание е отделено на амуницията. Правоъгълното седло е бледо-розово, 6 украси стърчат назад, 4 висят надолу. Презгръдният ремък е кафяв, под него са представени 7 сиви квадратчета, означаващи може би метални апликации. На местата на съединяване на вертикалния с хоризонталните ремъци има по една кръгла украса, изрисувани така, че да изглеждат силно изпъкнали. На носа и челото са завързани наносник и начелник с познатата вече форма - лабрис с изпъкнали краища. Цветовете на апликациите са в сиво и бяло и най-вероятно с тях има желание да се внуши мисълта, че са от сребро.
Преследваното животно е благороден елен. Позата му копира тази на коня. По тъмнокафявата кожа са предадени характерните за тревопасното ритмично разположени пролетни петна, познати и от други произведения на тракийското изкуство (сребърните позлатени апликации от Луковитското съкровище, например). Опашката е къса, видимо напрегната, извита дъговидно нагоре и заострена. Главата е като на конете. За да илюстрира умората и напрежението, езикът е силно изплезен и яркочервен. Най-слабото място на изображението са рогата - те са като “пришити”, бледо червено-кафяви и едва се открояват на светлия иначе фон. Еленът е вече поразен от хвърлено незнайно от кого копие, което е пронизало врата му, а върхът е излязъл от другата страна. От дълбоката рана струи кръв, която не достига “земята”, защото черно куче я “лочи” направо от въздуха. Кучето не се отличава по форма, размери и поза от останалите и е с особености, които го определят като гонче 16. Главата е с отворена муцуна, боядисана в червено заради поетата кръв. Ушите са къси, триъгълни, насочени леко напред и силно заострени, за да подчертаят възбудеността на хищника и драматичността на положението. Сцената е изпълнена безпогрешно от композиционна гледна точка, силно въздействаща е, като издава напрежението на момента.
Ако се завъртим по посока на часовниковата стрелка, следващата сцена - върху северната стена, е лов на глиган. Животното е в ход наляво (обр. 38). Преследва го пешак (обр.39), а отпред го среща конник (обр. 40). Звярът е с необикновено големи размери, сигурно за да подсили впечатлението за силата и храбростта на ловците. Предните и задни крака са здраво запънати, опашката е двойно спирално извита. Ушите са дъговидни и заострени, бели бивни, също дъговидно извити и заострени, излизат от двете страни на разтворената паст с яркочервен изплезен език, който потвърждава плачевното състояние на животното. Буйна четина очертава тялото от главата до опашката. Две анонимни копия са проболи дивата свиня в лявата плешка и левия бут и от раните струи кръв, която достига “земята” и попива в нея. Две кучета като останалите, без шийни гривни, са нападнали ранения звяр. Едното го е възседнало и е захапало жадно гривата над врата, другото е под корема и лочи кръвта от изхода на пробойната от копието в предната половина на тялото.
Дрехата на конника е мръсно-бяла с яркочервени линии, без ръкави. Обут е в дълъг яркочервен панталон, плътно прилепнал по краката, украсен с ритмично разположени бели елипси. Обувките не се отличават от познатите. Гърдите на ездача са предадени в лице, главата му е в профил, челото му изглежда високо, а косата - къса, черна. В лявата ръка държи поводите, а с дясната замахва със сравнително късо копие към челото на глигана. Конят е сиво-чер в поза като другите. Седлото този път е сиво-жълто. Оформянето подсказва, че то е от кожа на животно - най-вероятно лъв, без съмнение, убит от ездача. По него няма допълнителни украси, амуницията е общо взето като на останалите коне, сиво-белият цвят напомня сребро.
След глигана тича най-колоритната фигура в стенописите. Гол дебелак с откровено непривлекателен вид бяга наляво, преследвайки ранения звяр, към когото яростно размахва високо вдигната в двете си ръце двойна брадва с дълга светлокафява дръжка. Ръцете скриват част от лицето, косата е черна, къса и видимо разрошена в съзвучие с драматичността на положението. Маркиран е половият орган, за който, ако трябва да се определи, ще се наложи използването на умалително съществително. Мъжът всеки миг ще достигне раненото животно и ще му нанесе унищожителен удар. Фигурата е много важна и за пореден път по категоричен начин издава тракийски майстор - реалист, който вероятно е имал предвид конкретна личност с характерната й външност. Тъй като ролята на голия в сцената е неоспоримо положителна, един художник от юг би го идеализирал. Не че той не може да изобразява непривлекателни лица и фигури, но го прави само, когато има предвид заслужаващи ирония и подигравка персонажи от рода на тези, съпровождащи Дионис, например.
Ловът като елемент на тракийския бит е определен още от Херодот като характерен, като любимо занимание на тракийските благородници. Ловът на глигани играе особена роля в обичаите на тракийското общество (Маразов 1975; Маразов, 1988). Сюжетът е познат от сребърния с позлата колан от Ловец (Велков 1934) с две хералдически разположени сцени, в които конници и пеши стрелци атакуват глигани. Една бронзова фигура на глиган в естествена големина е намерена през 1903 г. край недалеч разположеното село Мезек в Свиленградско (Филов 1937) в периферията на прочутата могила Мал-тепе. В лявата му плешка личи дълбока рана, от която струи кръв. Животното е с отхапана, липсваща сега зурла. Като си има предвид величественото съоръжение под могилата и опасващата я крепида от големи добре обработени каменни блокове 17, не е трудно да се предположи, че могилата е била почитана като хероон, а фигурата на глиган е елемент от разрушена статуарна група на тракийски конник в лов на глиган. Зурлата сигурно е била захапана от куче и липсващият фрагмент е останал към устата му. Както и тук, раната на дивата свиня е от копието на ездача.
Поне за района обичаят да се монтират статуарни групи по могили-хероони е бил традиционен и практикуван в продължение на столетия. За това свидетелствуват регистрираните в една могила край Пъстрогор - отново в Свиленградско, факти. Тя от римското епоха - поне 4 - 5 столетия по-късно от Мезек и Александрово 18. Там в здравата скала в периферията на насипа са вкопани две правоъгълни ями, използвани сигурно за гробове. Над тях е изградена правоъгълна каменна площадка, върху която е монтирана статуарната група. От някои от плочите на настилката се подават железни пръчки. Наоколо са открити две човешки глави - едната на възрастен, другата на млад индивид, късове от тяло на кон, глава на сърна и други мраморни фрагменти. От някои от тях излизат подобни железни пръчки, използвани за скрепяване на отделните елементи от статуарната група. Тя, вероятно, е представлявала тракийски конник с придружител (покровител ?), който ловува сърна, а може би и други животни. Проучването на могилата не е довършено по финансови причини. Сигурно в насипа има още късове от статуите, които са моделирани с голямо умение и представляват сериозни произведения на изкуството. Друга статуарна група над мавзолей от римската епоха се предполага да е имало в некропола на пътната станция Состра в Троянско (Китов 2003 в, 80).
Най-сетне, само четири месеца преди откриването на гробницата, в богат гроб от Пейчова могила при Старосел бе намерен златен пръстен-печат с врязано изображение на конник, който пронизва с копието си глиган (обр. 41) (Кitov 2003 а, 16; Кitov 2003 b, fig. 11/5). Обстоятелството, че владетел е удостоверявал властта си с образ на такъв конник, подчертава важността и популярността на тази сцена в тракийското всекидневие, митология и религия.
Следващата сцена - лов на елен, този път лопатар (обр. 42), е разположена точно над входа. Композицията е затворена - животното е между конник и пешак. Зад ездача се движи в същата посока друг пешеходец, чиято роля остава засега необяснима. “Излишният” мъж крачи бодро наляво. Той е с познатата дреха, сега червена с една бяла лента над кръста и две под него. Главата му е в профил, има къса черна коса. Дясната ръка е вдигната високо горе и носи копие, чийто връх сочи гърба на коня пред него. В лявата пешакът държи оръжие, което наподобява кука или косер. Конникът стиска с лявата си ръка поводите, а с дясната - копие (обр.43). Изпод лявата се вижда да излиза ножница на меч. Косата е по-дълга, отколкото на останалите, правите й кичури се развяват зад тила. Изражението на лицето е спокойно, наивно, видимо детско. Това впечатление се подсилва и от скъсените пропорции на торса. Младежът е облечен в дреха като тази на пешака зад него, но обратно оцветена - бяла с червени, по същия начин разположени ленти. Под нея се вижда друга бяла дреха с дълги ръкави. Краката му изглеждат голи, но са много светли, което ни кара да се запитаме дали художникът не е имал предвид някакви жълто-кафяви, впити панталони. Или пък е искал да покаже, че принадлежат на младеж, който все още не е кален в битки и не е загорял от слънце по време на лов и война. Обувките са червени. Конят е точно като останалите, но сиво-бял. Седлото е червено, без допълнителни украси. Ремъците по главата са кафяви, а апликациите към тях керемиденочервени, което вероятно е трябвало да внуши, че са изработени от бронз. Еленът-лопатар (обр. 44) е най-“ухажваното” сред останалите животни - нападат го конникът отдясно, пешакът отляво и три кучета, които са се вкопчили в различни части от тялото му. Еленът е единственият, който все още не е поразен от оръжията на нападателите. Изображението му е най-живо и изразително сред останалите, изглежда царствено. Главата рязко е обърната назад. Позата е характерна за цяла група произведения на тракийското изкуство, които трябва да означават специално положение на тревопасно, изненадано от хищник. Рогата са изобразени гледани отпред, предадени много подробно и точно. Устата е широко отворена и от нея виси дълъг яркочервен език, който подсказва, че животното е уморено от дългото тичане. Еленът е нападнат и от две черни и едно бяло куче.
Изобразяването на елен-лопатар, при това така точно анатомично, е с висока стойност за тракийското изкуство, защото понякога се твърди, че това животно е непознато за тракийските географски ширини - един от аргументите за оспорване на местния произход на Панагюрското златно съкровище, в състава на което има два съда-ритони във форма на глави на елен-лопатар, също така вярно моделирани (Китов 2000 и пос. там лит.). Намирането на скелет на елен-лопатар в гроб от края на VI в. пр. Хр. дълбоко във вътрешността на Тракия - край с. Торос в Луковитско (разкопки на Георги Китов и Павел Павлов), други остеологични свидетелства и прецизното изображение от Александровската гробница оборват поне един от аргументите срещу тракийския произход на забележителния сервиз.
Пешакът от лявата страна - пред елена, е твърде атрактивен.Той върви уверено напред, обърнат е изцяло към нас. Облечен е в къса надиплена и препасана дреха, преметната през лявото рамо (обр. 45). Лицето му е в три четвърти с черна, падаща отстрани на главата коса. Той е видимо по-възрастен от останалите, изглежда да има брада - недобре очертана, рижа на цвят. Лицето издава напрежение, особено с широко отвореното дясно око. Леко свитата в лакътя дясна ръка държи здраво насочен напред дъговидно извит и силно заострен нож (крив тракийски - своеобразна махайра). Лявата ръка е протегната настрани и на нея е преметната силно надиплена дреха в бяло и жълто.
Последната сцена е също така драматична. Тя е изрисувана върху южната стена и представя отново лов на глиган. В нея пак участват конник, който обаче преследва бягащия наляво звяр, и пешак - сега застанал срещу животното. То е запънало само предните крака, задните са все още “в движение” (обр. 46). В детайли фигурата на глигана не се различава от другата, с изключение на това, че художникът е пропуснал да изобрази бивните. Кучетата са пак две, пак без гривни, със същите цветове (кафяво и сиво-бяло), но различно разположени. Анонимно копие е проболо крака на жертвата. От раната тече кръв, която “попива” в земята.
Пешакът (обр. 47) пред глигана е като колегата си от предната сцена, но лицето му е в профил, дрехата черна, а в двете си ръце държи дълго копие с прешлени, върхът на което е забил в основата на шията. От раната струи кръв, която все още не е достигнала “земята”. В един по-ранен период тъмната дреха е била с две широки вертикални ленти от кръста надолу, които са били златни. Впоследствие те - по неизвестни причини, са били “замазани” и едва личат като бледожълти само в долния край на дрехата.
Ездачът преследва животното отдясно (обр. 48). Конят му е жълт в обичайната поза и с правоъгълно бяло седло, очертано от сиво-сини кантове. Назад и надолу излизат украси с цвета на кантовете. Презгръдният ремък е черен, поводите в лявата ръка на конника и ремъците по главата на животното са сиво-кафяви, разположението им е без особености, както и на сивите апликации. Грижливо очертан е S-oвидeн kнебел.
Облеклото на ловеца е по-разнообразно от това на другарите му. Късата дреха е бяла с къси ръкави, но украсите по нея - макар и пак червени, са от тънки успоредни линии. Същият цвят има обозначеният колан, който изглежда като тънък шнур. Отдолу има друга дреха, тъмносивите й ръкави достигат китките и са покрити с орнаменти от големи бели елипси. Дългият тъмночервен клин плътно прилепва краката и е втикнат в черни обувки с по-ярко подчертани заострени върхове. Ездачът има сива ножница, която виси косо на колана и завършва долу с голяма сплесната топка. Копието е във вдигнатата дясна ръка.
В изобразяването на ездача има особености като при пешака. В преден период седлото му е било “златно”. Същият цвят са имали орнаментите по ръкава на долната дреха, както и топката на ножницата. Впоследствие “златото” е “скрито” с бяла боя.
Предназначението на подмогилното съоръжение в Рошавата чука край Алесандрово не подлежи на съмнение - то е било замислено и изпълнено като храм, използван в определен период и като гробница-мавзолей, където са били извършвани религиозни церемонии, мистерии и други действия, свързани с тракийските култови и погребални практики.
На подобно предназначение изглежда да са подвластни поне част от сцените в коридора и първата камера, особено голият воин по северната стена на коридора (обр. 23), който е в откровена танцова поза. Впечатлението е, че той танцува, размахвайки оръжие. В момент на танц е и третата фигура на отсрещната стена (обр. 25). Намеците в изворите за танци в Тракия (Песента на Ситалк), сцената по стената на амфората-ритон от Панагюрското съкровище (Китов 2000), рисунките в Сашова могила (Китов 1996 а), тези по кратера от Душанци и другаде (Теодосиев 1991 и пос. там лит.) са достатъчно основание да приемем, че тракийският художник е имал предвид ритуални танци при погребални церемонии пред, във или край гробници-храмове като сюжет на част от изображенията.
Сцената в трапецовидното поле на правоъгълната камера (обр. 28) не е изключено да е вдъхновена от вярата в овластяването на владетеля от Тракийската Велика богиня-майка, както е това в Свещарската гробница (Чичикова 1988), в изображения върху някои пръстени-печати от злато (Венедиков, Герасимов 1973; Китов 1994 б) и др. Централното място на сцената кореспондира с важността на легендата. В същото време съмнение за подобно тълкуване предизвиква обстоятелството, че “богинята” е в твърде “несериозна” поза, а конникът е прекалено войнствен. Така че, и тази сцена би могла да се определи като танц, в който някои от участниците симулират готовност за нанасяне на удари, за да изглежда “битката” по-реалистична.
Двата фриза в кръглата камера, като се има предвид незадоволителната четимост на долния, изглеждат обединени с тези от коридора и първото помещение от участието на нашия любимец с характерната дреха. Прави впечатление, че в повечето случаи той е представен в профил, а изражението, косата и тялото са с незначителни различия. Изглежда вероятно да е търсено внушението, че е имано предвид едно лице в различни исторически или битови моменти, на което се дължи разликата в оцветяването на дрехата. Дали това не е тракийският владетел, който е погребан в храма и на когото той се е превърнал в мавзолей?
Сцените от горния фриз в камерата не могат да се тълкуват еднозначно. Аз ги възприемам като ловни, свързани с бита и обичаите на тракийската аристокрация. По-сложно обяснение, обосновано от тракийската религия в съчетание с навиците и задълженията на тракийския владетел-жрец предложи вече проф. Александър Фол (Фол 2002, 232 сл.). Някои от тълкуванията съвпадът с моите, други възприемам след преосмисляне. Не мога да ги приема безрезервно предвид прозиращата, според мене, свръхинтерпретация. Нямам основание и да ги отхвърля, поради ерудицията на автора и спонтанното ми желание да бъдат верни. Тук няма да има място те да бъдат коментирани.
Разграничавам ловния сюжет на четири относително самостоятелни случая. От осмината участници в тях, четирима са с познатата дреха - трима конника и един пешак. Може да се защитава възможността да е представен тракийски владетел в различни моменти от живота му. Трудно обясним е единственият конник с особена дреха и то възседнал бял кон (обр. 36). Неговото копие е необикновено дълго, а конят му е с най-разкошната украса по седлото и презгръдния ремък. Това може да бъде друг владетел с по-голям авторитет или върхът в развитието на същия, преди да бъде обявен за бог. Трудно обясним е пешакът с характерната дреха и особеното оръжие в лявата ръка (обр. 49). Той е с едва набола брада, единствен не е включен пряко в която и да е от сцените и ни кара да се запитаме, дали не е удостоен с особена, необяснима засега роля.
Двамата полуголи пешаци си приличат по облеклото и ролите си. Те сигурно са сподвижници и първи другари на ловците владетели. В този случай пък от допълнително обяснение се нуждае голият дебелак, който напредва с престижно оръжие - двойната брадва (обр. 39) - символ на власт, на божественото начало, на Зевс, Дионис и с други важни функции. Свалянето му от коня, както и събличането му може да се обясни и като привилегия и развлечение на владетеля. В една от предишните публикации (Китов 2002, 71) беше посочена аналогия със стенописите в гробницата на Филип Македонски във Вергина - “един гол младеж, който подобно на нашия дебелак, размахва също така яростно двойна брадва с дълга дръжка (Аndronikos 1992, fig. 56 ff.).” (обр. 54).Всъщност, оказа се, че този младеж се отъждествява със самия Филип на младини или неговия син Александър с доста сериозни аргументи (Andronikos 1992, 100 ff, fig. 57 - 59, 62, 67; Morеnо 1995, 172 ff.). Като владетел с “обреден лабрис” го вижда Александър Фол и го обяснява като “елинска изобразителна заемка от епохата на снизяването на затворената аристократическа орфическа доктрина при и след Котис І.” (Фол 2002, 238). Гол благородник с двойна брадва, който напада лъв заедно с конник и две кучета може да се види по изображение от Лувъра (Reinach 1897, 47). С двойна брадва Тезей наказва Прокруст (Вoardman 1996, 137, 319). Двойната брадва често е представяна и като “инструмент” на Хефест (Bodrmand 1996, 262). Посочените примери още веднъж свидетелствуват, че лабрисът е престижен атрибут, който се поставя само в ръцете на особи с високо положение в обществото или религията.
Деветте кучета, (които Фол 2002, 237 е склонен да приеме като символизиращи вълци) са еднакви по рисунък и фигура и са вариант на определяните днес като гончии. Подобни могат да се видят и в стенописите от Вергина. Различават се по оцветяването на кожата, ролята при атаката на жертвите и това дали имат или не еднотипните червени гривни на врата. В три случая кучетата са захапали гърба, в по два врата (или шията) и корема, по веднъж кучето е под коня (обр. 50) или захапва корема (на благородния елен). Захапването от хищниците на предната част от тялото на тревопасните е характерно за тракийското изкуство (а по-рано и за микенското), за разлика от източното, където обикновено предмет на атаката е задната част от тялото на жертвите (Кitоv 1992).
Три от 9-те кучета имат гривни - 2 от нападащите елена-лопатар и това под коня на ездача, който атакува в лице глигана. Никаква закономерност не може да се установи, което изглежда да означава случайно оцветяване и разполагане на кучетата, както и при поставянето на шийни гривни. Във всички случаи, последният белег е резултат на отношение и значение на животните и те трябва да се възприемат като по-особени от другите, удостоени със специално царско или божествено внимание.
Единственото животно, което не е показано вече ранено при лова е еленът-лопатар (обр. 44). То е нападнато от най-много кучета - три, и “очаква” да бъде прободено от кривия нож на пешака и копието на конника. Благородният елен (обр. 37) е сразен от анонимно копие и предстои да получи удар от това на конника. Глиганът без бивни (обр. 46) е прободен от две копия - това на пешака и неизвестно от кого запратено. Към него е насочено все още нехвърленото копие на конника. Най-тежка е участта на другия глиган (обр. 38) - той е получил вече две рани от анонимни копия, заплашен е от трето - на конника, а не е за пренебрегване двойната брадва, която размахва зад гърба му голият мъж. Анонимните копия идат отвисоко - буквално от горния орнаментален пояс и дават основание да се направи заключението, че тракийският художник е имал намерението да ги припише на разположено високо божество, покровителствуващо ловците, както е това в някои старогръцки митове. В този дух е увереността на проф. Фол, че копията ”са хвърлени от волята на Великата богиня-майка и са мислени … като божествена намеса…” (Фол 2002, 238).
Значението на стенописите предстои да бъде цялостно оценявано. Те са с изключителна изворова стойност. Защитената от художника вече склонност към реалистично виждане на действителността дава основание да бъдат обогатени представите за външния облик и физическия тип на тракиеца. Посоченият от Херодот афинитет на тракийската знат към лова (и войната) може да се смята още веднъж потвърден. Ареалът на ловните животни се концентрира върху глигани и елени, към които могат да се прибавят и мечките. Еленът-лопатар заема вече мястото си не само като предмет на лова, но и като законен и действителен обитател на балканските гори. Кучетата гончии могат спокойно да се определят като основни помощници на ловеца в Тракия, още повече че анализът на други произведения на тракийското изкуство ще ги постави на полагащото им се място.
С разграничаването на начелници (наносници) с форма на двойна брадва по главите на всички коне в гробницата се решава окончателно един от проблемите на тракийската археология, свързан с конската амуниця. Предстои да бъдат правени изводи и за материала, от който са изработвани амунициите и причините за използването на един или друг в зависимост от общественото положение на собствениците. За пръв път получаваме такава богата информация за формата и украсата на презгръдните ремъци и седлата, която предстои да бъде използвана при тълкуване и характеризиране на множество недостатъчно определени находки от съкровищата, Равногор (Китов 1988), Старосел, Шипка и другаде.
Не се нуждаят от обосновки предоставените от стенописите възможности за характеристика на облеклото и въоръжението в Древна Тракия. И най-беглият преглед на изобразените в гробницата 23 човешки фигури е основание за важни, в някои случаи неочаквани и дори сензационни заключения. 7 от тях са конници (2 в коридора, 1 в първата и 4 във втората камера. Останалите са като танцьори/ки (?) или просто ходещи - 4 в коридора, 1 в първата и 1 в долния фриз на кръглата камера. 4-ма са въоръжени воини в горния фриз в куполното помещение, други 6-ма са около масата със жертвоприношение.
Няма критерии за разграничаване на мъжки от женски фигури. Това би могло да се направи донякъде хипотетично по пътя на изключването. Тъй като стенописите са реалистични, без елементи от старогръцката митология и само с известни предполагаеми отражения на тракийски вярвания, трябва да се приеме, че въоръжените фигури са на мъже. Това са 7-те конника, 4-те пешака в ловните сцени и тези с меч и копие в коридора. Мъже са без съмнение и седящите на табуретка и трон в сцената на жертвоприношение, както и фигурата с нож (махайра ?). Останалите 7 се нуждаят от известен анализ. Две от тях - правата зад масата с жертвоприношение и тази до масата със съдовете и храни, са нечетливи, подробности по тях не могат да се разчетат и определянето им е невъзможно. Остават 5 - полуголата и боса фигура с нежни очертания от лявата страна в края на коридора; движещата се надясно върху лявата лицева стена на първата камера, тази в трапецовидното поле над входа към кръглото помещение, най лявата и правата около елипсовидната маса. Тяхното облекло и прически не се отличават от останалите. Две от тях - в левия край на коридора и правоъгълното помещение са боси и танцуват, което ги определя повече като жени, отколкото мъже. Лявата от елипсовидната маса поднася ритон на седналия мъж и изглежда вероятно да се тълкува като Великата богиня-майка. Правата пред елипсовидната маса е в женствена поза и държи фиала в протегната си напред ръка. Подобно на нея фиала държи и Великата богиня-майка от кана № 157 в Рогозенското съкровище. Има основание да приемем, че и нашата фигура е на жена и то отново на богинята, особено като се има предвид златотъканата й дреха и обстоятелството, че тя подава на седналия в трон мъж един от символите на власт - фиала. Остава фигурата върху лявото лице към първата камера. Ако обърнем внимание към краката на петте фигури ще забележим, че три от тях са боси. Другите две тях са единствени с особени обувки - със заоблени върхове. Всички останали, определени като мъже, ако не са боси, имат обувки с ярко изразени силно заострени върхове. Такива обувки са непознати от старогръцките рисувани вази. Можем да ги видим обаче в стенописите от Казанлъшката гробница. Всички въоръжени фигури там, ако са обути, имат обувки със заострени върхове. Те са мъже и са изрисувани по стените на първата правоъгълна камера. Обувките на повечето от участниците в погребалното угощение (или свещената сватба - според различните интерпретации), са скрити под дългите хитони. Виждат се само тези на съпружеската двойка, кочияшът на квадригата и виночерпеца. Обути са и краката на двамата коняри, но обувките им не могат да се видят добре. Кочияшът е със сандали, както и цярят. Виночерпецът има познатите от Александрово островърхи обувки. Той е мъж. Показателно е сравнението между обувките на царя и неговата съпруга. Както споменах, той е със сандали. Те са червени, скриват глезените, отворени са отстрани и отпред, имат връзки и са със слабо изразени остри върхове. Съпругата носи обувка (вижда се само лявата) в бяло и кафяво, има няколко реда връзки и не е със заострен връх. Напротив, предният край е видимо забелен Подобни са обувките на две от фигурите в Александрово - тази от лицевата стена на първата камера и най-лявата в сцената - жертвоприношение със сребърния ритон (Великата богиня майка). Сравненията ясно свидетелствуват, че в Казанлъшката и Александровската гробница тракийският художник е приложил установени вече правила за разграничаване на мъжките и женски фигури - формата на предните части на обувките - заострени при мъжете и със заоблени краища при жените. Така че в гробницата поне 5 от 23-те изобразени човешки фигури са на жени.
Особено внимание заслужават туниките и хитоните на фигурите от Александрово. В два случая те липсват - фигурите са голи. В други 4 са неустановими поради лошото състояние на стенописите. От останалите 17 - 10 са с еднотипни по цвят и оформление дрехи - бели (7 - 2 конника и 5 не конника) или червени (сред тях нито един конник). След направеното вече разграничение 4 са на жени (3 бели с червени ленти) и 6 на мъже (2 конника, по 1 с бяла и червена; 4 пешака - по 2 с бяла и червена дреха). Закономерност е трудно да бъде извлечена. Заслужава все пак да се отбележи, че три от дамите са облечени в хитон, а само една е с много къса (до талията) дреха (бяла с червени ивици). Ако към посочените се прибави пешакът с копие и черна туника, която завършва долу с две светли черти (първоначално те са били златни), ще се установи, че фигурите със странните дрехи са 11 от 17 или приблизително 2/3. Те са много строго унифицирани и оформлението им е безапелационно стандартизирано, уеднаквено. Сега вече е много важно да се отбележи, че подобни дрехи са непознати от изображенията по старогръцките вази (в достъпната ми литература). Още по-важно е да се посочи, че доколкото те са познати, то е от стенописите в Казанлъшката гробница. Подобни, но не същите, имат няколко от фигурите от баталните сцени в правоъгълното помещение и още толкова в централния фриз. Нито една от тях обаче не е изчистена и стройна като тези от Александрово. Някои се доближават до туниката на конника срещу глигана без бивни (бяла с червени тънки надлъжни линии). Тази особеност е отбелязана, без да бъде коментирана, от един австралийски автор, който е написал дори статия (Webber 2001, 47 - 50) и да открие електронни страници за Александрово, без да ги е виждал на живо, без да познава моите публикации, поради което е обявил стенописите за непубликувани и ги датира произволно към 400 - 375 г. пр. Хр. (Webber 2003, 536 ff., fig. 5). Туниките и хитоните от Александрово и близките до тях от Казанлъшката гробница могат да се класифицират като уникални за античността и да се определят като характерни само за тракийския бит, за тракийска мода в античното облекло. Останалите дрехи от стенописите - светли туники със заоблен долен край, впити по краката панталони с разнообразна и оригинална украса и др. са непознати или почти неизвестни за предримската мода в античния свят и свидетелствуват за нови, непредполагани досега характерни тракийски дрехи след популярната “зейра” (ямурлук).
Стенописите в Александрово могат да спомогнат за характеристика на тракийското въоръжение от ІV в. пр. Хр. Представени са 6 типа оръжие - метателно (копие), ударно-прободно (меч, нож, косер) и защитно (шлем и щит). Най-много са копията, имат ги 10 от воините - всичките конници и трима от пешаците. Те са с различна дължина и имат непозната досега особеност - възли по дървеното тяло, които улесняват хващането. 3-ма от конниците и 1 пешак са въоръжени освен с копие и с меч. 1 от копиеносците - правият воин в десния край на коридора, има и щит. Пешакът пък на отсрещната сцена носи шлем тракийски тип на главата. Само още едно съчетание на две оръжия се вижда - меч и щит у голия пешак в левия край на коридора. Мечовете - 6 броя, са отново привилегия на конниците (4). Тялото им - доколкото може да се види, е разширено в срадата като на един рано датиран от кв. Гозница на Ловеч (Попов 1928/1929, 275 сл.). Ножниците са еднакви и не са познати сред археологическите находки. Те са сравнително къси, изглежда да са от кожа или дърво и имат в края си голямо елипсовидно разширение, чието практическо предназначение не може да се определи. Ножовете са два. Единият - на фигурата до масата със съдове е едва уловим и е трудно да бъде определен. Другият - на воина, който се кани да прободе с него елена-лопатар, е леко извит дъговидно и може да се възприеме като ранна форма на махайрата. Косерът у “излишния” воин може да се определи и като кука. Той - като копията, има възли по тялото. Двама от воините са с кръгли щитове, които принадлежат на познатото тракийско въоръжение. Те ни дават информация за начина на захващане на кожената облицовка към дървеното (?) тяло. Облеченият е характерен тракийски воин, който носи на главата си шлем тракийски тип, при това златен. Той е и “най-тежко” въоръженият сред другарите си - с копие, щит и шлем. Шлемът е добре познат както от археологическите находки (Иванов 1948, 99 сл.; Китов 1996 а, 14 сл. и др.), така и от стенописите в Казанлъшката гробница (Вълева 1992, 19 сл). Още едно оръжие не бива да пропускаме - двойната брадва на голия мъж зад глигана с бивни. Тя е със средно дълга дръжка, боядисана в жълто (златна ?) или втикната в златен цилиндър или пък увита със златна спирала. Златни обковки - цилиндри, накрайници и спирални ленти са използвани за втикване на дръжка от нетраен материал при брадви-жезли още от Варненския енеолитен некропол (Иванов, Аврамова 1997, 25 сл.). В неограбената царска тракийска гробница в Малката могила край Шипка (ІV в. пр. Хр.) беше намерена спирално навита сребърна лента, която е обвивала дръжка от нетраен материал за костен скиптър с форма на лабрис (Китов 1994 б, 51 сл., кат. № 18 и 31). Самата тя е сиво-бяла, с което символиката на Кодзимасес Майстора я определя като сребърна.
Повечето от воините в коридора и първата камера са с неподходящо за бойни действия облекло. Правият воин в десния край на коридора е не само гол, но и бос. Конникът на срещуположната стена е полугол и не се вижда да има обувки. В сцените участват и три жени. С външния си вид и действията мъжете се сближават с петимата пред фасадата на тракийски храм от стената на златната амфора-ритон от Панагюрското съкровище, които също така безгрижно и оскъдно облечени симулират въоръжена борба (Китов 2000, 21 сл.). Там те са пред храма, а тези от Александрово са във вътрешността му. Като онези от страниците на входа към централната камера на неограбената гробница-мавзолей в Сашова могила до Шипка (Китов 1996 а, 18 сл. и пос. там лит.) ). Като още някои в гробници-мавзолеи, по стените на глинени съдове и др. Изправени сме пред още едно неоспоримо доказателство за практикуването в Тракия на ритуални, военни и с друг характер танци при религиозни церемонии и погребални практики.
Датировката на съоръжението, както и някои от предложените тълкувания, предполагам, ще предизвикат разногласия и е малко вероятно да бъдат приети безрезервно. Това е съвсем естествено за един така значим паметник, като се има предвид, че и до днес времето на изграждане и изписване на Казанлъшката гробница и други свързани с нея проблеми са предмет на дискусии.
Хронологическа систематизация и класификация на тракийските подмогилни съоръжения въз основа на архитектурните им белези не е направена (Китов 1993; Steingraber 1999; Русева 2000 и пос. там лит.) и едва ли това ще стане скоро, така че те не могат да бъдат изходна основа за датировка на Александровската гробница. Археологически материали от вътрешността - бронзова халка за “заключване” и “отключване”, малки сребърни и бронзови халкички, не характерни късове от керамични съдове с нищо не спомагат за определяне на времето на изграждане и изрисуване на гробницата.
Датировката засега може да бъде направена единствено на база стенописи. Кръгът на аналогиите е ограничен. Тракийски стенописи са запазени в Казанлъшката гробница (Огненова-Маринова 1991 и пос. там лит.), Мъглиж (Цанова, Гетов 1973), централната камера в могила Оструша край Шипка (Китов 1994 а), в две гробници край Крън, Казанлъшко (Гетов 1991; Китов 2003 б), Свещари (Чичикова 1988). На още няколко места има мазилка с оцветяване или само незначителни фрагменти от стенописи или оцветявания, които не могат да бъдат предмет на сравняване (Valeva 1999 с посочени примери и лит.) Тук, впрочем, трябва да се отбележи, че на практика Александровската гробница е единствената със стабилни стенописи извън района на Долината на тракийските владетели в Казанлъшко.
В Мъглиж изображенията имат решително орнаментален характер, в Свещари сцената е само маркирана, на практика не е изпълнена като стенопис, двете съоръжения край Крън имат цветни пояси без изображения (обр. 51). Така че за сравнение могат да бъдат привлечени само Казанлък и Оструша. Тези от Казанлък (кр. на ІV или нач. на III в. пр. Хр) се характеризират с идеализация на човешките фигури и лица, с прецизна композиционна схема (обр. 52), свързана с определено събитие, разполагане на персонажа в предварително определен ред, което издава известно елинистическо въздействие. В Оструша (средата на IV в. пр. Хр.) изображенията са самостоятелни и не са подчинени на фабуларен ред, наблюдава се изобилие от различни по сюжет миниатюрни сцени (обр. 53), които - поне на пръв поглед, не изглеждат свързани помежду си. Стенописите от Александрово като че запълват средата - самостоятелни, но големи сцени, неразграничени с отделни рамки, представяне на домашни и диви животни. Т. е. стенописите в Александрово биха могли да бъдат изпълнени след средата и преди края на IV в. пр. Хр. - най-вероятно в третата му четвърт. Това предположение се подкрепя от многократното повтаряне на наносници и начелници с форма на двойна брадва. Тези, известни от археологическите находки в Панагюрище и Розовец (Венедиков, Герасимов 1973) се смята да са разпространени в средата на столетието. От същото време е и сребърният лабрис от Пейчова могила в Старосел (Kitov 2003 а). Този тип украси сигурно са били широко използвани през средата и целия IV в., когато е могло да станат предмет на внимание от страна на “александровския” художник. Придружаващите собствения му автопортрет букви са с палеография, характерна също за втората половина на ІV в. пр. Хр. (Герасимова 2004). Косвена подкрепа на датировката е гробницата на Филип II Македонски (приемам тълкуването и датировката па откривателя), където фризът на фасадата представя стенописи с ловни сцени, разбира се, различни по стил, сюжет, композиция и техника от Александровските. Сред участниците в лова може да се види и голият владетел да напада лъв (обр. 54) (Andronikos 1992, fig. 56 ff.). Макар и от бронз, вратите към двете помещения са като тези в Александрово и имат същата бронзова халка.
Посоченото вече наблюдение за използването на съоръжението известно време с голи стени от отлично обработени каменни блокове преди да бъдат направени стенописите определя пръв период, който най-вероятно е бил разположен в рамките на втората четвърт и средата на IV в. пр. Хр. Аналогиите с други подобни паметници (Китов 2003 б) позволяват да се предполага крайната дата на използване на храма при Александрово в началото на III в. пр. Хр. Тогава достъпът до него е прекратен, фасадата демонтирана, облицоващите я плочи са използвани за запълване на коридора. По това време са демонтирани и последните покривни плочи в източния край, пренесени също в края на коридора.
Авторството на архитектурата и живописта в Александровската гробница не може да се подлага на съмнение. Стилови различия в изпълнението на стенописите няма, което свидетелствува, че те са дело ако не на един художник, то поне на кръг автори с еднакви виждания и възможности. Проектанти, строители и художници в Александрово са траки, които за пореден път се легитимират като изключителни познавачи, ценители и творци на произведения с висока художествена стойност и от наша гледна точка. Изказаното вече отдавна мнение за съществуването на тракийска школа в античната живопис (Димитров 1966, Огненова-Маринова 1991) трябва да се счита не само доказано с поредния комплект от факти, но и допълнено със заключението, че тази школа е носител на самостоятелни и високостойностни художествени характеристики. Приносът на Александрово за подобен извод е ясен и категоричен - гробницата предоставя за пръв път в историята на археологията името на един тракийски художник - Кодзимасес Хрестос. Нещо повече, ние разполагаме и с неговия автопортрет - красив, интелигентен, одухотворен и - без съмнение, талантлив младеж.
Разположението на Александрово в непосредствена близост до автомагистралата от Европа към Азия предопределя съдбата на гробницата и стенописите - уникален археологически и туристически обект. Първите стъпки в тома направление са направени със съвместните действия на община Хасково, Районния исторически музей и Траколожка експедиция за могилни проучвания - осигурено е физическото опазване на храма и стенописите и облагородяване на могила Рошава чука и непосредствената й околност (обр. 55, 56).
Стенописите от Александрово притежават качества, които ги определят като произведения на изкуството с европейско и световно значение. Сигурно е, както и друг път съм твърдял, че един ден те ще бъдат лишени от уникалност и тогава значението им ще се умножи поради възможността да бъдат съпоставяни и изводите въз основа на тях да бъдат коригирани и обогатявани. Те предстои да са предмет на научен и художествен анализ до точното им и изчерпателно интерпретиране, датиране и използване като извор за историята, религията, философията, бита и културата на тракийското общество.
БЕЛЕЖКИ:
1. В разкопките участваха Диана Димитрова - зам. ръководител, Никола Тонков - геофизик, Меглена Първин - докторант (тримата от АИМ - БАН), стажанти и технически сътрудници - Десислава Василева, Мирослав Марков, Стефка Бъргазова, Мария Тодорова, Иво Тавитян, Костадин Косев, Татяна Косева и Лидия Захариева.
2. Minerva. London 2002, 3, 42 - 45; Archeo XIX, 8 (222), Milano, agosto 2003, 34 - 47; Одисей май 2003, 72 - 77 и мн. др.
3. Проучванията се проведоха по поръчка и със средства на Министерството на културата за придобиване на данни за обявяване конкурс за цялостна консервация, реставрация и социализация на гробницата. Заместник ръководители бяха Ирко Петров от РИМ Хасково и Диана Димитрова от АИМ - БАН. Иво Чолаков, определен за зам. р-л, не можа да вземе участие в работата. В екипа бяха включени д-р Георги Мавров, Никола Тонков, Деси Василева, Мария Тодорова, Стефка Бъргазова, Мирослав Марков, Александър Китов, Владимир Руменов, Николай Радионов, Костадин Косев, Лидия Захариева, Красимир Русев, Деница Стефанова. Проучванията не биха били успешни без съдействието на РИМ и Община Хасково (в лицето най-вече на директора д-р Граматиков и кмета г-н Иванов), Кметство Александрово, местни предприятия и отделни жители.
4. Имам бегли спомени за могилата от 1989 г., когато провеждах разкопки в с. Главан, Гълъбовско в района на Марица-Изток. Тогава мой приятел ме взе специално и ме заведе до Александрово. Могилата беше в много по-добро състояние Струва ми се, че изкопите личаха по-добре.
5. Няколко сонди с по-голям диаметър са направени за установяване дебелината на стените по поръчка на НИПК през 2002 г.
6. В първите дни на разкопките ни в края на ноември 2000 г. Рошава чука ни беше показана от д-р Георги Граматиков и г-н Ирко Петров. Тогава изкопите все още ги нямаше. След това всеки ден минавахме покрай могилата, но ги забелязахме на 17 декември, когато беше единственият ден без мъгла и с добра видимост по време на нашата работа край Александрово.
7. Открита е през март 2001 г. в могилата Садладжа чука с вис. около 6 м. Познавам я като член на комисията, която трябваше да реши съдбата й - “незабавно проучване”, което и до днес не е започнало. Изградена е от меки варовикови блокове. Има открит коридор с неустановена дължина, вход от изток и правоъгълна камера с размери 2,12 х 2,6 м. Покритието е двускатно.
8. За съжаление, нямаше възможност да бъдат направени точни нивелирни измервания.
9. Геофизични измервания на Никола Тонков от АИМ, член на екипа.
10. Предварителни заключения на реставратора д-р Георги Мавров, член на екипа, комуто и тук благодаря.
11. Предложената от мене първоначално интерпретация на сцената - Китов 2002, 59, се налага да бъде коригирана
12. През октомври 2003 г. установихме, че гробницата “се обитава” от няколко семейства мишки, плъхове и дъждовници. Те бяха изтровени и изхвърлени, камерите и коридорът изчистени и покрити с порести синтетични постелки. Със съдействието на кмета на Хасково г-н Георги Иванов бяха монтирани 4 врати, 3 от които херметически. Беше осигурено и монтирано студено осветление за защитните сгради, коридора и двете помещения. Площта пред гробницата е затревена, в нея са очертани и застлани с фракция пътеки. По подобен начин е оформено обръщало за автомобили.
13. След почистването на пода от разхвърляните блокове и монтирането на студено осветление стените на камерата можеше да бъдат спокойно и внимателно разгледани, при което се видя едва личащият надпис и човешкят профил под него.
14. Някои от антефиксите са цели, други изцяло или частично възстановени. За съжаление, без мое знание, преди прибиране във фонда на музея, те са били измити с вода и твърда четка, при което слоят с боя е изтънен и избледнял.
15. Тъй като сцените и персонажите са подробно описани от мене - Китов 2002 а, тук това е направено по-кратко за по-обща информация, като се набляга на новите наблюдения.
16. Според консултация с д-р Лазар Нинов, остеолог в АИМ, на когото и тук благодаря.
17. От внушителната крепида с широчина 5 м е запазена единствено снимка, направена по време на кратките разкопки на турския археолог Макриди в началото на ХХ век. По-късно блоковете са изтръгнати и използвани за строежи в селото (Филов 1937).
18. Разкопки на Георги Китов, Елка Дочева и Гавраил Лазов през 1994 г.
ЛИТЕРАТУРА:
Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасковския край. - Хасково 1997, 311 с.
Атанасов, Г. Тракийска гробница при град Върбица, Варненска област. - ГМСБ 1990, ХVI, 23 - 30.
Велков, Ив. Тракийска гробница при Старо Ново село. - ГПНБ (1925), 1927, 171 - 179.
Велков, Ив. Сребърен колан от с. Ловец, Старозагорско. - ИБАИ VІIII, 1934, 18 - 23.
Венедиков, Ив. Тракийска гробница при с. Ветрен, Пазарджишко. - ИБАИ ХV, 1946, 194 - 196.
Венедиков, Ив., Т. Герасимов. Тракийското изкуство. - С. 1973.
Вълева, Ю. Изображения на шлемове и каузия в Казанлъшката гробница. - Пробл. на изк. 1992, 2, 19 - 27.
Герасимов, Т. Портрет на Севт ІІІ (323 - 311) върху монети. - ИАИ ХІХ, 1955, 123 - 128.
Герасимова, В. Графитът от гробницата в Александрово. - Тук.
Гетов, Л. Тракийски гробници в хинтерланда на Севтополис през елинистическата епоха. - В: Сборник Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край, Казанлък 1991, 40 - 46.
Граматиков, Г., И. Петров, М. Славова. - Паметници на културата от Хасковска област. - Хасково 2001, 40 с.
Димитров, Д. П. За датата и стенописите на тракийската гробница при Казанлък. - Археология VIII, 1966, 2, 1 - 13.
Дремсизова, Цв. Надгробни могили при с. Янково. - ИАИ ХIХ, 1955 = Сб. Г. И. Кацаров II, 61 - 83.
Живкова, Л. Казанлъшката гробница. - С. 1974.
Иванов, Т. Предпазно въоръжение на тракиец от Асеновград. - РП І, 1948, 99 - 108.
Иванов, И., М. Аврамова. Варненски некропол. - С. 1997, 50 с.
Китов, Г. Тракийска гробница-мавзолей край град Стрелча. - Векове 1977, 1, 12 - 21.
Китов, Г. Свещени дарове в тракийска могила в Родопите. - Изкуство 1988, 7, 40 -48.
Китов, Г. Куполните гробници край Равногор в Родопите. - Археология 1989, XXXI, 3, 28 - 41.
Китов, Г. Тракийските могили. - Тнгасiа 10, 1993, 39 - 80.
Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка. - Пробл. на изк. 27, 1994 а, 4, 13 -20.
Китов, Г. Долината на царете в Казанлъшката котловина. - Анали I, 1994 б, 2 - 3, 46 - 76.
Китов, Г. Траколожка експедиция за могилни проучвания през 1992 - 1994 г. - Археология ХХХVII, 1995, 4, 54 - 61.
Китов, Г. Сашова могила. - Археология ХХХVIII, 1996 а, 2 - 3, 9 - 22.
Китов, Г. Могилата Голяма Арсеналка . - Археология ХХХVIII, 1996 б, 4, 31 - 42.
Китов, Г. Панагюрското златно съкровище отблизо. - С. 2000, 116 с. (=Анали 1 - 2).
Китов, Г. Александровската гробница. - Анали ІХ, 2002 а, 1, 50 - 81.
Китов, Г. Александрово - гробница-мавзолей със стенописи. - Проблеми на изкуството 2002 б, 1, 15 - 17.
Китов, Г. Долината на тракийските владетели І. - Археология XLІV, 2003 а, 1, 13 - 28.
Китов, Г. Долината на тракийските владетели ІІ. - Археология XLІV, 2003 б, 2, 28 - 42.
Китов, Г. Некрополите на Состра. - В Состра І, Фабер, В. Търново 2003 в, 72 - 140.
Китов, Г., Д. Агре. Въведение в тракийската археология. - С. 2002, 430 с.
Маразов, Ив. Сюжетът “лов на глиган” в колана от с. Ловец. -
Археология ХV, 1975, 2, 30 - 42.
Маразов, Ив. Лов на глиган (№ 159 от Рогозенското съкровище). - Пробл. на изк. 1988, 4, 13 - 19.
Мозолевский, Б. Н. Скифские погребения у с. Нагорное близ г. Орджоникидзе на Днепропетровщине. - Скифские древности, Киев 1973, 187 -234.
Мозолевский, Б. Фракийская узда из Хоминой могилы. - Studia Thracica I, 1975, 166 - 179.
Овчаров, Д. Уникална тракийска гробница при с. Александрово, Хасковско. - Археология XLII, 2001, 1-2, 145.
Огненова, Л. Опит за реконструкция на два щита от Тракия. - ИАИ ХVIII, 1952, 61 - 81.
Огненова, Л. Ризници на траки от V - III в. пр. н. е. - Археология I, 1959, 1 - 2, 30 - 37.
Огненова - Маринова, Л. Казанлъшката гробница - шедьовър на
тракийското изкуство. - В. Сб. Трак. култ. през елинист. еп. в Каз. край, Каз. 1991, 12 - 25.
Паунов, Е. Преоткриване и репроблематизация на първата тракийска гробница при Старосел в Пловдивско. - Анали ІХ, 2002, 1, 82 - 93.
Попов, Р. Новооткрити паметници от желязната епоха в България. - ИБАИ V, 1928/1929, 273 - 290.
Протокол от 21.12.2000 г. по заповед Р-435 от 18.12.2000 г. на Директора на НИПК. - София 2000, 10 с.
Русева, М. Тракийска култова архитектура. - Ямбол 2000, 201 с.
Теодосиев, Н. Кратерът от Душанци (културно-исторически анализ и интерпретация). - Археология ХХХIII, 1991,4, 12 - 23.
Филов, Б. Паметници на тракийското изкуство.- ИБАД VI, 1916/18, 1 - 56.
Филов, Б. Куполните гробници при Мезек. - ИАИ ХI, 1937, 1 - 116.
Фол, Ал. Тракийският орфизъм. - С. 1986, 243 с.
Фол, Ал. Тракийският Дионис. Книга трета. Назоваване и вяра. - С. 2003, 542 с.
Цанова, Г., Л. Гетов. Тракийската гробница при Мъглиж. - Археология ХV, 1973, 2, 15 - 28.
Чичикова, М. Поява и употреба на тухлата като строителен материал у траките в края на IV и началото на III в. пр. н. е. - ИАИ ХХI, 1957, 129 - 152.
Чичикова, М. Свещарската гробница - архитектура и декорация. - ТАВ III, 1988, 125 - 143.
Аndronikos, M. Vеrgina. Royals Tombs. - Ath. 1992, 243 р.
Bcardman, J. Athenian red Figure Vases. The Archaic Period. - NewYork 1996, 250 p.
Kitov, G. La toreutique thrace. - Orpheus 1992, 2, 71 - 80.
Kitov, G. Tumulus Graves near the Villages of Krasnovo аnd Starossel, Hissar Region. - RPQP V, 1, No 2 - 4, 1995, S. 1996, 455 - 470.
Kitov, G. Tombes monumentales thraces. - Archeologia No 338, Dijon oct. 1997, 28 - 35.
Kitov, G. Royal Insignia, Tombs аnd Temples in the Valey of the Thracian Rulers. - Arch. Bulg. 1999, III, 1 - 20.
Kitov, G. A Newly Found Thracian Tomb wyth Frescoes. - Arch. Bulg. 2001, 2, 15 - 29.
Kitov, G. Starosel - centre cultuel thrace. - Orpheus 11 - 12, 2001 - 2002, 5 - 60.
Kitov, G. The Griffin Tumulus. - Thracia XV, 2003 a, 303 - 312.
Kitov, G. A Thracian Cult Complex near Starosel. - In Early Symbolic Systems for ommunication in Southeast Europe, V. 2, BAR International Series 1139, 2003 b, 505 - 518.
Moreno, P. Lisipo, l,arte e lа Fortuna. - RCS Libri & Grandi Opere S p. A., 1995.
Reinach, S. Repertoire de la Statuaire graeque et romain. - Paris 1897.
Steingraber, St. Grabarchitektur und Grabmalerei in Thrakien und im Vorromischen Italien - eine Vergleichende Studie. - Пробл. на изк. 1999, 4, 53 - 68.
Valeva, J. Les decors thraces et le style a zones (IV - III siecle av. J.-C.). - Пробл. на изк. 1999, 4, 69 -75.
Webber, Ch. The Alexandrovo Tomb and Other Recent Discoveries. - Slingshot 216, Juli 2001, 47 - 50.
Webber, Ch. Odrysian Cavalry Arms, Equipment and Tactics. - In Early Symbolic Systems for Communication in Southeast Europe, V. 2, BAR International Series 1139, 2003, 529 - 554.
СПИСЪК НА ОБРАЗИТЕ:
Обр. 1. Средновековна бронзова гривна от могила № 2 край Александрово. Сн. Г. Китов.
Обр. 2.Рошавата чука в слънчевия 17 декември 2000 г. Сн. Г. Китов.
Обр. 3. Стар иманярски изкоп от север. Сн. Г. Китов.
Обр. 4. Началото на иманярската шахта. Сн. Г. Китов.
Обр. 5. Авторът в коридора на гробницата. Сн. Д. Димитрова.
Обр. 6. План и разрез на Александровската гробница. Автор Вл. Руменов.
Обр. 7. Камерата на гробницата в могилата Садладжа край Поляново. Сн. Г. Китов.
Обр. 8. Покритието в коридора. Сн. Г. Китов.
Обр. 9. Каменни плочи, поставени за запълване на коридора. Сн. Г. Китов.
Обр. 10. Челата на коридора. Сн. Г. Китов.
Обр. 11. Северното чело на коридора. Автор Вл. Руменов.
Обр. 12. Фрагмент от пластична каменна украса към фасадата. Сн. Г. Китов.
Обр. 13. Разрез на първата камера и входа към нея. Автор Вл. Руменов.
Обр. 14. Разположение на каменни блокове и плочи по подовете на двете помещения. Автор Вл. Руменов.
Обр. 15. Каменният градеж под олющената мазилка в кръглата камера. Сн. Г. Китов.
Обр. 16. Ритуалното легло в кръглата камера. Автор Вл. Руменов.
Обр. 17. Ритуалното легло. Сн. Ст. Димов.
Обр. 18. Входът към кръглата камера с лявото (южно) крило на каменната врата и бронзовата халка към него. Сн. Н. Радионов.
Обр. 19. Дупки за монтиране на халка за северното крило на вратата отвътре. Сн. Г. Китов.
Обр. 20. Кръгло легло за долната ос на северното крило на вратата. Сн. Г. Китов.
Обр. 21. Вътрешната страна на крило от вратата с приспособление за заключване. Сн. Г. Китов.
Обр. 22. Границата между стенописния слой и каменния зид в северната стена на коридора. Сн. Г. Китов.
Обр. 23. Сцена в десния (северен) край на коридора. Сн. Г. Китов.
Обр. 24. Сцената в левия (южен) край на коридора. Сн. Г. Китов.
Обр. 25. Танцуващата фигура от същата сцена. Сн. Г. Китов.
Обр. 26. Фигура от лявата външна страна на входа към първата камера. Сн. Г. Китов.
Обр. 27. Част от стенописите в първата камера. Сн. Вл. Руменов.
Обр. 28. Сцена над входа за кръглото помещение. Сн. Г. Китов.
Обр. 29. Сцена с жертвоприношение в кръглата камера. Сн. Г. Китов.
Обр. 30. Жена (богиня) със сребърен ритон от същата сцена. Сн. Г. Китов.
Обр. 31. “Македонска” звезда и тракийски палмети върху облегалката на трона. Сн. Г. Китов.
Обр. 32. Гърдите на една от фигурите със “златни” “гънки”. Сн. Г. Китов.
Обр. 33. Маса със златни съдове и храни. Сн. Г. Китов.
Обр. 34. Графит с името и автопортрета на тракийския художник. Сн. Г. Китов.
Обр. 35.Куполът на кръглата камера. Сн. Ст. Димов.
Обр. 36. Ловецът с особено облекло на бял кон. Сн. Г. Китов.
Обр. 37. Благородният елен. Сн. Г. Китов.
Обр. 38. Глиганът с бивни. Сн. Г. Китов.
Обр. 39. Голият владетел с двойна брадва. Сн. Г. Китов.
Обр. 40. Ездачът с червен панталон срещу глигана с бивни. Сн. Г. Китов.
Обр. 41. Пръстен-печат от Пейчова могила до Старосел. Сн. Ст. Димов.
Обр. 42. Сцена лов на елен-лопатар. Сн. Г. Китов.
Обр. 43. Конникът от същата сцена. Сн. Г. Китов.
Обр. 44. Еленът-лопатар. Сн. Г. Китов.
Обр. 45. Пешакът с крив тракийски нож. Сн. Г. Китов.
Обр. 46. Глиганът без бивни. Сн. Г. Китов.
Обр. 47. Пешак напада глигана с дълго копие. Сн. Г. Китов.
Обр. 48. Конникът нападащ глигана. Сн. Г. Китов.
Обр. 49. Пешакът с копие и косер. Сн. Г. Китов.
Обр. 50. Сиво куче под конника с червения панталон. Сн. Г. Китов.
Обр. 51. Входът на гробницата в Сарафова могила в Долината на тракийските владетели. Сн. Г. Китов.
Обр. 52. Кочияш с коне от Казанлъшката гробница. Сн. Г. Димов.
Обр. 53. Стенопис от тавана на саркофагоподобната камера l в могила Оструша. Сн. Н. Стойчев.
Обр. 54. Рисунка на стенопис в гробницата от Вергина с изображение на гол владетел с двойна брадва. По Аndronicos 1992, fig. 59.
Обр. 55. Една от херметическите врати в коридора на гробницата. Сн. Г. Китов.
Обр. 56. Облагороденият участък пред входа на гробницата в могила Рошава чука. Сн. Г. Китов. | |
