Известната гробница мавзолей в Жаба могила край гр. Стрелча в Панагюрско е част от център на тракийското племе беси, който в V-IV в. пр. Хр. е съществувал отделно от териториите на одрисите в Казанлъшката долина на царете. Тази теза се утвърди по време на научната конференция в Стрелча в края на миналата седмица, с която бе отбелязана 30-годишнината от откриването на гробницата в Жаба могила.
Голяма кафява табела -от новите, които са сложени край националните културно-исторически паметници, бележи мястото, където човек трябва да се отбие от пътя, за да поеме през тревите към Жаба могила. Всички очакваха президента Георги Първанов и този път пространството наоколо и самата гробница бяха надлежно почистени. Нейният откривател - археологът ст.н.с. Георги Китов от Археологическия институт с музей при БАН, събра на юбилея ветераните, с които преди три десетилетия е направила първите си стъпки неговата траколожка експедиция за могилни проучвания. Тя е известна повече с многото гробници в Казанлъшката долина, които е разкрила, и с бляскавото тракийско злато, което все повече прославя името на България по света. Има открития, които са много по-ценни от златото, твърди обаче самият Георги Китов. Годишнината в Стрелча съвпадна с още един негов личен юбилей -40 години от първите му стъпки като археолог. Започнал е с разкопки на Калиакра, но през юли 1976 г. на Жаба могила е може би истинският му професионален рожден ден. Защото по думите му с откриването на тази гробница е завършил един етап в траколожките изследвания в България и е започнал нов. Храмът с мавзолей край Стрелча е първият, който показва безспорно, че древните траки са били самостоен народредом с елините, имали са високоразвита култура и са били виртуозни архитекти, строители и майстори.
В онези години за тракийския орфизъм, който като теория бе създаден и световно утвърден от проф. Александър Фол, в обществото все още не се е говорело тъй мощно и високо, както днес. Затова в 70-те години правят впечатление не толкова атрибутите и същността на вярата-обредност, а атрактивните находки в най-голямата от над 300 могили в околността. Гробницата е куполна с правоъгълно преддверие, била е ограбена още в древността. В нея след IV в пр. Хр. е бил погребан тракийски цар, установяват археолозите. Входът е внушителен, от обработени камъни, бил е добре запазен. А върху фронтона за пръв път се откриват пластични изображения - на тракийска богиня и на Горгона Медуза, разположени сред растителни орнаменти. Отпред екипът разкрива изцяло запазена колесница с 4 колелета, с два впрегнати коня и трети ездитен пред тях. От конските украси са запазени над 50 сребърни апликации. Съхранено е всъщност в автентичен вид погребалното шествие, за което на конференцията учените обясниха, че е отвеждало владетеля в отвъдното.
Погребението е било по-късно от изграждането на самата гробница, твърди Китов. В северозападната страна на могилата е открито по-ранно съоръжение - светилище-храм с три помещения, разположени като буквата Г. Върху каменната фасада е имало украса от пластични растителни орнаменти, а от двете страни симетрично са били разположени релефите на два лъва. Били са украсени в жълто, синьо и червено. Каменният блок с единия лъв се пази днес в НИМ, вторият е в историческия музей в Стрелча, посочи неговата директорка Мария Нейчева. Гробницата и храмът са образували култов комплекс-мавзолей за почит пред обожествения след смъртта си владетел. Пред фасадата са намерени 7 празни керамични съда, обърнати с дъното нагоре, и два, пълни с чакъл. Цифрата 7 е свещена в орфизма. Богът - син на Великата богиня майка, умира на седма степен от развитието на Космоса, за да породи нов живот. Съд, обърнат нагоре, 7 глинени амулетчета и 7 мъниста намери преди няколко дни Китов в гроба на тракийски вожд в Касабова могила при с. Шейново...
Когато изучава предметите от прочутото Панагюрско съкровище, върху един от ритоните Георги Китов забелязва изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в Жаба могила. Същата архитектура той вижда през 2000 г. и в гробницата-мавзолей в Четиньова могила в Старосел, Хисарска община, където е разкрил общо 6 подмогилни храма. Това му дава основание да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено в Тракия отвън и не изобразява обсадата на Тива, каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско. Изработено е в района на Средна гора и върху него е изобразен ритуален танц пред фасадата на тракийски храм.
Според траколожката доц. Валерия Фол светилище е съществувало сред седемте групи скални природни образувания на север от Стрелча. То е било на т.нар. Турчинов камък, от който се вижда Жаба могила и около който се е оформила цялата свещена територия на равнинните беси. Култовият център в Старосел също е възникнал в района на скално светилище. Според Валерия Фол районът Стрелча-Старосел-Хисаря преди 2500 години е бил отделна територия на династията на бесите. Миналата година археоложката Даниела Агре откри в близост до Стрелча укрепена резиденция (тюрзис) на тракийски владетел от V в. пр. Хр. Екип на д-р Митко Маджаров, директор на археологическия музей в Хисаря, в момента проучва тракийски сгради от V-IV в. пр. Хр. над близкото с. Кръстевич и предполага, че са били част от селище. Над Старосел пък в местността Кози грамади миналата година бяха открити дворец-резиденция на тракийски владетел и няколко постройки.
Оформя се трасе за прекрасен културен туризъм, обобщава Георги Китов: Панагюрище-Стрелча-Старосел-Хисаря. На югоизток при с. Старо Железаре той откри през 2004 г. уникално тракийско съоръжение от каменни монолити, побити в кръг, за което предположи, че е служело за астрономическа обсерватория. Нататък пък е некрополът при с. Дуванли с над 50 надгробни могили и открити много златни накити, сребърни, бронзови и глинени съдове. Ако този район се свърже с Казанлъшката долина на царете, може да се получи много атрактивен културен маршрут. Стига държавата, общините, бизнесът и населението да си подадат ръка в името на такава цел. Засега, уви, перспективите не са розови.
Дори самата Жаба могила, когато не я посещават президент и юбиляри, представлява доста тъжна гледка. За 30 години никой не е изградил никакъв участък от централния път до нея, за да не изпитват туристите усещането за скачане в тръст с препятствия. Местни овчари я използват като укритие за овцете си при дъжд, а подът на гробната камера и преддверието, които иначе са реставрирани от НИПК, се покриват с неща, от които и траките биха се ужасили. Няколко пъти слагахме желязна ограда пред входа, но всеки път я крадат, твърдят кметът на Стелча Димчо Караиванов и директорът на местната гимназия Ганчо Грозев, който е и председател на общинския съвет. Няма съзнание за култура и за значението на историческото ни наследство, кахърят се те. Преди време единствени в Пазарджишко спечелили проект по ФАР за 93 000 лв. да облагородят могилата, но бившият депутат Люцкан Далакчиев и областният управител тогава Иван Димитров отклонили парите за някакъв обект в с. Цепина. Ексминистър Нина Чилова дори не отговорила на протестното им писмо, разказват двамата. Тази година общината в Стрелча за пръв път отделила малко пари от собствени приходи за 30-годишнината от откриването на паметника. Сега сме направили съвместно дружество Стрелча-Панагюрище-Хисаря, дано да имаме повече шанс да намерим пари, надява се кметът Караиванов. Първата им задача щяла да е да се направи път до гробницата.
Кошмарно е състоянието и на трасето при Паничари-Старосел-Красново. За да стигне до Старосел, за който знае всеки българин, и да мине през дупките в селото, човек трябва предварително да е прежалил автомобила си. Необходими са средства за по-мащабни археологически работи и за инфраструктура до паметниците, каза в изказването си пред научния форум в Стрелча президентът Първанов. Той оприличи археолозите на пожарна команда, която все спасява старините от пълчищата на иманярите, и призова държавата да предприеме крути мерки, за да не гледаме повече как нашите богатства изчезват и се появяват в западните каталози. Първанов предлага да се създаде специален фонд за археология и за изграждане на инфраструктурата към паметниците, за да се появят условия за културен туризъм. Работата на нашите археолози от тук нататък има изключително значение за формирането на образа на България пред света, заключи президентът. | |
Няма коментари:
Публикуване на коментар