Етикет и обръщения

rfi.bg >> Етикет и обръщения

Госпожа или госпожица - възможно ли е това разграничение да се доближава до дискриминацията? Така поне смята парижанката Матилда, лансирала петиция за премахване на термина mademoiselle от административните документи. Според Матилда “Мademoiselle” датира от времето, когато жените са били смятани за граждански неспособни. Независимо дали е дама, омъжена или не тя е била гражданска неспособна. А един господин си е господин от първия до последния ден на живота си, независимо дали е женен, разведен, дали има или няма деца. Семейното му положение не е важно за гражданския му статут за разлика от жената. Именно тук смятаме, че има дискриминация, защото жените трябва да посочват семейния си статут.

Матилда се представя с това име, защото иска да остане анонимна, опасявайки се, че може да бъде санкционирана в професионално отношение. Причината е, че подобен ангажимент, смятан за феминистки, не се посреща с добро око, особено от мъжете. Затова и петицията на Матилда се лансира от открито феминисткото движение Chiennes de garde (кучки пазачки). Засега петицията за премахване на термина mademoiselle от административните документи е събрала над 7 подписа.

Как изглеждат нещата в останалите европейски страни? Германките се обиждат, когато ги наричат freulein, в Англия жените вече не се наричат мис или мисис, а използват неутралното miz, което не показва семейното им положение. В Литва обаче, разграничаването е съвсем ясно, тъй като към фамилното име се прибавя наставка според гражданския статут. От 2003 обаче жените могат да изберат неутрална форма на фамилното си име. Феминистките в Литва обаче продължават да се борят за окончателното премахване на наставката “иене”. В литовския език повечето фамилни имена на мъжете имат наставка “ас”, а женскит “е”. Ако жена се омъжи за мъж с фамилия Савас, нейното име ще стане Савиене. Тази традиция съществува от ХVІІ век, но според съвременните феминистки в Литва тя представлява дискриминация. След промяната от 2003 дамите, които желаят могат да използват неутралната форма и жената, омъжила се за г-н Савас може да се казва просто Саве, вместо Савиене.

Преди 17 години българите преминаха от „другарю” към „господине” и от „другарко” към „госпожо”.

В края на януари 1990 година се налагат обръщенията „господин” и „госпожо” у нас. Те са индикация за настъпващи обществени промени и на ниво обръщения между хората. Етикетът обаче не може да върне автоматично периода отпреди 50 години. Съвременният етикет повелява, ако една жена желае да я наричат госпожица, тя ще си каже. Ако тя не изрази изрично желанието си за това обръщение, следва да се използва общоприетото „госпожо”. Това е задължителното обръщение към деловите жени, които в последно време станаха повече. Самото обръщение „госпожо” звучи официално, защото е придружено не от малкото име, а от фамилното име на жената. В деловата сфера учтивите обръщения включват често и самата титла като „професор Петрова” или „д-р Иванова”, „съдия Илиева” и тогава обръщението „госпожо” отпада. Съгласно регламента на държавния протокол само за действащите държавни лица и министри се изисква обръщението от типа” господин/госпожо министър” . Експертите по етикет отбелязват, че самото обръщение „госпожо” е чудесна възможност да се избави човек от ситуация, в която не си спомня името на жената, с която говори. Мнозина обаче продължават да разчитат на собственото си езиково чувство и да употребяват и „госпожице”, и „госпожо”, а и някои други изразни форми като „Къде така, ма? / Ела бе, жена/ Ей, госпожата с шапка/Малката, ела насам/ . Ежедневието изобилства от нарушаване на етикета. Наблюденията показват, че жените са по-любезни, отколкото мъжете при използване на обръщенията. Прието е също дамите да не бъдат питани за семейното им положение. Както с обръщението към нея, една жена не иска да дава лична информация за себе, така и при представянето си тя не трябва да казва „Аз съм госпожица или госпожа Иванова.” Относно фамилните имена, нещата много са се променили. Например, в брачните свидетелства от 1946 година жената е приемала освен фамилното и бащиното име на съпруга си. Днес, жената може да избира да запази фамилното си име, да вземе фамилията на съпруга си или да я добави към своята.

Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова