news.bgnes.com - Евентуална война между двете корейски държави ще е ядрена
Северна Корея предупреди днес за опасност от ядрен конфликт, ако избухне война между двете корейски държави, като това изявление се прави в момент на продължаващи дипломатически усилия за сваляне на напрежението на полуострова.
Според официалния севернокорейски сайт Uriminzokkiri войната на полуострова е неизбежна и избухването й е само въпрос на време. "Поради войнственото и безотговорно поведение на Южна Корея въпросът не е дали ще има война на Корейския полуостров или не, а кога ще избухне тя. Ако избухне война, тя ще прерасне в ядрен конфликт, който ще надхвърли границите на Корейския полуостров", посочва още сайтът. В същото време официалният орган на севернокорейската компартия в. "Нодон Синмун" описва полуострова като най-опасния район в света. /АФП
Показват се публикациите с етикет Технологии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Технологии. Показване на всички публикации
петък, 17 декември 2010 г.
сряда, 29 юли 2009 г.
четвъртък, 23 юли 2009 г.
Електромобил
rfi.bg >> Електромобил
freshnewsbg.com
Трудно е на този етап да се каже дали бъдещето на автомобилната индустрия принадлежи на елктромобилите. Няколко европейски държави, сред които Испания и Холандия, вярват в тази перспектива. В Испания, премиерът Хосе Луис Сапатеро дори обяви, че иска да страната му да поеме по пътя на “зеленото възраждане”. Фонд на стойност 20 млрд евро ще трябва да позволи финансирането на проекти от областта на устойчивата икономика, а електромобилите също влизат в тези проекти. Испанският министър на промишлеността Мигел Себастиан, който е пламенен привърженик на незамърсяващата енергия, обяви наистина амбициозна цел: до 2014 г., автомобилите в Испания, задвижвани с електроенергия да станат 1 млн! В това число все пак влизат и хибридните автомобили. В момента вече са сформирани две работни групи с автомобилопроизводители – едната с представители на японския “Нисан”, а другата с френския “Рено”. Правителството е предвидило и данъчни облекчения за хората, които изберат електромобил или хибридна кола. Сега на дневен ред идва въпросът със захранването на тези автомобили и откъде ще се вземе толкова много електроенергия без да се наруши нормалното функциониране на електропреносната мрежа. Два са вариантите, които се обсъждат: автомобилите да се зареждат през нощта, когато потреблението е по-малко или използването на енергия от ветрогенераторите, която често пъти е в излишък през деня.
В Холандия също бе лансиран мащабен проект за електрически транспорт, който включва автомобилите, камионите, мотопедите и корабите. Правителството предвижда до 2020 г. да бъдат пуснати в употреба 1 млн електромобила, а това представлява 15 % от сегашния автомобилен парк. До 2012 г., кметството на Амстердам смята да монтира 200 точки за зареждане на електромобилите, а в национален план целта е 12 000 точки. Мерките за подтикване към използване на електрическите автомобили включват и монтиране на безплатен контакт за зареждане пред дома на всеки притежател на подобен автомобил. Обикновено, за зареждането на една електрическа кола са необходими от 1 до 3 часа. Кметството на Амстердам вече е поръчало няколко електромобила, норвежко производство. Няма нищо чудно, че всичко това се случва в Холандия, където всеки четвърти човек е член на организация за защита на околната среда. За да не се претоварва електропреносната мрежа, за зареждането на автомобилите холандските власти смятат да използват възобновяеми енергийни източници, като ветрогенераторите, които са изградени на много места в страната.
В България идеята за електромобили е на равнището на частната инициатива.
Инициатори на идеята са няколко български предприемачи като работата по техния проект започва през 2001 година. В резултат на тяхната предпроектна дейност е основано Акционерно дружество БГЛОТ. Към проекта са привлечени и инвестиционни банкери от Калифорния. В САЩ през 80-те години за първи път е тестван български електромобил от типа цинк-въздух. Сегашната финансова криза не би могла да попречи за довършване на проекта, смятат от дружеството. В полза на рационалното им мислене е опитът, който страната ни има по отношение на производството на електрокари. Това е един от силните аргументи на БГЛОТ АД да създаде цяла инфраструктура за производство на електромобили у нас, която започва от създаването на акумулаторите и свършва до монтажа на колите. При добро развитие на нещата в близко бъдеще ще бъдем свидетели на движещите си електромобили по нашите пътища. На този проект не е чуждо намерението да се направи опит за привличане на световни автомобилни компании, които да решат техните електромобили да бъдат сглобявани в България. Стратегическият план не изключва производството на български електромобил.
В това отношение също има добра основа. Преди време студенти от Техническия университет в София конструираха прототипа Юнивърс. Крайната цел е създаване на евтин, екологичен и много икономичен петместен автомобил, който харчи на 100 км само 5 лева. Освен това българските конструктори от Стара Загора засенчиха световните като създадоха електромобил с 40 процента по- евтин от световните аналози. Според създателите на електрическата кола разходите се изчисляват на 1 стотинка за километър пробег. Създателят на електромобила Цветомил Белчев е устойностил крайната цена му на 10 000 лева. Ако трябва да бъде направено сравнение на отделните компоненти на електромобила, то батериите му заместват резервоара при обикновения бензинов автомобил. Електромобилът разполага и с контролер. Той определя скоростта, с която електромотора ще се върти. Предназначението му е същото като на карбуратора. Контролерът дозира напрежението на батериите. Засега първият български електромобил, произведен в Стара Загора, е едноместен. Моделът е разработен с личните средства на петима старозагорци. Официалната премиера се състоя на 21 юни тази година. Конструкторите планират да произведат и двуместен модел. Теглото на едноместния модел е 400 кг , когато е зареден. Теглото на батериите е 140 кг. Акумулаторът му се зарежда за осем часа, а самият електромобил развива скорост до 45 км в час. За първия електромобил вече има и клиент – българин, който живее в Гренландия.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
freshnewsbg.com
Трудно е на този етап да се каже дали бъдещето на автомобилната индустрия принадлежи на елктромобилите. Няколко европейски държави, сред които Испания и Холандия, вярват в тази перспектива. В Испания, премиерът Хосе Луис Сапатеро дори обяви, че иска да страната му да поеме по пътя на “зеленото възраждане”. Фонд на стойност 20 млрд евро ще трябва да позволи финансирането на проекти от областта на устойчивата икономика, а електромобилите също влизат в тези проекти. Испанският министър на промишлеността Мигел Себастиан, който е пламенен привърженик на незамърсяващата енергия, обяви наистина амбициозна цел: до 2014 г., автомобилите в Испания, задвижвани с електроенергия да станат 1 млн! В това число все пак влизат и хибридните автомобили. В момента вече са сформирани две работни групи с автомобилопроизводители – едната с представители на японския “Нисан”, а другата с френския “Рено”. Правителството е предвидило и данъчни облекчения за хората, които изберат електромобил или хибридна кола. Сега на дневен ред идва въпросът със захранването на тези автомобили и откъде ще се вземе толкова много електроенергия без да се наруши нормалното функциониране на електропреносната мрежа. Два са вариантите, които се обсъждат: автомобилите да се зареждат през нощта, когато потреблението е по-малко или използването на енергия от ветрогенераторите, която често пъти е в излишък през деня.
В Холандия също бе лансиран мащабен проект за електрически транспорт, който включва автомобилите, камионите, мотопедите и корабите. Правителството предвижда до 2020 г. да бъдат пуснати в употреба 1 млн електромобила, а това представлява 15 % от сегашния автомобилен парк. До 2012 г., кметството на Амстердам смята да монтира 200 точки за зареждане на електромобилите, а в национален план целта е 12 000 точки. Мерките за подтикване към използване на електрическите автомобили включват и монтиране на безплатен контакт за зареждане пред дома на всеки притежател на подобен автомобил. Обикновено, за зареждането на една електрическа кола са необходими от 1 до 3 часа. Кметството на Амстердам вече е поръчало няколко електромобила, норвежко производство. Няма нищо чудно, че всичко това се случва в Холандия, където всеки четвърти човек е член на организация за защита на околната среда. За да не се претоварва електропреносната мрежа, за зареждането на автомобилите холандските власти смятат да използват възобновяеми енергийни източници, като ветрогенераторите, които са изградени на много места в страната.
В България идеята за електромобили е на равнището на частната инициатива.
Инициатори на идеята са няколко български предприемачи като работата по техния проект започва през 2001 година. В резултат на тяхната предпроектна дейност е основано Акционерно дружество БГЛОТ. Към проекта са привлечени и инвестиционни банкери от Калифорния. В САЩ през 80-те години за първи път е тестван български електромобил от типа цинк-въздух. Сегашната финансова криза не би могла да попречи за довършване на проекта, смятат от дружеството. В полза на рационалното им мислене е опитът, който страната ни има по отношение на производството на електрокари. Това е един от силните аргументи на БГЛОТ АД да създаде цяла инфраструктура за производство на електромобили у нас, която започва от създаването на акумулаторите и свършва до монтажа на колите. При добро развитие на нещата в близко бъдеще ще бъдем свидетели на движещите си електромобили по нашите пътища. На този проект не е чуждо намерението да се направи опит за привличане на световни автомобилни компании, които да решат техните електромобили да бъдат сглобявани в България. Стратегическият план не изключва производството на български електромобил.
В това отношение също има добра основа. Преди време студенти от Техническия университет в София конструираха прототипа Юнивърс. Крайната цел е създаване на евтин, екологичен и много икономичен петместен автомобил, който харчи на 100 км само 5 лева. Освен това българските конструктори от Стара Загора засенчиха световните като създадоха електромобил с 40 процента по- евтин от световните аналози. Според създателите на електрическата кола разходите се изчисляват на 1 стотинка за километър пробег. Създателят на електромобила Цветомил Белчев е устойностил крайната цена му на 10 000 лева. Ако трябва да бъде направено сравнение на отделните компоненти на електромобила, то батериите му заместват резервоара при обикновения бензинов автомобил. Електромобилът разполага и с контролер. Той определя скоростта, с която електромотора ще се върти. Предназначението му е същото като на карбуратора. Контролерът дозира напрежението на батериите. Засега първият български електромобил, произведен в Стара Загора, е едноместен. Моделът е разработен с личните средства на петима старозагорци. Официалната премиера се състоя на 21 юни тази година. Конструкторите планират да произведат и двуместен модел. Теглото на едноместния модел е 400 кг , когато е зареден. Теглото на батериите е 140 кг. Акумулаторът му се зарежда за осем часа, а самият електромобил развива скорост до 45 км в час. За първия електромобил вече има и клиент – българин, който живее в Гренландия.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
вторник, 30 юни 2009 г.
"Сиско България" заменя задграничните си пътувания с виртуални срещи
dnevnik.bg >> "Сиско България" заменя задграничните си пътувания с виртуални срещи"
неделя, 21 юни 2009 г.
Първия електромобил изцяло българско производство в Стара Загора
rfi.bg >> Първия електромобил изцяло българско производство в Стара Загора
Първият електромобил изцяло българско производство е вече готов –това пък научаваме от страниците на «Труд» с днешна дата. До няколко месеца ще се появи на пазара. Цената му е само 10 000 лева, съобщи създателят на екологичното чудо на 4 колела - старозагорецът Цветомил Белчев. Първият модел от марка “XCAR” е едноместен и носи името “Шерп”. Цената на горивото по изчисление на създателя му е 1 стотинка на километър.
Според Белчев то е особено подходящо за пощи, фирми, занимаващи се с разнасяне на стоки и доставки, и дори за общинска полиция.
Над него са работили в продължение на девет месеца петима души в автомобилния комплекс на Белчев в Стара Загора. Там можело да се произвеждат до 10 коли месечно, стига да има поръчки.
Предстояло единствено лицензирането. То обаче можело и да се забави, защото в Министерство на транспорта регистрирането на нов модел кола било все още непозната процедура. Вече се подготвяли обаче документите за сертифициране по европейските стандарти.
Днес малкият “Шерп” ще бъде показан пред старозагорци. Създателите му ще посадят символично дръвче в Градската градина, като обещаха да правят това при всеки продаден автомобил.
Предстои родната електрическа кола да бъде показана в София и по Черноморието. “През следващата година предвиждаме екообиколка из Европа, с която ще демонстрираме надеждността на нашия продукт”, заяви Белчев.
Първият електромобил изцяло българско производство е вече готов –това пък научаваме от страниците на «Труд» с днешна дата. До няколко месеца ще се появи на пазара. Цената му е само 10 000 лева, съобщи създателят на екологичното чудо на 4 колела - старозагорецът Цветомил Белчев. Първият модел от марка “XCAR” е едноместен и носи името “Шерп”. Цената на горивото по изчисление на създателя му е 1 стотинка на километър.
Според Белчев то е особено подходящо за пощи, фирми, занимаващи се с разнасяне на стоки и доставки, и дори за общинска полиция.
Над него са работили в продължение на девет месеца петима души в автомобилния комплекс на Белчев в Стара Загора. Там можело да се произвеждат до 10 коли месечно, стига да има поръчки.
Предстояло единствено лицензирането. То обаче можело и да се забави, защото в Министерство на транспорта регистрирането на нов модел кола било все още непозната процедура. Вече се подготвяли обаче документите за сертифициране по европейските стандарти.
Днес малкият “Шерп” ще бъде показан пред старозагорци. Създателите му ще посадят символично дръвче в Градската градина, като обещаха да правят това при всеки продаден автомобил.
Предстои родната електрическа кола да бъде показана в София и по Черноморието. “През следващата година предвиждаме екообиколка из Европа, с която ще демонстрираме надеждността на нашия продукт”, заяви Белчев.
четвъртък, 18 юни 2009 г.
Универсални къщи
rfi.bg >> Универсални къщи
Възможно ли е в близко бъдеще бездомните в големите европейски градове да бъде подслонявани в картонени къщи? Идеята може да шокира мнозина, но германска компания вече предлага къщи за социално слабите. Става дума за постройка от рециклирани вестници и картон, наречена с многозначителното Universal World House.
Идеята за тези жилища принадлежи на швейцарец, но те се произвеждат в германското градче Алтенхолц, на 40 км от границата с Дания. На пръв поглед няма нищо необикновено в тези жилища от 36 кв.м., с легла за 8 души разположени едно над друго. Не липсва и кухня, баня и тоалетна. При по-внимателно вглеждане може да се открие липсата на основния за строителството материал – цимента, който в много страни струва скъпо или просто липсва. “Стените на къщата са изградени от целулоза, импрегнирана със смола, а вътрешността има структура на пчелни кошери, разказва инженерът Мартин Шройдер. Създателите на тези необикновени постройки са категорични, че стените са напълно устойчиви. Въпреки че мнозина биха нарекли тези жилища “хартиени”, всъщност става дума за постройки със солидни основи, със стени, в които спокойно може да се забие пирон и с много добра изолация срещу студа или горещината. Общото тегло на този дом е само 800 кг, а за базовия модел трябва да се предвидят 5000 евро и няколко дни за изграждането му. Продължителността на живот за тези жилища от целулоза е 50 години. Освен за бездомните хора в европейските градове, този тип жилища могат да се използват в страни от третия свят, където милиони хора са прогонени от военни конфликти или опасни епидемии.
70 % от живеещите в Африка на юг от Сахара нямат достъп до прилични и трайни жилища. Тръгвайки от тази тревожна констатация французинът Тома Грание решава да възроди един античен метод на строителство, в буквалния смисъл на думата. Става дума за метод създаден преди 3500 години в Горен Египет, за който не са нужни нито тухли, нито дървесина, а просто кал. Стените са изградени изцяло от пръст, а основите са каменни. Покривът представлява свод, също изграден от пръст. Предимствата на тези жилища, са изключително ниската им себестойност и добрите условия за живот, които предлагат. За изграждането на тези постройки са необходими двайсетина дни.
У нас отдавна е позната земната архитектура. Някои от образците на тази архитектура са на повече от 300 години. Къщите, известни като плетарки, могат да се видят в Лещен, в Трявна, в Боженци и на много други места в страната. Основните материали, от които са изградени, са глина, слама и дърво. Така, тези къщи са екологични далеч преди да се заговори за екология. Те са и много устойчиви особено като се имат предвид атмсферните условия, на които са били подложени във времето. Преди време тези къщи се продаваха за около 2000 лева. В последно време офертите на реставрираните глинени къщи надхвърлят 20 000 лева. Днес в много от столетните постройки има вода, ток и телефон. На голяма част от къщите основите са от дялан камък. Уникалните качествата на къщите плетарки ги правят благоприятни за човека - влажност (50-54%), приятен вътрешен климат и тишина, която създава ненатрапчив вътрешен комфорт. Къща от глина приема много лесно адаптирането на различни системи за алтернативна топлинна енергия. Тя много лесно изпълнява условията на “енергийнопасивна сграда”.
Семейство художници от София са се заселили в такава къща край Търново и след добрата реставрационна работа са доволни, че не използват електричество за отопление. Самият градивен материал, от който е направена къщата, е изолация, която задържа топлината през зимата, а през лятото държи хладно. Глината се оказва и много добър материал за звукоизолация. Къщи от този тип могат да бъдат изпълнени днес в архитектурен стил, типичен за Българското възраждане, но могат и да изглеждат много съвременни.
Проблемът на кирпиченото строителство е, че е трудоемко. Използва се предимно ръчен труд и процесът е три пъти по-дълъг, отколкото при бетона и тухлите. Този тип строителство се оказва много удачен за еднофамилни къщи и за къщи, използвани за селски туризъм. Архитектът Георги Георгиев се прочу с амбицията да възкреси технологията на строителство на старите майстори. Той построи една глинена къща в Самоков, в която живее ромско семейство. Къщата е изградена по социалния проект "Да помогнем на бедните да си помогнат сами". Преди началото на проекта бяха сформирани две бригади от социално слаби хора, които преминаваха през специален курс на обучение.
Планът на арх. Георгиев да бъдат изградени още глинени къщи за социално слаби се препъна в липсата на нормативната уредба за стандартизиране на подобно строителство. С непечена глина архитектът сега гради своя къща в село Чифлиците. Иначе технологията се използва основно за реставриване на вече съществуващи кирпичени къщи.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Възможно ли е в близко бъдеще бездомните в големите европейски градове да бъде подслонявани в картонени къщи? Идеята може да шокира мнозина, но германска компания вече предлага къщи за социално слабите. Става дума за постройка от рециклирани вестници и картон, наречена с многозначителното Universal World House.
Идеята за тези жилища принадлежи на швейцарец, но те се произвеждат в германското градче Алтенхолц, на 40 км от границата с Дания. На пръв поглед няма нищо необикновено в тези жилища от 36 кв.м., с легла за 8 души разположени едно над друго. Не липсва и кухня, баня и тоалетна. При по-внимателно вглеждане може да се открие липсата на основния за строителството материал – цимента, който в много страни струва скъпо или просто липсва. “Стените на къщата са изградени от целулоза, импрегнирана със смола, а вътрешността има структура на пчелни кошери, разказва инженерът Мартин Шройдер. Създателите на тези необикновени постройки са категорични, че стените са напълно устойчиви. Въпреки че мнозина биха нарекли тези жилища “хартиени”, всъщност става дума за постройки със солидни основи, със стени, в които спокойно може да се забие пирон и с много добра изолация срещу студа или горещината. Общото тегло на този дом е само 800 кг, а за базовия модел трябва да се предвидят 5000 евро и няколко дни за изграждането му. Продължителността на живот за тези жилища от целулоза е 50 години. Освен за бездомните хора в европейските градове, този тип жилища могат да се използват в страни от третия свят, където милиони хора са прогонени от военни конфликти или опасни епидемии.
70 % от живеещите в Африка на юг от Сахара нямат достъп до прилични и трайни жилища. Тръгвайки от тази тревожна констатация французинът Тома Грание решава да възроди един античен метод на строителство, в буквалния смисъл на думата. Става дума за метод създаден преди 3500 години в Горен Египет, за който не са нужни нито тухли, нито дървесина, а просто кал. Стените са изградени изцяло от пръст, а основите са каменни. Покривът представлява свод, също изграден от пръст. Предимствата на тези жилища, са изключително ниската им себестойност и добрите условия за живот, които предлагат. За изграждането на тези постройки са необходими двайсетина дни.
У нас отдавна е позната земната архитектура. Някои от образците на тази архитектура са на повече от 300 години. Къщите, известни като плетарки, могат да се видят в Лещен, в Трявна, в Боженци и на много други места в страната. Основните материали, от които са изградени, са глина, слама и дърво. Така, тези къщи са екологични далеч преди да се заговори за екология. Те са и много устойчиви особено като се имат предвид атмсферните условия, на които са били подложени във времето. Преди време тези къщи се продаваха за около 2000 лева. В последно време офертите на реставрираните глинени къщи надхвърлят 20 000 лева. Днес в много от столетните постройки има вода, ток и телефон. На голяма част от къщите основите са от дялан камък. Уникалните качествата на къщите плетарки ги правят благоприятни за човека - влажност (50-54%), приятен вътрешен климат и тишина, която създава ненатрапчив вътрешен комфорт. Къща от глина приема много лесно адаптирането на различни системи за алтернативна топлинна енергия. Тя много лесно изпълнява условията на “енергийнопасивна сграда”.
Семейство художници от София са се заселили в такава къща край Търново и след добрата реставрационна работа са доволни, че не използват електричество за отопление. Самият градивен материал, от който е направена къщата, е изолация, която задържа топлината през зимата, а през лятото държи хладно. Глината се оказва и много добър материал за звукоизолация. Къщи от този тип могат да бъдат изпълнени днес в архитектурен стил, типичен за Българското възраждане, но могат и да изглеждат много съвременни.
Проблемът на кирпиченото строителство е, че е трудоемко. Използва се предимно ръчен труд и процесът е три пъти по-дълъг, отколкото при бетона и тухлите. Този тип строителство се оказва много удачен за еднофамилни къщи и за къщи, използвани за селски туризъм. Архитектът Георги Георгиев се прочу с амбицията да възкреси технологията на строителство на старите майстори. Той построи една глинена къща в Самоков, в която живее ромско семейство. Къщата е изградена по социалния проект "Да помогнем на бедните да си помогнат сами". Преди началото на проекта бяха сформирани две бригади от социално слаби хора, които преминаваха през специален курс на обучение.
Планът на арх. Георгиев да бъдат изградени още глинени къщи за социално слаби се препъна в липсата на нормативната уредба за стандартизиране на подобно строителство. С непечена глина архитектът сега гради своя къща в село Чифлиците. Иначе технологията се използва основно за реставриване на вече съществуващи кирпичени къщи.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
вторник, 9 юни 2009 г.
Енергия от морето
rfi.bg >> Енергия от морето
Снимка: Hydrohélix Énergies
Енергията, добивана от моретата и океаните става все по-интересна за европейците на фона на задълбочващата се криза с горивата. Истината е, че морето дава не само приятни емоции през лятото, но и безплатна енергия. Всички знаят, че от вятъра може да се добива енергия, но малцина вероятно са чували, че морските течения и приливите също могат да бъдат енергийни източници. Във френската област Бретан се намира предприятието Hydrohélix Énergies, един от чийто собственици Ерве Мажестр е първият предприемач във Франция, решил да използва силата на приливите и отливите като източници на енергия. Заедно със своите съмишленици, увлечени по възобновяемите източници на енергия Ерве Мажестр е поставил в естуара на р. Оде малка машина, както той се изразява, представляваща прототип на генератор за електричество, който се задвижва от приливите и отливите. “Малката” машина тежи 8 тона и е висока 5 метра. Създателите й твърдят, че тя няма абсолютно никакво вредно влияние върху околната среда и под водата.
Ако експериментите вървят добре, предстои да бъдат монтирани подобни машини и в открито море. Поддръжката на хидроелектрическите генератори ще бъде по-сложна от тази на ветрогенераторите, но пък хидроелектрическите имат предимството, че приливите и отливите, за разлика от ветровете, са напълно предсказуеми, споделя Фредерик Гена от Sofresid Engineering, един от партньорите на Hydrohélix. Предимството на хидроелектрическите пред ветрогенераторите е, че количеството добивана енергия е предсказуемо из целия свят и през цялата година, а това е важно за разпределянето й по електропреносната мрежа. И тъй като дори и най-добрите идеи се нуждаят от средства, за да бъдат реализирани, за стартирането на проекта си Ерве Мажестр е получил държавна субсидия и помощ от три частни компании. За да се осъществи планираното за 2013 година стартиране на същинската и индустриална част от проекта, също са необходими огромни инвестиции.
Португалия също залага много на морската енергия, тъй като страната се намира на брега на Атлантическия океан. Още повече, че 84 % от използваната електроенергия се внася, а властите си поставиха за цел да разнообразят доставките като за инвестиране във възобновяемите източници на енергия са предвидени 13 млрд евро. Общата дължина на португалската брегова ивица е 1000 км без да се смятат архипелазите Мадейра и Азорските о-ви. Друго предимство са постоянните и предвидими вълни, които спокойно биха могли да задвижват електрогенератори. Един от проектите, който предстои да бъде реализиран е на шотландската компания Pelamis. Тя е разработила гигантска морска змия от метал, която се задвижва от вълнението на морето и произвежда ток. Проектът започва с три от тези машини, като целта е броят им да достигне 28. Друга подобна идея принадлежи на датска компания и носи името „дракон на вълните”. Във всеки случай първите конкретни резултати се очакват до пет години и Португалия има за цел да произвежда 1000 мегавата електроенергия от морето към 2020 година.
Приливите и отливите в Черно море не са с толкова голяма сила, както край бреговете на Бретан. Разликата в нивото на приливните и отливните вълни е 9 см, което е недостатъчно за добив на електроенергия.
Но водите на Черно море са богати на сероводород. Нещо повече, Черно море е най-голямата безкислородна зона в света. В морето се вливат води с токсични материали от общо 17 европейски страни и това допълнително допринася за спадането на кислорода във водата. Опирайки се на този факт български учени от Института по инженерна химия към БАН са разработили технология, чрез която сероводородът се преработва до ценен източник на енергия. Става въпрос за извличане на водород от сероводорода на морската вода. Проектът е финансиран от Националния иновационен фонд на министерството на икономиката. В същата посока работят и учените от Института по океанология във Варна. До края на този месец в морската столица ще състои научна конференция, по време на която ще бъдат оповестени данните за реалните запаси от сероводород. На Черно море се гледа като на основа на енергетиката на бъдещето и от страна на турски учени от Tübitak Marmara Research Center. Те дори предлагат за преработката на сероводорода да се създават ефективни катализатори, а енергията за разпадането да се добива от слънчеви централи. Българският проект предвижда извличането на водорода да става под формата на гел, а не на газ, за да няма негативни последици за екосистемата. Остава бизнесът да прояви инициативност и да се заинтересува от възможността за извличане на суровината. Един подобен проект е сам по себе мащабен и изисква много средства. Междувременно се правят опити да бъдат привлечени повече страни по линия на Черноморско икономическо сътрудничество. Затова се сформира международен консорциум, който ще търси финансиране от Европейската комисия. Ако се осъществи извличането на водород от отровния газ сероводород, това ще е нова форма на чиста енергия за Европа, казват учените. Освен използването на отровния газ учените твърдят, че на дъното на българската зона на Черно море има залежи на газо-хидрати, съединения между метан и вода под високо налягане. България обаче няма технология за извличане на метан от газо-хидратите. За да оползотворява този енергиен източник трябва да използва някои от методите, които се използват вече – руски, американски или норвежки.
Снимка: Hydrohélix ÉnergiesЕнергията, добивана от моретата и океаните става все по-интересна за европейците на фона на задълбочващата се криза с горивата. Истината е, че морето дава не само приятни емоции през лятото, но и безплатна енергия. Всички знаят, че от вятъра може да се добива енергия, но малцина вероятно са чували, че морските течения и приливите също могат да бъдат енергийни източници. Във френската област Бретан се намира предприятието Hydrohélix Énergies, един от чийто собственици Ерве Мажестр е първият предприемач във Франция, решил да използва силата на приливите и отливите като източници на енергия. Заедно със своите съмишленици, увлечени по възобновяемите източници на енергия Ерве Мажестр е поставил в естуара на р. Оде малка машина, както той се изразява, представляваща прототип на генератор за електричество, който се задвижва от приливите и отливите. “Малката” машина тежи 8 тона и е висока 5 метра. Създателите й твърдят, че тя няма абсолютно никакво вредно влияние върху околната среда и под водата.
Ако експериментите вървят добре, предстои да бъдат монтирани подобни машини и в открито море. Поддръжката на хидроелектрическите генератори ще бъде по-сложна от тази на ветрогенераторите, но пък хидроелектрическите имат предимството, че приливите и отливите, за разлика от ветровете, са напълно предсказуеми, споделя Фредерик Гена от Sofresid Engineering, един от партньорите на Hydrohélix. Предимството на хидроелектрическите пред ветрогенераторите е, че количеството добивана енергия е предсказуемо из целия свят и през цялата година, а това е важно за разпределянето й по електропреносната мрежа. И тъй като дори и най-добрите идеи се нуждаят от средства, за да бъдат реализирани, за стартирането на проекта си Ерве Мажестр е получил държавна субсидия и помощ от три частни компании. За да се осъществи планираното за 2013 година стартиране на същинската и индустриална част от проекта, също са необходими огромни инвестиции.
Португалия също залага много на морската енергия, тъй като страната се намира на брега на Атлантическия океан. Още повече, че 84 % от използваната електроенергия се внася, а властите си поставиха за цел да разнообразят доставките като за инвестиране във възобновяемите източници на енергия са предвидени 13 млрд евро. Общата дължина на португалската брегова ивица е 1000 км без да се смятат архипелазите Мадейра и Азорските о-ви. Друго предимство са постоянните и предвидими вълни, които спокойно биха могли да задвижват електрогенератори. Един от проектите, който предстои да бъде реализиран е на шотландската компания Pelamis. Тя е разработила гигантска морска змия от метал, която се задвижва от вълнението на морето и произвежда ток. Проектът започва с три от тези машини, като целта е броят им да достигне 28. Друга подобна идея принадлежи на датска компания и носи името „дракон на вълните”. Във всеки случай първите конкретни резултати се очакват до пет години и Португалия има за цел да произвежда 1000 мегавата електроенергия от морето към 2020 година.
Приливите и отливите в Черно море не са с толкова голяма сила, както край бреговете на Бретан. Разликата в нивото на приливните и отливните вълни е 9 см, което е недостатъчно за добив на електроенергия.
Но водите на Черно море са богати на сероводород. Нещо повече, Черно море е най-голямата безкислородна зона в света. В морето се вливат води с токсични материали от общо 17 европейски страни и това допълнително допринася за спадането на кислорода във водата. Опирайки се на този факт български учени от Института по инженерна химия към БАН са разработили технология, чрез която сероводородът се преработва до ценен източник на енергия. Става въпрос за извличане на водород от сероводорода на морската вода. Проектът е финансиран от Националния иновационен фонд на министерството на икономиката. В същата посока работят и учените от Института по океанология във Варна. До края на този месец в морската столица ще състои научна конференция, по време на която ще бъдат оповестени данните за реалните запаси от сероводород. На Черно море се гледа като на основа на енергетиката на бъдещето и от страна на турски учени от Tübitak Marmara Research Center. Те дори предлагат за преработката на сероводорода да се създават ефективни катализатори, а енергията за разпадането да се добива от слънчеви централи. Българският проект предвижда извличането на водорода да става под формата на гел, а не на газ, за да няма негативни последици за екосистемата. Остава бизнесът да прояви инициативност и да се заинтересува от възможността за извличане на суровината. Един подобен проект е сам по себе мащабен и изисква много средства. Междувременно се правят опити да бъдат привлечени повече страни по линия на Черноморско икономическо сътрудничество. Затова се сформира международен консорциум, който ще търси финансиране от Европейската комисия. Ако се осъществи извличането на водород от отровния газ сероводород, това ще е нова форма на чиста енергия за Европа, казват учените. Освен използването на отровния газ учените твърдят, че на дъното на българската зона на Черно море има залежи на газо-хидрати, съединения между метан и вода под високо налягане. България обаче няма технология за извличане на метан от газо-хидратите. За да оползотворява този енергиен източник трябва да използва някои от методите, които се използват вече – руски, американски или норвежки.
неделя, 3 май 2009 г.
вторник, 7 април 2009 г.
Radio France Internationale Sofia 103.6
Radio France Internationale Sofia 103.6: "НАНОТЕХНОЛОГИИ В ЕЖЕДНЕВИЕТО"
Науката напредва все повече в разработването на нанотехнологиите, овладявайки безкрайно малки частици от порядъка на една милиардна от метъра. Нанотехнологиите намират вече приложение в автомобило- и самолетостроителната индустрия, но също така и в козметиката. В момента обаче няма европейските текстове, които да регламентират използването на тези съвременни технологии. Съвсем наскоро европейските депутати приеха нова нормативна уредба за козметиката, според текста на която от 2012 г. наличието на наночастици в козметичните продукти ще трябва да бъде упоменато. Това представлява една първа, но много важна стъпка особено като се има предвид, че ЕС участва активно в изследванията и разработката на нанотехнологии.
Любопитно е, че съвсем скоро много почиващи ще започнат, без да знаят, да покриват кожата си с наночастици, които се съдържат в слънцезащитните кремове. Една от най-напредналите европейски страни в тази област е Германия и в много от козметичните продукти, произведени там, се съдържат наночастици, които са сто пъти по-малки от вируса на грипа. Франк-Шрьодер Хюнхаузен е директор на предприятие специализиано в нанотехнологиите, което работи с козметичната фирма Nivea: “Нанопигментите, които се използват в слънцезащитните кремове са най-често титанов двуокис или цинков окис. Те имат за свойство да отразяват ултравиолетовите лъчи, да ги разпръскват или да ги поглъщат. Освен това, наночастиците правят продуктите по-лесни за използване. До преди известно време в продуктите пак имаше титанов двуокис, но в много по-големи количества и размери. Днес, когато частиците са по-фини, кремът образува невидим слой върху кожата и в същото време я предпазва от слънцето.” Възниква обаче въпросът дали наночастиците имат вредно влияние върху здравето на човека. Производителите са категорични, че няма подобно влияние, но има критици, които са на противоположното мнение, защото изследванията си противоречат. Според някои от тях, наночастиците биха могли да преминат през епидермиса, оттам да навлязат в кръвта и така да стигнат до мозъка, където въздействието им засега е с неизвестни последици. Разработката на наночастиците е започнала преди десетина години, а това прекалено малко като време, за да се установи въздействието им в дългосрочен план.
Много вероятно е нанотехнологиите да предизвикат истинска революция от хранително-вкусовата промишленост до медицината, като се мине и през козметика. В Белгия например, Научният институт за обществено здраве се е заел със задълбочено изследване на нанотехнологиите, за да се установи дали те имат някакво вредно въздействие върху човешкия организъм. Във Франция, противниците на нанотехнологиите си имат силно лоби, но предимно от средите на антиправителствения сектор.
Наночастиците си пробиват път не само в производството на козметиката, която използваме, но и в дрехите, които обличаме. Наночастиците са с размер едва неколкостотин нанометра и са около 50 000 пъти по- малки от диаметъра на човешки косъм. Въз основа на своите миниатюрни размери те въздействат химически и физически много по- силно от по- големите частички на даденото вещество. В повечето случаи става дума за това как наночастиците влияят на човешкия огранизъм и се изтъква потенциалната опасност негативните последици за здравето. Нанотехнологиите променят облика на текстилната промишленост. Използването на нанофибри и нанотехнологии показва, че производителите могат едновременно да намалят количеството на суровия материал и да прецизират значително своите потребителски групи. Създадени са уникални платове с вградени сребърни наночастици, които имат бактерицидно действие. Така фирмата UB jeans въведе на българския пазар нова линия дънкови облекла с антибактериално действие - UB Smart Jeans. При носенето на тези дрехи кожата влиза в непрекъснат контакт със сребърните наночастици в плата. Тяхното полезно действие се изразява в това, че наночастиците унищожават почти всички микроорганизми, намиращи се върху кожата. От фирмата - производител уверяват, че ефектът е дълготраен дори след повече от трийсет изпирания. Дънките са безопасни за кожата, а допълнителните ползи от носенето им е намаляване на изпотяването, премахване на неприятната миризма и облекчаване на кожните възпаления. Защото сребърните наночастици убиват над 650 бактерии, включително Staphylococcus Aureus, основен причинител на кожни възпаления. Оказва се, че наночастиците с размер една милиардна част от метъра, встъпват в реакция със светлината и превръщат замърсяванията в безвредни компоненти и ги отстраняват от повърхностти. Осигуряването на хигиенна среда се използва от производителите на бои. На нашия пазар се предлагат бои от турската фирма Джанай, която въведе нанотехнологията в производството на бои. Боите имат свойството да се самоочистват от светлината от полепната впоследствие мърсотия. Нанесени на фасадите на сградите благодарение на наночастиците и порестия състав на смолите, под въздействие на слънчевата светлина мърсотията се разлага на безвредни вещества като CO2, вода, нитратни и сулфатни соли.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Науката напредва все повече в разработването на нанотехнологиите, овладявайки безкрайно малки частици от порядъка на една милиардна от метъра. Нанотехнологиите намират вече приложение в автомобило- и самолетостроителната индустрия, но също така и в козметиката. В момента обаче няма европейските текстове, които да регламентират използването на тези съвременни технологии. Съвсем наскоро европейските депутати приеха нова нормативна уредба за козметиката, според текста на която от 2012 г. наличието на наночастици в козметичните продукти ще трябва да бъде упоменато. Това представлява една първа, но много важна стъпка особено като се има предвид, че ЕС участва активно в изследванията и разработката на нанотехнологии.
Любопитно е, че съвсем скоро много почиващи ще започнат, без да знаят, да покриват кожата си с наночастици, които се съдържат в слънцезащитните кремове. Една от най-напредналите европейски страни в тази област е Германия и в много от козметичните продукти, произведени там, се съдържат наночастици, които са сто пъти по-малки от вируса на грипа. Франк-Шрьодер Хюнхаузен е директор на предприятие специализиано в нанотехнологиите, което работи с козметичната фирма Nivea: “Нанопигментите, които се използват в слънцезащитните кремове са най-често титанов двуокис или цинков окис. Те имат за свойство да отразяват ултравиолетовите лъчи, да ги разпръскват или да ги поглъщат. Освен това, наночастиците правят продуктите по-лесни за използване. До преди известно време в продуктите пак имаше титанов двуокис, но в много по-големи количества и размери. Днес, когато частиците са по-фини, кремът образува невидим слой върху кожата и в същото време я предпазва от слънцето.” Възниква обаче въпросът дали наночастиците имат вредно влияние върху здравето на човека. Производителите са категорични, че няма подобно влияние, но има критици, които са на противоположното мнение, защото изследванията си противоречат. Според някои от тях, наночастиците биха могли да преминат през епидермиса, оттам да навлязат в кръвта и така да стигнат до мозъка, където въздействието им засега е с неизвестни последици. Разработката на наночастиците е започнала преди десетина години, а това прекалено малко като време, за да се установи въздействието им в дългосрочен план.
Много вероятно е нанотехнологиите да предизвикат истинска революция от хранително-вкусовата промишленост до медицината, като се мине и през козметика. В Белгия например, Научният институт за обществено здраве се е заел със задълбочено изследване на нанотехнологиите, за да се установи дали те имат някакво вредно въздействие върху човешкия организъм. Във Франция, противниците на нанотехнологиите си имат силно лоби, но предимно от средите на антиправителствения сектор.
Наночастиците си пробиват път не само в производството на козметиката, която използваме, но и в дрехите, които обличаме. Наночастиците са с размер едва неколкостотин нанометра и са около 50 000 пъти по- малки от диаметъра на човешки косъм. Въз основа на своите миниатюрни размери те въздействат химически и физически много по- силно от по- големите частички на даденото вещество. В повечето случаи става дума за това как наночастиците влияят на човешкия огранизъм и се изтъква потенциалната опасност негативните последици за здравето. Нанотехнологиите променят облика на текстилната промишленост. Използването на нанофибри и нанотехнологии показва, че производителите могат едновременно да намалят количеството на суровия материал и да прецизират значително своите потребителски групи. Създадени са уникални платове с вградени сребърни наночастици, които имат бактерицидно действие. Така фирмата UB jeans въведе на българския пазар нова линия дънкови облекла с антибактериално действие - UB Smart Jeans. При носенето на тези дрехи кожата влиза в непрекъснат контакт със сребърните наночастици в плата. Тяхното полезно действие се изразява в това, че наночастиците унищожават почти всички микроорганизми, намиращи се върху кожата. От фирмата - производител уверяват, че ефектът е дълготраен дори след повече от трийсет изпирания. Дънките са безопасни за кожата, а допълнителните ползи от носенето им е намаляване на изпотяването, премахване на неприятната миризма и облекчаване на кожните възпаления. Защото сребърните наночастици убиват над 650 бактерии, включително Staphylococcus Aureus, основен причинител на кожни възпаления. Оказва се, че наночастиците с размер една милиардна част от метъра, встъпват в реакция със светлината и превръщат замърсяванията в безвредни компоненти и ги отстраняват от повърхностти. Осигуряването на хигиенна среда се използва от производителите на бои. На нашия пазар се предлагат бои от турската фирма Джанай, която въведе нанотехнологията в производството на бои. Боите имат свойството да се самоочистват от светлината от полепната впоследствие мърсотия. Нанесени на фасадите на сградите благодарение на наночастиците и порестия състав на смолите, под въздействие на слънчевата светлина мърсотията се разлага на безвредни вещества като CO2, вода, нитратни и сулфатни соли.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
четвъртък, 5 февруари 2009 г.
УНИВЕРСАЛНИ КЪЩИ
rfi.bg >> УНИВЕРСАЛНИ КЪЩИ
Възможно ли е в близко бъдеще бездомните в големите европейски градове да бъде подслонявани в картонени къщи? Идеята може да шокира мнозина, но германска компания вече предлага къщи за социално слабите. Става дума за постройка от рециклирани вестници и картон, наречена с многозначителното Universal World House. Идеята за тези жилища принадлежи на швейцарец, но те се произвеждат в германското градче Алтенхолц, на 40 км от границата с Дания. На пръв поглед няма нищо необикновено в тези жилища от 36 кв.м., с легла за 8 души разположени едно над друго. Не липсва и кухня, баня и тоалетна. При по-внимателно вглеждане може да се открие липсата на основния за строителството материал – цимента, който в много страни струва скъпо или просто липсва. От какво точно е построена тази къща, разказва инженерът Мартин Шройдер: “Стените на къщата са изградени от целулоза, импрегнирана със смола, а вътрешността има структура на пчелни кошери. Стените са напълно устойчиви.”
Въпреки че мнозина биха нарекли тези жилища “хартиени”, всъщност става дума за постройки със солидни основи, със стени, в които спокойно може да се забие пирон и с много добра изолация срещу студа или горещината. Общото тегло на този дом е само 800 кг, а за базовия модел трябва да се предвидят 5000 евро и няколко дни за изграждането му. Продължителността на живот за тези жилища от целулоза е 50 години. Освен за бездомните хора в европейските градове, този тип жилища могат да се използват в страни от третия свят, където милиони хора са прогонени от военни конфликти или опасни епидемии.
70 % от живеещите в Африка на юг от Сахара нямат достъп до прилични и трайни жилища. Тръгвайки от тази тревожна констатация французинът Тома Грание решава да възроди един античен метод на строителство, в буквалния смисъл на думата. Става дума за метод създаден преди 3500 години в Горен Египет, за който не са нужни нито тухли, нито дървесина, а просто кал. Стените са изградени изцяло от пръст, а основите са каменни. Покривът представлява свод, също изграден от пръст. Предимствата на тези жилища, са изключително ниската им себестойност и добрите условия за живот, които предлагат. За изграждането на тези постройки са необходими двайсетина дни.
У нас отдавна е позната земната архитектура. Някои от образците на тази архитектура са на повече от 300 години. Къщите, известни като плетарки, могат да се видят в Лещен, в Трявна, в Боженци и на много други места в страната. Основните материали, от които са изградени, са глина, слама и дърво. Така, тези къщи са екологични далеч преди да се заговори за екология. Те са и много устойчиви особено като се имат предвид атмсферните условия, на които са били подложени във времето. Преди време тези къщи се продаваха за около 2000 лева. В последно време офертите на реставрираните глинени къщи надхвърлят 20 000 лева. Днес в много от столетните постройки има вода, ток и телефон. На голяма част от къщите основите са от дялан камък. Уникалните качествата на къщите плетарки ги правят благоприятни за човека - влажност (50-54%), приятен вътрешен климат и тишина, която създава ненатрапчив вътрешен комфорт. Къща от глина приема много лесно адаптирането на различни системи за алтернативна топлинна енергия. Тя много лесно изпълнява условията на “енергийнопасивна сграда”. Семейство художници от София са се заселили в такава къща край Търново и след добрата реставрационна работа са доволни, че не използват електричество за отопление. Самият градивен материал, от който е направена къщата, е изолация, която задържа топлината през зимата, а през лятото държи хладно. Глината се оказва и много добър материал за звукоизолация. Къщи от този тип могат да бъдат изпълнени днес в архитектурен стил, типичен за Българското възраждане, но могат и да изглеждат много съвременни. Проблемът на кирпиченото строителство е, че е трудоемко. Използва се предимно ръчен труд и процесът е три пъти по-дълъг, отколкото при бетона и тухлите. Този тип строителство се оказва много удачен за еднофамилни къщи и за къщи, използвани за селски туризъм. Архитектът Георги Георгиев се прочу с амбицията да възкреси технологията на строителство на старите майстори. Той построи една глинена къща в Самоков, в която живее ромско семейство. Къщата е изградена по социалния проект "Да помогнем на бедните да си помогнат сами". Преди началото на проекта бяха сформирани две бригади от социално слаби хора, които преминаваха през специален курс на обучение. Планът на арх. Георгиев да бъдат изградени още глинени къщи за социално слаби се препъна в липсата на нормативната уредба за стандартизиране на подобно строителство. С непечена глина архитектът сега гради своя къща в село Чифлиците. Иначе технологията се използва основно за реставриване на вече съществуващи кирпичени къщи.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
Възможно ли е в близко бъдеще бездомните в големите европейски градове да бъде подслонявани в картонени къщи? Идеята може да шокира мнозина, но германска компания вече предлага къщи за социално слабите. Става дума за постройка от рециклирани вестници и картон, наречена с многозначителното Universal World House. Идеята за тези жилища принадлежи на швейцарец, но те се произвеждат в германското градче Алтенхолц, на 40 км от границата с Дания. На пръв поглед няма нищо необикновено в тези жилища от 36 кв.м., с легла за 8 души разположени едно над друго. Не липсва и кухня, баня и тоалетна. При по-внимателно вглеждане може да се открие липсата на основния за строителството материал – цимента, който в много страни струва скъпо или просто липсва. От какво точно е построена тази къща, разказва инженерът Мартин Шройдер: “Стените на къщата са изградени от целулоза, импрегнирана със смола, а вътрешността има структура на пчелни кошери. Стените са напълно устойчиви.”
Въпреки че мнозина биха нарекли тези жилища “хартиени”, всъщност става дума за постройки със солидни основи, със стени, в които спокойно може да се забие пирон и с много добра изолация срещу студа или горещината. Общото тегло на този дом е само 800 кг, а за базовия модел трябва да се предвидят 5000 евро и няколко дни за изграждането му. Продължителността на живот за тези жилища от целулоза е 50 години. Освен за бездомните хора в европейските градове, този тип жилища могат да се използват в страни от третия свят, където милиони хора са прогонени от военни конфликти или опасни епидемии.
70 % от живеещите в Африка на юг от Сахара нямат достъп до прилични и трайни жилища. Тръгвайки от тази тревожна констатация французинът Тома Грание решава да възроди един античен метод на строителство, в буквалния смисъл на думата. Става дума за метод създаден преди 3500 години в Горен Египет, за който не са нужни нито тухли, нито дървесина, а просто кал. Стените са изградени изцяло от пръст, а основите са каменни. Покривът представлява свод, също изграден от пръст. Предимствата на тези жилища, са изключително ниската им себестойност и добрите условия за живот, които предлагат. За изграждането на тези постройки са необходими двайсетина дни.
У нас отдавна е позната земната архитектура. Някои от образците на тази архитектура са на повече от 300 години. Къщите, известни като плетарки, могат да се видят в Лещен, в Трявна, в Боженци и на много други места в страната. Основните материали, от които са изградени, са глина, слама и дърво. Така, тези къщи са екологични далеч преди да се заговори за екология. Те са и много устойчиви особено като се имат предвид атмсферните условия, на които са били подложени във времето. Преди време тези къщи се продаваха за около 2000 лева. В последно време офертите на реставрираните глинени къщи надхвърлят 20 000 лева. Днес в много от столетните постройки има вода, ток и телефон. На голяма част от къщите основите са от дялан камък. Уникалните качествата на къщите плетарки ги правят благоприятни за човека - влажност (50-54%), приятен вътрешен климат и тишина, която създава ненатрапчив вътрешен комфорт. Къща от глина приема много лесно адаптирането на различни системи за алтернативна топлинна енергия. Тя много лесно изпълнява условията на “енергийнопасивна сграда”. Семейство художници от София са се заселили в такава къща край Търново и след добрата реставрационна работа са доволни, че не използват електричество за отопление. Самият градивен материал, от който е направена къщата, е изолация, която задържа топлината през зимата, а през лятото държи хладно. Глината се оказва и много добър материал за звукоизолация. Къщи от този тип могат да бъдат изпълнени днес в архитектурен стил, типичен за Българското възраждане, но могат и да изглеждат много съвременни. Проблемът на кирпиченото строителство е, че е трудоемко. Използва се предимно ръчен труд и процесът е три пъти по-дълъг, отколкото при бетона и тухлите. Този тип строителство се оказва много удачен за еднофамилни къщи и за къщи, използвани за селски туризъм. Архитектът Георги Георгиев се прочу с амбицията да възкреси технологията на строителство на старите майстори. Той построи една глинена къща в Самоков, в която живее ромско семейство. Къщата е изградена по социалния проект "Да помогнем на бедните да си помогнат сами". Преди началото на проекта бяха сформирани две бригади от социално слаби хора, които преминаваха през специален курс на обучение. Планът на арх. Георгиев да бъдат изградени още глинени къщи за социално слаби се препъна в липсата на нормативната уредба за стандартизиране на подобно строителство. С непечена глина архитектът сега гради своя къща в село Чифлиците. Иначе технологията се използва основно за реставриване на вече съществуващи кирпичени къщи.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
събота, 31 януари 2009 г.
Ранджит Пишароти: Влизаме в България въпреки кризата
dnevniik >> Ранджит Пишароти: Влизаме в България въпреки кризата
Старши вицепрезидентът на Sutherland Global Services за инвестицията и сътрудничеството с университетите
Старши вицепрезидентът на Sutherland Global Services за инвестицията и сътрудничеството с университетите
Броят на читателите на онлайн-вестниците расте
news.bg >> Броят на читателите на онлайн-вестниците расте
От агенция Nielsen Online анализираха посещенията на електронните версии на най-големите вестници в Съединените щати. пише HiComm.bg.
Те достигнаха до извода, че онлайн вариантите се развиват много бързо.
Уникалните посетители през декември 2008 година са се увеличили с 40,1 милиона, в сравнение със същия период на 2007 година.
New York Times е отбелязал ръст от 6% и 18,2 млн. уникални посещения, The Washington Post - 12% и 9,5 млн, , а USA Today - 15% и 11,4 млн. посещения.
Според анализаторите на Nielsen Onlinе увеличаването на аудиторията на интернет вестниците може да доведе до това, че част от изданията въобще да се откажат от хартиените варианти, за да преживеят по-лесно финансовата криза.
От агенция Nielsen Online анализираха посещенията на електронните версии на най-големите вестници в Съединените щати. пише HiComm.bg.
Те достигнаха до извода, че онлайн вариантите се развиват много бързо.
Уникалните посетители през декември 2008 година са се увеличили с 40,1 милиона, в сравнение със същия период на 2007 година.
New York Times е отбелязал ръст от 6% и 18,2 млн. уникални посещения, The Washington Post - 12% и 9,5 млн, , а USA Today - 15% и 11,4 млн. посещения.
Според анализаторите на Nielsen Onlinе увеличаването на аудиторията на интернет вестниците може да доведе до това, че част от изданията въобще да се откажат от хартиените варианти, за да преживеят по-лесно финансовата криза.
четвъртък, 29 януари 2009 г.
сряда, 21 януари 2009 г.
Японското биде праща тоалетната чиния в пенсия
e-vestnik >> Японското биде праща тоалетната чиния в пенсия
7 Ноември 2008
Преди три десетилетия Япония смени клекалата с тоалетни чинии. Сега японците предпочитат високотехнологични и луксозни тоалетни чинии от нов тип – японските бидета, които освен че служат за подмиване, могат да се затоплят, да пускат музика, да светят и да ароматизират. Подробности за новата мания на японците разказва в. “Крисчън сайънс монитор”.
За западняците тоалетните са устройства, за които има хиляди евфемизми: клозет, двете нули, “онова място”. А съществуването им се дължи на функциите им – които е най-добре да продължат да бъдат непризнати.
Но в Япония, където тоалетните чинии в западен стил смениха традиционните клекала едва преди три десетилетия, порцелановият “престол” получи нещо като кралски статут. Баналният “работен кон” се превърна в нещо високотехнологично, с различни лица, което предизвиква почти благоговейно наблюдение.
Днес това се оказа толкова важно за японците, че един вид тоалетни чинии се превърнаха в реклама на хотелите. “Тойоко Ин”, една от най-големите хотелски вериги в Япония, налага марката Washlet. “Ако не ги бяхме инсталирали ние, те щяха да отидат в друг хотел, казва Мами Охаши, представител на веригата. За повечето клиенти наличието на японски бидета в стаята е също толкова важно, колкото и връзката с Интернет.”
Японските бидета представляват тоалетна чинии, комбинирани с функцията на биде и са много повече от обикновени тоалетни. Според специалистите те будят топли чувства. Това може би се дължи донякъде на факта, че някои от тоалетните чинии се загряват буквално и започват да светят, когато влезеш в помещението.
Клиентите обаче може да поискат и други модели, които да пръскат отзад, да подсушават, да дезодорират, да пускат водата автоматично и да вдигат и пускат капака сами. И няма нужда всичко това да се случва в пълна тишина: с натискане на едно дистанционно може да се програмира вградената аудиосистема, която да засвири предпочитаната музика.
За да намали разходите на хотелите за вода, водещият производител на тоалетни в Япония “Тото” представи през тази година модел, който пести вода (подобно на оптимизираните слушалки за душ), както и специален самопочистващ се накрайник, което е особено важно за обществените тоалетни.
На японците им беше необходимо известно време, за да стигнат до идеята за тоалетната като нещо луксозно. Доскоро дори представата за споделяне на тоалетна, която е била докосвана от някой друг, беше анатема. Вместо това хората клечаха над клекалата. Технолозите трябваше да преодолеят и това, което тук се счита за глупост – да изложиш топлите си задни части на студа на тоалетната чиния, особено през зимата, когато слабото парно може да направи допира доста стресиращ.
Така през 1980 година “Тото” реши да предприеме атака и пусна в продажба своето японско биде. Продавачите бяха изправени пред предизвикателство: да убедят японците, че това, което предлагат е апотеоз на технологията за тоалетни. “По това време нямахме много опит с бидетата, казва Ацуко Коно, представител на компанията. Японските клекала все още бяха много популярни. Затова много често се сблъсквахме с коментари от типа – Я, какво е това?”
Без да се колебае, “Тото” стартира широка рекламна кампания, която показваше как една популярна актриса коментира бидетата. Фирмата постави тоалетните чинии в универсалните магазини. Клиентите можеха да получат карта на местата в Токио, където има японски бидета, което придаде на срещата с новия вид тоалетни привкус на приключенско ловуване.
Междувременно дизайнерите работеха усърдно за постигане на перфектната температура на водата, а също така и за най-добрия ъгъл за накрайниците, от които пръска вода, които се подават от средата на чинията. Асука Осада, която също работи за “Тото”, отбелязва, че преди време пробвали нов тип клекала, но се отказали. “Те обаче са легенда и никой не ги е виждал,” казва тя с тон, който провокира търсенето на изчезналия кивот.
За успеха допринесоха и служителите във фирмата. Различните накрайници например бяха изпробвани въз основа на опита на 300 работници. Според Осада с времето е станало по-лесно да се събира такава информация. “Когато започнахме работа дори работниците не искаха не искаха да ни помагат, защото бяха уплашени, казва тя. Но сега вече знаят, че не е толкова страшно.”
Днес – около 17 милиона японски бидета по-късно – тези устройства са инсталирани в 70 на сто от частните домове и в безброй обществени сгради. “Тото” държи 60 процента от пазара в Япония, а най-големият му съперник е фирмата “Инакс”, която също произвежда тоалетни чинии, включващи функцията на биде.
Като да си купиш кола: има толкова много възможности
За потенциалните клиенти трупането на опит е толкова важно, колкото и при избора на нова кола. “Японците държат на функционалността, казва Осада. Има голям избор – силни струя вода срещу слаби. Клиентите трябва да решат дали накрайниците да може да се нагласят за максимален ефект. Автоматичното пускане на водата и вдигането на седалките струва повече, както и сензорите, които пускат светлината отстрани на тоалетните чинии и носят усещането за красива нощ. “Инженерите ни казват, че когато влезеш в тоалетната ти си крал или кралица и може да я използваш както си искаш”, обяснява Осада.
За японците, в чиито домове по принцип има недостиг на място, тоалетната е единственото място, където човек може гарантирано да остане сам. Оттук идва и желанието за изживяване, което може да бъде удължено от лукс като музика, пускана дистанционно и от различни благоухания. За щастие потребителите може да са спокойни, че всичкият този лукс не вреди на околната среда. Конструкторите са създали нещо, което може да бъде наречено “фалшиво отмиване” – копче, с което се издава наподобяващ изригването на гейзер шум, предназначено за онези, които не желаят другите да чуват какво правят. То пести невероятно много вода. Според производителите на наподобяващите бидета устройства, те намаляват използването на тоалетна хартия с 50 до 90 на сто. (Трябва да се отбележи, че американците използват над 3,2 млн. тона тоалетна хартия годишно.)
Последният модел японско биде – “Неорест” – предлага неутрални дезодоранти и ароматизатори, които напомнят за четирите годишни времена. А тоалетната чиния може да се вдига нагоре и да се пуска в зависимост от личните предпочитания. Осада отбелязва, че когато остава на работа до по-късно от обикновено, тоалетната чиния вече не е топла, защото знае, че потребителите й по това време не са наоколо. За всичко това клиентите трябва да платят между 750 и 2000 долара – и то преди да получат истинската тоалетна. А японските бидета с всички екстри стигат и до 5000 долара.
Джун Уено, който живее в Токио, се кълне в своето японско биде. За него е ясно, че отказът от тоалетна хартия е не само по-приятен, но и по-здравословен. И не вижда как би се оправял без своята Washlet. “Предпочитам в хотелите също да има японско биде”, казва г-н Уено, който е професионален фотограф. За да е сигурен в комфорта си, той си носи портативен модел, който пръска струя вода като пистолет. И все пак се надява, че като пътува в чужбина, ще намери същата екстра.
Но готова ли е останала част от света за тоалетна чиния от клас “Тифани”? Преди да кажем “не”, убедени, че това е поредната японска измишльотина, трябва да си спомним един факт: уокменът “Сони” също беше посрещнат скептично при дебюта си през 80-те.
7 Ноември 2008
Преди три десетилетия Япония смени клекалата с тоалетни чинии. Сега японците предпочитат високотехнологични и луксозни тоалетни чинии от нов тип – японските бидета, които освен че служат за подмиване, могат да се затоплят, да пускат музика, да светят и да ароматизират. Подробности за новата мания на японците разказва в. “Крисчън сайънс монитор”.
За западняците тоалетните са устройства, за които има хиляди евфемизми: клозет, двете нули, “онова място”. А съществуването им се дължи на функциите им – които е най-добре да продължат да бъдат непризнати.
Но в Япония, където тоалетните чинии в западен стил смениха традиционните клекала едва преди три десетилетия, порцелановият “престол” получи нещо като кралски статут. Баналният “работен кон” се превърна в нещо високотехнологично, с различни лица, което предизвиква почти благоговейно наблюдение.
Днес това се оказа толкова важно за японците, че един вид тоалетни чинии се превърнаха в реклама на хотелите. “Тойоко Ин”, една от най-големите хотелски вериги в Япония, налага марката Washlet. “Ако не ги бяхме инсталирали ние, те щяха да отидат в друг хотел, казва Мами Охаши, представител на веригата. За повечето клиенти наличието на японски бидета в стаята е също толкова важно, колкото и връзката с Интернет.”
Японските бидета представляват тоалетна чинии, комбинирани с функцията на биде и са много повече от обикновени тоалетни. Според специалистите те будят топли чувства. Това може би се дължи донякъде на факта, че някои от тоалетните чинии се загряват буквално и започват да светят, когато влезеш в помещението.
Клиентите обаче може да поискат и други модели, които да пръскат отзад, да подсушават, да дезодорират, да пускат водата автоматично и да вдигат и пускат капака сами. И няма нужда всичко това да се случва в пълна тишина: с натискане на едно дистанционно може да се програмира вградената аудиосистема, която да засвири предпочитаната музика.
За да намали разходите на хотелите за вода, водещият производител на тоалетни в Япония “Тото” представи през тази година модел, който пести вода (подобно на оптимизираните слушалки за душ), както и специален самопочистващ се накрайник, което е особено важно за обществените тоалетни.
На японците им беше необходимо известно време, за да стигнат до идеята за тоалетната като нещо луксозно. Доскоро дори представата за споделяне на тоалетна, която е била докосвана от някой друг, беше анатема. Вместо това хората клечаха над клекалата. Технолозите трябваше да преодолеят и това, което тук се счита за глупост – да изложиш топлите си задни части на студа на тоалетната чиния, особено през зимата, когато слабото парно може да направи допира доста стресиращ.
Така през 1980 година “Тото” реши да предприеме атака и пусна в продажба своето японско биде. Продавачите бяха изправени пред предизвикателство: да убедят японците, че това, което предлагат е апотеоз на технологията за тоалетни. “По това време нямахме много опит с бидетата, казва Ацуко Коно, представител на компанията. Японските клекала все още бяха много популярни. Затова много често се сблъсквахме с коментари от типа – Я, какво е това?”
Без да се колебае, “Тото” стартира широка рекламна кампания, която показваше как една популярна актриса коментира бидетата. Фирмата постави тоалетните чинии в универсалните магазини. Клиентите можеха да получат карта на местата в Токио, където има японски бидета, което придаде на срещата с новия вид тоалетни привкус на приключенско ловуване.
Междувременно дизайнерите работеха усърдно за постигане на перфектната температура на водата, а също така и за най-добрия ъгъл за накрайниците, от които пръска вода, които се подават от средата на чинията. Асука Осада, която също работи за “Тото”, отбелязва, че преди време пробвали нов тип клекала, но се отказали. “Те обаче са легенда и никой не ги е виждал,” казва тя с тон, който провокира търсенето на изчезналия кивот.
За успеха допринесоха и служителите във фирмата. Различните накрайници например бяха изпробвани въз основа на опита на 300 работници. Според Осада с времето е станало по-лесно да се събира такава информация. “Когато започнахме работа дори работниците не искаха не искаха да ни помагат, защото бяха уплашени, казва тя. Но сега вече знаят, че не е толкова страшно.”
Днес – около 17 милиона японски бидета по-късно – тези устройства са инсталирани в 70 на сто от частните домове и в безброй обществени сгради. “Тото” държи 60 процента от пазара в Япония, а най-големият му съперник е фирмата “Инакс”, която също произвежда тоалетни чинии, включващи функцията на биде.
Като да си купиш кола: има толкова много възможности
За потенциалните клиенти трупането на опит е толкова важно, колкото и при избора на нова кола. “Японците държат на функционалността, казва Осада. Има голям избор – силни струя вода срещу слаби. Клиентите трябва да решат дали накрайниците да може да се нагласят за максимален ефект. Автоматичното пускане на водата и вдигането на седалките струва повече, както и сензорите, които пускат светлината отстрани на тоалетните чинии и носят усещането за красива нощ. “Инженерите ни казват, че когато влезеш в тоалетната ти си крал или кралица и може да я използваш както си искаш”, обяснява Осада.
За японците, в чиито домове по принцип има недостиг на място, тоалетната е единственото място, където човек може гарантирано да остане сам. Оттук идва и желанието за изживяване, което може да бъде удължено от лукс като музика, пускана дистанционно и от различни благоухания. За щастие потребителите може да са спокойни, че всичкият този лукс не вреди на околната среда. Конструкторите са създали нещо, което може да бъде наречено “фалшиво отмиване” – копче, с което се издава наподобяващ изригването на гейзер шум, предназначено за онези, които не желаят другите да чуват какво правят. То пести невероятно много вода. Според производителите на наподобяващите бидета устройства, те намаляват използването на тоалетна хартия с 50 до 90 на сто. (Трябва да се отбележи, че американците използват над 3,2 млн. тона тоалетна хартия годишно.)
Последният модел японско биде – “Неорест” – предлага неутрални дезодоранти и ароматизатори, които напомнят за четирите годишни времена. А тоалетната чиния може да се вдига нагоре и да се пуска в зависимост от личните предпочитания. Осада отбелязва, че когато остава на работа до по-късно от обикновено, тоалетната чиния вече не е топла, защото знае, че потребителите й по това време не са наоколо. За всичко това клиентите трябва да платят между 750 и 2000 долара – и то преди да получат истинската тоалетна. А японските бидета с всички екстри стигат и до 5000 долара.
Джун Уено, който живее в Токио, се кълне в своето японско биде. За него е ясно, че отказът от тоалетна хартия е не само по-приятен, но и по-здравословен. И не вижда как би се оправял без своята Washlet. “Предпочитам в хотелите също да има японско биде”, казва г-н Уено, който е професионален фотограф. За да е сигурен в комфорта си, той си носи портативен модел, който пръска струя вода като пистолет. И все пак се надява, че като пътува в чужбина, ще намери същата екстра.
Но готова ли е останала част от света за тоалетна чиния от клас “Тифани”? Преди да кажем “не”, убедени, че това е поредната японска измишльотина, трябва да си спомним един факт: уокменът “Сони” също беше посрещнат скептично при дебюта си през 80-те.
събота, 6 декември 2008 г.
Френски автомобил се движи с въздух
dnevnik.bg >> Френски автомобил се движи с въздух
Автомобил, разработен от френската компания Ем Ди Ай(MDI), използва за гориво сгъстен въздух, съобщи сайтът Ecoblog. "Еоло" към момента е само прототип, но вече текат неговите изпитания.
Автомобилът изглежда странно, но пък заради странната си форма може да осигури комфортен превоз на до трима души, като двама от тях седят отзад, а шофьорът е в средата.
Традиционните прибори за управление (волан и педали) са заменени от джойстик. Моторът на "Еоло" е с мощност 5.4 к.с. и максимален въртящ момент от 25 Нм.
Той може да ускори автомобилa до 70 км/ч, като с едно зареждане на бутилките със сгъстен въздух се изминават 220 километра. Според производителя изминаването на тази дистанция струва едва 1 евро. Ако всичко варви по план серийното производство на "Еоло" трябва да започне през 2010 година.
Автомобил, разработен от френската компания Ем Ди Ай(MDI), използва за гориво сгъстен въздух, съобщи сайтът Ecoblog. "Еоло" към момента е само прототип, но вече текат неговите изпитания.
Автомобилът изглежда странно, но пък заради странната си форма може да осигури комфортен превоз на до трима души, като двама от тях седят отзад, а шофьорът е в средата.
Традиционните прибори за управление (волан и педали) са заменени от джойстик. Моторът на "Еоло" е с мощност 5.4 к.с. и максимален въртящ момент от 25 Нм.
Той може да ускори автомобилa до 70 км/ч, като с едно зареждане на бутилките със сгъстен въздух се изминават 220 километра. Според производителя изминаването на тази дистанция струва едва 1 евро. Ако всичко варви по план серийното производство на "Еоло" трябва да започне през 2010 година.
сряда, 19 ноември 2008 г.
Хората били жени по подразбиране?
netinfo >> Хората били жени по подразбиране?
Примордиалните клетки решавали дали да образуват молекулата бета-катенин и така да завършат развитието на зародиша като женски, или да го изключат, което води до формирането на мъжки индивид
19.11.2008
Глождило ли ви е някога любопитството как щяхте да изглеждате ако бяхте от противоположния пол? А питали ли сте се кой, как, защо и кога е решил да сте мъж или жена?
Тези въпроси не са лишени от смисъл, защото всички зародиши са изправен пред дилемата в какви индивиди да се развият - мъжки или женски.
Различни хипотези и стройни теории са давали задоволителен отговор на въпроса как се формира пола през различни етапи от развитието на науката, разбира се, по различен начин.
На клетъчно ниво принципната разлика е, че женските носят две едни и същи полови хромозоми - ХХ, а мъжките индивиди различни - XY.
Първоначално тази разлика е била съвсем достатъчно обяснение за формирането на пола. В по-късни изследвания обаче, когато учените установили образуване на тестиси (мъжките семенни жлези) у индивиди носещи XX хромозоми, станало ясно, че не Y хромозомата е главния компонент при решаване на половата дилема.
Така се стига до формулирането на Z-хипотезата
Основната идея при нея е, че у всеки ембрион е заложено мъжкото начало, а когато неизвестен фактор, кръстен Z, подтисне образуването на тестиси, се провокира развитието на яйчници.
Този процес на формиране на половите жлези (гонади) протича на определен етап от ембрионалното развитие в обособена област - примордий.
В търсене на факторa, който насочва примордия към единия от двата варианта за развитие, екип от изследователи на университетите на Илинойс и Тексас стига до неочаквани резултати, свързани с функциите на молекулата бета-катенин.
За бета-катенина е известно, че участва в регулацията на активността на много гени (повечето нямащи общо с дифрнциацията на пола) чрез способността си да ги включва и изключва в определени моменти от клетъчния жизнен цикъл. Това косвено влияние провокира търсене на експериментални доказателства за това кои са продуктите на контролираните от бета-катенина гени.
В лабораториите си учените видоизменили опитните мишки така, че да забранят на бета-катенина да се образува и функционира в примордиите. Тогава, за тяхна най-голяма изненада, вместо да се развият само семенни жлези, образуването на яйчници продължило.
Когато повторили експеримента с изключването на малко по-късен етап от развитието при примордии, поели по мъжкия път, то развитието на тестиси по никакъв начин не изпитало отрицателен ефект от липсата на молекулата.
Бета-катенинът упражнявал своето влияние съвсем пряко (което не изключва и косвеното) върху съдбата на пола на зародиша чрез подтискане на факторите, определящи мъжко развитие.
По този начин изследователите подкрепят донякъде Z-хипотезата - с тази разлика, че тя е вярна дотолкова, доколкото наистина у всеки зародиш е програмиран един пол - женският.
Впоследствие, по все още неясни механизми, примордиалните клетки решават дали да образуват бета-катенина и така да завършат развитието на зародиша като женски, или да го изключат, което води до формирането на мъжки индивид.
И така, явно мъжете виждат бял свят само ако женското начало у зародишите поохлаби малко молекулната си машинария. Как ли ще реагира Ватиканът на тази теория, чудят се от Green.Democrit.com.
Green.Democrit.com
Примордиалните клетки решавали дали да образуват молекулата бета-катенин и така да завършат развитието на зародиша като женски, или да го изключат, което води до формирането на мъжки индивид
19.11.2008
Глождило ли ви е някога любопитството как щяхте да изглеждате ако бяхте от противоположния пол? А питали ли сте се кой, как, защо и кога е решил да сте мъж или жена?
Тези въпроси не са лишени от смисъл, защото всички зародиши са изправен пред дилемата в какви индивиди да се развият - мъжки или женски.
Различни хипотези и стройни теории са давали задоволителен отговор на въпроса как се формира пола през различни етапи от развитието на науката, разбира се, по различен начин.
На клетъчно ниво принципната разлика е, че женските носят две едни и същи полови хромозоми - ХХ, а мъжките индивиди различни - XY.
Първоначално тази разлика е била съвсем достатъчно обяснение за формирането на пола. В по-късни изследвания обаче, когато учените установили образуване на тестиси (мъжките семенни жлези) у индивиди носещи XX хромозоми, станало ясно, че не Y хромозомата е главния компонент при решаване на половата дилема.
Така се стига до формулирането на Z-хипотезата
Основната идея при нея е, че у всеки ембрион е заложено мъжкото начало, а когато неизвестен фактор, кръстен Z, подтисне образуването на тестиси, се провокира развитието на яйчници.
Този процес на формиране на половите жлези (гонади) протича на определен етап от ембрионалното развитие в обособена област - примордий.
В търсене на факторa, който насочва примордия към единия от двата варианта за развитие, екип от изследователи на университетите на Илинойс и Тексас стига до неочаквани резултати, свързани с функциите на молекулата бета-катенин.
За бета-катенина е известно, че участва в регулацията на активността на много гени (повечето нямащи общо с дифрнциацията на пола) чрез способността си да ги включва и изключва в определени моменти от клетъчния жизнен цикъл. Това косвено влияние провокира търсене на експериментални доказателства за това кои са продуктите на контролираните от бета-катенина гени.
В лабораториите си учените видоизменили опитните мишки така, че да забранят на бета-катенина да се образува и функционира в примордиите. Тогава, за тяхна най-голяма изненада, вместо да се развият само семенни жлези, образуването на яйчници продължило.
Когато повторили експеримента с изключването на малко по-късен етап от развитието при примордии, поели по мъжкия път, то развитието на тестиси по никакъв начин не изпитало отрицателен ефект от липсата на молекулата.
Бета-катенинът упражнявал своето влияние съвсем пряко (което не изключва и косвеното) върху съдбата на пола на зародиша чрез подтискане на факторите, определящи мъжко развитие.
По този начин изследователите подкрепят донякъде Z-хипотезата - с тази разлика, че тя е вярна дотолкова, доколкото наистина у всеки зародиш е програмиран един пол - женският.
Впоследствие, по все още неясни механизми, примордиалните клетки решават дали да образуват бета-катенина и така да завършат развитието на зародиша като женски, или да го изключат, което води до формирането на мъжки индивид.
И така, явно мъжете виждат бял свят само ако женското начало у зародишите поохлаби малко молекулната си машинария. Как ли ще реагира Ватиканът на тази теория, чудят се от Green.Democrit.com.
Green.Democrit.com
вторник, 18 ноември 2008 г.
Visa пусна карта с клавиатура и дисплей
news >> Visa пусна карта с клавиатура и дисплей
Иновационна кредитна карта показа Visa.
Тя е снабдена с 12-бутонна клавиатура и побиращ осем знака дисплей.
В нея е вградена батерия, която осигурява четири години живот на банковото устройство, съобщи HiComm.bg.
Когато притежателят иска да използва картата по предназначение, просто трябва да въведе PIN код с клавишите.
В резултат на това се генерира еднократен код, който се изписва на дисплея.
Този код може да се използва за заплащане на покупки в интернет или осъществяването на други онлайн операции.
Според разработчиците тази схема позволява да се повиши нивото на безопасност при провеждане на CNP транзакции, при които физическото присъствие на притежателя на картата не е необходимо.
Така един от най-разпространените начини за измами - кражбата на номера на картата, ще бъде неуспешен.
Изпитанията на кредитната електроника вече се правят в четири банки в Израел, Швейцария, Италия и Великобритания.
Иновационна кредитна карта показа Visa.
Тя е снабдена с 12-бутонна клавиатура и побиращ осем знака дисплей.
В нея е вградена батерия, която осигурява четири години живот на банковото устройство, съобщи HiComm.bg.
Когато притежателят иска да използва картата по предназначение, просто трябва да въведе PIN код с клавишите.
В резултат на това се генерира еднократен код, който се изписва на дисплея.
Този код може да се използва за заплащане на покупки в интернет или осъществяването на други онлайн операции.
Според разработчиците тази схема позволява да се повиши нивото на безопасност при провеждане на CNP транзакции, при които физическото присъствие на притежателя на картата не е необходимо.
Така един от най-разпространените начини за измами - кражбата на номера на картата, ще бъде неуспешен.
Изпитанията на кредитната електроника вече се правят в четири банки в Израел, Швейцария, Италия и Великобритания.
четвъртък, 13 ноември 2008 г.
Пускат интернет без компютър или телефон
news.bg >> Пускат интернет без компютър или телефон
Американската компания за електроника Qualcomm обяви, че пуска устройства за развиващите се страни, които ще позволяват високоскоростен достъп в световната мрежа интернет без наличие нито на компютър, нито на мобилен телефон, предаде Франс прес, цитирана от HiComm.bg.
Устройството е наречено Kayak и може да бъде включено към монитор на компютър, както и към обикновен телевизор и позволява свързване към интернет чрез мобилна връзка от трето поколение (3G), която позволява високоскоростен безжичен достъп, за който не е необходим и мобилен телефон, пише компанията в комюнике.
Kayak може да се свърже с мишка и клавиатура или да има приложен към него собствен екран и използва интернет навигатора "Опера".
Той може да се използва и като конзола за игри.
Мрежата 3G е "решението за достъп до интернет по целия свят и по-конкретно в развиващите се страни", заяви вицепрезидентът на Qualcomm, който отговаря за маркетинга, Луис Пинеда.
Първите устройства, произведени от тайванската компания Inventec Corporation, ще бъдат тестван в началото на следващата година в Югоизточна Азия.
Американската компания за електроника Qualcomm обяви, че пуска устройства за развиващите се страни, които ще позволяват високоскоростен достъп в световната мрежа интернет без наличие нито на компютър, нито на мобилен телефон, предаде Франс прес, цитирана от HiComm.bg.
Устройството е наречено Kayak и може да бъде включено към монитор на компютър, както и към обикновен телевизор и позволява свързване към интернет чрез мобилна връзка от трето поколение (3G), която позволява високоскоростен безжичен достъп, за който не е необходим и мобилен телефон, пише компанията в комюнике.
Kayak може да се свърже с мишка и клавиатура или да има приложен към него собствен екран и използва интернет навигатора "Опера".
Той може да се използва и като конзола за игри.
Мрежата 3G е "решението за достъп до интернет по целия свят и по-конкретно в развиващите се страни", заяви вицепрезидентът на Qualcomm, който отговаря за маркетинга, Луис Пинеда.
Първите устройства, произведени от тайванската компания Inventec Corporation, ще бъдат тестван в началото на следващата година в Югоизточна Азия.
петък, 10 октомври 2008 г.
Открит е конкурс за еврофинансиране на иновативни проекти
mediapool >> Открит е конкурс за еврофинансиране на иновативни проекти
Конкурс за финансиране на иновативни проекти на малки и средни предприятия с пари от Европейския фонд за регионално развитие, обяви в петък Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), която управлява Оперативна програма "Конкурентноспособност".
Общо 28 359 535 лв. ще бъдат предоставени за консултантска и инвестиционна подкрепа на българските предприятия в изпълнението на успешни проекти за внедряване в производството и пазарна реализация на иновативни продукти, процеси и услуги с висока добавена стойност, обясниха от МИЕ.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е 7 януари 2009 г. Внасянето на проектите може да става в териториалните звена на агенцията в Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Плевен, Пловдив, Русе, София, Стара Загора и Велико Търново.
Пълният пакет документи и Насоките за кандидатстване по процедурата са публикувани на следните интернет адреси: www.opcompetitiveness.bg и www.sme.government.bg.
Конкурс за финансиране на иновативни проекти на малки и средни предприятия с пари от Европейския фонд за регионално развитие, обяви в петък Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), която управлява Оперативна програма "Конкурентноспособност".
Общо 28 359 535 лв. ще бъдат предоставени за консултантска и инвестиционна подкрепа на българските предприятия в изпълнението на успешни проекти за внедряване в производството и пазарна реализация на иновативни продукти, процеси и услуги с висока добавена стойност, обясниха от МИЕ.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е 7 януари 2009 г. Внасянето на проектите може да става в териториалните звена на агенцията в Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Плевен, Пловдив, Русе, София, Стара Загора и Велико Търново.
Пълният пакет документи и Насоките за кандидатстване по процедурата са публикувани на следните интернет адреси: www.opcompetitiveness.bg и www.sme.government.bg.
сряда, 17 септември 2008 г.
Създателят на WWW ще отсява истината в нета
news.bg >> Създателят на WWW ще отсява истината в нета
Интернет има нужда от средство, чрез което да помага на хората да различават слуховете от истинската наука, смята създателят на World Wide Web.
Пред BBC News сър Тим Бърнърс-Лий каза, че той е все по-обезпокоен от начина, по който бива използвана Мрежата, за да се разпространява дезинформация сред хората, предаде technews.bg.
Бащата на интернет говори за фондация, в създаването на която той е помогнал и която ще се занимава с изследване на уеб сайтовете из Мрежата.
Тази новосформирана организация ще маркира сайтовете, за които е открила, че представляват надеждни източници на информация и не объркват хората, разпространявайки непотвърдени слухове.
Сър Бърнърс-Лий даде интервю за BBC точно в седмицата, когато CERN (европейската организация за ядрени изследвания), където той е сътворил своя труд върху интернет, за пръв път включи Големия андронен колайдер (Large Hadron Collider - LHC).
Бащата на Мрежата е особено притеснен от това, че неговото творение е било използвано за разпространяване на страхове сред хората относно възможността включването на LHC да доведе до създаване на Черна дупка, която би могла да погълне Земята.
По същия начин във Великобритания били пуснати слуховете, че ваксината MMR, която се бие на децата против дребна шарка, заушка и рубеола, е била вредна.
Според сър Бърнърс-Лий, съществува сериозна нужда от нови системи, които да дават на уеб сайтовете рейтинг оценка, в зависимост от това доколко може да се вярва на публикуваната в тях информация, след като бъдат обстойно проучени.
Създателят на Мрежата обясни, че интернет дава възможност за много бързо разпространяване на всякаква информация.
Така например, идеите на даден култ могат за изключително кратко време да достигнат до голям брой хора.
По този начин една секта, която се е състояла от десетина души, може изведнъж да привлече хиляди последователи посредством интернет, стига да успее да представи идеите и вярванията си по атрактивен начин.
Подобно използване на Мрежата може да доведе до лоши последствия за потребителите.
Първоначално сър Бърнърс-Лий и неговите колеги от консорциума World Wide Web са търсили прости начини за оценяване на надеждността на уеб сайтовете, но стигнали до извода, че са нужни множество различни механизми.
Поставянето на обикновен номер на уеб сайтовете по подобие на IQ (коефициент на интелигентност) класифициране не е възможно, тъй като, както хората, така и сайтовете се различават по множество характеристики.
Това означава, че е нужно различни организации да оценяват един и същи сайт, поставяйки му оценка, свързана с тяхната област на компетенции.
Така търсачките ще могат да определят достоверността на дадено съобщение.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
