"Идеята за т.нар. Български Лувър е назадничава"

infotourism.net - "Идеята за т.нар. Български Лувър е назадничава"  

В рамките на европейския континент има някъде между 25 000 и 30 000 общини. Толкова са и музеите. Това съвпадение не е случайно. В момента преобладава схващането, че музейнит

е ценности трябва да се съхраняват в близост или на местата, където са намерени. За тях се грижат институциите, които са близо до тях и които се занимават с откривателска, охранителна и експозиционна дейност. Разместването на националния фонд от художествени произведения според прищевките на един или друг министър означава срутване на цялата музейна система. Ако се върнем към европейската идея за мрежовата музейна структура, можем да открием и друг ефект от присъствието на музейната структура в живота на социума - мобилността.

Това означава да вземеш самолета и да отидеш там, където има интересно събитие. Ето, преди няколко месеца мина огромна изложба на Салвадор Дали в Истанбул. Колко му е да запалиш колата... Ако аз, примерно, искам да видя едно велико произведение на братята Ван Ейк, ще отида в белгийския град Гент, защото то е изложено там, на мястото, за което е било предназначено (имам предвид Гентския олтар в късноготическата църква "Св. Бавон"). Там то стои великолепно и никой няма намерение да го праща в Бритиш музеум или където и да било другаде. В Европа съществува сериозно придвижване на хора, които са склонни да пропътуват хиляди километри, за да видят онова, което ги интересува. Именно многобройните малки, но интересни музеи, където човек може да види конкретна работа са базата на културния туризъм. Затова смятам идеята да се концентрират художествени ценности на едно място за налудничава или във всеки случай за назадничава. И какво? Събираме тука всички произведения накуп, обикаляме покрай музея, бием се в гърдите и викаме "Булгар, булгар!"

Смятам, че по-успешно е да изнасяме и показваме българското изкуство навън. На практика всичко, което притежаваме. Средновековно изкуство например. Досега имаме две невероятно успешни и печеливши изложби. Едната беше през 2003 г. в много знаково място - музея "Амброзиана" в Милано, който е под управлението на папската институция. Там има творби на всички велики художници на италианското Възраждане. Направихме една великолепна експозиция, в която иконите бяха наредени между произведения на Леонардо да Винчи, на Рафаело, на Кореджо; беше прекрасно. Ето един печеливш проект. Миналата година приключи изложбата на българската икона в парижкия замък "Венсен". Огромно посещение - над 200 000 души. Отново престиж и немалки печалби. В Бон съм бил куратор на мащабна изложба на тракийско изкуство - 2800 експоната, организирани върху декари площ. Пак висока доходност и небивал интерес. Можем да показваме античност, праистория, Византия, както и съвременно изкуство. Заедно с Гърция и Румъния направихме изложбата "Балкански модернизъм", която обиколи и трите страни - навсякъде с успех. Така че е напълно възможно. Въпрос на договаряне и на труд. И на преодоляване на съпротивата, която е преди всичко тук, на местна почва.

Общо взето позицията е: те, чужденците, трябва да дойдат тук, а не ние да им носим на крак експонатите си. Дотук добре. Ама за беда никой от Амстердам не проявява желание да пътува специално в Преслав, за да види керамичната икона на св. Теодор Стратилат. Ей така, да вземе самолета, да си търси местен транспорт, да спи в третокласни хотели - просто защото е ценител. А и по какъв начин този ценител ще е разбрал, че тази икона е толкова важна? Трябва да направиш един куп дейности около музея, около мястото, където се намира, в целия регион, ако щете, че той да стане привлекателен и хората да се отбиват специално заради него. Пътуващите изложби са индикаторите, които посочват и донякъде изкушават културния турист за избора на направление. Но когато дойде тук, на място, действителността направо го отблъсква.

Борис Данаилов пред в. Сега /със съкращения/


Коментар на „Инфотуризъм”:
Публикуваме мнението на известния български изкуствовед и доскорошен директор на Националната художествена галерия Борис Данаилов, изразено в интервюто му за в. „Сега”, и поради изразената интересна гледна точка за начина, по който трябва да развиваме културния туризъм у нас, за да привлечем чуждестранните любители на изкуството.
Темата е дискусионна, гледните точки със сигурност са повече от една, и сме готови да огласим и други мнения, включително противоположни.