Поддържането на майчиния език

rfi.bg >> Поддържането на майчиния език

В някои страни от Северна Европа, като например Дания, от началото на новата учебна година бе въведена нова дисциплина в колежите – изучаването на арабски език. Нововъдението се прави с идеята, че може да е от полза не само за учениците, но и за бъдещето на страната. Във Франция обаче нещата съвсем не вървят в тази посока. Още по-странно изглежда това на фона на големия брой французи от северноафрикански произход, които имат очевидна връзка с арабския език. Броят на преподавателите по арабски език в училищата, в сравнение със 70-те години, е намалял наполовина. В момента, във Франция има 7300 ученици, изучаващи арабски, на фона на 15 000, избрали китайския в средното училище. Родителите на Елза са намерили за напълно естествено тя да изучава родния език на майка й, която е от марокански произход. Когато обаче решили да я запишат да учи арабски, установили, че няма достатъчно алтернативи, разказва баща й Стефан:

"Курсовете по арабски, които се предлагаха в училището на Елза не бяха достъпни за нейната възраст. В градчето, където живеем имаше и други възможности, но ставаше дума за програми, зависещи от една джамия, и затова предпочетохме да я запишем на курсовете към Института за арабския свят. За нас беше важно тя да изучи една култура без да е повлияна от религията или политиката".

На фона на засилващия се интерес към други, непопулярни досега, езици, специалистите смятат, че арабският език във Франция страда от проблем на лоша репутация. Броят на изучаващите арабски език в общественото образование намалява, но в същото време растат учещите арабски към джамиите и различните мюсюлмански асоциации.

В Германия, положението доста се различава от това във Франция. Още през 60-те години властите създават възможности за изучаване на турски език сред децата на гастарбайтерите. Днес, четири десетилетия по-късно, преподаването на турски продължава, но вече за тези германци от турски произход. В началото, целта на германските власти с преподаването на майчиния език за турските работници е била да окуражават децата им да се върнат в Турция. Съвсем скоро обаче става ясно, че тази цел е непостижима. Има и нещо друго, за което правителството в Германия се дало сметка и то е, че владеенето на майчиния език е предпоставка за по-лесното овладяване на други езици – в този случай, на немския.


У нас софийското 34-то училище е приютило частното ливанско училище “ Джубран Халил Джубран”, за да могат децата от арабски произход да учат майчиния си език. Ливанското училище, което носи името на световноизвестния ливански писател, е създадено през 1999 година с помощта на ливанското посолство и на ливанци, които живеят в България. Арабското училище е наело помещения в столичното основно училище “Стою Шишков”. Училището се посещава от деца от различни националности. То е единственото у нас с яслена група и детска градина. Учениците са на възраст от 3 до 15 години, повечето са деца на чужденци или са от смесени бракове. Преобладават децата на араби от Сирия, Ливан, Йордания. Някои дипломати, които не представляват арабски страни, също пращат децата си в ливанското училище. В последно време интересът към училището проявяват и родители, които нямат никаква родствена връзка с араби, но желаят децата им да учат чужди езици. Както във всяко частно училище, обучението в “Джубран Халил Джубран” се заплаща. Годишната такса възлиза на 800 евро. По тази причина някои от учениците именно от арабски произход напускат училището преждевременно, защото родителите им в даден момент се затрудняват да плащат обучението. Любопитно е, че учебният ден в това училище започва в 9 часа и завършва в 4 следобед. През целия учебен ден учениците нямат право да напускат училището. Дългият престой се използва за научаване на уроците за следващия ден. Така децата, които учат в ливанското училище, нямат домашни работи. Учебната програма се осъществява по ливанската образователна система. В това отношение съществува улеснение от съществущата спогодба между България и Ливан. Всички предмети с изключение на арабски и български се учат на английски. Именно това кара българите да записват децата си там. Родители, българи споделят, че не е лесно в началото, но впоследствие децата говорят три езика. Помежду си учениците също свободно общуват на арабски, български и английски. Арабският език се преподава задължително от араби. След трети клас учениците са задължени да говорят с учителите си на арабски или евентуално на английски. Училището помага на всички деца на чужди граждани по-лесно да се адаптират към условията и живота на българското общество.

Мануела Манлихерова, Любомир Бояджиев