Сан Франциско има голям шанс да стане първият американски град без всекидневник. Основаният през 1865 г. "Сан Франсиско кроникъл" съкращава и без това намаления си персонал, опитвайки се да не бъде закрит.
От началото на 2008 г. и във Великобритания вече спряха около 70 местни издания, пише списание "Икономист", цитирано от БТА. А при тези, които оцеляха, рекламите намаляват, редакционните статии стават по-кратки, журналисти остават без работа. Кризата е най-дълбока в англосаксонските страни, но е засегнала целия богат свят: влиянието на интернет, подсилено от рязкото намаляване на рекламите, съсипва класическия всекидневник.
Като съдържание вестникът е пакет - политика, спорт, борсова информация, времето и т.н. - който съществува, за да привлича погледа ви към рекламите. За нещастие на вестниците интернет е по-добър в доставката на някои от тези продукти. По-лесно е да потърсиш информация за работа и за имоти в мрежата и затова специализираната реклама и съпътстващите я приходи мигрират към интернет. Някои други видове съдържание също се реализират по-добре чрез интернет - новините и борсовата информация може по-често да се осъвременяват, прогнозата за времето може да бъде по-прецизирана за всяка точка на планетата, така че и читателите мигрират натам. И в резултат пакетът се разпада.
Мъките на вестникарските компании не предвещават задължително кончина на новинарския бизнес, защото те произтичат отчасти от бурния и скъп преход от хартия към електронен продукт. Новинарските компании днес имат два вида разходи - за печатане и разпространение на продукта им за стария свят, и за осигуряване на дигитална версия за новия - макар, че тепърва трябва да намерят бизнес модел, който да работи онлайн. Досега повечето предлагат съдържанието си онлайн безплатно, но така не могат да се издържат, защото няма достатъчно онлайн реклами, които да покриват разходите. Така че или обемът на новия продукт трябва да се свие, или читателите трябва да плащат повече. Някои вестници, като "Файненшъл таймс" и "Уолстрийт джърнъл", които имат над един милион абонати на своите онлайн изданията и които неотдавна обещаха да разработят система за микроплащания за отделни статии, вече взимат пари за достъп до публикациите си. Ще ги последват и други: Рупърт Мърдок, собственикът на "Уолстрийт джърнъл", очаква и другите му издания да станат платени. След като в Гугъл и Яху! има безплатни новини, читателите може, разбира се, да не са готови да плащат за по-задълбочена и специализирана информация; но след като го правят в света на класическите вестници, където съжителстват безплатни добавки и платени публикации, май няма причина да не го правят и за онлайн изданията.
Онлайн се множат нови източници на новини. Вярно, че много от тях са ненадеждни. Повечето са зле финансирани. Някои от тях са празни приказки на умопобъркани екстремисти. Но някои - като Muckety, американски сайт, който обогатява информациите си с интерактивни карти за мрежите на влияние на действащите лица в тези информации, и NightJack, разобличаващият и потискащ блог на анонимен британски полицай, спечелил миналия месец наградата "Оруел" - обогатяват самопознанието на обществото и нямаше да може да съществуват в някогашния ни свят. Единственото сигурно нещо за бъдещето на новините е, че то ще е различно от миналото. То няма да е доминирано от няколко големи вестника, чиито първи страници определяха новината на деня. Общественото мнение ще се формира по-скоро от хиляди различни гласове, със също толкова различни фокуса и гледни точки. И така хората ще имат по-малко общи неща, за които да си приказват на чаша кафе. Тези, които не се интересуват от политически или икономически новини, ще имат по-малък шанс да се сблъскат с тях, но пък тези, които ги научат, ще бъдат по-добре подготвени да търсят отговорност от управниците. А новините, в крайна сметка, са необходими на обществото именно заради това.
Като съдържание вестникът е пакет - политика, спорт, борсова информация, времето и т.н. - който съществува, за да привлича погледа ви към рекламите. За нещастие на вестниците интернет е по-добър в доставката на някои от тези продукти. По-лесно е да потърсиш информация за работа и за имоти в мрежата и затова специализираната реклама и съпътстващите я приходи мигрират към интернет. Някои други видове съдържание също се реализират по-добре чрез интернет - новините и борсовата информация може по-често да се осъвременяват, прогнозата за времето може да бъде по-прецизирана за всяка точка на планетата, така че и читателите мигрират натам. И в резултат пакетът се разпада.
Мъките на вестникарските компании не предвещават задължително кончина на новинарския бизнес, защото те произтичат отчасти от бурния и скъп преход от хартия към електронен продукт. Новинарските компании днес имат два вида разходи - за печатане и разпространение на продукта им за стария свят, и за осигуряване на дигитална версия за новия - макар, че тепърва трябва да намерят бизнес модел, който да работи онлайн. Досега повечето предлагат съдържанието си онлайн безплатно, но така не могат да се издържат, защото няма достатъчно онлайн реклами, които да покриват разходите. Така че или обемът на новия продукт трябва да се свие, или читателите трябва да плащат повече. Някои вестници, като "Файненшъл таймс" и "Уолстрийт джърнъл", които имат над един милион абонати на своите онлайн изданията и които неотдавна обещаха да разработят система за микроплащания за отделни статии, вече взимат пари за достъп до публикациите си. Ще ги последват и други: Рупърт Мърдок, собственикът на "Уолстрийт джърнъл", очаква и другите му издания да станат платени. След като в Гугъл и Яху! има безплатни новини, читателите може, разбира се, да не са готови да плащат за по-задълбочена и специализирана информация; но след като го правят в света на класическите вестници, където съжителстват безплатни добавки и платени публикации, май няма причина да не го правят и за онлайн изданията.
Онлайн се множат нови източници на новини. Вярно, че много от тях са ненадеждни. Повечето са зле финансирани. Някои от тях са празни приказки на умопобъркани екстремисти. Но някои - като Muckety, американски сайт, който обогатява информациите си с интерактивни карти за мрежите на влияние на действащите лица в тези информации, и NightJack, разобличаващият и потискащ блог на анонимен британски полицай, спечелил миналия месец наградата "Оруел" - обогатяват самопознанието на обществото и нямаше да може да съществуват в някогашния ни свят. Единственото сигурно нещо за бъдещето на новините е, че то ще е различно от миналото. То няма да е доминирано от няколко големи вестника, чиито първи страници определяха новината на деня. Общественото мнение ще се формира по-скоро от хиляди различни гласове, със също толкова различни фокуса и гледни точки. И така хората ще имат по-малко общи неща, за които да си приказват на чаша кафе. Тези, които не се интересуват от политически или икономически новини, ще имат по-малък шанс да се сблъскат с тях, но пък тези, които ги научат, ще бъдат по-добре подготвени да търсят отговорност от управниците. А новините, в крайна сметка, са необходими на обществото именно заради това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар