Според мен българското обществено мнение не е подготвено за времето след решаване на проблема с македонските интерпретации на историята. И сега то изглежда неподготвено и сякаш не знаем как да се държим в един или друг случай. То е оставено на националистите или/и на тези, които използват национализма за постигане на други свои цели. Толкова е лесно нациите да бъдат подхлъзнати с национализъм - също както индивидите се поддават на ласкателства и могат да извършат глупости.
Например вчерашния репортаж за концерта в Струмица по повод националния празник на България. Мисля, че ако бях от Македония, дори и с българско самосъзнание, бих се подразнила. Все пак това е друга държава, към която нямаме и не можем да имаме аспирации. Това е абсурдно вече дори на Балканите. Пък и как можем да искаме въздържане и обуздаване на националистическите импулси от албанците или сърбите например, ако ние самите не сме пример?
Самата концепция ми се струва съмнителна: обичайно ли е да се прави това - съседна държава да изнася концерт в друга държава по случай националния празник, в който накрая да се пее националния химн? Дори да е обичайно, някакакси ми се струва не на място с оглед на това, че ситуацията е твърде деликатна. И заради македонците, и заради нас самите. Дали не се озоваваме в ролята на нахален ухажор, който не знае мяра такт и заради това обичайно бива остро отритнат. Макар, отново, тук да е неуместно да се говори за ухажване - става дума за добросъседство.
Ако съдя по своите собствените си преживявания във връзка с това, очевидно нещата не са избистрени и има много да се говори в публичното пространство, за да се чуят различни мнения и да се стигне до обществен консенсус. Например по това какво всъщност очакваме от Македония и от отношенията си с Македония, какво е реалистично и как бихме реагирали в една или друга ситуация. За да не се остава повече полето само на националистите.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар