На какво основание вярвах в това?

Смятах, че Бенелюкс са умерени държави, които се придържат към общностните правила и интереси и имат интерес да не вземат страна в конфликт а ла Биг Брадър - поне не в крайна степен. Че по-скоро биха се оттеглили настрани и капсулирали, но не биха взели страна, чиято позиция би навредила на ЕС като цяло. Че най-малкото не биха се противопоставяли на идеи, действия и политики, целящи стабилност на Балканите и Европа, мир и разрешаване на съществуващите проблеми между страните. Мислех, че в техен интерес е да има общо благополучие, просперитет и конкурентност на ЕС в света.

Откъде това допускане?

Защото те са сред основателките на ЕС и мисля, че са допринесли много за изграждането му дотук, за позитивните неща, за интелектуалните, политическите и другите достижения на Съюза. В скоби казано, понякога си давам сметка за и наистина се възхищавам на тези достижения. И въпреки че много идеи, ценности и политики съществуват от столетия, а не са измислени през последните 50+ години от/в ЕС, тук те са събрани на едно място, с намерението и може би искрената вяра, че е възможно да бъдат операционализирани и приложени на практика. Но всяко нещо и всяка страна търпи промяна и развитие.

Тъй като Брюксел е столица на ЕС (както и на NATO), те би трябвало най-много да държат на ЕС. Но това, че е столица би могло да мотивира обратното - би могло да доведе до заставане до най-силните, защото това дава повече сигурност за запазване на позициите.

Освен това Белгия, заедно с Франция, преди се противопоставяше на някои политически развития, които аз тогава смятах за правилни или поне за не чак толкова неправилни (не най-лошите възможни). Но Франция е друга след изборите. Как това влияе на съседите й. И ако тя може да бъде променена, всеки може да бъде променен или е могъл да бъде.

Съществува ли наистина културно и политическо разделение и противоположни икономически интереси Изток(чна Европа)-Запад(на Европа), дори след обединението й? Как се групират държавите според горните критерии и може ли група държави да проявяват чак такъв регионален егоизъм за сметка на останалите "съюзници"? Мисля, че въпросът за Русия е страничен - тук говоря за ЕС в настоящите и потенциалните му граници.

Какво не знам? И какво може да се противопостави на тази БигБрадърска, "изборна" и популистка стихии, което да е различно от авторитаризъм и/или тоталитаризъм? Не мисля, че разбирам нещата. Това в обществен план.

В личен план просто не му е мястото тук да задавам въпросите си и да търся отговор на въпросителните си - нали затова е личен. Това не са неща, на които може да се отговори бързо и от раз и изискват време, за да се види развитието, ако изобщо има и е възможно развитие. Дали и доколко може да се говори за "личен план" и развитие, и ако не може да се говори за тях, има ли за какво изобщо да говоря?