Дневник >> Експериментът "Третата вълна" и как той излезе от контрол
В годината, в която Източна Европа отбелязва 20 години от краха на комунизма, си струва да се припомнят психологическите корени на тоталитаризма. В поредицата на "Дневник" се представят четири социални експеримента, доказали колко лесен и кратък е пътят до състоянието на пълно подчинение пред авторитета. Първата част разказа за нашумелия германски филм "Вълната", описващ симулацията на диктатура в училище. Днес представяме Рон Джоунс и автентичната история на "Третата вълна", а в следващите броеве ще опишем опитите на Стенли Милграм и Филип Зимбардо.
Много често в началото на всеки експеримент e заложен един привидно наивен въпрос. "Възможно ли е холокостът да се повтори?", попитал един ученик преподавателя си по световна история в гимназията "Къбърли" в Пало Алто, Калифорния. Така започва историята за американския учител Рон Джоунс, придобил световна популярност със своята демонстрация на нацизма през април 1967 г.
На Джоунс му хрумва да отговори с експеримент, да обясни диктатурата чрез една игра, нищо повече. По собствените му признания, излезли на бял свят доста по-късно, той въобще не е предполагал какъв ще е резултатът.
В първия ден от упражнението (понеделник, 3 април) Джоунс започва строева подготовка и тренира учениците, докато не свикнат за 30 секунди да влизат в стаята и да заемат местата си, без да издават шум. На дъската написва "дисциплина" и въвежда правилото ученикът да става прав, когато говори, но да не използва повече от 3 думи. Твърди се дори, че е затъмнил класната стая и пускал музика от Вагнер.
На втория ден класът вече е строго организирана група, подчинена на няколко принципа: "Сила чрез дисциплина", "Сила чрез общност", "Сила чрез действие", "Сила чрез гордост". На така създаденото движение, в което първоначално участват 30 ученици, Джоунс дава името "Третата вълна" (The Third Wave) по общоприетото тогава мнение, че третата от серията вълни в океана е последната и най-голямата. Въведен е и поздрав с ръка, който имитира този на нацистите, само че ръката е сгъната хоризонтално пред гърдите. Ден по-късно в движението членуват вече 60 души, които показват
рязък напредък в учебните си умения и огромна мотивация
Те създават плакати, членски карти и значки на "Третата вълна", привличат нови членове от другите класове, но в същото време забраняват да нечленуващите да влизат в час. В края на третия ден организацията набъбва до над 200 души, а инициаторът е обхванат от притеснения за сигурността на останалите младежи, които не искат да се присъединят.
В четвъртък Джоунс решава да сложи край на експеримента. "Първоначално исках да покажа на учениците си колко могъщ може да е натискът на групата, но упражнението излезе от контрол. Бях уплашен от случващото се всеки следващ ден и бях принуден да го отменя", обяснява по-късно учителят в своя видеомонолог Тhe Wave.
Но и финалът е не по-малко оригинален. Джоунс свиква учениците, на които казва, че всъщност са част от общонационално движение, и на следващия ден (петък) един от кандидат-президентите на САЩ публично ще обяви по телевизията "Третата вълна". По обед на петия ден 250 души с униформи и значки се стичат на шествие, очаквайки обръщението на кандидат-президента, но вместо това Джоунс се изправя пред тях и пуска запис на националсоциалистически митинг от Третия райх. Учителят обявява пред втрещените тийнейджъри, че всичко това е било експеримент с фашизма и че те
доброволно са пресъздали същото чувство на превъзходство
което германците са имали по времето на нацизма.
Всъщност експериментът дълго време остава неизвестен за широката аудитория, което се дължи и на това, че много от участниците се срамуват. За първи път подробности разказва самият Джоунс в свое есе, публикувано през 1972 г. Славата идва чак през 1981 г., когато в САЩ излиза телевизионният филм "Вълната" (The Wave), а седем години след това Тод Страсер публикува едноименната книга, използвайки псевдонима Мортън Рю. Днес от романа са продадени над 1.5 млн. бройки, преведен е на 9 езика, а се поставя като пиеса в 16 държави. Книгата се числи и към учебните помагала в Германия, където миналата година се появи германската филмова версия "Вълната" (Die Welle). Филмът се различава в няколко пункта от действителните събития, но Джоунс се изказва ласкаво за него.
С търговския успех на "Вълната" обаче нe приключват премеждията на създателя. Опитната демонстрация на Джоунс става предмет на национална дискусия - едни го обвиняват, че си е присвоил тълкуването на житейските реалности за младите хора, за други той пък е комунист. Мнозина американци са шокирани и объркани от факта, че същият манталитет, довел до холокоста, може да се развие толкова бързо, и то не къде да е, а в академично градче, където е централата на реномирания Станфордски университет. Едва през 90-те Джоунс представя своя автентичен личен разказ. През 1993 г. той е поканен от германското правителство да държи реч пред антифашистки митинги. По време на посещението си във Федералната република той отива и в Нюрнберг, "духовната жила на Третия райх", както сам нарича града, видял конгресите на националсоциалистите и най-мракобесните шествия на Хитлер. В това място на духове Джоунс описва експеримента пред аудитория от оцелели от концлагери. От описанията в личната му страница, става ясно, че събитието изключително го развълнува и той решава да разкаже своята история под формата на
едночасов монолог, записан на DVD
Записът е направен в театър в Сан Франциско, а публиката се състои от участници в опита и оцелели от гоненията евреи. Вълнуващ момент е разказът за срещата му с Ева Мозес, която оцелява като дете в един от ужасяващите експерименти с близнаци, провеждани от д-р Йозеф Менгеле в Аушвиц.
Джоунс многократно е питан как би обяснил "Вълната" и вече е уморен от интереса към него. Принципно отказва интервюта, като посочва, че всичко, което е имал да каже, го е направил в своето DVD. На неговата страница може да се прочете следното обяснение: "Не съм горд от "Вълната", но не мога да избягам от нея. Това е като телефонен звън, който става все по-силен. За мен "Вълната" е история на духове. Какво можем да бъдем, съблазънта на доброто и злото. Изборите. Съжалявам, но в края на краищата не мога да отговоря на вашите въпроси. Аз съм гимназиален учител и дядо, объркан и разтревожен от днешните събития. Чувствам се неспособен да предизвикам промяна."
В друго изявление, прибавено в пресматериалите за германската премиера на филма, Джоунс е още по-песимистичен: "Eкспериментът функционира, защото повечето от нас са самотници. Защото нямат семейства, нито общност, нито чувство за принадлежност към една група... Днес все още функционира във всяко училище... Хей, отидете във вашето училище! Къде откривате там демокрация?"
Днес Рон Джоунс, освен че гледа своите внучки и играе с тях баскетбол, преподава театър и спорт на деца с психически и физически проблеми. В Калифорния е известен като поет и разказвач в устния наратив (spoken word). Неговите рецитали и представления могат да се видят в барове, ресторанти, музикални студиа и театри, но и на улицата.
В годината, в която Източна Европа отбелязва 20 години от краха на комунизма, си струва да се припомнят психологическите корени на тоталитаризма. В поредицата на "Дневник" се представят четири социални експеримента, доказали колко лесен и кратък е пътят до състоянието на пълно подчинение пред авторитета. Първата част разказа за нашумелия германски филм "Вълната", описващ симулацията на диктатура в училище. Днес представяме Рон Джоунс и автентичната история на "Третата вълна", а в следващите броеве ще опишем опитите на Стенли Милграм и Филип Зимбардо.
Много често в началото на всеки експеримент e заложен един привидно наивен въпрос. "Възможно ли е холокостът да се повтори?", попитал един ученик преподавателя си по световна история в гимназията "Къбърли" в Пало Алто, Калифорния. Така започва историята за американския учител Рон Джоунс, придобил световна популярност със своята демонстрация на нацизма през април 1967 г.
На Джоунс му хрумва да отговори с експеримент, да обясни диктатурата чрез една игра, нищо повече. По собствените му признания, излезли на бял свят доста по-късно, той въобще не е предполагал какъв ще е резултатът.
В първия ден от упражнението (понеделник, 3 април) Джоунс започва строева подготовка и тренира учениците, докато не свикнат за 30 секунди да влизат в стаята и да заемат местата си, без да издават шум. На дъската написва "дисциплина" и въвежда правилото ученикът да става прав, когато говори, но да не използва повече от 3 думи. Твърди се дори, че е затъмнил класната стая и пускал музика от Вагнер.
На втория ден класът вече е строго организирана група, подчинена на няколко принципа: "Сила чрез дисциплина", "Сила чрез общност", "Сила чрез действие", "Сила чрез гордост". На така създаденото движение, в което първоначално участват 30 ученици, Джоунс дава името "Третата вълна" (The Third Wave) по общоприетото тогава мнение, че третата от серията вълни в океана е последната и най-голямата. Въведен е и поздрав с ръка, който имитира този на нацистите, само че ръката е сгъната хоризонтално пред гърдите. Ден по-късно в движението членуват вече 60 души, които показват
рязък напредък в учебните си умения и огромна мотивация
Те създават плакати, членски карти и значки на "Третата вълна", привличат нови членове от другите класове, но в същото време забраняват да нечленуващите да влизат в час. В края на третия ден организацията набъбва до над 200 души, а инициаторът е обхванат от притеснения за сигурността на останалите младежи, които не искат да се присъединят.
В четвъртък Джоунс решава да сложи край на експеримента. "Първоначално исках да покажа на учениците си колко могъщ може да е натискът на групата, но упражнението излезе от контрол. Бях уплашен от случващото се всеки следващ ден и бях принуден да го отменя", обяснява по-късно учителят в своя видеомонолог Тhe Wave.
Но и финалът е не по-малко оригинален. Джоунс свиква учениците, на които казва, че всъщност са част от общонационално движение, и на следващия ден (петък) един от кандидат-президентите на САЩ публично ще обяви по телевизията "Третата вълна". По обед на петия ден 250 души с униформи и значки се стичат на шествие, очаквайки обръщението на кандидат-президента, но вместо това Джоунс се изправя пред тях и пуска запис на националсоциалистически митинг от Третия райх. Учителят обявява пред втрещените тийнейджъри, че всичко това е било експеримент с фашизма и че те
доброволно са пресъздали същото чувство на превъзходство
което германците са имали по времето на нацизма.
Всъщност експериментът дълго време остава неизвестен за широката аудитория, което се дължи и на това, че много от участниците се срамуват. За първи път подробности разказва самият Джоунс в свое есе, публикувано през 1972 г. Славата идва чак през 1981 г., когато в САЩ излиза телевизионният филм "Вълната" (The Wave), а седем години след това Тод Страсер публикува едноименната книга, използвайки псевдонима Мортън Рю. Днес от романа са продадени над 1.5 млн. бройки, преведен е на 9 езика, а се поставя като пиеса в 16 държави. Книгата се числи и към учебните помагала в Германия, където миналата година се появи германската филмова версия "Вълната" (Die Welle). Филмът се различава в няколко пункта от действителните събития, но Джоунс се изказва ласкаво за него.
С търговския успех на "Вълната" обаче нe приключват премеждията на създателя. Опитната демонстрация на Джоунс става предмет на национална дискусия - едни го обвиняват, че си е присвоил тълкуването на житейските реалности за младите хора, за други той пък е комунист. Мнозина американци са шокирани и объркани от факта, че същият манталитет, довел до холокоста, може да се развие толкова бързо, и то не къде да е, а в академично градче, където е централата на реномирания Станфордски университет. Едва през 90-те Джоунс представя своя автентичен личен разказ. През 1993 г. той е поканен от германското правителство да държи реч пред антифашистки митинги. По време на посещението си във Федералната република той отива и в Нюрнберг, "духовната жила на Третия райх", както сам нарича града, видял конгресите на националсоциалистите и най-мракобесните шествия на Хитлер. В това място на духове Джоунс описва експеримента пред аудитория от оцелели от концлагери. От описанията в личната му страница, става ясно, че събитието изключително го развълнува и той решава да разкаже своята история под формата на
едночасов монолог, записан на DVD
Записът е направен в театър в Сан Франциско, а публиката се състои от участници в опита и оцелели от гоненията евреи. Вълнуващ момент е разказът за срещата му с Ева Мозес, която оцелява като дете в един от ужасяващите експерименти с близнаци, провеждани от д-р Йозеф Менгеле в Аушвиц.
Джоунс многократно е питан как би обяснил "Вълната" и вече е уморен от интереса към него. Принципно отказва интервюта, като посочва, че всичко, което е имал да каже, го е направил в своето DVD. На неговата страница може да се прочете следното обяснение: "Не съм горд от "Вълната", но не мога да избягам от нея. Това е като телефонен звън, който става все по-силен. За мен "Вълната" е история на духове. Какво можем да бъдем, съблазънта на доброто и злото. Изборите. Съжалявам, но в края на краищата не мога да отговоря на вашите въпроси. Аз съм гимназиален учител и дядо, объркан и разтревожен от днешните събития. Чувствам се неспособен да предизвикам промяна."
В друго изявление, прибавено в пресматериалите за германската премиера на филма, Джоунс е още по-песимистичен: "Eкспериментът функционира, защото повечето от нас са самотници. Защото нямат семейства, нито общност, нито чувство за принадлежност към една група... Днес все още функционира във всяко училище... Хей, отидете във вашето училище! Къде откривате там демокрация?"
Днес Рон Джоунс, освен че гледа своите внучки и играе с тях баскетбол, преподава театър и спорт на деца с психически и физически проблеми. В Калифорния е известен като поет и разказвач в устния наратив (spoken word). Неговите рецитали и представления могат да се видят в барове, ресторанти, музикални студиа и театри, но и на улицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар