rfi.bg >> Професионалните заболявания
Равни ли са европейците в областта на здравето на работното място? Съвсем не, показва ново изследване на професионалните заболявания. Съществуват сериозни различия между страни като Франция и Швеция от една страна, които признават най-много болести като професионални и Италия, Германия и Австрия, които признават най-малко. Във Франция броят на признатите за професионални заболявания се увеличава, тъй като в списъка бяха включени мускулно-скелетните смущения. Известните със съкращението TMS смущения представляват 80 % от случаите на професионални заболявания във Франция. Този вид заболявания засягат особено служителите в болниците, които трябва да повдигат трудноподвижните пациенти и затова е изключително наложително да се провежда превенция. Център за изследване на професионалните рискове в Париж провежда курсове за обучение на медицински сестри и санитари в новите техники за работа с пациентите. Ергономът Жан-Филип Сабате прави безапелационно заключение: “Ако една медицинска сестра не промени нищо в практиката си на работа, можем да й гарантираме, че ще последва необратимо увреждане на здравето й, а с него и степен на нетрудоспособност.” Жан-Филип Сабате добавя още, че за първи път през 2007, здравеопазването в парижката област е причинило повече професионални заболявания отколкото строителството.
В Италия, броят на официално обявяваните професионални заболявания остава относителен нисък. Това е така по простата причина, че в повечето случаи хората, жертви на заболяванията работят на черно и се страхуват да не загубят препитанието си. Между 2002 г. и 2006 г.са били обявени 130 000 случая на заболявания, свързани с работното място. От тях обаче едва 40 000 са официално признати, което е смешно малко на фона реалното състояние на нещата. Все пак статистиката показва, че през 2008 г. има увеличение на обявените и признати професионални заболявания. Трябва да се има предвид, че само през миналата година в Италия е имало 800 000 инцидента на работното място, от които 1175 с фатален край. Жертвите са основно нелегални имигранти, които работят по строежите.
Голяма част от професионалната заболяемост остава скрита, защото работниците се страхуват за работните си места.
Заболелите крият заболяването си, защото при задължителното трудоустрояване заболелите или губят работата си, или ги преназначават на друга длъжност с 3-4 пъти по-малка заплата. Понякога постъпват по-драстично с тях - уволняват ги. В последно време се среща нова професионална патология. Тя засяга работещите с компютър. Оплакванията са отслабване в зрението, повишена умора, сълзене или сухота в очите и късогледство, обясняват от Националния регистър на професионалната заболяемост. Известно е, че очите се уморяват най-много, когато седим пред компютъра. Професионалното заболяване, свързано с работата на компютър, обаче още няма в регистъра. За него се говори по-скоро като офисно заболяване. Но не са малко хората, които прекарват цялото си работно време пред компютъра, и страдат от болки в китките и лактите от продължителната работа с мишката и клавиатурата. Най-честите оплаквания на пациенти, работещите с компютър, са болки в дясното рамо в областта на трапецовидния мускул, обяснява д-р Славчева. Масово личните лекари препоръчват физиотерапия като при тендовагинит /възпаление на сухожилията на ръката/. От него са застрашени не само работещите с компютър, но и музикантите. Но вредното въздействие на периодично повтарящите се действия се подсилва и от неправилната поза на тялото пред компютъра и неподходящото осветление на много места. По отношение на професионалните заболявания у нас всеки лекар, който се съмнява за дадено професионално заболяване при някой от своите пациенти, може да сигнализира до НОИ. След сигнала се създава комисия, която трябва да проучи условията на труд. Накрая се търси експертното решение от ТЕЛК. Обезщетения за професионални заболявания се плащат от работодателя, а размерите се определят от съда. Изследванията не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Направления за безплатни изследвания за професионални болести могат да се получат от териториалните експертно-лекарски комисии.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Равни ли са европейците в областта на здравето на работното място? Съвсем не, показва ново изследване на професионалните заболявания. Съществуват сериозни различия между страни като Франция и Швеция от една страна, които признават най-много болести като професионални и Италия, Германия и Австрия, които признават най-малко. Във Франция броят на признатите за професионални заболявания се увеличава, тъй като в списъка бяха включени мускулно-скелетните смущения. Известните със съкращението TMS смущения представляват 80 % от случаите на професионални заболявания във Франция. Този вид заболявания засягат особено служителите в болниците, които трябва да повдигат трудноподвижните пациенти и затова е изключително наложително да се провежда превенция. Център за изследване на професионалните рискове в Париж провежда курсове за обучение на медицински сестри и санитари в новите техники за работа с пациентите. Ергономът Жан-Филип Сабате прави безапелационно заключение: “Ако една медицинска сестра не промени нищо в практиката си на работа, можем да й гарантираме, че ще последва необратимо увреждане на здравето й, а с него и степен на нетрудоспособност.” Жан-Филип Сабате добавя още, че за първи път през 2007, здравеопазването в парижката област е причинило повече професионални заболявания отколкото строителството.
В Италия, броят на официално обявяваните професионални заболявания остава относителен нисък. Това е така по простата причина, че в повечето случаи хората, жертви на заболяванията работят на черно и се страхуват да не загубят препитанието си. Между 2002 г. и 2006 г.са били обявени 130 000 случая на заболявания, свързани с работното място. От тях обаче едва 40 000 са официално признати, което е смешно малко на фона реалното състояние на нещата. Все пак статистиката показва, че през 2008 г. има увеличение на обявените и признати професионални заболявания. Трябва да се има предвид, че само през миналата година в Италия е имало 800 000 инцидента на работното място, от които 1175 с фатален край. Жертвите са основно нелегални имигранти, които работят по строежите.
Голяма част от професионалната заболяемост остава скрита, защото работниците се страхуват за работните си места.
Заболелите крият заболяването си, защото при задължителното трудоустрояване заболелите или губят работата си, или ги преназначават на друга длъжност с 3-4 пъти по-малка заплата. Понякога постъпват по-драстично с тях - уволняват ги. В последно време се среща нова професионална патология. Тя засяга работещите с компютър. Оплакванията са отслабване в зрението, повишена умора, сълзене или сухота в очите и късогледство, обясняват от Националния регистър на професионалната заболяемост. Известно е, че очите се уморяват най-много, когато седим пред компютъра. Професионалното заболяване, свързано с работата на компютър, обаче още няма в регистъра. За него се говори по-скоро като офисно заболяване. Но не са малко хората, които прекарват цялото си работно време пред компютъра, и страдат от болки в китките и лактите от продължителната работа с мишката и клавиатурата. Най-честите оплаквания на пациенти, работещите с компютър, са болки в дясното рамо в областта на трапецовидния мускул, обяснява д-р Славчева. Масово личните лекари препоръчват физиотерапия като при тендовагинит /възпаление на сухожилията на ръката/. От него са застрашени не само работещите с компютър, но и музикантите. Но вредното въздействие на периодично повтарящите се действия се подсилва и от неправилната поза на тялото пред компютъра и неподходящото осветление на много места. По отношение на професионалните заболявания у нас всеки лекар, който се съмнява за дадено професионално заболяване при някой от своите пациенти, може да сигнализира до НОИ. След сигнала се създава комисия, която трябва да проучи условията на труд. Накрая се търси експертното решение от ТЕЛК. Обезщетения за професионални заболявания се плащат от работодателя, а размерите се определят от съда. Изследванията не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Направления за безплатни изследвания за професионални болести могат да се получат от териториалните експертно-лекарски комисии.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
1 коментар:
Съмнявам се скоро да има офисен служител с признато мускулно-скелетно увреждане като професионално заболяване. В края на краищата по-често болките се причиняват от неправилна стойка (въпреки осигуреното ергономично оборудване) и неприлагане на най-простите правила за микропаузи с раздвиждане и упражнения за очите.
И ако работодателят си е свършил работата да запознае хората си с опасностите и да им каже как могат да избегнат увреждането, насила не може да ги строи да правят гимнастика.
Публикуване на коментар