dnevnik.bg >> Започва набирането на проекти за обучение на персонала
сряда, 18 юни 2008 г.
вторник, 17 юни 2008 г.
Фолклорни празници и обичаи в Испания, Унгария и България
rfi >> "Фолклорни празници и обичаи"
Съвсем не е случайно, че Испания е известна с най-шумните и най-оригинални фолклорни празници. Обикновено зад повечето от тях прозира езическият и средновековен произход. Общото между тези обичаи е, че тяхната цел е да се извикат добрите сили или небесната благодат. За да се получи желаното идеи съвсем не липсват. Така например през януари на о-в Майорка най-яките мъже трябва да се катерят по дърво на площада пред църквата. По-интересното е, че те се катерят намазани със сапун и яйца. На много места се провеждат битки между християните и смъртта. През месец юни, в известната винарска област Риоха се провеждат битки с вино, по време на които се изливат над 100 000 литра вино. Подобна е картината и през август в Буньол, край Валенсия, където се провеждат известните битки с домати. По време на тези народни битки се използват над 150 000 кг домати. Един от най-колоритните фолклорни празници се провеждат в Пиренеите, в Берга и се казва ла патума. Главни герои на празника са великани, дяволи, джуджета, мъже с ужасяващи маски, които минават по улиците сред фойерверки и бенгалски огньове Целта на този обичай е да градът да се освободи от феодалната власт. Колкото по-голям е шумът, толкова по-доволни са хората. Общият брой на фолклорните празници в Испания е над 3000.
Преди около десет години във всички унгарски градове започнаха да се появяват така наречените танцхаас или танцови къщи. В Будапеща танцови къщи има във всеки район. Става дума да за нещо като клубове, където унгарците идват да танцуват и да се учат на фолклорни танци. Таксата за тези клубове е минимална и те са отворени за всички желаещи. Прави впечатление, че посетителите на танцовите къщи съвсем не са възрастни хора, а ученици и студенти. Все по-модерна става и примесената със съвременен ритъм унгарска фолклорна музика. Някои търсят в тази нова вълна израз на стремежа към “голяма и велика Унгария”, но специалистите са категорични, че става дума за носталгия по корените на унгарските традиции. Разбира се, тук се вписва и носталгията по унгарците, живеещи в румънската област Трансилвания. Действително съществува силна тенденция за завръщане към фолклорните традиции и това се възприема като средство за обединение на всички унгарци.
Българският фолклорен календар е много пъстър. В последните години в България се наблюдава своеобразно обръщане на хората към фолклорните обичаи и обреди.
Дори някои от туроператори започнаха да включват в програмите си посещения на местата с колоритни фолклорни изяви. Наред с кукерските игри, конните надбягвания у нас има тенденция да се празнуват все повече народни празници. Повечето от празниците са смесица от християнски и езически ритуали. Един от уникалните народни празници е „Калиница”, който се празнува в Асеновград. Празникът е възстановен след дълго прекъсване. С този празник се отбелязва началото на лятото, но всъщност празникът почита Богородица. Според местната легенда образът на Калиница е свързан с образа на малката Богородица, заобиколена от нейните родители и приятелки, когато за първи път я въвеждат в храма. На 24 юни, Еньовден, когато според поверието се сбъдват най-добрите пожелания, в града се избира Калиница. Тя е малко момиче на възраст между 3 и 6 години, която обличат в специална бяла рокля, наподобяваща булчинската. Калица и нейните приятелки обикалят града и изпълняват стар сватбен ритуал - носят златни монети /нишани/ и пеят обредни песни. Заради този обичай градът си е спечели прозвището „градът на булките”. Празникът е свързан и с дългогодишните традиции на Асеновград в производството на булчинско облекло. В града има над 50 ателиета и 100 специализирани магазина. Фестивалът привлича хора не само страната, но и много чужденци. Булченският фестивал е така популярен в региона, че в едно от съседните села Три могили малките момиченца от мюсюлмански семейства също правят шествие, но там малките булки са облечени в червено, а лица им са покрити с воал. Фолклорният пътеводител през лятото отвеждат ценителите на фолклора в първата неделя на август в известното родопско село Гела, където става надсвирване с гайди. В надсвирването участват най-добрите майстори на родопската каба-гайда. В дните на събора могат да се чуят много родопски песни. През август се провеждат и прочутите народни събори в Рожен и в Копривщица. Специално край Копривщица ежегодно се събират повече от 18 000 почитатели на български народни песни и танци от цял свят.
Любомир Бояджиев
Мануела Манлихерова
Съвсем не е случайно, че Испания е известна с най-шумните и най-оригинални фолклорни празници. Обикновено зад повечето от тях прозира езическият и средновековен произход. Общото между тези обичаи е, че тяхната цел е да се извикат добрите сили или небесната благодат. За да се получи желаното идеи съвсем не липсват. Така например през януари на о-в Майорка най-яките мъже трябва да се катерят по дърво на площада пред църквата. По-интересното е, че те се катерят намазани със сапун и яйца. На много места се провеждат битки между християните и смъртта. През месец юни, в известната винарска област Риоха се провеждат битки с вино, по време на които се изливат над 100 000 литра вино. Подобна е картината и през август в Буньол, край Валенсия, където се провеждат известните битки с домати. По време на тези народни битки се използват над 150 000 кг домати. Един от най-колоритните фолклорни празници се провеждат в Пиренеите, в Берга и се казва ла патума. Главни герои на празника са великани, дяволи, джуджета, мъже с ужасяващи маски, които минават по улиците сред фойерверки и бенгалски огньове Целта на този обичай е да градът да се освободи от феодалната власт. Колкото по-голям е шумът, толкова по-доволни са хората. Общият брой на фолклорните празници в Испания е над 3000.
Преди около десет години във всички унгарски градове започнаха да се появяват така наречените танцхаас или танцови къщи. В Будапеща танцови къщи има във всеки район. Става дума да за нещо като клубове, където унгарците идват да танцуват и да се учат на фолклорни танци. Таксата за тези клубове е минимална и те са отворени за всички желаещи. Прави впечатление, че посетителите на танцовите къщи съвсем не са възрастни хора, а ученици и студенти. Все по-модерна става и примесената със съвременен ритъм унгарска фолклорна музика. Някои търсят в тази нова вълна израз на стремежа към “голяма и велика Унгария”, но специалистите са категорични, че става дума за носталгия по корените на унгарските традиции. Разбира се, тук се вписва и носталгията по унгарците, живеещи в румънската област Трансилвания. Действително съществува силна тенденция за завръщане към фолклорните традиции и това се възприема като средство за обединение на всички унгарци.
Българският фолклорен календар е много пъстър. В последните години в България се наблюдава своеобразно обръщане на хората към фолклорните обичаи и обреди.
Дори някои от туроператори започнаха да включват в програмите си посещения на местата с колоритни фолклорни изяви. Наред с кукерските игри, конните надбягвания у нас има тенденция да се празнуват все повече народни празници. Повечето от празниците са смесица от християнски и езически ритуали. Един от уникалните народни празници е „Калиница”, който се празнува в Асеновград. Празникът е възстановен след дълго прекъсване. С този празник се отбелязва началото на лятото, но всъщност празникът почита Богородица. Според местната легенда образът на Калиница е свързан с образа на малката Богородица, заобиколена от нейните родители и приятелки, когато за първи път я въвеждат в храма. На 24 юни, Еньовден, когато според поверието се сбъдват най-добрите пожелания, в града се избира Калиница. Тя е малко момиче на възраст между 3 и 6 години, която обличат в специална бяла рокля, наподобяваща булчинската. Калица и нейните приятелки обикалят града и изпълняват стар сватбен ритуал - носят златни монети /нишани/ и пеят обредни песни. Заради този обичай градът си е спечели прозвището „градът на булките”. Празникът е свързан и с дългогодишните традиции на Асеновград в производството на булчинско облекло. В града има над 50 ателиета и 100 специализирани магазина. Фестивалът привлича хора не само страната, но и много чужденци. Булченският фестивал е така популярен в региона, че в едно от съседните села Три могили малките момиченца от мюсюлмански семейства също правят шествие, но там малките булки са облечени в червено, а лица им са покрити с воал. Фолклорният пътеводител през лятото отвеждат ценителите на фолклора в първата неделя на август в известното родопско село Гела, където става надсвирване с гайди. В надсвирването участват най-добрите майстори на родопската каба-гайда. В дните на събора могат да се чуят много родопски песни. През август се провеждат и прочутите народни събори в Рожен и в Копривщица. Специално край Копривщица ежегодно се събират повече от 18 000 почитатели на български народни песни и танци от цял свят.
Любомир Бояджиев
Мануела Манлихерова
неделя, 15 юни 2008 г.
По повод на ирландския референдум за ЕС-договора
Ясно е според мен, че ЕС има проблем с моралната легитимност, освен вероятната борба между Големите в и извън съюза.
Борбата на Големите е ясна. И преди Великобритания е била някак настрани и контра на по-тясното сближаване на Европа, макар несъмнено да има полза от Съюза в много отношения. Те винаги са стоели настрани и са били остров и в преносния смисъл. Излишно е, като споменавам за нея, да говоря и за многото общо, които имат с Щатите и какво би могло да е тяхното отношение към евроинтеграцията. Може би въпреки съвместните усилия по някои въпроси, като например България и Балканите, между най-силните в ЕС има съперничество по други въпроси, касаещи тяхната тежест в Съюза и по-широко, и оттук какво да представлява той.
Наистина, не съм сигурна дали Германия е по-близо до ситуацията на Русия и Франция или до тази на Великобритания по отношение на Щатите. Така че би могло англосаксонците да не искат чак толкова да засилват позициите на Германия в една разширена Европа, съставена от не съвсем суверенни на практика държави. Според мен за англичаните не е необичайно да вършат неща, с чиито последствия не могат да се справят: например това, което се случи с мен, или може би възхода на и борбата с хитлеристка Германия. Т.е. не е изключено те първо да са подкрепяли засилване на влиянието, а впоследствие да се борят с последното.
По отношение на легитимността, балансът ми се струва поизгубен в ЕС. Франция и Германия май бяха стълбовете на ЕС, а Франция преди явлението "Саркози" бе и противовес, и гарант срещу прекалено разсрастване на германското влияние и срещу повторение на отрицателни развития, известни ни от историята. Тя бе главен носител на идеалите, вкл. идеализма, и на това, което наричаме европейски ценности. Сега този балансьор има вътрешен проблем.
Възможно е хората и народите на подсъзнателно ниво да не приемат моралната легитимност на ЕС. Защото Съюзът разбира се не е замислен от основателите си, за да бъде поставен в и подчинен на бигбрадърски сценарии. Сега островитяните действително имат основание да са опозиция на по-тясно сближаване, оспорвайки моралната легитимност, независимо от тяхната роля във възникването на проблема.
Вероятно има също и липса на достатъчно информация за ЕС, за ползите от неговото разширяване и вътрешното сближаване. Може би политическите лидери не обясняват достатъчно добре на народите си защо въпреки всичко ЕС и интеграцията им е от полза и е нещо хубаво. Но питам се, как биха могли да го обяснят при наличието на това "въпреки всичко" и кой би се наел да обяснява какво и защо е това "въпреки всичко". А кой би се наел в момента да обяснява с чиста съвест ползите, премълчавайки го? Освен това едва ли някой е съвсем наясно доколко ползите надхвърлят проблемите.
Разбира се, може да играят важна роля и други причини, които на мен, от позицията на българка, не ми се струват рационални и оправдани - такива, свързани с присъединяването на България, Румъния и другите нови страни преди нас. Както и куп други причини или смесица от тях.
Борбата на Големите е ясна. И преди Великобритания е била някак настрани и контра на по-тясното сближаване на Европа, макар несъмнено да има полза от Съюза в много отношения. Те винаги са стоели настрани и са били остров и в преносния смисъл. Излишно е, като споменавам за нея, да говоря и за многото общо, които имат с Щатите и какво би могло да е тяхното отношение към евроинтеграцията. Може би въпреки съвместните усилия по някои въпроси, като например България и Балканите, между най-силните в ЕС има съперничество по други въпроси, касаещи тяхната тежест в Съюза и по-широко, и оттук какво да представлява той.
Наистина, не съм сигурна дали Германия е по-близо до ситуацията на Русия и Франция или до тази на Великобритания по отношение на Щатите. Така че би могло англосаксонците да не искат чак толкова да засилват позициите на Германия в една разширена Европа, съставена от не съвсем суверенни на практика държави. Според мен за англичаните не е необичайно да вършат неща, с чиито последствия не могат да се справят: например това, което се случи с мен, или може би възхода на и борбата с хитлеристка Германия. Т.е. не е изключено те първо да са подкрепяли засилване на влиянието, а впоследствие да се борят с последното.
По отношение на легитимността, балансът ми се струва поизгубен в ЕС. Франция и Германия май бяха стълбовете на ЕС, а Франция преди явлението "Саркози" бе и противовес, и гарант срещу прекалено разсрастване на германското влияние и срещу повторение на отрицателни развития, известни ни от историята. Тя бе главен носител на идеалите, вкл. идеализма, и на това, което наричаме европейски ценности. Сега този балансьор има вътрешен проблем.
Възможно е хората и народите на подсъзнателно ниво да не приемат моралната легитимност на ЕС. Защото Съюзът разбира се не е замислен от основателите си, за да бъде поставен в и подчинен на бигбрадърски сценарии. Сега островитяните действително имат основание да са опозиция на по-тясно сближаване, оспорвайки моралната легитимност, независимо от тяхната роля във възникването на проблема.
Вероятно има също и липса на достатъчно информация за ЕС, за ползите от неговото разширяване и вътрешното сближаване. Може би политическите лидери не обясняват достатъчно добре на народите си защо въпреки всичко ЕС и интеграцията им е от полза и е нещо хубаво. Но питам се, как биха могли да го обяснят при наличието на това "въпреки всичко" и кой би се наел да обяснява какво и защо е това "въпреки всичко". А кой би се наел в момента да обяснява с чиста съвест ползите, премълчавайки го? Освен това едва ли някой е съвсем наясно доколко ползите надхвърлят проблемите.
Разбира се, може да играят важна роля и други причини, които на мен, от позицията на българка, не ми се струват рационални и оправдани - такива, свързани с присъединяването на България, Румъния и другите нови страни преди нас. Както и куп други причини или смесица от тях.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
